Как чужденци възродиха българско село?
Село Полковник Серафимово има под 100 непрекъснати поданици. Сред тях и няколко задгранични фамилии от Англия, Украйна, Италия и Нидерландия. Те имат вяра, че смяната в тяхното село ще пристигна не в случай че я чакат, а в случай че я стартират сами.
Снимка: bTV
" Причината да дойда в България е поканата на мои другари - българи, с които се срещнах във Англия. Приех я, пристигнах, влюбих се. Някак си се озовах в това село и взех решение да си купя къща тук. Първото ми усещане беше чувството за завръщане обратно във времето - помня една дребна уличка, по която се движеше магаренце, а в близост - единствено няколко баби. Най-трудният урок, откогато пребивавам тук се оказва тъкмо това, поради което пристигнах - живот измежду природата. На множеството локални им харесва, че има чужденци тук. Преди даже го назоваха мъртвото село, тъй като нищо не се случваше. Мисля си, че хората тук са били потиснати още от предишното. Винаги им е било казвано какво и по какъв начин, не са употребявали мозъка си, с цел да трансфорат фантазиите си действителност. Но си мисля и друго - младите българи през днешния ден са доста изобретателни ", споделя Кенди Сасс, която е първата чужденка, която се преселва в селото.
Снимка: bTV
Кенди се грижи за бездомните кучета в близост и им търси дом в чужбина. Синовете ѝ също към този момент живеят в Полковник Серафимово. Заедно с тях от 10 години провеждат музикален фестивал в планината, който събира хиляди хора от целия свят.
" Дори не знаех къде се намира България, когато майка ми ми описа за тази страна. Бях инженер във Англия. Работил съм по доста планове, свързани с построяването на гари, влакови композиции, олимпийският стадион, футболен стадион... Имах безкрайни работни дни. В града изпадах постоянно в меланхолия. Намерих щастието тук, измежду българската природата. Българите тук, в Родопите, в действителност имат сложен живот. Въпреки това вършат някак тежкото да наподобява елементарно... Решихме да създадем нещо за селото, с цел да благодарим по тази причина, че ни разрешиха да организираме фестивал. Много от бабите тук нямат коли, а магазинът в селото предлага доста малко артикули. Няма аптека, няма лекари. За доста неща им се постанова да пътуват до Смолян. Затова стартирахме самодейността " Баба бус ". Два пъти в седмицата плащаме на мини бус, който идва до селото, събира бабите и след това ги връща. След това взехме решение, че би трябвало да създадем и група, която да поддържа хората, живеещи тук в Родопите. Чрез нея събираме пари, с цел да оказваме помощ на възрастните хора. Набираме и доброволци ", споделя синът на Кенди - Бенджамин.
Снимка: bTV
Така самодейност след самодейност фамилията се увлича в концепцията да възроди селото. Днес фантазията им е да трансфорат Полковник Серафимово в първото село, в което се живее с нулев боклук.
" Преди година започнахме да си мечтаем за това по какъв начин може да въведем преработването в селото. Благодарение на кмета тук и на община Смолян, ние към този момент разполагаме с контейнери за разделно събиране на боклуци, които на някои места, даже в огромни градове като Пловдив и София, не могат да бъдат забелязани. Горд съм, че успяхме да реализираме това. За локалните има доста други по-важни проблеми - да вземем за пример пътят или пък пенсиите, които са ниски. Имат си и други грижи, с изключение на боклука. Аз разбирам това, само че чувствам и насладата им, че виждат по какъв начин дружно можем да пробразим селото в по-добро място за живот. Целта ни е да живеем без боклуци. Например можем да използваме компости, с които да сътворяваме сила. Ще бъде отлично в случай че създадем и магазин, от който човек може да пазари артикули без пластмаса. Носиш остарялата бутилка и я пълниш с паста, ориз или нещо друго ", изяснява още той.
Снимка: bTV
В смелата концепция им оказва помощ и Пол, различен чужденец, избрал селото за собствен дом. Той е живял в над 10 страни по света. Днес се занимава с еко земеделие и земностроителство. Построил е къщата си от глина, а топла вода добива посредством компостер. Начинът му на живот се трансформира в негова специалност в България. Има и градина, в която гледа зеленчуци и се грижи за няколко кокошки.
" Напуснах Англия на 19 и оттогава съм дете на света. Квалифицирах се като радиочестотен инженер. Всъщност съм спомогнал много за построяването на мобилната мрежа, bluetooth-а, Wi-Fi-я, работейки за няколко интернационалните компаниии. Преди 10 години желаех да изляза от този живот и да обиколя света. Където и да съм бил до момента, постоянно съм показвал на локалните хора това, което върша. Веднъж щом опитат да употребяват това, което е към тях, животът им може радикално да се промени ", признава Пол.
Снимка: bTV
След чужденците селото стартира да се цялостни и с млади българи. Заедно основават лагер в планината - както за възрастни по този начин и за деца, а приятелката на Бенджи, която е българка, преподава йога практики за дами по време на лагерните дни.
" Идеята е по всякакъв метод да се изкара най-негативното от дамите - всичко, което те желаят да захвърлят тук, и да се върнат назад в града с малко по-различна сила, много положителни и щастливи, въодушевени ", споделя Александра Николова.
Селото бързо се разчува в покрайнината. Към групата се присединява и 28-годишната Елица Радева, която от 6 години живее в близкото село Габрица. Елица е фотограф, занимава се с рейки и преподава на деца.
Снимка: bTV
" Може би локалните намират по някакъв метод мощ в това, вяра и когато те стартират да следят смяната в профил, смяната в тяхното село, в тяхната околност, стартират самите те да имат вяра и да мислят по какъв начин биха могли да допринесат за тази смяна ", мисли Елица.
Снимка: bTV
" Причината да дойда в България е поканата на мои другари - българи, с които се срещнах във Англия. Приех я, пристигнах, влюбих се. Някак си се озовах в това село и взех решение да си купя къща тук. Първото ми усещане беше чувството за завръщане обратно във времето - помня една дребна уличка, по която се движеше магаренце, а в близост - единствено няколко баби. Най-трудният урок, откогато пребивавам тук се оказва тъкмо това, поради което пристигнах - живот измежду природата. На множеството локални им харесва, че има чужденци тук. Преди даже го назоваха мъртвото село, тъй като нищо не се случваше. Мисля си, че хората тук са били потиснати още от предишното. Винаги им е било казвано какво и по какъв начин, не са употребявали мозъка си, с цел да трансфорат фантазиите си действителност. Но си мисля и друго - младите българи през днешния ден са доста изобретателни ", споделя Кенди Сасс, която е първата чужденка, която се преселва в селото.
Снимка: bTV
Кенди се грижи за бездомните кучета в близост и им търси дом в чужбина. Синовете ѝ също към този момент живеят в Полковник Серафимово. Заедно с тях от 10 години провеждат музикален фестивал в планината, който събира хиляди хора от целия свят.
" Дори не знаех къде се намира България, когато майка ми ми описа за тази страна. Бях инженер във Англия. Работил съм по доста планове, свързани с построяването на гари, влакови композиции, олимпийският стадион, футболен стадион... Имах безкрайни работни дни. В града изпадах постоянно в меланхолия. Намерих щастието тук, измежду българската природата. Българите тук, в Родопите, в действителност имат сложен живот. Въпреки това вършат някак тежкото да наподобява елементарно... Решихме да създадем нещо за селото, с цел да благодарим по тази причина, че ни разрешиха да организираме фестивал. Много от бабите тук нямат коли, а магазинът в селото предлага доста малко артикули. Няма аптека, няма лекари. За доста неща им се постанова да пътуват до Смолян. Затова стартирахме самодейността " Баба бус ". Два пъти в седмицата плащаме на мини бус, който идва до селото, събира бабите и след това ги връща. След това взехме решение, че би трябвало да създадем и група, която да поддържа хората, живеещи тук в Родопите. Чрез нея събираме пари, с цел да оказваме помощ на възрастните хора. Набираме и доброволци ", споделя синът на Кенди - Бенджамин.
Снимка: bTV
Така самодейност след самодейност фамилията се увлича в концепцията да възроди селото. Днес фантазията им е да трансфорат Полковник Серафимово в първото село, в което се живее с нулев боклук.
" Преди година започнахме да си мечтаем за това по какъв начин може да въведем преработването в селото. Благодарение на кмета тук и на община Смолян, ние към този момент разполагаме с контейнери за разделно събиране на боклуци, които на някои места, даже в огромни градове като Пловдив и София, не могат да бъдат забелязани. Горд съм, че успяхме да реализираме това. За локалните има доста други по-важни проблеми - да вземем за пример пътят или пък пенсиите, които са ниски. Имат си и други грижи, с изключение на боклука. Аз разбирам това, само че чувствам и насладата им, че виждат по какъв начин дружно можем да пробразим селото в по-добро място за живот. Целта ни е да живеем без боклуци. Например можем да използваме компости, с които да сътворяваме сила. Ще бъде отлично в случай че създадем и магазин, от който човек може да пазари артикули без пластмаса. Носиш остарялата бутилка и я пълниш с паста, ориз или нещо друго ", изяснява още той.
Снимка: bTV
В смелата концепция им оказва помощ и Пол, различен чужденец, избрал селото за собствен дом. Той е живял в над 10 страни по света. Днес се занимава с еко земеделие и земностроителство. Построил е къщата си от глина, а топла вода добива посредством компостер. Начинът му на живот се трансформира в негова специалност в България. Има и градина, в която гледа зеленчуци и се грижи за няколко кокошки.
" Напуснах Англия на 19 и оттогава съм дете на света. Квалифицирах се като радиочестотен инженер. Всъщност съм спомогнал много за построяването на мобилната мрежа, bluetooth-а, Wi-Fi-я, работейки за няколко интернационалните компаниии. Преди 10 години желаех да изляза от този живот и да обиколя света. Където и да съм бил до момента, постоянно съм показвал на локалните хора това, което върша. Веднъж щом опитат да употребяват това, което е към тях, животът им може радикално да се промени ", признава Пол.
Снимка: bTV
След чужденците селото стартира да се цялостни и с млади българи. Заедно основават лагер в планината - както за възрастни по този начин и за деца, а приятелката на Бенджи, която е българка, преподава йога практики за дами по време на лагерните дни.
" Идеята е по всякакъв метод да се изкара най-негативното от дамите - всичко, което те желаят да захвърлят тук, и да се върнат назад в града с малко по-различна сила, много положителни и щастливи, въодушевени ", споделя Александра Николова.
Селото бързо се разчува в покрайнината. Към групата се присединява и 28-годишната Елица Радева, която от 6 години живее в близкото село Габрица. Елица е фотограф, занимава се с рейки и преподава на деца.
Снимка: bTV
" Може би локалните намират по някакъв метод мощ в това, вяра и когато те стартират да следят смяната в профил, смяната в тяхното село, в тяхната околност, стартират самите те да имат вяра и да мислят по какъв начин биха могли да допринесат за тази смяна ", мисли Елица.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ