Код здраве: За тихото мнозинство и астмата
Септември е месецът, в който стартират доста промени. И не, не става дума единствено за края на отпуските и старта на образователната година, само че и за вирусните инфекции, които се задействат още веднъж. Има една характерна общественост от хора, които попадат в изключително рискова група - астматиците.
Рискът от затруднения измежду тях е осем пъти по-висок спрямо останалите. Да не приказваме, че в обстановката около Ковид-19 те, дружно с пациентите със сърдечно-съдови болести и диабетиците, са в топ 3 на най-застрашени от затруднения и даже съдбовен край.
Очертава се още един сериозен аспект на болестта - близо 70 на 100 от пациентите с бронхиална астма са с лека форма на протичане. Проблемът всеобщо при тях е, че не се лекуват, тъй като може да проявят симптоматика по-рядко и надлежно неглижират положението си. А астмата е възпалително положение и като всяко такова – в случай че не се вземат съответни ограничения и то в точния момент, ще прогресира. Именно тези хора, познати още като „ тихото мнозинство” в научната литература, са основните настоящи лица в днешния епизод на "Код здраве " с посетител - експертът алерголог на „ Александровска” болница доктор Кремена Найденова.
Симптоматиката на болестта включва зной, затруднено издишване, кашлица, свирене и тежест в гърдите. Формите на това възпалително заболяване на белия дроб се дефинират по отношение на честотата и тежестта на недоволствата. Според тежестта на протичане се разделят на лека, приблизително - тежка и тежка форма на астма. При бронхиалната астма казусът в белия дроб е персистиращ, неведнъж стартира в ранна детска възраст, визира младежи, когато е алергична и нормално се предшества от алергичен ринит, сезонният, прочут още като сенна хрема.
„ Това е рисков фактор, който постоянно води до астма – 40 на 100 от пациентите със сенна хрема могат да отключат и бронхиална астма. А 85-90 на 100 от тези с астма имат и съпътстващ алергичен ринит”, коментира доктор Найденова. При тази форма недоволствата се демонстрират един или два пъти месечно или по-рядко. „ Но това не би трябвало да успокоява тези заболели, а вместо това дано да ползват лечението ежедневно”, безапелационен е експертът от „ Александровска” болница.
Един от главните лечебни подходи включва инхалаторни кортикостероиди, които работят на равнище бял дроб, с минимални странични резултати.
„ Често младежите, когато чуят тази диагноза, я отхвърлят и споделят „ за малко се усещам зле, няма нищо страшно”. Но това не е по този начин, тъй като в един миг болестта се утежнява, то персистира”, отбелязва доктор Найденова.
Около 70 на 100 от пациентите с бронхиална астма са точно с лека форма и не всички ползват терапия. Често отиват в аптеката и сами си купуват така наречен облекчаващи инхалатори, които единствено краткотрайно повлияват задуха и тежестта в гърдите, само че това не взема решение казуса, тъй като не лекува възпалението. „ Тези хора би трябвало да се съветват с лекар-специалист и да се обърне внимание какъв брой постоянно употребяват такива избавителни лекарства, тъй като се счита, че в случай че това е над 3 пъти седмично, в действителност е рисково и крие редица рискове”, приканва за следващ път днешният ни посетител.
По какъв метод се слага диагнозата астма, какви са признаците, последващите стъпки, както и още скъпи препоръки – вижте във видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Кремена Найденова е експерт алерголог в София с над 7 години опит и научни ползи и изявления в региона на респираторна алергология, включително алергични заболявания на горни и долни дихателни пътища, с фокус върху алергични ринити и бронхиална астма. В момента създава дисертация на тази тематика.
Завършва Медицински университет Варна през 2012 година Своята компетентност Клинична алергология придобива през 2017 година От тогава е постоянен докторант в Медицински университет София. След дипломирането си през 2012 година постъпва в Отделение Спешна медицина на МБАЛ ‘’Св. Анна” Варна. В интервала от 2013 година до 2017 година е лекар-специализант по Клинична алергология в УМБАЛ „ Александровска “ София. Към момента е част от екипа експерти на УМБАЛ Александровска, ДКЦ Александровска, МЦ „ Инспиро “. Провежда кожно-алергично проучване с битови, инхалаторни и хранителни алергени, анестетици за обща и местна упойка. Осъществява диагностика и лекуване на алергичен ринит, бронхиална астма, атопичен дерматит, уртикария, контактен дерматит, хранителна, медикаментозна, инсект-алергия.
Член е на Българския лекарски съюз, Българското сдружение по алергология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Световната алергологична организация.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Рискът от затруднения измежду тях е осем пъти по-висок спрямо останалите. Да не приказваме, че в обстановката около Ковид-19 те, дружно с пациентите със сърдечно-съдови болести и диабетиците, са в топ 3 на най-застрашени от затруднения и даже съдбовен край.
Очертава се още един сериозен аспект на болестта - близо 70 на 100 от пациентите с бронхиална астма са с лека форма на протичане. Проблемът всеобщо при тях е, че не се лекуват, тъй като може да проявят симптоматика по-рядко и надлежно неглижират положението си. А астмата е възпалително положение и като всяко такова – в случай че не се вземат съответни ограничения и то в точния момент, ще прогресира. Именно тези хора, познати още като „ тихото мнозинство” в научната литература, са основните настоящи лица в днешния епизод на "Код здраве " с посетител - експертът алерголог на „ Александровска” болница доктор Кремена Найденова.
Симптоматиката на болестта включва зной, затруднено издишване, кашлица, свирене и тежест в гърдите. Формите на това възпалително заболяване на белия дроб се дефинират по отношение на честотата и тежестта на недоволствата. Според тежестта на протичане се разделят на лека, приблизително - тежка и тежка форма на астма. При бронхиалната астма казусът в белия дроб е персистиращ, неведнъж стартира в ранна детска възраст, визира младежи, когато е алергична и нормално се предшества от алергичен ринит, сезонният, прочут още като сенна хрема.
„ Това е рисков фактор, който постоянно води до астма – 40 на 100 от пациентите със сенна хрема могат да отключат и бронхиална астма. А 85-90 на 100 от тези с астма имат и съпътстващ алергичен ринит”, коментира доктор Найденова. При тази форма недоволствата се демонстрират един или два пъти месечно или по-рядко. „ Но това не би трябвало да успокоява тези заболели, а вместо това дано да ползват лечението ежедневно”, безапелационен е експертът от „ Александровска” болница.
Един от главните лечебни подходи включва инхалаторни кортикостероиди, които работят на равнище бял дроб, с минимални странични резултати.
„ Често младежите, когато чуят тази диагноза, я отхвърлят и споделят „ за малко се усещам зле, няма нищо страшно”. Но това не е по този начин, тъй като в един миг болестта се утежнява, то персистира”, отбелязва доктор Найденова.
Около 70 на 100 от пациентите с бронхиална астма са точно с лека форма и не всички ползват терапия. Често отиват в аптеката и сами си купуват така наречен облекчаващи инхалатори, които единствено краткотрайно повлияват задуха и тежестта в гърдите, само че това не взема решение казуса, тъй като не лекува възпалението. „ Тези хора би трябвало да се съветват с лекар-специалист и да се обърне внимание какъв брой постоянно употребяват такива избавителни лекарства, тъй като се счита, че в случай че това е над 3 пъти седмично, в действителност е рисково и крие редица рискове”, приканва за следващ път днешният ни посетител.
По какъв метод се слага диагнозата астма, какви са признаците, последващите стъпки, както и още скъпи препоръки – вижте във видеото.
Кой е днешният ни посетител в резюме:
Д-р Кремена Найденова е експерт алерголог в София с над 7 години опит и научни ползи и изявления в региона на респираторна алергология, включително алергични заболявания на горни и долни дихателни пътища, с фокус върху алергични ринити и бронхиална астма. В момента създава дисертация на тази тематика.
Завършва Медицински университет Варна през 2012 година Своята компетентност Клинична алергология придобива през 2017 година От тогава е постоянен докторант в Медицински университет София. След дипломирането си през 2012 година постъпва в Отделение Спешна медицина на МБАЛ ‘’Св. Анна” Варна. В интервала от 2013 година до 2017 година е лекар-специализант по Клинична алергология в УМБАЛ „ Александровска “ София. Към момента е част от екипа експерти на УМБАЛ Александровска, ДКЦ Александровска, МЦ „ Инспиро “. Провежда кожно-алергично проучване с битови, инхалаторни и хранителни алергени, анестетици за обща и местна упойка. Осъществява диагностика и лекуване на алергичен ринит, бронхиална астма, атопичен дерматит, уртикария, контактен дерматит, хранителна, медикаментозна, инсект-алергия.
Член е на Българския лекарски съюз, Българското сдружение по алергология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Световната алергологична организация.
Ако тази тематика ви е била забавна, само че и потребна – абонирайте се за „ Код здраве “ в
iTunes
Spotify
Гугъл Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ