Атентатът срещу папа Йоан Павел II: България през погледа на адвокат Джузепе Консоло
Сергей Антонов беше оневинен по отношение на атентата против папа Йоан Павел II, България завоюва юридическата борба, само че загуби медийно-пропагандната и петното върху страната остана. Това сподели в изявление за Дарик юристът на Сергей Антонов проф. Джузепе Консоло. Той е у нас, с цел да показа книгата си, наречена „ Атентатът против папата: същинската история “. Тя доближава до българските читатели посредством издателството на СУ " Св. Климент Охридски ".
Днес се навършват 37 години от атентата против папа Йоан Павел II. За съучастничество в него бяха упрекнати трима български жители – Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Последните двама се връщат в България, до момента в който Сергей Антонов е задържан и прекарва в пандиза няколко години. В последна сметка съдът го оправдава, само че той към този момент е тежко болен и през 2007 година умира.
Каква е истината за атентата през погледа на юриста му проф. Джузепе Консоло:
Нарекли сте книгата си „ Атентатът против папата – същинската история “. Кои са истините, които останаха скрити?
Скритите истини се отнасят да фигурата на Мехмед Али Агджа. Той е професионален палач и измисля тази призрачна, действително несъществуваща българска диря. Става дума за обвиняване против хора, които действително не са направили закононарушение. Но имаше и такива, които желаеха непременно да обвинят Антонов и той да излезе виновният.
Кои са тези хора, кой имаше интерес да напише лъжовната история?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало първо да се разбере добре каква е фигурата и ролята на Антонов. Той е елементарен чиновник на БГА „ Балкан “, води естествен живот и няма нищо общо с тероризма. Мога да ви попитам вас по какъв начин е изчакал година и половина, с цел да го арестуват? Ако е бил отговорен, след атентата е щял да избяга от Италия и да се прибере в България. Той не е имал квалифициран юрист, който незабавно да поеме отбраната му.
А вие по какъв начин я поехте, кой пристигна при вас?
Пръв към мен се обърна посланикът Венелин Коцев. Той ме помоли да поема отбраната на Антонов. Аз му споделих, че идеята е изгубена и българинът ще бъде наказан. Тогава дипломат Коцев стартира да се смее и ми сподели: „ Аз познавам Антонов и той е почтен ". Посланикът подсигурява за Антонов и пое риска, който можеше да произтече от думите му, като сподели, че е почтен. На този стадий аз още не бях виждал и не бях разговарял с Антонов. Видях се с него 15 дни по-късно, след неговото арестуване. Делото беше доста комплицирано, непрекъснато изникваха непредвидени моменти, по тази причина всички се заехме доста съществено.
Имаше един доста значим епизод. Съдия Мартела, който искаше доказателства за виновността на Антонов, го попита: " Вие получавали ли сте в миналото колета от България? “ Причината за този въпрос е ясна, в случай че той беше споделил, че е получавал, това щеше да значи, че има револвер в тях. В този миг аз погледнах довереника си и му споделих, че може да не дава отговор, че има това право. Той обаче съобщи, че ще отговори. И сподели: „ Да, получих един чифт " пантофли “. Всички се спогледахме, погледнах арбитър Мартела, той също се обърна към мен с думите да не суфлирам на своя клиент. Аз му отвърнах, че не суфлирам, само че в случай че той не си спомня, негово право е да каже, че помни. Въпреки това Антонов сподели, че може да отговори. Тогава аз му зададох въпроса: „ Какви са тези " пантофли? “. Той изясни, че става дума за пантофи. Така стана ясно, че не е получавал пакет с револвер, който да употребява.
Страхувахте ли се? В друго ваше изявление казвате, че сте получавали закани.
Да, припомням си един подобен случай. Обадиха ми се по телефона през нощта и ми споделиха следното: „ Когато запалиш мотора на Мерцедеса си, ще чуеш по какъв начин ще експлодира “. Съпругата ми ме попита кой се обади в 01.30 през нощта? Аз й отвърнах, че е неточност. На идната заран отидох в ДИГОС. Това е отдел за спецоперации. Спомням си един занимателен епизод, само че може да се каже, че той беше и трагичен. Обърнах се към един чиновник на ДИГОС. Стана игра на думи, отразил съм я и в книгата: ДИГОС е отдел за спецоперации, а „ дигас “ е „ кажете “. ДИГОС – дигас. Служителят ми сподели: " Подготвили сме конвой за вас “. Аз обаче отхвърлих да бъда придружаван, тъй като свободата ми нямаше цена.
Освен юридическата борба, в която победихте, се водеше и медийно-пропагандна борба. Беше ли тя извоювана от България?
Не, очевидно беше провалянето на България в тази борба.
Въпреки оправдателната присъда Сергей Антонов се разболя, петното върху България остана, може ли да бъде изчистено във времето и по какъв начин?
Да, може. Начинът е да се вършат доста изявленията, полемики, на които да се приказва за това. Съдебни публицисти да разнищят случая и да обяснят, че няма българска диря. Странното в тази ситуация е, че нямаше доста български публицисти. Имаше американски, френски, немски, съветски. Затова битката и процесът бяха доста тежки, само че Слава Богу, съумях.
Днес се навършват 37 години от атентата против папа Йоан Павел II. За съучастничество в него бяха упрекнати трима български жители – Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Последните двама се връщат в България, до момента в който Сергей Антонов е задържан и прекарва в пандиза няколко години. В последна сметка съдът го оправдава, само че той към този момент е тежко болен и през 2007 година умира.
Каква е истината за атентата през погледа на юриста му проф. Джузепе Консоло:
Нарекли сте книгата си „ Атентатът против папата – същинската история “. Кои са истините, които останаха скрити?
Скритите истини се отнасят да фигурата на Мехмед Али Агджа. Той е професионален палач и измисля тази призрачна, действително несъществуваща българска диря. Става дума за обвиняване против хора, които действително не са направили закононарушение. Но имаше и такива, които желаеха непременно да обвинят Антонов и той да излезе виновният.
Кои са тези хора, кой имаше интерес да напише лъжовната история?
За да отговоря на този въпрос, би трябвало първо да се разбере добре каква е фигурата и ролята на Антонов. Той е елементарен чиновник на БГА „ Балкан “, води естествен живот и няма нищо общо с тероризма. Мога да ви попитам вас по какъв начин е изчакал година и половина, с цел да го арестуват? Ако е бил отговорен, след атентата е щял да избяга от Италия и да се прибере в България. Той не е имал квалифициран юрист, който незабавно да поеме отбраната му.
А вие по какъв начин я поехте, кой пристигна при вас?
Пръв към мен се обърна посланикът Венелин Коцев. Той ме помоли да поема отбраната на Антонов. Аз му споделих, че идеята е изгубена и българинът ще бъде наказан. Тогава дипломат Коцев стартира да се смее и ми сподели: „ Аз познавам Антонов и той е почтен ". Посланикът подсигурява за Антонов и пое риска, който можеше да произтече от думите му, като сподели, че е почтен. На този стадий аз още не бях виждал и не бях разговарял с Антонов. Видях се с него 15 дни по-късно, след неговото арестуване. Делото беше доста комплицирано, непрекъснато изникваха непредвидени моменти, по тази причина всички се заехме доста съществено.
Имаше един доста значим епизод. Съдия Мартела, който искаше доказателства за виновността на Антонов, го попита: " Вие получавали ли сте в миналото колета от България? “ Причината за този въпрос е ясна, в случай че той беше споделил, че е получавал, това щеше да значи, че има револвер в тях. В този миг аз погледнах довереника си и му споделих, че може да не дава отговор, че има това право. Той обаче съобщи, че ще отговори. И сподели: „ Да, получих един чифт " пантофли “. Всички се спогледахме, погледнах арбитър Мартела, той също се обърна към мен с думите да не суфлирам на своя клиент. Аз му отвърнах, че не суфлирам, само че в случай че той не си спомня, негово право е да каже, че помни. Въпреки това Антонов сподели, че може да отговори. Тогава аз му зададох въпроса: „ Какви са тези " пантофли? “. Той изясни, че става дума за пантофи. Така стана ясно, че не е получавал пакет с револвер, който да употребява.
Страхувахте ли се? В друго ваше изявление казвате, че сте получавали закани.
Да, припомням си един подобен случай. Обадиха ми се по телефона през нощта и ми споделиха следното: „ Когато запалиш мотора на Мерцедеса си, ще чуеш по какъв начин ще експлодира “. Съпругата ми ме попита кой се обади в 01.30 през нощта? Аз й отвърнах, че е неточност. На идната заран отидох в ДИГОС. Това е отдел за спецоперации. Спомням си един занимателен епизод, само че може да се каже, че той беше и трагичен. Обърнах се към един чиновник на ДИГОС. Стана игра на думи, отразил съм я и в книгата: ДИГОС е отдел за спецоперации, а „ дигас “ е „ кажете “. ДИГОС – дигас. Служителят ми сподели: " Подготвили сме конвой за вас “. Аз обаче отхвърлих да бъда придружаван, тъй като свободата ми нямаше цена.
Освен юридическата борба, в която победихте, се водеше и медийно-пропагандна борба. Беше ли тя извоювана от България?
Не, очевидно беше провалянето на България в тази борба.
Въпреки оправдателната присъда Сергей Антонов се разболя, петното върху България остана, може ли да бъде изчистено във времето и по какъв начин?
Да, може. Начинът е да се вършат доста изявленията, полемики, на които да се приказва за това. Съдебни публицисти да разнищят случая и да обяснят, че няма българска диря. Странното в тази ситуация е, че нямаше доста български публицисти. Имаше американски, френски, немски, съветски. Затова битката и процесът бяха доста тежки, само че Слава Богу, съумях.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ