Ще се опитат ли руски тролове, американски медийни гиганти и

...
Ще се опитат ли руски тролове, американски медийни гиганти и
Коментари Харесай

ЕС под тревога за фалшивите новини преди изборите за Европарламент

Ще се опитат ли съветски тролове, американски медийни колоси и опортюнистични търговци на подправени вести да отровят политическия пейзаж на Европа преди изборите за Европейски парламент?

Брюксел се притеснява, че онлайн дезинформацията ще подхрани популистката вълна, а политици считат, че точно тя е изкривила референдума за Брекзит и е довела Доналд Тръмп чак до Белия дом.
“Има външни антиевропейски сили, които се пробват – скрито или очевидно – да въздействат на демократичния избор на европейците ”, предизвести неотдавна водачът на Европейски Съюз Доналд Туск.
Това беше, твърди той, също “случаят с Брекзит и редица предизборни акции в Европа ”.
Между 23 и 26 май европейските гласоподаватели ще отидат на избори, с цел да изберат към 700 членове на Европейския парламент в Страсбург и да коват законодателството на целия континент.
През последните седмици на акцията управляващите са нащрек, като се опасяват, че съперници, в това число Москва, ще се опитат да популяризират подправени вести, усилени от обществените медии.
Това от своя страна би могло да усили поддръжката за разнообразни популистки партии, да задълбочи съществуващите разделения измежду електората и да подкопае вярата в демокрацията или институциите на Европейски Съюз.
Някои отиват даже толкоз надалеч, че да назовават явлението офанзива, водена от страната.
“Има безапелационни доказателства, че Русия е главен източник на дезинформация в Европа ”, съобщи вицепрезидентът на Европейската комисия и някогашен естонски министър председател Андрус Ансип.
“Дезинформацията е част от съветската военна теория и нейната тактика за делене и намаляване на Запада ”, предизвести той през декември.
Общественото доверие в националните и европейските институции и в по този начин наречените съществени медии към този момент е ниско и уебпотребителите, които търсят пари от рекламни кликвания, са намерили пазар за подправени вести.
Добавете към тази държавна загадка агитация и вирусния резултат на основани в Съединени американски щати медийни платформи като Facebook, Туитър и YouTube на Гугъл и имате рецепта за интервенция.
Мария Габриел, комисар на Европейски Съюз за цифровата стопанска система, отбелязва това като “невидим камшик ”, който “навлиза в живота на нашите жители и въздейства на нашите отзиви и взимане на решения ”.

„ Държавна цензура “

В отговор на хипотетичната опасност, Европейската комисия изготви насоки за държавите-членки, като ги прикани да поддържат качествената публицистика или да работят с самостоятелни инспекции на обстоятелствата.
През март Европейски Съюз сътвори и „ система за ранно предизвестие “, тъй че столиците да могат да споделят информация за „ координирани опити на задгранични участници да манипулират “ демократичния спор в действително време.
Европейската работа за външна активност, клонът за външни работи на Комисията, разполага с екип от към 15 души, чиято съществена задача е да открива и проучва акции за дезинформация, ориентирани към Европейски Съюз.
Техният уеб страница, “ЕС против дезинформация ” (https://euvsdisinfo.eu/), претендира, че е опровергавал повече от 5 000 подправени вести, свързани основно с Русия.
Но ресурсите на блока остават скромни.
Както Пол Бътчър от мозъчния концерн „ Център за европейска политика “ отбелязва, присъединяване на държавни разследващи служби или министерства като Европейската работа за външна активност в акцията може да има противоположен резултат.
Това подхранва съмненията за цензура и игра “на цензура и културна война сред откритото и хората ”, сподели той в неотдавнашен отчет.
По-добре от водената от страната контрапропаганда, сподели той, “структурната опозиция против дезинформацията може да бъде построена посредством напъните на гражданското общество, неправителствените организации и частния бранш. ”

„ Първо международно “

През последните месеци европейските управляващи усилиха апелите за онлайн платформи, които да бъдат по-отговорни към наличието, което слагат пред очите на милиони хора.
Докато някои държави-членки, като Франция, са решили да одобряват закони, Комисията беседва с интернет колоси.
В края на предходната година Facebook, Гугъл и Туитър подписаха кодекс за най-хубави практики с органите в Брюксел – “Светът първо ”, съгласно Габриел.
Според кодекса, промишлеността се ангажира с бистрота в политическата реклама, за затваряне на подправени сметки и за „ демонетизиране на доставчиците на дезинформация “ – или прекъсване на платени разгласи за съмнителни уеб сайтове.
Инициативата е дала резултати, само че защитната стена на истината надалеч не е непревземаема, както признава самата Комисия. /БГНЕС

———–

Анализът е на Агенция Франс прес.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР