Шефът на Кауфланд България никога не би дал на децата си храни, които продава
Шефът на „ Кауфланд-България “ Димитър Спасов признава в изявление за Дойче веле, че в поверената му комерсиална верига се продават храни, които той в никакъв случай не би дал на децата си.
„ Баничките ни, да вземем за пример, не се вършат с палмово масло, само че съдържат консерванти. Никой още не знае доколко това е небезопасно за здравето, изключително за здравето на децата “, споделя Спасов.
„ Миналата седмица прекратихме комерсиалните си връзки с прочут български производител на млечни артикули. Направените от нас лабораторни разбори на неговите сирена демонстрираха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „ Кауфланд “, че няма безусловно никаква разлика сред качеството и съставките в личните ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България “, заявява Спасов.
Публикуваме цялостния текст на фичъра на Дойче веле, озаглавен " Знаем ли каква въпреки всичко е истината за храните? ". Автор на материала е Николай Цеков от Българската редакция на медията:
Произведен в Румъния дезинфектант за пространства за кокошки-носачки с токсична съставна част, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските консуматори. Замърсеният с рисковия химикал половин звук яйчен прахуляк, импортиран от Германия, беше блокиран от Агенцията за сигурност на храните (БАБХ), само че по традиция служителите отхвърлиха да оповестят имената на компаниите, които са го употребявали за производството на сладолед и майонеза. „ Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на организацията значи, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред “, разяснява обстановката шефът на асоциацията „ Активни консуматори “ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни разбори на известни измежду българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други. Те демонстрираха, че редица български производители употребяват евтини заместители на обичайните първични материали за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да упрекват в същото известни западни производители на храни и питиета.
Както беше и след Чернобил
Богомил Николов вижда в укриването на информация за рискови артикули и техните производители инстикт, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „ Също както по времето на Чернобил, и в този момент в България считат, че криенето на информация е потребно за жителите. В свободните общества е тъкмо противоположното – говоренето за проблемите е наложителна част от тяхното решение “, счита шефът на „ Активни консуматори “. Той напомня пресния скандал с разликите в наличието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенични и козметични артикули, които някои мултинационални компании създават за Източна Европа. „ В Словакия и други някогашни соцдържави локалните организации за надзор върху качеството на потребителските артикули показаха освен по-евтините заместители и по-ниските проценти на главните съставни елементи, само че и обществено назоваха фирмите, които си разрешават да наскърбяват по този метод източноевропейците, доверили се на продуктите им.
Българската организация обаче още веднъж избра мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на облаги към момента имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват “, обобщава наблюденията си Богомил Николов.
Шефът на „ Кауфланд-България “ Димитър Спасов е склонен с някои от изводите на „ Активни консуматори “. „ Миналата седмица прекратихме комерсиалните си връзки с прочут български производител на млечни артикули. Направените от нас лабораторни разбори на неговите сирена демонстрираха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „ Кауфланд “, че няма безусловно никаква разлика сред качеството и съставките в личните ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България “, заявява Спасов. Мениджърът въпреки всичко признава, че в поверената му комерсиална верига се продават храни, които той в никакъв случай не би дал на децата си. „ Баничките ни, да вземем за пример, не се вършат с палмово масло, само че съдържат консерванти. Никой още не знае доколко това е небезопасно за здравето, изключително за здравето на децата “, прям е шефът на „ Кауфланд-България “.
„ Поне към този момент нямаме умрели от хранителни натравяния “
Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов показва друга опасност за здравето на българските консуматори. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с рискови пестициди и консерванти, с цел да могат да устоят дългото им превозване до България и Централна Европа. „ Тактиката на производителите и експортьорите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен период изтича към дните, в които те идват на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив немска фитолаборатория посредством разбор на смлени пресни плодове и зеленчуци регистрира, че през този карантинен интервал употребяваните мощни пестициди и консерванти са съумели да замърсят от вътрешната страна продуктите с неприемливо високи концентрации. В никакъв случай българите не би трябвало да вършат сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват артикули, създадени до 200 километра от мястото на извършване на покупки “, предлага Трифонов.
Той е на мнение, че Агенцията по сигурността на храните е ефикасна само когато има подадени сигнали за рисков импорт, какъвто беше казусът с яйчения прахуляк от Германия. Но към момента няма никакви спънки пред вносители на небезопасни пресни храни съмнително елементарно да се снабдяват със документи за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България. Дъмпинг има и от страна на производители от страни като Полша, които внасят в България създаваните целогодишно единствено в оранжерии домати като „ суровина за преправка “, макар, че те се продават като пресни зеленчуци. Така хем заобикалят да заплащат Данък добавена стойност по разпоредбите на Единния европейски пазар, хем подбиват със съмнителната си цена от 60 стотинки за кг българското произвеждане на същински „ слънчеви “ домати “, акцентира шефът на Националния съюз на градинарите.
Богомил Николов от „ Активни консуматори “ е на мнение, че като цяло свързаната с сигурността на храните обстановка в България въпреки всичко бележи осезаемо усъвършенстване през последните години. „ Поне към този момент нямаме всеобщи хранителни отравяния, които до напълно наскоро вземаха и човешки жертви “, смекчава Богомил Николов паниките на българските потребители.
„ Баничките ни, да вземем за пример, не се вършат с палмово масло, само че съдържат консерванти. Никой още не знае доколко това е небезопасно за здравето, изключително за здравето на децата “, споделя Спасов.
„ Миналата седмица прекратихме комерсиалните си връзки с прочут български производител на млечни артикули. Направените от нас лабораторни разбори на неговите сирена демонстрираха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „ Кауфланд “, че няма безусловно никаква разлика сред качеството и съставките в личните ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България “, заявява Спасов.
Публикуваме цялостния текст на фичъра на Дойче веле, озаглавен " Знаем ли каква въпреки всичко е истината за храните? ". Автор на материала е Николай Цеков от Българската редакция на медията:
Произведен в Румъния дезинфектант за пространства за кокошки-носачки с токсична съставна част, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските консуматори. Замърсеният с рисковия химикал половин звук яйчен прахуляк, импортиран от Германия, беше блокиран от Агенцията за сигурност на храните (БАБХ), само че по традиция служителите отхвърлиха да оповестят имената на компаниите, които са го употребявали за производството на сладолед и майонеза. „ Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на организацията значи, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред “, разяснява обстановката шефът на асоциацията „ Активни консуматори “ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни разбори на известни измежду българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други. Те демонстрираха, че редица български производители употребяват евтини заместители на обичайните първични материали за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да упрекват в същото известни западни производители на храни и питиета.
Както беше и след Чернобил
Богомил Николов вижда в укриването на информация за рискови артикули и техните производители инстикт, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „ Също както по времето на Чернобил, и в този момент в България считат, че криенето на информация е потребно за жителите. В свободните общества е тъкмо противоположното – говоренето за проблемите е наложителна част от тяхното решение “, счита шефът на „ Активни консуматори “. Той напомня пресния скандал с разликите в наличието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенични и козметични артикули, които някои мултинационални компании създават за Източна Европа. „ В Словакия и други някогашни соцдържави локалните организации за надзор върху качеството на потребителските артикули показаха освен по-евтините заместители и по-ниските проценти на главните съставни елементи, само че и обществено назоваха фирмите, които си разрешават да наскърбяват по този метод източноевропейците, доверили се на продуктите им.
Българската организация обаче още веднъж избра мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на облаги към момента имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват “, обобщава наблюденията си Богомил Николов.
Шефът на „ Кауфланд-България “ Димитър Спасов е склонен с някои от изводите на „ Активни консуматори “. „ Миналата седмица прекратихме комерсиалните си връзки с прочут български производител на млечни артикули. Направените от нас лабораторни разбори на неговите сирена демонстрираха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „ Кауфланд “, че няма безусловно никаква разлика сред качеството и съставките в личните ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България “, заявява Спасов. Мениджърът въпреки всичко признава, че в поверената му комерсиална верига се продават храни, които той в никакъв случай не би дал на децата си. „ Баничките ни, да вземем за пример, не се вършат с палмово масло, само че съдържат консерванти. Никой още не знае доколко това е небезопасно за здравето, изключително за здравето на децата “, прям е шефът на „ Кауфланд-България “.
„ Поне към този момент нямаме умрели от хранителни натравяния “
Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов показва друга опасност за здравето на българските консуматори. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с рискови пестициди и консерванти, с цел да могат да устоят дългото им превозване до България и Централна Европа. „ Тактиката на производителите и експортьорите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен период изтича към дните, в които те идват на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив немска фитолаборатория посредством разбор на смлени пресни плодове и зеленчуци регистрира, че през този карантинен интервал употребяваните мощни пестициди и консерванти са съумели да замърсят от вътрешната страна продуктите с неприемливо високи концентрации. В никакъв случай българите не би трябвало да вършат сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват артикули, създадени до 200 километра от мястото на извършване на покупки “, предлага Трифонов.
Той е на мнение, че Агенцията по сигурността на храните е ефикасна само когато има подадени сигнали за рисков импорт, какъвто беше казусът с яйчения прахуляк от Германия. Но към момента няма никакви спънки пред вносители на небезопасни пресни храни съмнително елементарно да се снабдяват със документи за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България. Дъмпинг има и от страна на производители от страни като Полша, които внасят в България създаваните целогодишно единствено в оранжерии домати като „ суровина за преправка “, макар, че те се продават като пресни зеленчуци. Така хем заобикалят да заплащат Данък добавена стойност по разпоредбите на Единния европейски пазар, хем подбиват със съмнителната си цена от 60 стотинки за кг българското произвеждане на същински „ слънчеви “ домати “, акцентира шефът на Националния съюз на градинарите.
Богомил Николов от „ Активни консуматори “ е на мнение, че като цяло свързаната с сигурността на храните обстановка в България въпреки всичко бележи осезаемо усъвършенстване през последните години. „ Поне към този момент нямаме всеобщи хранителни отравяния, които до напълно наскоро вземаха и човешки жертви “, смекчава Богомил Николов паниките на българските потребители.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ