Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден

Сергей Караганов е един от най-влиятелните политолози в Русия. Роден е през 1952 година в Москва. Доктор по история, почетен ръководител на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.
Беше непосредствен помощник на Евгений Примаков и консултант на президента Борис Елцин, в този момент на Владимир Путин. Смята се,че е

непосредствен и с Путин, и с външния министър Сергей Лавров.

На 25 септември Караганов разгласява публикация в съветското издание „ Россия в глобальной политике “ със заглавие " Как да предотвратим трета международна война ". Тя е отговор на разгърналата се полемика, откакто няколко месеца преди този момент той написа много провокативен материал по отношение на нуклеарното въздържане в актуалните условия.

Епицентър.бг запозна на 3 юли своите читатели с българския превод на първата публикация и в този момент ви предлага продължението на аргументацията на създателя ѝ. Подчертаваме, че самият създател категорично декларира, че „ тя е покана за размисъл “.

Публикуваме разбора му в две елементи.

Сергей Караганов

В средата на юни тази година разгласих в списание Profile публикацията „ Използването на нуклеарни оръжия може да избави човечеството от световна злополука “. Статията и нейната британска версия бяха оповестени съвсем по едно и също време на уеб страницата на списание „ Русия в световните каузи “ [1]. Тя беше препечатана неведнъж по света, предизвиквайки цунами - към този момент има десетки хиляди отговори, възражения и разногласия. Имаше и доста думи на поддръжка.
(Българският превод на публикацията може намерите на уеб страницата на ЕПИЦЕНТЪР https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Strahat-ot-yadrena-eskalatsiya-da-bade-vazstanoven--Inache-chovechestvoto-e-obrecheno/319759/11/0– бел. прев.)

Една от междинните цели на публикацията – възкръсване на полемиката за ролята на нуклеарното въздържане за попречване на огромна термоядрена война или на огромна война като цяло – бе отчасти реализирана. Професионалната геостратегическа общественост и просто мислещите хора започнаха да се отдалечават от летаргията на „ стратегическия паразитизъм “.

Той черпи ентусиазъм от три четвърти век без огромна война, което докара до развиването, най-вече на Запад, само че даже и у нас, на стандарта за мир, убеденост, че всичко ще бъде по този начин, до притъпяване на възприятието за самозапазване измежду забележителна част от международните елити. Стана някак неудобно и старомодно да се води дейна битка против опасността от огромна война, която съвсем неизбежно ще се трансформира в нуклеарен Армагедон.

По-нататък ще се спра и на друга причина за незабавната нужда от усилване на нуклеарното въздържане - разгръщането на нов кръг от конкуренцията във въоръжаването, евентуално доста по-скъпоструващ и рисков, в сравнение с през годините на последната Студена война.
Потвърждавам всяка дума, написана в юнската публикация. Ще подсиля някои причини и ще дам нови, които не бяха упоменати предишния път, в интерес на политиката на усилване на нуклеарното въздържане, заплашване и отрезвяване на съперника.

Но преди този момент ще отвръщам на рецензиите.
Неуместно е да се реагира на всичко от нея, изключително на частта от руснаци. Тя не заслужава внимание. Особено на крясъците, че аз и хората, които са съгласни с мен, приканват за потребление на нуклеарни оръжия.

Активното нуклеарно въздържане, към което предлагам да се прибегне, е ориентирано съответно към попречване на световен термоядрен спор и дори, освен това, на всяко потребление на нуклеарни оръжия.

Със сърцето си разбирам някои от рецензиите от хора, които споделят, че това не би трябвало да се случва, тъй като е извънредно. Но въображаемо го отхвърлям.

Пацифистите, в това число нуклеарните, живеят добре, седят в мрежи и кафенета и си бърборят, единствено тъй като бойци се бият и умират за тях. Както вършат в този момент нашите бойци и офицери в полетата на Украйна.

Познавам доста добре теорията, че нуклеарните оръжия, в случай че бъдат употребявани, неизбежно ще доведат до ескалация на световно равнище и заличаване на човешката цивилизация. Тази опция съществува и никога не трябва да се подценява. Но без усилване на нуклеарното въздържане и възобновяване на страха от нуклеарна война, в това число достоверната опасност от лимитирано потребление на нуклеарни оръжия, световната война на практика е неизбежна, като се има поради траекторията на международното развиване.

Но автоматизмът, че лимитирано потребление на нуклеарни оръжия ескалира в световен термоядрен спор, е мит. Това сигурно опонира на действителните проекти за потребление на нуклеарни оръжия и даже на формалните доктрини. Този мит бе много потребен в предишното. В годините на онази Студена война аз самият, както и други специалисти, умишлено участвах в нейното основаване. Интензификацията на тези хрумвания имаше за цел да предотврати всяка огромна война сред нуклеарните сили, макар че, доколкото разбирам, това опонира на логиката на действителните доктрини за потреблението на нуклеарни оръжия. Но тази най-важна функционалност на нуклеарното въздържане - попречване на всяка огромна война - не сработи. Тя бе отприщена от Запада.

Интересна беше реакцията на публични и полуофициални служители и специалисти в Съединени американски щати. Те продължиха жестоко да омаловажават вероятността Русия да употребява нуклеарни оръжия и да настояват „ не, няма да го употребяват “.
(...)

Омаловажаването на опасността от нуклеарна война, с цел да бъде оправдана безразсъдната политика и да се провокира проваляне на Русия, доближи точката на парадокс. Държавният секретар Антъни Блинкен, четвърти по ред за правоприемник на президента на Съединени американски щати при положение на неговата гибел или неспособност да извършва функционалностите си, сподели на 30 юли тази година, че „ евентуалната опасност от нуклеарна война не е по-лоша от екзистенциалния проблем за климатичните промени и че сред тях няма подчиненост “. Бях сюрпризиран. Но това не беше всичко. Говорейки на 10 септември във Виетнам, президентът Байдън към този момент съобщи: „ Единствената екзистенциална опасност, даже по-ужасна от нуклеарната война, е световното стопляне, което ще надвиши с 1,5 градуса през идващите 20-10 години... И това е неизбежно “ [2].

Аз, като всеки различен гражданин на Земята, съм угрижен от изменението на климата. Човечеството ще би трябвало мъчително да се приспособява към него. Но когато тази смяна се смята за по-лоша от нуклеарния холокост, който ще убие стотици милиони и ще подкопае човешката среда за живот, осъзнаваме, че имаме работа с рискови... Не ми се ще да употребявам подобаващия термин. Все отново става дума за водачи на велика нуклеарна мощ. Страхът от нуклеарните оръжия, от нуклеарната война като цяло, би трябвало незабавно да бъде възобновен.

Подобни изказвания мощно укрепват причините ми за нуждата от строго отрезвяване на бързо дегенериращите западни елити. „ Ядреният паразитизъм “ и спадът в възприятието за самозапазване се виждат и в държанието на западняците към Запорожката АЕЦ.

Киевската хунта бомбардира, ние към този момент я отблъскваме, само че митинги не виждаме, изключително всеобщи. Те се надяват, че в случай че ударят, ще се образуват дребни течове, някой ще почине, само че ще могат да обвинят още веднъж Русия и светът няма да рухне и ще бъде допустимо да се продължи сегашната налудничава линия. От радиацията към този момент няма да се опасяват. Но за всеобщото схващане точно тя е най-страшната последица от потребление на нуклеарно оръжие.

Според изследване на уважавания проучвателен център Pew от март тази година американците считат за съществени закани хакерските атаки, подправената информация, Китай и Русия като цяло, световните стопански проблеми, инфекциозните болести, изменението на климата и едвам по-късно нуклеарната война [3].

Приглушавайки нуклеарната опасност, американската „ дълбока страна “ сега си обезпечава индулгенция за нападателната и просто безразсъдна външна политика, която организира.

Нескритите упования на американците и другите западняци да ни устроят „ виетнамска война “ и „ Афганистан на квадрат “ са разбираеми. Те не съжаляват за украинците и доста им се желае да ни отслабят в действителност, или още по-добре, да унищожат Русия, с цел да могат по-късно да спрат или даже да извърнат почналия надвит марш на Китай.

Неразбираема е яростта на нашите стратези-многознайковци, които упорстват за неприемливост на всяка опасност от потребление на нуклеарно оръжие. Ще се бият ли „ до последния съветски боец “ като безпределно не престават гибелта на нашите най-хубави, най-смели, най-енергични, патриотични мъже?

Признавам, че измежду гневните критици на дейното въздържане, на всяка опасност от потребление на нуклеарно оръжие против страни, които водят враждебна политика към Русия, има пораженци, които още не са си тръгнали, които ненавиждат и страната си и всяко държавно управление в нея. Но отхвърлям да схвана логиката или неналичието на такава при други сътрудници, които не бих желал да допускам в смердяковщина (израз, описващ презрението и омразата на съветски жители към Русия. Смердяков е персонаж от повестта „ Братя Карамазови ” на Ф. М. Достоевски – бел. прев.)

Разбирам желанието на нашето управление да не безпокои ненужно обществото ни. Но това разпределяне се предава на врага. Там не желаят да имат вяра на изказванията, че войната със Запада в Украйна за нас има екзистенциален темперамент, нито в решимостта ни да победим, като в това число, в краен случай, използваме и най-твърдите ограничения. По този метод ние неумишлено играем в интерес на тези, които се надяват да нанесат стратегическо проваляне на Русия, да подкопаят доверието в нуклеарното въздържане и в последна сметка усилват вероятността от колапс към пълноценна Трета международна война.

Необходимо е да върнем разбирането на нашите съперници и сътрудници за нашата решителност да „ отговорим оптимално “ при положение на продължение и ескалация на неговите нападателни дейности. (Нито един безпилотен аероплан, макар сатанизирането на Пхенян, не удари КНДР, защото неговите съперници са уверени в решимостта му за най-тежък - не безусловно даже нуклеарен - отговор).

Надпревара във въоръжаването

Една от най-важните функционалности на нуклеарното въздържане е икономията на финанси за доста по-скъпи стандартни оръжия. Точно по този начин действаха западняците по време на последната Студена война, когато заплашваха, въпреки и жестоко (но това е обособен разговор), да употребяват нуклеарни оръжия при положение на надвит марш на настъпващи към Ламанша руски войски, като по този начин икономисаха от огромна войска с общо предопределение. И това беше изцяло рационална част от военната политика на НАТО. Съветските командири и генерали, повлияни от синдрома на 22 юни 1941 година, само че и заради неналичието на какъвто и да е напън изпод, не споделяха тази логичност, което им позволяваше да харчат безумни пари за въоръжение. И те организираха конкуренция както с нуклеарни, по този начин и с стандартни оръжия, държейки под оръжие гигантска войска.

Нека ви припомня, че Съюз на съветските социалистически републики имаше повече танкове в арсенала си, в сравнение с целия останал свят. И повече нуклеарни бойни глави от Съединени американски щати. И тази паралелна конкуренция, съчетана с износването на тогавашната национална концепция – комунистическия интернационализъм – и неефективността на селското стопанство, раздраха страната. Искаме ли да повторим това?

Знам, че руските генерали и маршали от пехотата и някои ръководители на военно-промишления комплекс мразеха нуклеарните оръжия. И освен по мирни аргументи. Това би направило безсмислено поддържането на гигантска войска и поръчването на астрономически брой оръжия. По време на учения, в случаите на симулирана приложимост на нуклеарно оръжие, всички военни проекти се проваляха, а настояванията за нови оръжия и бюджетни заеми ставаха неубедителни.

Забравихме ли този урок? Възстановяването на силите с общо предопределение след грозните опустошения през десетилетието и половина от края на 80-те години е належащо. Ясно е, че до момента в който водим военни дейности, с цел да отблъснем Запада и да денацифицираме и демилитаризираме Украйна, би трябвало да продължим да надграждаме военното произвеждане.

Също по този начин е ясно, че е невероятно бързо да се приключи специфичната военна интервенция (СВО) и евентуално не е належащо. Необходимо е време за довеждане докрай на процеса на окончателното национализиране на елита, изтласкването от него и от съзнанието на останалите от западноцентризма и западничеството, от компрадорите и присъщия им метод на мислене, на преструктурирането на стопанската система и страната за сполучливо развиване в изискванията на приближаващото се през идващите десетилетие-две геополитическо и геоикономическо земетресение.

Продължаването на военната интервенция е належащо и с цел да се опитаме да принудим Запада да се опомни и да отстъпи, да спре да поддържа киевската хунта и да се съгласи на денацификация и цялостна демилитаризация на държавната съставляваща, която може да остане на територията на Украйна. Ако Западът не се съгласи, е належащо време, с цел да убедим своята общност и сътрудниците си на международната сцена, че няма опция на възходящото разчитане на дейното нуклеарно въздържане, чак до потреблението му.

Това време би трябвало да се употребява също и с цел да се убедим всички в истината, която за мен е явна, че няма опция на все по-голямото разчитане на дейното въздържане, с цел да се спре плъзгането към Третата международна термоядрена война, с цел да се освободят най-сетне страните и народите от останките от „ западното робство “.

Дори отчасти проваляне или просто неуспех на Русия единствено ще усили агресивността на Запада. Необходимо е да се напомни по какъв начин той се разбесня и предприе поредност от експанзии след отслабването на възпиращата функционалност на СССР/Русия.

СВО започва процеса на трансформиране на обществото (руското – бел. прев.) в народ, развивайки неговата нова-стара еднаквост, укрепвайки такива обичайни полезности като колективизъм или единство. Тя също по този начин подтиква развиването на такива прелестни черти на нашия народ като интернационализъм, липса на расизъм и културна отвореност. Хората виждат със личните си очи по какъв начин се борят дружно съветските руснаци, съветските татари, съветските буряти, съветските дагестанци, съветските чеченци, съветските якути и този лист може да бъде удължен. Полага се основата за възобновяване на застоялите се елити с нови, потвърдили своята лоялност към Родината - бойци, цивилни доброволци, помагащи на фронта.

Завършваме едно тристагодишно пътешестване към Запада, което ни даде доста потребни неща, само че от дълго време се е изчерпало и към този момент е безперспективно и даже нездравословно, поради наклонността му към честен разпад и икономическа застоялост. Ускоряването на развиването на военно-промишления комплекс слага началото на нов кръг на софтуерно възобновяване. Но в нашата страна, която исторически е построена към защитата, е потвърдено, че по различен метод не може. Западният опит, когато забележителна част от нововъведенията се раждат в гражданския бранш, не се прихваща.

Започна дълго чаканото завръщане на националния фундамент на същинска меритокрация, която беше измествана и даже унищожена от провалените политики и философия на промени през петнадесетте години, почнали в края на 80-те години, когато намерено се споделяше, че „ парите побеждават злото. ” Това са инженери, воини, учени, изключително хуманитари, учители, квалифицирани служащи, лекари, предприемачи и филантропи, които виждат задачата на бизнеса освен в персоналното си обогатяване, само че и в работа на обществото и страната. Започва процесът на образование на нов вид държавен чиновник, за който самодейното служене на идеята, страната и висшата власт е преди всичко, а персоналното благоденствие - на второ. Това се реализира посредством усилване на битката с корупцията, която е изключително неприемлива, когато страната е във война. Надявам се да стартира и битка с философията на консуматорството, изключително с показната свръхконсумация. Прехвърлянето на държавните служители на съветски коли е от дълго време презряла стъпка. По-добре късно в сравнение с в никакъв случай.

Западняците и специалистите, които се придържат към тяхната позиция, са просто хора, живеещи през предишния век, защото под конкуренцията във въоръжаването имат поради съвсем извънредно единствено нейния нуклеарен съставен елемент. Междувременно от обществена позиция, от позиция на запазването на хората, стабилността и развиването на обществото, конкуренцията в неядрените оръжия е евентуално доста по-опасна. А тя се разгаря навсякъде. Продължителните военни дейности и конкуренцията в стандартните оръжия може да се окажат по-малко потребни в средносрочен проект за страна с релативно дребен стопански и демографски капацитет.

Засега времето е на наша страна, само че Съединени американски щати и васалите им имат доста запаси за създаване на своя военно-промишлен комплекс. С безконечен спор времето ще стартира да работи против нас. И най-после, това е доста значимо - би трябвало да се грижим за най-хубавите си мъже, които се борят за Отечеството, само че и умират за него. В противоположен случай няма да има кой да попълни лидерската класа и генетичната мощ на народа, която към този момент доста пострада през 20 век и ще бъде още отслабена.

Надпревара до безсилие с вярата, че Западът е по-уязвим, поради дълбоката му многостепенна рецесия и относително уязвимата, само че към момента релативно демократична политическа система, ще бъде първият, който ще се обърка, е ненадеждна тактика.

Фактът, че в дълготраен проект конкуренцията в стандартното въоръжаване е релативно по-изгодна за страни с по-голям стопански и демографски капацитет от нашия, е още един мощен мотив в интерес на усилването на ролята на нуклеарното въздържане в националната тактика и в интернационалните връзки като цяло. Освен това тази конкуренция ще отвлече вниманието освен на нашата страна, само че и на цялото човечество от решаването на общи световни проблеми – климатичните промени, дефицита на храна и сила и неизбежните нови епидемии.

Нека припомня, че една от най-важните функционалности на нуклеарното въздържане беше да бъде блокирана опцията за победа в стандартна война и надлежно да се блокира конкуренцията в неядрените въоръжения.

Ако военните дейности станат продължителни, даже откакто победим в Украйна и си върнем изконните съветски територии, реализираме денацификация и демилитаризация на останалите територии на днешна Украйна, в случай че принудим Запада да отстъпи и да спре да подклажда войната, то успеха, както споделих в предходната публикация, може да се окаже пирова. Ще бъдем изтощени и отслабени, с цел да защитим сполучливо позициите и ползите си в бъдещия, във всички случаи мощно конкурентен свят. Нещо повече, ние ще поемем върху себе си тежестта да възвръщаме освен изконните съветски територии, само че и най-малко отчасти „ демилитаризираните “ и „ денацифицираните “. Това ще продължи да ни отвлича в неперспективната западна посока от първичното развиване на доста по-перспективни елементи от страната ни. А те са в Урал, в Сибир.

Ние спечелихме последната Отечествена война с цената на невероятни старания, само че не успяхме да се възползваме изцяло от успеха и в доста връзки загубихме света. Сега би трябвало да спечелим и войната, и мира.

(С незначителни съкращения)

Следва продължение

Във втората част четете за главните закани и за какво няма друга метод за попречване на световна война и на изтощително скъпа военна интервенция в Украйна, с изключение на нуклеарното възпиране-сплашване-отрезвяване и „ освен посредством опасността от ответни дейности против територията на съдружниците на Съединени американски щати, само че също по този начин, в случай че е належащо, и против американски бази “.

Превод от съветски език: Валентин Радомирски

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
[1] За публикацията и обвързваните с нея изявления вижте моя уеб страница: www.karaganov.ru. (SIC) Благодаря на моите сътрудници, които участваха в разискванията на първите версии на тази публикация и помогнаха доста за нейното изясняване и подсилване.
[2] „ Единствената екзистенциална опасност за човечеството, пред която е изправено още по-страшна от... от нуклеарна война, е световното стопляне, което ще надвиши 1,5 градуса през идващите 20 - 10 години... Няма връщане обратно от това. “ („ Забележки на президента Байдън на конференция “ Белият дом, 10 септември 2023 година, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2023/09/10/remarks-by-president-biden -в-пресконференция-2/)
[3] Шмеман С. Нещо липсва в най-големите страхове на американците. Това е Бомбата. // Ню Йорк Таймс. 13 март 2023 година URL: https://www.nytimes.com/2023/03/13/opinion/international-world/putin-ukraine-nuclear-weapons.html.