Ще задълбочим връзката с университетите чрез общи магистърски и докторски

Ще задълбочим връзката с университетите посредством общи магистърски и докторски стратегии, сподели в изявление за ръководителят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.

- Акад. Ревалски, какви цели си поставяте за втория ви мандат като ръководител на Българската академия на науките?
- Две съществени цели си слагам като приоритет за втория управнически мандат. Първата е да бъдат непокътнати висококвалифицираните фрагменти в системата на Българска академия на науките, като им осигурим едно положително стабилно развиване.

Тук приказвам освен за отличните учени, с които разполага академията, само че и за помощния ни личен състав. Научната ни инфраструктура се поддържа от висококвалифицирани експерти – инженери, лаборанти и други

Все още не можем да кажем, че сме обезпечили изцяло устойчивото развиване и приток на младежи в Българска академия на науките. За да успеем, би трябвало да реализираме съответна оценка от страна на Министерството на образованието и науката на труда на учените в академията.

Прозрачните условия за кариерното развиване и актуалните условия на труд са двете значими спомагателни предпоставки за стабилно развиване на научния капацитет.

Втората цел е също доста амбициозна и с нея не можем да се оправим без държавните институции – да намерим средства, с които да се осъвременят постройките на Българска академия на науките. За всички съществени здания ще са нужни 60 млн. лева, като реновирането може да стане на стадии. Допълнително ще са нужни значително средства за оборудването на вътрешността на постройките.

Далеч сме от това изискванията на труд да радват нашите сътрудници. Важно е да стартираме с обезпечаването на по-добри условия за работа. Те ще подкрепят за привличането на повече младежи, тъй като те обичат актуалната работна конюнктура. Значение има и научната инфраструктура. Една част от нея сме обезпечили и ще продължим да я доизграждаме и поддържаме на модерно равнище.

- Част от постройките са паметниците на културата. Това ще попречи ли на ремонтните действия?
- Не, имаме съдействието на Министерството на културата. Миналата година държавното управление ни отпусна 5 млн. лева за ремонт на централната постройка и на постройката на Националния археологически институт с музей, които са монументи на културата. От няколко месеца тече главен ремонт на постройката на Българска академия на науките – Администрация, какъвто не е юридически от години.

Екипът от архитекти, инженери и строители е с доста богат опит в реновирането на здания монументи на културата. Поставихме към тях изискване постройката на Българска академия на науките да се приближи оптимално до достоверния си тип. И в този момент всички ние, освен чиновниците на Българска академия на науките, само че и всички жители, се радваме на освежената постройка, в два нюанса жълто, каквато е била при построяването си преди повече от 100 години.

Завършва първият стадий, който включваше и цялостна замяна на покрива. Предстои монтиране на художествено осветяване и замяна на дограмата. За две от останалите здания на Българска академия на науките, които са монументи на културата и които също се нуждаят от наложителен ремонт, имаме оповестени състезания за приготовление на проекти за реорганизация.

- Какви са заплатите в Българска академия на науките?
- Заплатите на учените в Българска академия на науките към момента са доста ниски на фона на заплатите на други категории труд в страната. Ще бъдат увеличени идната година, само че не колкото на преподавателите в университетите. Ако не се намерят спомагателни средства, това ще попречи да притеглим младежите на работа в академията.

Всеки младеж се интересува от заплащането и в случай че има сериозна разлика сред това на преподавателите в университетите и на учените в Българска академия на науките, каквато сега се обрисува, то е доста евентуално той да избере висшето учебно заведение за място за работа.

- Привлече ли пандемията повече младежи към академията?
- В направлението „ Биомедицина и качество на живот” работят доста младежи до 35 години. Там са главно и дейностите, свързани с проучването на ковид, имунизациите, тестването на имуностимуланти.

Работата в цялото направление се ускори доста по време на пандемията. Резултатите от дейностите им ще ги забележим скоро, тъй като би трябвало време, с цел да се създадат съответните проучвания.

- Докъде стигна работата на българската ваксина?
- Учените от Института по микробиология са напълно покрай основаването на първообраз на имунизацията. След това предстоят значими стадии на изпитвания, в това число клинични, които не могат да бъдат осъществени единствено от учените в Българска академия на науките.

В Българската академия на науките обаче има редица институти, които учат пандемията от други гледни точки – математическите модели на развиването на пандемията, икономическите последствия, редица разработки подкрепят онлайн образованието. Изследват се и обществените резултати върху обществото. Покрай пандемията сякаш доста хора схванаха за какво са нужни учените.

Ако мога да направя едно съпоставяне, учените са като нуждата от войска, в случай че ни нападне някой зложелател. Коронавирусът ни нападна и без нашата войска в битката против него, в която са учените и лекарите, няма по какъв начин пандемията да бъде преодоляна, да се намерят верните ограничения. Пандемията ни сподели за какво би трябвало да ги има учените и за какво би трябвало да влагаме в тях.

- По какъв метод ще задълбочите връзката на академията с учебните заведения, университетите?
- С учебните заведения ще продължим по линия на развиването на новаторски способи на преподаване, които се отнасят по едно и също време до учителите и учениците. Това е така наречен проучвателен метод в образованието, в който ученикът е деен участник. Една от формите на осъществяване на този метод е посредством квалификационни курсове, които организираме за учители.

Относно университетите има още какво да създадем. Учените от Българска академия на науките организират над 50 хиляди лекторски часа на година, само че провеждането им не е институционализирано. Единият метод да променим това е посредством създаването на взаимни магистърски и докторски стратегии с университетите.

Това може да бъде на равнище факултети и институти на Българска академия на науките или сред Българска академия на науките като цяло и висшите учебни заведения. По този метод висшите учебни заведения ще могат да се възползват от нашия теоретичен капацитет от преподаватели и инфраструктура.

В някои области на науката в академията разполагаме с най-хубавата научна инсталация за осъществяване на проучвания. Другата линия на съдействие с университетите е по линия на центровете за върхови достижения и взаимните планове с тях.

- С всички висши учебни заведения ли ще могат да се вършат взаимни стратегии, за кои посоки приказваме?
- Говорим за университети, които имат висока степен на научни проучвания. Една от задачите на взаимните ни стратегии е по натурален метод една част от младежите, минали образованието, да продължат кариерата си като учени. Затова е значимо научните проучвания да са на високо равнище. Ние желаеме не просто да обучим магистри, а част от тях да са подготвени да станат учени, да имат тези качества.

Същевременно ние предлагаме на Българска академия на науките да се даде опцията да образова независимо магистри по модерни стратегии на високо интернационално равнище.

В случая приказвам за стратегии, които ще са неповторими за нашата страна. Бихме почнали в региона на изкуствения разсъдък, можем да предложим и неповторими стратегии в естествените и техническите науки. Ще привличаме и задгранични студенти, по тази причина и част от стратегиите ни ще бъдат на британски език. Такива стратегии ще ни дадат опция да задържим част от българските студенти, които търсят образование по магистърски стратегии в чужбина.

- Имате ли информация каква част от напусналите ни млади учени са се завърнали?
- Точна информация нямам. Но тук значимото е да се фокусираме върху устойчиви стратегии, които да притеглят учени от чужбина. Такава да вземем за пример е програмата е „ Петър Берон и НИЕ” и по нея към този момент се организираха две сполучливи сесии, посредством които се върнаха към 20 души. Извън програмата има и редица други завърнали се у нас.

- Най-голяма част от студентските практики към МОН се организират в Българска академия на науките. Как протичат те в този момент?
- Практиките се организират с отчитане на епидемиологичната конюнктура в страната. Някои са прекратени, други се организират онлайн, да вземем за пример в региона на осведомителните технологии, математиката. Когато става въпрос за опити, свързани с инсталация, които са почнали и не могат да бъдат прекратени обстановката е друга. В този финален случай е основана организация опитите да не стопират и практиките да могат да продължат.

- Каква е ролята на бизнеса и неговите вложения за развиването на науката?
- Когато бизнесът се възползва от един теоретичен артикул, заплащайки за неговата разработка, това е белег, че научната организация е ефикасна и потребна за обществото.

Освен с нашия бизнес имаме контракти както с непознати компании отвън България, по този начин и с задгранични компании с представителства у нас. Този тип партньорства би трябвало да се развиват и отсега нататък, тъй като като се изключи че това демонстрира триумфа на нашите институти и лаборатории, това е и метод за финансиране на научната организация и част от учените, които работят в нея.

- Засилва ли се желанието на локалния бизнес за съдействие с научните организации?
- Напоследък има такива признаци. Избухването на пандемията осуети провеждането на конгрес, който бяхме подготвили взаимно с бизнеса. Повече от 300 души се бяха записали за събитието, на което дружно с Агенцията за дребни и междинни предприятия планирахме да покажем наши научни разработки, намерили сполучлива реализация в бизнеса, и такива, които към момента търсят своето приложение в практиката.

Бяхме подбрали към 30 разработки с новаторски темперамент, които да бъдат показани пред представители на бизнеса, и по този метод дружно да създадем първата стъпка към доближаване на науката с бизнеса. Очаквахме огромен интерес, който да докара до прототипи, които по-късно бизнесът да комерсиализира. Сега търсим способи по какъв начин да осъществяваме тази концепция, без значение от пандемията.

- Бяхте определен за заместник-председател на Консултативния теоретичен съвет на европейските академии (EASAC). Каква е неговата роля?
- В Консултативния теоретичен съвет на европейските академии (EASAC) членуват националните академии на страните членки на Европейски Съюз плюс Норвегия и Швейцария. Създаден е, с цел да създава експертни мнения от страна на учените, които по-късно да се дават на политиците на равнище Европейски съюз, които вземат решенията.

Тези мнения би трябвало да бъдат разпространявани и в страните, които членуват в него. Разработват се мнения по основни въпроси като околна среда, опазване на здравето, климат и така нататък Два пъти в годината се събираме и всяка академия рапортува върху какви разработки работи на национално равнище, такива, които са значими за обществото. Не става въпрос за чисто научни проучвания, а по-скоро за научна експертиза.

Разработките, които представяме от името на Българската академия на науките, по време на срещите демонстрират, че ние като учени с нашата експертна оценка сме обхванали необятен диапазон от основни за страната ни въпроси като енергетика, обучение, демографски проблеми и други

По всички тези тематики българското държавно управление и другите държавни институции са се обръщали за мнение към учените от Българска академия на науките. Българска академия на науките несъмнено е измежду членовете на този съвет с най-голяма интензивност от действия на национално равнище във връзка с експертизи.

Радвам се, че се прави оценка от ден на ден приносът на новите страни членки, тъй като в такива организации нормално преобладават огромните страни.

Това демонстрира, че членовете на Консултативния съвет са видели сполучливо осъществяване на философията на съвета в нашите отчети – учените да дадат своята експертна помощ на политиците и институциите. Оценили са интензивността на Българска академия на науките в това отношение и това единствено може да ни радва.