Жорж Трак: Българите познават Галатасарай като отбор
Шестима наши министри учат в „ Галатасарай ” Братя, видите ли гърци, вкарайте им 5 гола, след това разговаряйте
Разговаряме с Жорж Трак за американския и френския лицей “Робърт лицей ” и “Галатасарай ”, в които са учили доста видни българи, а през днешния ден съвсем нищо не се знае за тези елитни учебни заведения.
- В последните 15 години интензивно помагате да се възстановят някои от българските монументи в Истанбул. Защо обаче се зачетохте в архивите на лицея „ Галатасарай ”?
-Истанбул е прочут с два свои колежа - “Робърт лицей ” и “Галатасарай ”. Първият е американски, а вторият френски. Ние обръщаме внимание на френския лицей, тъй като тази година той чества своята 150 годишнина. Самото образователно заведение е надалеч по-старо, но от това време (около 1868) стартира една нова вълна на образование. Преподавателите са идвали извънредно от европейските страни. И те са привнесли в Истанбул доста от модерните за времето си полезности. Критерии, които последователно минават в рамките на цялата Османска империя.
Свидетели сме на нещо забавно. Това е, че вълната за национално обединяване и независимост, която в средата и края на XIX век е доста мощно изразена, идва тъкмо от хората, които са приключили влиятелния лицей “Галатасарай ” край Босфора.
- Как стана по този начин, че Тракарт Изследователски център-музей се включи в плана?
- Идеята пристигна от господин Изедин Чалишлар. Той е учител в университета „ Галатасарай ”. Докато изследва документите към 150-годишния празник, се натъква на обстоятелството, че доста българи са били възпитаници в този първокласен за времето си лицей. Имената им се разпознават мъчно в архивите, но вижда, че към тях са отправени много положителни анотации.
Тогава се срещнахме и взехме решение, че това е добър мотив да разкажем за тези интелигентни българи. Освен това в тези архиви участват доста българи от Пловдив и района, от цяла Южна България. По-късно всички те играят извънредно значима роля в новата българска история като политици, писатели, историци, военни. Въобще, оставят сериозна диря в историята ни. Но това не е инцидентно, а се базира на положителната им подготовка в образователното образователно заведение - по законодателство, просвета, в случай че щете и спорт.
- Изглежда нелогично - българи да учат в сърцето на империята?
- Свидетели сме по какъв начин цели интервали от нашата история са зачеркнати и заменяни с други. Или в тях прозират откровени лъжи. Затова нашият център „ Тракарт ” си сложи цел да изведе на напред във времето обстоятелства, които имат значение за българската история. И се основават на обективната истина. Това е приносът ни към този план.
Всяка нация, всеки народ претърпява разтърсвания в развиването си, нещо, което не може да бъде избегнато. В случая следим забавен факт, по какъв начин в рамките на Османската империя - една огромна за времето си конструкция обръща внимание точно на образованието, културата, спорта и физическата подготовка на способното си население. И едни от най-надарените са българи.
А през днешния ден ние разпознаваме „ Галатасарай ” най-вече като футболен тим.
Разговаряме с Жорж Трак за американския и френския лицей “Робърт лицей ” и “Галатасарай ”, в които са учили доста видни българи, а през днешния ден съвсем нищо не се знае за тези елитни учебни заведения.
- В последните 15 години интензивно помагате да се възстановят някои от българските монументи в Истанбул. Защо обаче се зачетохте в архивите на лицея „ Галатасарай ”?
-Истанбул е прочут с два свои колежа - “Робърт лицей ” и “Галатасарай ”. Първият е американски, а вторият френски. Ние обръщаме внимание на френския лицей, тъй като тази година той чества своята 150 годишнина. Самото образователно заведение е надалеч по-старо, но от това време (около 1868) стартира една нова вълна на образование. Преподавателите са идвали извънредно от европейските страни. И те са привнесли в Истанбул доста от модерните за времето си полезности. Критерии, които последователно минават в рамките на цялата Османска империя.
Свидетели сме на нещо забавно. Това е, че вълната за национално обединяване и независимост, която в средата и края на XIX век е доста мощно изразена, идва тъкмо от хората, които са приключили влиятелния лицей “Галатасарай ” край Босфора.
- Как стана по този начин, че Тракарт Изследователски център-музей се включи в плана?
- Идеята пристигна от господин Изедин Чалишлар. Той е учител в университета „ Галатасарай ”. Докато изследва документите към 150-годишния празник, се натъква на обстоятелството, че доста българи са били възпитаници в този първокласен за времето си лицей. Имената им се разпознават мъчно в архивите, но вижда, че към тях са отправени много положителни анотации.
Тогава се срещнахме и взехме решение, че това е добър мотив да разкажем за тези интелигентни българи. Освен това в тези архиви участват доста българи от Пловдив и района, от цяла Южна България. По-късно всички те играят извънредно значима роля в новата българска история като политици, писатели, историци, военни. Въобще, оставят сериозна диря в историята ни. Но това не е инцидентно, а се базира на положителната им подготовка в образователното образователно заведение - по законодателство, просвета, в случай че щете и спорт.
- Изглежда нелогично - българи да учат в сърцето на империята?
- Свидетели сме по какъв начин цели интервали от нашата история са зачеркнати и заменяни с други. Или в тях прозират откровени лъжи. Затова нашият център „ Тракарт ” си сложи цел да изведе на напред във времето обстоятелства, които имат значение за българската история. И се основават на обективната истина. Това е приносът ни към този план.
Всяка нация, всеки народ претърпява разтърсвания в развиването си, нещо, което не може да бъде избегнато. В случая следим забавен факт, по какъв начин в рамките на Османската империя - една огромна за времето си конструкция обръща внимание точно на образованието, културата, спорта и физическата подготовка на способното си население. И едни от най-надарените са българи.
А през днешния ден ние разпознаваме „ Галатасарай ” най-вече като футболен тим.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ