Ще издържи ли джобът на българина в глобалните и локални

Ще издържи ли джобът на българина в световните и местни условия във връзка с енергетиката и климата или още нещо за цената и пътя за постигането на климатична индиферентност до 2050 година.

Темата разяснява в “Нашият ден “ доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.

“Това, което Българинът ще открие след година е, че джобът му е много отънял. Парите, които получава, няма да станат кой знае какъв брой повече, времето на огромните нараствания мина.

Минаха огромните растежи на заплатите в бюджетната сфера. Мина покачването на част от заплатите в частния бранш. Това, което следва е един изпреварващ растеж на цените и с това, което получава българинът, ще може да си купува все по-малко и по-малко.

Това към този момент се вижда. Ако погледнете ресурсите, които влизат в един приключен артикул, цените им нарастват стремглаво в последните месеци.

За да произведете приключен артикул ви трябват сила, превоз, малко разноски за заплати, хранилища и други. Всички тези неща се усилиха с двуцифрени темпови, това се отразява върху цената на крайния артикул.

Инфлацията

При цените на рудодобива да вземем за пример в индустриалното произвеждане можем да забележим растеж от 20% и това е единствено до август, а цените не престават да нарастват. Цената на добива на енергийни запаси имаше към 15% нарастване, превозът се усили към 15%.

В момента Национален статистически институт регистрира едни алегорични към момента проценти – 3,75% беше последната инфлация. Това не кореспондира кой знае какъв брой с действителните разходи на хората. Когато влезете в магазина и видите цената на най-често потребяваните артикули като олио, масло, захар, брашно и така нататък Виждате растежи на цените, които просто не кореспондират с това, което Национален статистически институт написа по уеб страниците си.

И второ, всичко това, което не е отразено в крайната цена, ще се отразява занапред и се отразява точно в тези дейните месеци – октомври, ноември, декември по Нова година и така нататък

Ръст на международните цени

Тези процеси не са изолирани. Цените на международните тържища порастват стремглаво. Ръстовете не престават и при петрола, и при главните първични материали като мед и алуминий, въглища и така нататък

Не получаваме никакви индикации за утешение. Китай се опита да успокои малко пазара като изкараха част от своите запаси с нефт и газ, само че тези количества са пренебрежимо дребни на фона на апетита на спекулантите и както се вижда цените продължиха да порастват.

Печатане на пари

За мен огромната пакост, която докара до отъняването на приходите, освен на българите, действително приходите понижават в целия свят. На първо място, това беше неистовото отпечатване на пари, което потегли от 2008-2009 година Централните банки се пробваха да създадат нещо като гасене на пожара с в допълнение наливане на още гориво. Ясно е, че това е развой, който няма по какъв начин да спрете по този метод. Като продължавате да печатите пари е ясно, че цените на стоките ще се опитат да го догонят. Това е ставало и по времето на Римската империя, и в Средновековието – внезапното увеличение на паричното послание.

Банките нямат потребен ход

Лошото е, че банките нямат потребен ход, тъй като сега, в който спрат да печатат пари, това ще значи срив на пазара на скъпите бумаги и то на такива сякаш солидни страни като Франция, Белгия и така нататък, които въобще не са малко задлъжнели.

Те крепят стопанската система си с помощта на дълг, а този дълг се крепи, с помощта на ниските лихви. В момента, в които печатането на пари спре, и лихвите тръгнат нагоре, тези задължения ще се срутен, а това е нещо, което централните банки не могат да си разрешат.

Зелената договорка

Второто безумство беше така наречен “зелена договорка “. Светът прекомерно бързо се върза на приказките на така наречен “зелени “, в чиято политика няма нищо зелено. И започнаха да лимитират разноските за изследване, за рандеман на петрол и газ, на източници, с които се зареждат нуклеарните централи и така нататък Съвсем естествено това докара до натрупването на дефицити – потреблението продължава да пораства, а добивът да понижава.

Големият план на “зелената договорка “ е ограждане на ловното поле за европейските ловни концерни. Това е нещо, правено нееднократно. Последният подобен опит е през 1929 година и се доближава до прословутата рецесия и “голямата меланхолия “.

Това, което се прави тогава, е ограждане на английската сфера на въздействие за достъпа до непознати артикули.

За да не се доближава до повтаряне на тези години, светът доближава до едни световни съглашения, основаването на интернационален регулатор.

Но, в случай че започнете с претекста, че се борите за запазване на природата. Имено това беше задачата на “зелената договорка “. С Въвеждането на нарастването на каузи на възобновимите енергийни източници Европа да има претекста да наложи своята зелена марка и зелени такси върху целия неевропейски импорт. И тези страни да не могат публично да се оплачат на Световната комерсиална организация.