Атина, ул. "Кораи": централата на нацисткия ужас
Сградата е в самия център на гръцката столица Атина. Отвън животът пулсира, а подземен са многоетажните катакомби, в които нацистките окупатори са държали и изтезавали арестувани. Ето историята на това тъмно място.
Всяка метрополия има своите потайности, за които даже и доста от локалните хора не знаят. Едно такова място, съвсем незнайно на атиняните, има в центъра на гръцката столица - напълно покрай Националната библиотека и до централната постройка на университета, споделя Михаел Мартенс във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ".
На вратата написа " Исторически монумент 1941-1944 ", само че от надписа въобще не се схваща защо става дума и какво се крие зад вратата. Който я отвори обаче, единствено след няколко крачки надолу по стълбите попада в напълно различен свят - в катакомби от времената на. Тези многоетажни подземни уреди са издигнати преди време от германците като бомбоубежища.
Сградата на ул. " Кораи " 4
Сградата в самия център на Атина, на ул. " Кораи " 4, е била една от най-модерните в целия град, с централно парно отопление, асансьори и климатична апаратура. Била е благосъстоятелност на гръцка застрахователна компания, написа още ФАЦ. Германците я отчуждават директно след навлизането си в Атина в края на април 1941 и до октомври 1944 тя става център на нацистките ужаси в.
Над земята са офисите, а подземен - камерите за изтезания, ситуирани на няколко етажа. Убежището се трансформира в затвор, централа за подслушване и междинна спирка към по-нататъшното превозване на арестуваните към концентрационните лагери или към килиите за изтезания и изтезания.
През британците за малко употребяват мястото като команден център, след което всичко, случило се в подземията, потъва в давност. Мястото е намерено още веднъж едвам 45 години по-късно, разказва историята на постройката Михаел Мартенс.
© picture-alliance/akg-images
Нацисткият байрак се развява над Акропола (1941)
Прощални писма и послания
Старите атиняни към момента са знаели за мястото, от което мнозина не се прибирали. По самодейност на немското министерство на културата през 1990 година катакомбите са възобновени и от май 1991 са налични за обществеността. Най-важното в тях са множеството надписи, рисунки и последните послания, издълбани от обезверените пандизчии по стените.
Реставраторите съумяват да разпознават 239 имена на пандизчии, най-вече гръцки, само че се срещат и значително италиански. В пукнатини на зидовете или процепи сред вратите и стените били открити укрити от пандизчиите прощални писма и други техни послания.
Отвъд вратата на катакомбите в центъра на Атина животът продължава да пулсира, приключва репортажа си във ФАЦ Михаел Мартенс. Но никой, който е бил там долу, не може да отмине с равнодушие - без да се замисли какво се е случвало на това място.
Всяка метрополия има своите потайности, за които даже и доста от локалните хора не знаят. Едно такова място, съвсем незнайно на атиняните, има в центъра на гръцката столица - напълно покрай Националната библиотека и до централната постройка на университета, споделя Михаел Мартенс във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ".
На вратата написа " Исторически монумент 1941-1944 ", само че от надписа въобще не се схваща защо става дума и какво се крие зад вратата. Който я отвори обаче, единствено след няколко крачки надолу по стълбите попада в напълно различен свят - в катакомби от времената на. Тези многоетажни подземни уреди са издигнати преди време от германците като бомбоубежища.
Сградата на ул. " Кораи " 4
Сградата в самия център на Атина, на ул. " Кораи " 4, е била една от най-модерните в целия град, с централно парно отопление, асансьори и климатична апаратура. Била е благосъстоятелност на гръцка застрахователна компания, написа още ФАЦ. Германците я отчуждават директно след навлизането си в Атина в края на април 1941 и до октомври 1944 тя става център на нацистките ужаси в.
Над земята са офисите, а подземен - камерите за изтезания, ситуирани на няколко етажа. Убежището се трансформира в затвор, централа за подслушване и междинна спирка към по-нататъшното превозване на арестуваните към концентрационните лагери или към килиите за изтезания и изтезания.
През британците за малко употребяват мястото като команден център, след което всичко, случило се в подземията, потъва в давност. Мястото е намерено още веднъж едвам 45 години по-късно, разказва историята на постройката Михаел Мартенс.
© picture-alliance/akg-images
Нацисткият байрак се развява над Акропола (1941)
Прощални писма и послания
Старите атиняни към момента са знаели за мястото, от което мнозина не се прибирали. По самодейност на немското министерство на културата през 1990 година катакомбите са възобновени и от май 1991 са налични за обществеността. Най-важното в тях са множеството надписи, рисунки и последните послания, издълбани от обезверените пандизчии по стените.
Реставраторите съумяват да разпознават 239 имена на пандизчии, най-вече гръцки, само че се срещат и значително италиански. В пукнатини на зидовете или процепи сред вратите и стените били открити укрити от пандизчиите прощални писма и други техни послания.
Отвъд вратата на катакомбите в центъра на Атина животът продължава да пулсира, приключва репортажа си във ФАЦ Михаел Мартенс. Но никой, който е бил там долу, не може да отмине с равнодушие - без да се замисли какво се е случвало на това място.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ