В затвора им промиват мозъците: защо братовчед ми отиде да се сражава срещу Украйна
Сергей Сатановский,
" Беше ми скучно в пандиза. Затова отидох на фронта. " Това споделил 20-годишният Руслан на братовчедка си Светлана. Той е един от хилядите съветски пандизчии, вербувани да се бият против Украйна. Но към този момент съжалява.
Частните военни компании са наели най-малко 3000 пандизчии от съветски затвори, които да се борят във войната в Украйна. Това споделя в изявление за Дъждовни води Олга Романова, шеф на фондация " Русия зад решетките ". Някои от тях са примамени с обещания за огромни заплати от 100 000 рубли или повече, а други - с опрощение след шест месеца затвор.
Руслан е един от тях. Сега той осъзнава грешката си и желае да се върне вкъщи. " Но до момента няма случаи на пандизчии, които да са се върнали живи от войната в Украйна ", споделят от фондацията " Русия зад решетките ". Дъждовни води беседва с братовчедка му Светлана, която е уверена, че той е бил повлиян от началниците си и от пропагандата по малкия екран, която в пандизите върви 24 часа в денонощието. Ето какво ни описа тя:
" Бяхсигурна, четойникъденямада отиде "
" Руслан е на двайсет години. Мой братовчед е, израснали сме дружно. Той има огромно семейство - с изключение на него, майка му и доведеният му татко имат още три деца. Руслан не живееше с тях ", споделя братовчедка му Светлана пред Дъждовни води. От описа ѝ излиза наяве, че той е бил за повторно в пандиза. И в двата случая е ставало дума за леко закононарушение, за което се плануват не повече от две години и половина затвор. Първият път е попаднал в пандиза на 18 години.
" През пролетта му споделих, че се носят клюки за набиране на пандизчии за войната. Беше казано, че ще набират хора с тежки и дълги присъди. Напомних му, че присъдата му е лека и му остава единствено една година, тъй че даже не би трябвало да мисли за това. Той сподели: " Да, несъмнено, не съм малоумен. За чии ползи се боря? Освен това военните са същите като служителите на реда. И няма да одобрявам заповеди от ченгетата. " След това бях сигурна, че няма да отиде на никое място ", спомня си Светлана.
" Неискахбратовчедмидабъдеокупатор "
" На 12 юли майка му ми се обади и ме попита дали Руслан ми е звънял. Оказва се, че няколко дни по-рано той ѝ се обадил от Ростовска област и я помолил да изпрати данните от паспорта му на някакъв номер, което тя направила. След това повече не чула от него. "
На идващия ден Светлана почнала да написа гневни писма, в които упорства братовчед ѝ да бъде върнат назад незабавно. " Изпратих писма до комисаря по правата на индивида, до прокуратурата на Руската федерация, до градската прокуратура. Писах до всяко място, за което се сетих. "
Светлана споделя, че първата причина, заради която е тръгнала да се бори за братовчед си, е била позицията ѝ по отношение на войната. " Не желаех братовчед ми да бъде окупатор. Аз съм срещу войната с всяка клетка на тялото си. Мислех, че е бил заставен. Или че са поставили опиати в храната му, с цел да го накарат да тръгне. Не знаех какво да мисля, по тази причина желаех да го върна назад. "
Докато се опитвала да открие Руслан, тя научила и за дами, чиито родственици са изчезнали. Оказало се, че всички са получили последното позвъняване от тях в един и същи ден и са били помолени да изпратят данните от документите им. Твърди се, че при започване на юли са набрани към 70 души от този затвор, споделя още Светлана.
Роднините им обаче не са доста дейни. Някои се опасяват и по тази причина не споделят нищо. Повечето от тях чакат обещаните им пари, споделя Светлана. " Майката на Руслан също спря да ме поддържа, когато получи 100 000 рубли за него. По-късно се оказа обаче, че той се е схванал за 200 000. "
" Неселистрахувате, чещевиподхвърлятнаркотици? "
" Докато интензивно се пробвах да върна братовчед ми в Русия и се оплаквах на разнообразни органи, ми се случи нещо необичайно. Колата ми се повреди. Изглеждаше по този начин, като че ли някой се е опитвал да отвори прозореца с отвертка. Тогава ми се обади бащата на Костя Иванов, който отговаряше за отряда на Руслан. Той ме попита: " Получихте ли поздрави? Не се ли страхувате, че ще ви подмятат опиати? ", попита ме той. Казах, че ме е боязън, да. Но аз ще продължа да приказвам за това. "
Преди Руслан въобще не се е интересувал от Путин или Навални, спомня си Светлана. Тя прибавя, че той в действителност в никакъв случай не се е интересувал от нищо. А в пандиза е бил напълно самичък. " Насаме с тези, които несъмнено са му набивали в главата, че е наш дълг да освободим Украйна от фашистите. " Да ги победим. Какво, не си ли мъж? Страхливец ли си или какво? " Мисля, че по този начин е било там. "
" Тойискадагоспасим "
След няколко дни Руслан ѝ се обадил - към този момент бил в Украйна. " Попитах го за какво е трансформирал решението си да не върви на война. " Той отвърнал, че в пандиза му било скучно и не желал да стои повече там.
" Тогава го попитах: " И по тази причина реши да вземеш оръжие и да отидеш в непозната страна, с цел да убиваш жителите на непозната страна? " Той измърмори нещо, само че аз не съумях да го схвана. Трудно се чувахме. След това се чухме още няколко пъти. Първоначално Руслан повтаряше, че всичко е наред, след което аз станах доста твърда. Той като че ли разбра смисъла на думите ми. Вероятно си е мислил, че няма връщане обратно и не е желал да ме разстройва - по тази причина ми сподели, че е добре. Но в този момент ме моли да го върнем назад. Казва, че ще помоли майка си да не приема повече пари. Нямам концепция по какъв начин да го върна. Ще се оплача още веднъж на пандиза и на прокуратурата. "
" Беше ми скучно в пандиза. Затова отидох на фронта. " Това споделил 20-годишният Руслан на братовчедка си Светлана. Той е един от хилядите съветски пандизчии, вербувани да се бият против Украйна. Но към този момент съжалява.
Частните военни компании са наели най-малко 3000 пандизчии от съветски затвори, които да се борят във войната в Украйна. Това споделя в изявление за Дъждовни води Олга Романова, шеф на фондация " Русия зад решетките ". Някои от тях са примамени с обещания за огромни заплати от 100 000 рубли или повече, а други - с опрощение след шест месеца затвор.
Руслан е един от тях. Сега той осъзнава грешката си и желае да се върне вкъщи. " Но до момента няма случаи на пандизчии, които да са се върнали живи от войната в Украйна ", споделят от фондацията " Русия зад решетките ". Дъждовни води беседва с братовчедка му Светлана, която е уверена, че той е бил повлиян от началниците си и от пропагандата по малкия екран, която в пандизите върви 24 часа в денонощието. Ето какво ни описа тя:
" Бяхсигурна, четойникъденямада отиде "
" Руслан е на двайсет години. Мой братовчед е, израснали сме дружно. Той има огромно семейство - с изключение на него, майка му и доведеният му татко имат още три деца. Руслан не живееше с тях ", споделя братовчедка му Светлана пред Дъждовни води. От описа ѝ излиза наяве, че той е бил за повторно в пандиза. И в двата случая е ставало дума за леко закононарушение, за което се плануват не повече от две години и половина затвор. Първият път е попаднал в пандиза на 18 години.
" През пролетта му споделих, че се носят клюки за набиране на пандизчии за войната. Беше казано, че ще набират хора с тежки и дълги присъди. Напомних му, че присъдата му е лека и му остава единствено една година, тъй че даже не би трябвало да мисли за това. Той сподели: " Да, несъмнено, не съм малоумен. За чии ползи се боря? Освен това военните са същите като служителите на реда. И няма да одобрявам заповеди от ченгетата. " След това бях сигурна, че няма да отиде на никое място ", спомня си Светлана.
" Неискахбратовчедмидабъдеокупатор "
" На 12 юли майка му ми се обади и ме попита дали Руслан ми е звънял. Оказва се, че няколко дни по-рано той ѝ се обадил от Ростовска област и я помолил да изпрати данните от паспорта му на някакъв номер, което тя направила. След това повече не чула от него. "
На идващия ден Светлана почнала да написа гневни писма, в които упорства братовчед ѝ да бъде върнат назад незабавно. " Изпратих писма до комисаря по правата на индивида, до прокуратурата на Руската федерация, до градската прокуратура. Писах до всяко място, за което се сетих. "
Светлана споделя, че първата причина, заради която е тръгнала да се бори за братовчед си, е била позицията ѝ по отношение на войната. " Не желаех братовчед ми да бъде окупатор. Аз съм срещу войната с всяка клетка на тялото си. Мислех, че е бил заставен. Или че са поставили опиати в храната му, с цел да го накарат да тръгне. Не знаех какво да мисля, по тази причина желаех да го върна назад. "
Докато се опитвала да открие Руслан, тя научила и за дами, чиито родственици са изчезнали. Оказало се, че всички са получили последното позвъняване от тях в един и същи ден и са били помолени да изпратят данните от документите им. Твърди се, че при започване на юли са набрани към 70 души от този затвор, споделя още Светлана.
Роднините им обаче не са доста дейни. Някои се опасяват и по тази причина не споделят нищо. Повечето от тях чакат обещаните им пари, споделя Светлана. " Майката на Руслан също спря да ме поддържа, когато получи 100 000 рубли за него. По-късно се оказа обаче, че той се е схванал за 200 000. "
" Неселистрахувате, чещевиподхвърлятнаркотици? "
" Докато интензивно се пробвах да върна братовчед ми в Русия и се оплаквах на разнообразни органи, ми се случи нещо необичайно. Колата ми се повреди. Изглеждаше по този начин, като че ли някой се е опитвал да отвори прозореца с отвертка. Тогава ми се обади бащата на Костя Иванов, който отговаряше за отряда на Руслан. Той ме попита: " Получихте ли поздрави? Не се ли страхувате, че ще ви подмятат опиати? ", попита ме той. Казах, че ме е боязън, да. Но аз ще продължа да приказвам за това. "
Преди Руслан въобще не се е интересувал от Путин или Навални, спомня си Светлана. Тя прибавя, че той в действителност в никакъв случай не се е интересувал от нищо. А в пандиза е бил напълно самичък. " Насаме с тези, които несъмнено са му набивали в главата, че е наш дълг да освободим Украйна от фашистите. " Да ги победим. Какво, не си ли мъж? Страхливец ли си или какво? " Мисля, че по този начин е било там. "
" Тойискадагоспасим "
След няколко дни Руслан ѝ се обадил - към този момент бил в Украйна. " Попитах го за какво е трансформирал решението си да не върви на война. " Той отвърнал, че в пандиза му било скучно и не желал да стои повече там.
" Тогава го попитах: " И по тази причина реши да вземеш оръжие и да отидеш в непозната страна, с цел да убиваш жителите на непозната страна? " Той измърмори нещо, само че аз не съумях да го схвана. Трудно се чувахме. След това се чухме още няколко пъти. Първоначално Руслан повтаряше, че всичко е наред, след което аз станах доста твърда. Той като че ли разбра смисъла на думите ми. Вероятно си е мислил, че няма връщане обратно и не е желал да ме разстройва - по тази причина ми сподели, че е добре. Но в този момент ме моли да го върнем назад. Казва, че ще помоли майка си да не приема повече пари. Нямам концепция по какъв начин да го върна. Ще се оплача още веднъж на пандиза и на прокуратурата. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ