Петков: Ще предложа увеличение на минималните осигурителни доходи с 3,9%
Ще предложа административно нарастване на минималните осигурителни приходи за 2018 година по стопански действия и групи специалности с 3.9%, което ще залегне в бюджета на ДОО за идната година. Това съобщи през днешния ден общественият министър Бисер Петков след постоянно съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, съобщи БГНЕС.
Предложението е направено през днешния ден пред обществените сътрудници, ще бъде показано и пред Надзорния съвет на Национален осигурителен институт. Направен е изчерпателен разбор в този бранш. Макроикономическата прогноза за повишаването на Брутният вътрешен продукт за идната година е също 3.9%. Там, където получената големина е под минималната работна заплата за идната година, която е планувано да бъде 510 лева, би трябвало да бъде приравнена, тъй като както е известно минималната работна заплата е и минималният застрахователен приход, разясни министър Петков.
За явлението „ забавени заплати” приказва ръководителят на АИКБ Васил Велев. Според него работодателските организации не поддържат множеството ограничения, които са препоръчани на съвета, тъй като са прекомерно консервативни. Неплащането на заплати касае обособени, изолирани случаи,които петнят положителното име на българските бизнесмени, останалите са изрядни, тъй като знаят, че най- скъпият запас са хората и постоянно изплащат възнагражденията, сподели той. Ние сме за ограничения,които могат да доведат до ограничение на това събитие, само че не такива,които водят до източване на публични фондове, какъвто е Фондът за гарантиране на вземанията на служащите и чиновниците, продължи Велев. Не и те да доведат до промени като възбрана на кредитирането и източване на банки, да доведат и до възбрана на търговски оборот и оттова -допълнително утежняване на бизнес климата. Явлението „ неплащане на заплати” у нас не е зараза, то е под 30 млн. лева при платени заплати общо над 30 млрд.лв. или под 1 на 1000 като статистика , посочи Велев. И разясни, че у нас не сме в обстановка, в която да е нужно изключително законодателство.
С него не се съгласиха от синдикатите. Пламен Димитров, президент на КНСБ не споделя позицията на работодателите и счита, че никой у нас не знае какъв брой тъкмо са неплатените и забавените заплати, няма точни данни, само че са много повече от 30 млн. лева
Сблъсъкът на позиции за изплащането или неизплащането на клас прослужено време е изнемощял като тематика и точка от дневния ред на съвещанието, защото предложенията не са прегледани в работните групи към Националния тристранен съвет, т.е. по механически аргументи, изясни вицепремиерът Валери Симеонов.
Редактор: Деница Райкова
Предложението е направено през днешния ден пред обществените сътрудници, ще бъде показано и пред Надзорния съвет на Национален осигурителен институт. Направен е изчерпателен разбор в този бранш. Макроикономическата прогноза за повишаването на Брутният вътрешен продукт за идната година е също 3.9%. Там, където получената големина е под минималната работна заплата за идната година, която е планувано да бъде 510 лева, би трябвало да бъде приравнена, тъй като както е известно минималната работна заплата е и минималният застрахователен приход, разясни министър Петков.
За явлението „ забавени заплати” приказва ръководителят на АИКБ Васил Велев. Според него работодателските организации не поддържат множеството ограничения, които са препоръчани на съвета, тъй като са прекомерно консервативни. Неплащането на заплати касае обособени, изолирани случаи,които петнят положителното име на българските бизнесмени, останалите са изрядни, тъй като знаят, че най- скъпият запас са хората и постоянно изплащат възнагражденията, сподели той. Ние сме за ограничения,които могат да доведат до ограничение на това събитие, само че не такива,които водят до източване на публични фондове, какъвто е Фондът за гарантиране на вземанията на служащите и чиновниците, продължи Велев. Не и те да доведат до промени като възбрана на кредитирането и източване на банки, да доведат и до възбрана на търговски оборот и оттова -допълнително утежняване на бизнес климата. Явлението „ неплащане на заплати” у нас не е зараза, то е под 30 млн. лева при платени заплати общо над 30 млрд.лв. или под 1 на 1000 като статистика , посочи Велев. И разясни, че у нас не сме в обстановка, в която да е нужно изключително законодателство.
С него не се съгласиха от синдикатите. Пламен Димитров, президент на КНСБ не споделя позицията на работодателите и счита, че никой у нас не знае какъв брой тъкмо са неплатените и забавените заплати, няма точни данни, само че са много повече от 30 млн. лева
Сблъсъкът на позиции за изплащането или неизплащането на клас прослужено време е изнемощял като тематика и точка от дневния ред на съвещанието, защото предложенията не са прегледани в работните групи към Националния тристранен съвет, т.е. по механически аргументи, изясни вицепремиерът Валери Симеонов.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ