Сбогом, парламент! С това ще те запомня.
Ще се опитам да дам безпристрастна оценка на 45-ото Народно заседание, колкото и да не отива на пристрастеностите, които то разпали. Отиващият си парламент ще бъде запомнен с тези пет неща:
Първо: това Народно заседание е институционално продължение на митингите от предишното лято. Появи се, с цел да изчезне съвсем незабавно и по този начин " в крачка " да извърши главното им искане - оставката на Бойко Борисов. След като той не пожела да я даде непринудено на протестиращите, те му я взеха процедурно - към този момент като гласоподаватели. Кой вид би бил по-щадящ за ГЕРБ? Активистите на партията ще имат време да преценяват, когато си отидат по къщите.
Новите против старите играчи
Второ: протестният избор роди не един, не двама, а трима нови парламентарни играчи - Има Такъв Народ, Демократична България и ИМВ. Те със самото си наличие уличаваха " заварените " партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - като носители на статукво, чието време изтича. Народното събрание заканително цъкаше за тях и като бомба със закъснител, и като политически часовник, сверен още веднъж след дълготрайно закъснение. Разбира се, старите играчи напълно не бяха подготвени да се примирят с отредената им роля. Дори ГЕРБ, към които директно бе ориентиран протестният избор, разчитаха, че резултатът им на първа парламентарна мощ, ще ги направи незаобиколим фактор и в началото протягаха ръка към съперниците си и приказваха за мир. Българска социалистическа партия пък продължаваше да играе на доайен в борбата с ГЕРБ и майчински да поучава " новаците " по какъв начин дейно да стартират разграждането на статуквото (така че тя да не пострада, макар че му принадлежи). Движение за права и свободи беше в обичаната си поза на " ни лук ял, ни лук мирисал " и на собствен ред гледаше да се приобщи към партиите на митинга, като че ли той не потегли таман от акция против непозволените облаги на почетния ръководител на придвижването. Новаците обаче демонстрираха темперамент и избраха да имат колкото се може по-малко общо със старите играчи. На моменти изглеждаше даже, че тези играчи са в положение да се обединят, в случай че не се бояха, че ще провокират нов булеварден яд, който този път заедно ще ги опустоши.
Трето: на партиите на митинга, без значение че историята работеше за тях, също не им беше елементарно. Не единствено тъй като нямаха болшинство, само че и тъй като повече неща ги разделяха, в сравнение с свързваха. Като стартираме оттова, че Има Такъв Народ се озоваха в " небрано лозе " и им се наложи да се откажат от политическите си обещания, а предводителят им Слави Трифонов си остана единствено облик от екрана, без да се включи в парламентарния живот (в деморализираща аналогия с Бойко Борисов). Демократична България назад - има дълга и поредна политическа биография, която води обратно към антикомунистическата генеалогия на градската десница, само че по никакъв начин не е ясно до каква степен и по какъв начин обединението ще може да я продължи в новата си парламентарна компания. Само Мая Манолова и бойните ѝ приятели плуваха напълно в свои води, тъй като се интересуваха единствено от едно - Бойко Борисов и партията му да получат отмъщение.
Първо: това Народно заседание е институционално продължение на митингите от предишното лято. Появи се, с цел да изчезне съвсем незабавно и по този начин " в крачка " да извърши главното им искане - оставката на Бойко Борисов. След като той не пожела да я даде непринудено на протестиращите, те му я взеха процедурно - към този момент като гласоподаватели. Кой вид би бил по-щадящ за ГЕРБ? Активистите на партията ще имат време да преценяват, когато си отидат по къщите.
Новите против старите играчи
Второ: протестният избор роди не един, не двама, а трима нови парламентарни играчи - Има Такъв Народ, Демократична България и ИМВ. Те със самото си наличие уличаваха " заварените " партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - като носители на статукво, чието време изтича. Народното събрание заканително цъкаше за тях и като бомба със закъснител, и като политически часовник, сверен още веднъж след дълготрайно закъснение. Разбира се, старите играчи напълно не бяха подготвени да се примирят с отредената им роля. Дори ГЕРБ, към които директно бе ориентиран протестният избор, разчитаха, че резултатът им на първа парламентарна мощ, ще ги направи незаобиколим фактор и в началото протягаха ръка към съперниците си и приказваха за мир. Българска социалистическа партия пък продължаваше да играе на доайен в борбата с ГЕРБ и майчински да поучава " новаците " по какъв начин дейно да стартират разграждането на статуквото (така че тя да не пострада, макар че му принадлежи). Движение за права и свободи беше в обичаната си поза на " ни лук ял, ни лук мирисал " и на собствен ред гледаше да се приобщи към партиите на митинга, като че ли той не потегли таман от акция против непозволените облаги на почетния ръководител на придвижването. Новаците обаче демонстрираха темперамент и избраха да имат колкото се може по-малко общо със старите играчи. На моменти изглеждаше даже, че тези играчи са в положение да се обединят, в случай че не се бояха, че ще провокират нов булеварден яд, който този път заедно ще ги опустоши.
Трето: на партиите на митинга, без значение че историята работеше за тях, също не им беше елементарно. Не единствено тъй като нямаха болшинство, само че и тъй като повече неща ги разделяха, в сравнение с свързваха. Като стартираме оттова, че Има Такъв Народ се озоваха в " небрано лозе " и им се наложи да се откажат от политическите си обещания, а предводителят им Слави Трифонов си остана единствено облик от екрана, без да се включи в парламентарния живот (в деморализираща аналогия с Бойко Борисов). Демократична България назад - има дълга и поредна политическа биография, която води обратно към антикомунистическата генеалогия на градската десница, само че по никакъв начин не е ясно до каква степен и по какъв начин обединението ще може да я продължи в новата си парламентарна компания. Само Мая Манолова и бойните ѝ приятели плуваха напълно в свои води, тъй като се интересуваха единствено от едно - Бойко Борисов и партията му да получат отмъщение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ