“Това тук е нормално”. Какво се случва на най-сложния участък от фронта
Село Работино в Запорожка област е една от най-горещите точки на фронта. Именно тук бяха хвърлени главните сили на контранастъплението от ВСУ. Заедно с други елементи 810-та гвардейска бригада на морската пехота държи защитата тук към този момент трети месец. За това по какъв начин морските пехотинци устояват на офанзивата - в репортажа.
" Там отиваме "
" В този миг нормално предизвестявам хората си: " Вие завивате по пътя на героите ", споделя заместник-командирът на батальона с позивна “Мамут ”, когато завиваме към Работино. Първата линия на съветската защита е зад нас. Напред. е „ предполето “.
Шофьорът изстисква максимума от УАЗ-а. Стълбове пушек се издигат около хоризонта от последните украински артилерийски удари.
Те стрелят непрестанно, а нашите им дават отговор. „ Такъв „ дъжд “ се лее всеки ден. От 300 до 500 долитания дневно е норма ”, изяснява военният.
И той сочи разпердушинено от осколки микробусче. На тази машина лекарите са евакуирали ранените. Вярно, по-късно е трябвало сами да бъдат евакуирани - попаднали под обстрел и гумата се спукала. Мамута и другарите му тръгнали да ги избавят.
„ Поставихме аварийна гума под противников огън, нама се справихме, прекъсването в бокса беше по-бързо, в сравнение с във Формула 1. Спасихме и лекарите, и колата ”, хвали се боецът.
„ Тук не е нужна акуратност “
На различен сектор от фронта покрай Работино има непрекъснати конфликти на пехотата. Тук позиции заемат мобилизираните. Повечето от тях са от Крим и Кубан. Следователно доста по-лесно понасят жегата и могат да стоят с часове под палещото слънце - в очакване на офанзива.
Първоначално ВСУ са се пробвали да нападат с бронирана техника, споделят бойците. Сега смениха тактиката.
" Сега даже реалокираха линията за евакуация на два-три километра от селото, където стоим. Рядко някой рискува да се приближи на колела - огънят е прекомерно мощен. Опитват се да се приближат до нас през горските насаждения. Най-често с пехота ”, споделя военнослужещият с позивна “Якуб ”.
Мините също оказват помощ. Украинците от време на време съумяват да ги намерят и обезвреждат, само че още на идващия ден руснаците слагат нови.
Според Якуб ВСУ от ден на ден се пробват да наложат бойна пукотевица, с цел да разпознават огневите точки на морската пехота и да ги покрият с артилерия.
Факт е, че борбите са на отдалеченост от 150 метра. Понякога даже в същия окоп.
" Не са нужни снайперски точни изстрели. Друго нещо е значимо: нашият пердах е унищожаването на техните сили и бързото напредване сред убежища за отбрана против артилерия ", прецизира Якуб. “Калибърът на Калашника е мощен, с няколко изстрела се разрушават плочките на НАТОвските бронежилетки. Но поради това става по-тежък, по тази причина и му смъкваме всичко ненужно от него ”, споделя боецът.
" Използване на проводници "
В първите украински щурмове, съгласно бойците, е имало доста наемници - най-вече поляци.
" Те обичат да лепят своите флагове на шлемовете си. А и чухме диалози на полски ", изяснява командирът на взвода с позивна “Гагарин ”. И прибавя: не става въпрос за прехващане на известия - борбата се е водила при окопа.
Тази позиция била заета от Гагарин с двама приятели за половин ден. Бойците от ВСУ са били пет-седем пъти повече. Те са стреляли на минимално разстояние от 20 метра. Когато идват подкрепления - петима морски пехотинци, врагът е отритнат.
В южната част на Работино към момента са оживели къщи. Но като цяло селището е на практика изтрито от лицето на земята. Невъзможно е да се укрепиш там.
Артилерията, ориентирана от дронове, удря непрекъснато. ВСУ докарват подкрепления. И всички имат една и съща орис.
" Научихме от пленниците, че си имат " проводници ”. Първоначално помислихме, че това е някой от локалните поданици. А след това се оказа: просто боец, който демонстрира на сътрудниците си по какъв начин да стигнат до позициите, само че не отива самичък с тях. Остава в най-близкия горски пояс “, споделя Якуб.
Западна техника
Понякога ВСУ се връщат към предходната си тактичност: пробват се да пробият с бронетехника. Така беше да вземем за пример в края на юли.
" Буквално пълзяха в колони ", спомня си Якуб. “При това в случай че по-рано беше ясно, че механик-водачите знаеха локалните направления, то тези, попаднали под огън, се паникьосаха, пробваха се да се крият в горските пояси. Стреляхме ги като на полигон. Нашите противотанкови ракети изпепелиха четири транспортни средства за минута и половина ”, споделя той.
Един от командирите на батерията разрушава шест танка. За това той е показан на Звезда на Герой. Други 60 морски пехотинци получават Ордени за смелост за отбиване на тази офанзива. Някои са наградени напряко на фронтовата линия.
Две седмици по-късно, в средата на август, наоколо до позициите се случва рядко събитие за настоящия спор - танков дуел.
" Леопард ” се приближи до нас, съпроводен от две бойни машини на пехотата. И Т-90 “Пробив ” се изтърколи към нас. Западният танк се пръсна след два снаряда: единият в челото, вторият в профил. Отнесоха си го и БМП-тата ”, споделя Якуб.
Войниците приказват за образците на НАТО на драго сърце. Виждат най-различни. Повечето, споделят, са съвременни. Вярно, това не оказва помощ: немските “Леопард ” 2A4 и 2A6 са поразявани от “Корнет ” и от доста по-стария “Метис ”.
" Използват всичко, което имат "
Основната опасност за бойците съгласно тях е артилерията. Да не приказваме за цивилното население. Но множеството, несъмнено, се изтеглиха при започване на лятото.
„ Някои при нас, а други при ВСУ. В самото село останаха няколко души, най-вече пенсионери “, прецизира заместник-командирът на бригадата с позивна “Боцман ”. „ Когато влязохме на 19 юни, имаше останали осем души. Дълго се опитвахме да ги убедим да изоставен - те отхвърлиха. И ние нямаме право да го изнасяме принудително ”, добавя той.
Крият се в мазетата. Бойците споделят с тях храна и вода, оказват помощ с медикаменти и ги лекуват. В последна сметка се съгласяват да се изтеглят.
„ Един 80-годишен дъртак не си потегли. Загина в мое наличие на 10 август: излезе да нахрани кокошките – и долетя украински снаряд. А няколко дни преди този момент жена му беше убита от шрапнел ”, въздъхва офицерът.
И най-често идват касетъчни бомби. Те са доста по-смъртоносни от нормалните осколъчно-фугасни.
" Бойците от ВСУ употребяват всичко, което имат. Няма значение какви конвенции какви оръжия са неразрешени. И ние към момента не сме употребявали касети. Много е мъчно: и за нас, и за тях. Често се случва да копаем като къртици окопи в в човешки растеж и след известно време това към този момент да са лехички тъкмо под коляното. Няма по какъв начин да се води война в голо поле, когато снаряди експлодират от горната страна ”, добавя той.
Въпреки това бригадата не е напуснала нито една позиция без заповед. Въпреки че изминава дълъг път: първо освобождава Мелитопол, Бердянск, Мариупол, по-късно е в защита по Южнодонецко направление. След това е трансферирана в Херсон.
„ Когато отстъпихме от десния бряг на Днепър, не загубихме нито един човек. По-късно щурмувахме островите. И към този момент трети месец сме покрай Работино. Не разрешаваме на въоръжените сили да пробият ”, споделя Боцмана.
Въпреки че, прибавя офицерът, защитата не е съществена задача за морските пехотинци. Това са войски за челна офанзива. И чакат заповед за нахлуване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Там отиваме "
" В този миг нормално предизвестявам хората си: " Вие завивате по пътя на героите ", споделя заместник-командирът на батальона с позивна “Мамут ”, когато завиваме към Работино. Първата линия на съветската защита е зад нас. Напред. е „ предполето “.
Шофьорът изстисква максимума от УАЗ-а. Стълбове пушек се издигат около хоризонта от последните украински артилерийски удари.
Те стрелят непрестанно, а нашите им дават отговор. „ Такъв „ дъжд “ се лее всеки ден. От 300 до 500 долитания дневно е норма ”, изяснява военният.
И той сочи разпердушинено от осколки микробусче. На тази машина лекарите са евакуирали ранените. Вярно, по-късно е трябвало сами да бъдат евакуирани - попаднали под обстрел и гумата се спукала. Мамута и другарите му тръгнали да ги избавят.
„ Поставихме аварийна гума под противников огън, нама се справихме, прекъсването в бокса беше по-бързо, в сравнение с във Формула 1. Спасихме и лекарите, и колата ”, хвали се боецът.
„ Тук не е нужна акуратност “
На различен сектор от фронта покрай Работино има непрекъснати конфликти на пехотата. Тук позиции заемат мобилизираните. Повечето от тях са от Крим и Кубан. Следователно доста по-лесно понасят жегата и могат да стоят с часове под палещото слънце - в очакване на офанзива.
Първоначално ВСУ са се пробвали да нападат с бронирана техника, споделят бойците. Сега смениха тактиката.
" Сега даже реалокираха линията за евакуация на два-три километра от селото, където стоим. Рядко някой рискува да се приближи на колела - огънят е прекомерно мощен. Опитват се да се приближат до нас през горските насаждения. Най-често с пехота ”, споделя военнослужещият с позивна “Якуб ”.
Мините също оказват помощ. Украинците от време на време съумяват да ги намерят и обезвреждат, само че още на идващия ден руснаците слагат нови.
Според Якуб ВСУ от ден на ден се пробват да наложат бойна пукотевица, с цел да разпознават огневите точки на морската пехота и да ги покрият с артилерия.
Факт е, че борбите са на отдалеченост от 150 метра. Понякога даже в същия окоп.
" Не са нужни снайперски точни изстрели. Друго нещо е значимо: нашият пердах е унищожаването на техните сили и бързото напредване сред убежища за отбрана против артилерия ", прецизира Якуб. “Калибърът на Калашника е мощен, с няколко изстрела се разрушават плочките на НАТОвските бронежилетки. Но поради това става по-тежък, по тази причина и му смъкваме всичко ненужно от него ”, споделя боецът.
" Използване на проводници "
В първите украински щурмове, съгласно бойците, е имало доста наемници - най-вече поляци.
" Те обичат да лепят своите флагове на шлемовете си. А и чухме диалози на полски ", изяснява командирът на взвода с позивна “Гагарин ”. И прибавя: не става въпрос за прехващане на известия - борбата се е водила при окопа.
Тази позиция била заета от Гагарин с двама приятели за половин ден. Бойците от ВСУ са били пет-седем пъти повече. Те са стреляли на минимално разстояние от 20 метра. Когато идват подкрепления - петима морски пехотинци, врагът е отритнат.
В южната част на Работино към момента са оживели къщи. Но като цяло селището е на практика изтрито от лицето на земята. Невъзможно е да се укрепиш там.
Артилерията, ориентирана от дронове, удря непрекъснато. ВСУ докарват подкрепления. И всички имат една и съща орис.
" Научихме от пленниците, че си имат " проводници ”. Първоначално помислихме, че това е някой от локалните поданици. А след това се оказа: просто боец, който демонстрира на сътрудниците си по какъв начин да стигнат до позициите, само че не отива самичък с тях. Остава в най-близкия горски пояс “, споделя Якуб.
Западна техника
Понякога ВСУ се връщат към предходната си тактичност: пробват се да пробият с бронетехника. Така беше да вземем за пример в края на юли.
" Буквално пълзяха в колони ", спомня си Якуб. “При това в случай че по-рано беше ясно, че механик-водачите знаеха локалните направления, то тези, попаднали под огън, се паникьосаха, пробваха се да се крият в горските пояси. Стреляхме ги като на полигон. Нашите противотанкови ракети изпепелиха четири транспортни средства за минута и половина ”, споделя той.
Един от командирите на батерията разрушава шест танка. За това той е показан на Звезда на Герой. Други 60 морски пехотинци получават Ордени за смелост за отбиване на тази офанзива. Някои са наградени напряко на фронтовата линия.
Две седмици по-късно, в средата на август, наоколо до позициите се случва рядко събитие за настоящия спор - танков дуел.
" Леопард ” се приближи до нас, съпроводен от две бойни машини на пехотата. И Т-90 “Пробив ” се изтърколи към нас. Западният танк се пръсна след два снаряда: единият в челото, вторият в профил. Отнесоха си го и БМП-тата ”, споделя Якуб.
Войниците приказват за образците на НАТО на драго сърце. Виждат най-различни. Повечето, споделят, са съвременни. Вярно, това не оказва помощ: немските “Леопард ” 2A4 и 2A6 са поразявани от “Корнет ” и от доста по-стария “Метис ”.
" Използват всичко, което имат "
Основната опасност за бойците съгласно тях е артилерията. Да не приказваме за цивилното население. Но множеството, несъмнено, се изтеглиха при започване на лятото.
„ Някои при нас, а други при ВСУ. В самото село останаха няколко души, най-вече пенсионери “, прецизира заместник-командирът на бригадата с позивна “Боцман ”. „ Когато влязохме на 19 юни, имаше останали осем души. Дълго се опитвахме да ги убедим да изоставен - те отхвърлиха. И ние нямаме право да го изнасяме принудително ”, добавя той.
Крият се в мазетата. Бойците споделят с тях храна и вода, оказват помощ с медикаменти и ги лекуват. В последна сметка се съгласяват да се изтеглят.
„ Един 80-годишен дъртак не си потегли. Загина в мое наличие на 10 август: излезе да нахрани кокошките – и долетя украински снаряд. А няколко дни преди този момент жена му беше убита от шрапнел ”, въздъхва офицерът.
И най-често идват касетъчни бомби. Те са доста по-смъртоносни от нормалните осколъчно-фугасни.
" Бойците от ВСУ употребяват всичко, което имат. Няма значение какви конвенции какви оръжия са неразрешени. И ние към момента не сме употребявали касети. Много е мъчно: и за нас, и за тях. Често се случва да копаем като къртици окопи в в човешки растеж и след известно време това към този момент да са лехички тъкмо под коляното. Няма по какъв начин да се води война в голо поле, когато снаряди експлодират от горната страна ”, добавя той.
Въпреки това бригадата не е напуснала нито една позиция без заповед. Въпреки че изминава дълъг път: първо освобождава Мелитопол, Бердянск, Мариупол, по-късно е в защита по Южнодонецко направление. След това е трансферирана в Херсон.
„ Когато отстъпихме от десния бряг на Днепър, не загубихме нито един човек. По-късно щурмувахме островите. И към този момент трети месец сме покрай Работино. Не разрешаваме на въоръжените сили да пробият ”, споделя Боцмана.
Въпреки че, прибавя офицерът, защитата не е съществена задача за морските пехотинци. Това са войски за челна офанзива. И чакат заповед за нахлуване.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ