БЪЛГАРИЯ Е ВРАГ №1 ЗА НОВИЯ МАКЕДОНСКИ ПРЕЗИДЕНТ
Северна Македония отива на втори тур на президентските избори, откакто нито един претендент не получи над 50% от гласовете, с цел да завоюва на първия кръг. Вторият тур ще се организира на 8 май, дружно с парламентарните избори, които ще дефинират пътя на страната към Европейски Съюз.
Гордана Силяновска-Давкова, подкрепяна от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, реализира победа с 40,08 на 100, а актуалният президент Стево Пендаровски от ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) има 19,92 % от гласовете. Те ще се изправят един против различен на 8 май, само че вероятностите пред Пендаровски са мрачни.
През 2019 година гласовете на албанските партии дадоха успеха на Пендаровски на втория тур, само че в този момент ВМРО-ДПМНЕ се надява на гласовете на албанската партия „ Струва си “. Преди изборите обаче водещите албански партии - Демократичен съюз за интеграция и „ Струва си “, се споразумяха да не поддържат ръководство, което отхвърля да направи конституционните промени, изисквани от Плана „ Макрон “, т.е. българите да се впишат в македонската конституция.
В районен съд Македония „ албанският фактор “ постоянно е бил решителен и той дефинира кой да ръководи страната. Но за разлика от България, където Движение за права и свободи е единствената етническа партия, в Северна Македония има две огромни албански партии.
Проф. Силяновска оспорва Преспанското съглашение сред Македония и Гърция, решило 22-годишния спор за името на Република Македония, след което Атина поддържа Скопие за участие в НАТО и Европейски Съюз. Тя желае проверка на Договора за другарство с България (2017) и на Преговорната рамка с Европейски Съюз (2022) с аргумента, че „ конституционните промени са български диктат, а преамбюлът на конституцията не е телефонен справочник, с цел да включваме в него всички съседи “.
Огромният монумент на Александър Македонски в Скопие. Според Преспанското съглашение Македония би трябвало да се откаже от псевдоантичната си история и да преразгледа статута на паметниците, присвояващи историята или културното завещание на Гърция. В последните години македонската столица бе осеяна с монументи на антични герои, като бяха издигнати и паметници на цар Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански и плеяда български възрожденци. Тогавашният министър председател Зоран Заев се разграничи от плана " Скопие 2014 “, който стартира през 2009 година и промени образа на центъра на града, само че досега тези монументи не са отстранени. Планира се на паметниците да бъдат сложени надписи с пояснения. Например паметникът на Александър Македонски ще се назовава " Воин на кон " с обяснението, че е „ знак на гръцкия древен интервал и на другарството сред Македония и Гърция “
През 2018 година Силяновска се разгласи против Закона за разширение използването на албанския език и това слага под въпрос поддръжката на албанските партии на втория тур на президентските избори.
Отношенията сред София и Скопие са обтегнати поради яростния спор за езика и историята на районен съд Македония. През 2022 година България отстъпи, като се съгласи с предлагането на ротационното френско председателство за унищожаване на ветото върху началото на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, в случай че Северна Македония впише българското малцинство в конституцията на страната.
Пендаровски и СДСМ са подготвени да одобряват конституционната корекция, само че нямат болшинство за това в Народното събрание. ВМРО-ДПМНЕ е съгласна да впише българите в главния закон, само че откакто Северна Македония влезе в Европейски Съюз.
България има четири претенции към районен съд Македония, които са неотменима част от преговорната рамка за нейното еврочленство: противоречивите исторически въпроси, националността на Гоце Делчев, премахването на езика на омразата от учебниците, вписването на българите в конституцията. Тези български условия влизат и в механизма за еврочленство на районен съд Македония, и в Договора за другарство от 2017 година ВМРО-ДПМНЕ обаче упорства, че двустранният контракт не би трябвало да е част от преговорната рамка. Така се отхвърля редактирането на македонските учебници, което значи продължаващо заграбване на българската история от Средновековието и Възраждането.
Изключителна виновност за сегашната патова обстановка в българо-македонските връзки има дясното болшинство в Народното събрание. През 2022 година ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи отстъпиха пред френския диктат и дадоха „ зелена светлина “ за пускане на договаряния за участието на Скопие в Европейски Съюз, без да получим сигурни гаранции за съответна реакция от македонска страна.
Дали с цел да завоюва гласове, дали тъй като е горчива истина за нас, Пендаровски стартира скандална вест, уличаваща ни в капитулация под френски напън. Ето какво изнесе той:
" От многото нелогични български претенции, свързани с идентичността, езика, окупация-администрация, остана единствено това за регистриране на българите в конституцията. Понеже Европа отхвърли всички претенции на българите, Европа сподели: " дайте, направете най-малко това (вписването на българите в главния закон), когато към този момент имате такава конституция ". Когато им отхвърляш проверката на македонската история, отхвърляш, че македонският е акцент на българския език и че сме били българи до 1944 година, тогава какво остава за българите? Всичко това беше, с цел да се избави обликът на българската договаряща страна... "
Имаме ли публицистика, репортерите в Народното събрание би трябвало да зададат серия от въпроси към водачите на партиите, подкрепили Плана „ Макрон “, с който дадохме „ зелена светлина “ за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Въпросът, на който би трябвало да дават отговор Борисов, Иванов, Петков и Пеевски, е един и звучи по този начин: Има ли двойно дъно в македонския куфар на Макрон, излъгана ли е България?
Гордана Силяновска-Давкова, подкрепяна от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, реализира победа с 40,08 на 100, а актуалният президент Стево Пендаровски от ръководещия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) има 19,92 % от гласовете. Те ще се изправят един против различен на 8 май, само че вероятностите пред Пендаровски са мрачни.
През 2019 година гласовете на албанските партии дадоха успеха на Пендаровски на втория тур, само че в този момент ВМРО-ДПМНЕ се надява на гласовете на албанската партия „ Струва си “. Преди изборите обаче водещите албански партии - Демократичен съюз за интеграция и „ Струва си “, се споразумяха да не поддържат ръководство, което отхвърля да направи конституционните промени, изисквани от Плана „ Макрон “, т.е. българите да се впишат в македонската конституция.
В районен съд Македония „ албанският фактор “ постоянно е бил решителен и той дефинира кой да ръководи страната. Но за разлика от България, където Движение за права и свободи е единствената етническа партия, в Северна Македония има две огромни албански партии.
Проф. Силяновска оспорва Преспанското съглашение сред Македония и Гърция, решило 22-годишния спор за името на Република Македония, след което Атина поддържа Скопие за участие в НАТО и Европейски Съюз. Тя желае проверка на Договора за другарство с България (2017) и на Преговорната рамка с Европейски Съюз (2022) с аргумента, че „ конституционните промени са български диктат, а преамбюлът на конституцията не е телефонен справочник, с цел да включваме в него всички съседи “.
Огромният монумент на Александър Македонски в Скопие. Според Преспанското съглашение Македония би трябвало да се откаже от псевдоантичната си история и да преразгледа статута на паметниците, присвояващи историята или културното завещание на Гърция. В последните години македонската столица бе осеяна с монументи на антични герои, като бяха издигнати и паметници на цар Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански и плеяда български възрожденци. Тогавашният министър председател Зоран Заев се разграничи от плана " Скопие 2014 “, който стартира през 2009 година и промени образа на центъра на града, само че досега тези монументи не са отстранени. Планира се на паметниците да бъдат сложени надписи с пояснения. Например паметникът на Александър Македонски ще се назовава " Воин на кон " с обяснението, че е „ знак на гръцкия древен интервал и на другарството сред Македония и Гърция “
През 2018 година Силяновска се разгласи против Закона за разширение използването на албанския език и това слага под въпрос поддръжката на албанските партии на втория тур на президентските избори.
Отношенията сред София и Скопие са обтегнати поради яростния спор за езика и историята на районен съд Македония. През 2022 година България отстъпи, като се съгласи с предлагането на ротационното френско председателство за унищожаване на ветото върху началото на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, в случай че Северна Македония впише българското малцинство в конституцията на страната.
Пендаровски и СДСМ са подготвени да одобряват конституционната корекция, само че нямат болшинство за това в Народното събрание. ВМРО-ДПМНЕ е съгласна да впише българите в главния закон, само че откакто Северна Македония влезе в Европейски Съюз.
България има четири претенции към районен съд Македония, които са неотменима част от преговорната рамка за нейното еврочленство: противоречивите исторически въпроси, националността на Гоце Делчев, премахването на езика на омразата от учебниците, вписването на българите в конституцията. Тези български условия влизат и в механизма за еврочленство на районен съд Македония, и в Договора за другарство от 2017 година ВМРО-ДПМНЕ обаче упорства, че двустранният контракт не би трябвало да е част от преговорната рамка. Така се отхвърля редактирането на македонските учебници, което значи продължаващо заграбване на българската история от Средновековието и Възраждането.
Изключителна виновност за сегашната патова обстановка в българо-македонските връзки има дясното болшинство в Народното събрание. През 2022 година ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи отстъпиха пред френския диктат и дадоха „ зелена светлина “ за пускане на договаряния за участието на Скопие в Европейски Съюз, без да получим сигурни гаранции за съответна реакция от македонска страна.
Дали с цел да завоюва гласове, дали тъй като е горчива истина за нас, Пендаровски стартира скандална вест, уличаваща ни в капитулация под френски напън. Ето какво изнесе той:
" От многото нелогични български претенции, свързани с идентичността, езика, окупация-администрация, остана единствено това за регистриране на българите в конституцията. Понеже Европа отхвърли всички претенции на българите, Европа сподели: " дайте, направете най-малко това (вписването на българите в главния закон), когато към този момент имате такава конституция ". Когато им отхвърляш проверката на македонската история, отхвърляш, че македонският е акцент на българския език и че сме били българи до 1944 година, тогава какво остава за българите? Всичко това беше, с цел да се избави обликът на българската договаряща страна... "
Имаме ли публицистика, репортерите в Народното събрание би трябвало да зададат серия от въпроси към водачите на партиите, подкрепили Плана „ Макрон “, с който дадохме „ зелена светлина “ за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз.
Въпросът, на който би трябвало да дават отговор Борисов, Иванов, Петков и Пеевски, е един и звучи по този начин: Има ли двойно дъно в македонския куфар на Макрон, излъгана ли е България?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ