Треньорът на младежите: Имаме футболисти за милиони!
Селекционерът на младежките национали Александър Димитров даде извънредно изявление пред " Блиц ". Той отговори на въпросите на Ивайло Крачунов няколко часа преди първия дуел с Украйна на турска земя и показа в прям диалог мнението си за българския футбол и най-горещите точки от него. Другите противници на младите " лъвчета " в интернационалния шампионат са Казахстан и Северна Македония.
-Г-н Димитров, осъзнават ли футболистите, които сте избрали за идните мачове, каква е отговорността да са поканени в националния тим на България?
- Повечето са минали през националните тимове, само че има разлика сред младежки, юношески и мъжки отбори. Аз организирах един диалог с момчетата, само че не останах задоволен от техните отговори за персоналните им цели в младежкия народен тим. Лично на мен ми се искаше всички играчи да бъдат обединени в това да се класираме на Европейско състезание. Това аз желая и за което работим с екипа, тъй като ми тежи доста, че българският юношески народен тим не се е класирал 30 години на подобен огромен конгрес. За злощастие на последната акция малко не ни доближи да се класираме на Европейско състезание.
- Какво е нещото, което най-вече те разочарова в отговорите на футболистите за персоналните им цели с младежкия народен тим?
- Това, че те си мислят единствено за прехвърляния в чужбина, което е проблем в построяването на младите състезатели. Може би изпод те не са възпитавани в национални полезности и те стават егоисти, които мислят единствено за себе си и по какъв начин да се трансферират в чужбина. Когато ти си добър играч, когато играеш добре и се развиваш, когато даваш разликата - чужбина ще пристигна при теб, а не ти при нея. Най-важното, което би трябвало да схванат младите състезатели, е че би трябвало да те желаят, а не ти да се предлагаш. Тогава цената ти става друга. Дадох им за образец играчите на Русия, които се класираха на Европейското състезание и бяха първи в нашата група. Тяхната цена доста се подвигна два пъти и се получи по този начин, че в случай че един техен състезател при започване на квалификациите е коствал приблизително 3 милиона евро, в този момент е 6 милиона евро. В момента има играчи на Русия като Обляков, които са сред 7 и 12 милиона евро.
- Имаме ли в този миг футболисти в младежкия народен тим, които могат да бъдат трансферирани за милиони?
- За благополучие неотдавна се реализираха няколко прехвърлянето за огромни суми, имам предвид Мартин Минчев и Филип Кръстев. Аз считам, че като качество играчите ни са положителни, само че би трябвало да се промени средата. По-високата цена идва при мощно състезание и национални тимове.
- Като приказваме за футболната среда - по какъв начин антагонизмът сред футболните ръководители би могъл да се промени по този начин, че да се върне нормалността?
- Наистина сега има огромен конфронтация, само че той е освен сред футболните президенти, а съвсем във всяка сфера. Нашето общество е стигнало до такава степен, че се самоунищожава и в случай че вървим по същия метод нищо положително не ни чака. Не един път съм апелирал ние хората да се променим по посока на това да станем по-позитивни и по-добри. Промяната би трябвало да тръгне от нас самите, а не ние да желаеме от другите и да продължаваме с простотиите и тъпотиите, със злобата и завистта, които ни заливат и ни пречат да се развиваме като нация. Всеки един от нас би трябвало да се промени, с цел да се промени средата. Страната ни е прелестна. Развиваме се по съвършен метод. От историческа позиция българинът е работлив, само че напоследък мисля, че повече гледа мекото на хляба, а не работата.
- Как ще бъде преодолян мързелът за сметка на трудолюбието?
- Трябва да бъдем амбициозни и по-взискателни към себе си. Трябва да желаеме да произведем повече, само че не за себе си, а за страната ни, тъй като ни убягва любовта към България. Веднага ще ви дам образец в тази посока. Гледам един американски филм и виждам, че по време на него над 50 пъти се демонстрира националното знаме на Съединени американски щати. В България киното към този момент се развива доста добре, имаме доста забавни наши филми, само че не виждам в тях родния байрак. Национализмът в най-хубавия смисъл на думата ми липсва. Когато попитах играчите какво желаете да постигнете в младежкия народен тим, множеството от тях първично дадоха отговор, че желаят трансфер в чужбина. Казах им, че прехвърлянето ще пристигна, само че те би трябвало преди всичко да желаят да се класират на Европейско състезание и да побеждават връстниците си.
- Благодетелят на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов вкара 8 часов работен ден за футболисти и треньори. Приложим ли е този модел за българската действителност?
- За да се построи един играч, той няма по какъв начин да бъде зает единствено по 2 часа дневно. Няма по какъв начин ти да работиш толкоз малко време на ден и да взимаш заплата. Какъвто артикул ти произвеждаш, такава и заплата би трябвало да получиш. А с цел да произведеш първокласен артикул, ти би трябвало да работиш задоволително време. Сблъсках се с сходно нещо през 2002 година, когато се състезавах за индонезийския клуб Таксижа. Там работното ми време започваше в 6 часа сутринта. Тогава трябваше да сме въз основата, а първата подготовка започваше в 7 ч. поради горещия климат. Вечерята започваше в 19 ч. и чак след нея имахме право да напущаме базата. Преди това можехме да си отидем по-рано единствено в случай че имаше нещо неотложно и то единствено с разрешението на треньора или спортния шеф.
През това време ние не сме лежали, а тренирахме по няколко пъти и се усъвършенствахме непрекъснато както теоретично, по този начин и на практика.
Дай Боже повече клубове да трансформират метода си на работа, всеки по своя личен метод. Но добър футболист не можеш да станеш, в случай че работиш единствено по 2 часа дневно.
- Достатъчно добра подготовка получават младежките национали в клубните си тимове?
- Момчетата получават главните си качества в своите клубни тимове. В някои от играчите проличава положителната работа в клубните им тимове. С някои от тях, обаче би трябвало да понаваксаме. Но едни без други работата ни е немислима и ние би трябвало да работим с клубовете в добър контакт, както и те с нас. Трябва да имаме добър контакт и взаимоотношение с клубните тимове и мисля, че той е налице.
- Какво е равнището на българския футбол в този момент спрямо това отпреди 10 години?
- Преди 10 години в нашето състезание нямаше толкоз доста чужденци. Никога не съм бил срещу чужденците. Трябва да има непознати състезатели и те да са положителни и класни, само че не считам, че всички, които сега играят в България, са на нужното равнище. Преди 10 години се даваше повече шансове на българите. Даваме ли повече доверие на българските футболисти и треньори, тогава ще имаме повече шансове на национално равнище.
- В същото време, обаче множеството български футболисти не оправдават високите упования към тях. Какво би трябвало да се случи, с цел да има по-голяма успеваемост на терена?
- Темата за налагането на младите състезатели е доста забавна! Кога и по какъв начин би трябвало те да се наложат в мъжкия футбол е доста значимо, както и търпението, което се демонстрира към тях. Защото има случаи на принудително налагане на млади футболисти, а те не се показват добре и тогава доверието към тях спада.
Затова е значимо налагането на младите футболисти да е целеустремено, а момента да бъде селекциониран доста деликатно. Младият играч би трябвало да бъде натрапен тогава, когато е подготвен за мъжкия футбол. Паралелно с това би трябвало да продължи и самостоятелната работа за неговото развиване.
- Преминали сте през над 10 специализации в чужбина със международни треньори като Ариго Саки, Фабио Капело и Весенте Дел Боске. Какво е най-важното, което научихте от тях?
- Първото, което научих от тях е, че те са освен велики като треньори, само че и като персони. Разбрах, че колкото си по-голям, толкоз си по-достъпен. Контактът ми с тези персони беше доста непосредствен, те ме позволиха доста близо до тях. Нямаха никакви секрети от мен, споделиха ми всичко, което желаех да науча, дадоха отговор на всичките ми въпроси. Бяха извънредно откровени и прями, а това доста ми хареса, тъй като в България не постоянно е по този начин - от време на време се крием, само че ние не сме измислили футбола. Колкото и да са велики тези персони, ми демонстрираха, че футболът не стартира и свършва с тях.
- Искате ли да се срещнете с Моуриньо и какво бихте го попитали?
- Ние с Ивайло Йорданов планираме среща с Моуриньо. Изчакваме да мине чумата на нашето време - Ковид -19, с цел да се забележим с Моуриньо.
Няма да мога да се задоволя единствено с един въпрос към Моуриньо. Въпросите ми към него ще са доста, а и де не забравяме, че въпреки всичко той е приключил " Спортна логика на психиката ", компетентност обвързвана с нашата работа.
- Предполагам, че ще желаете да взаимствате част от методите на Моуриньо във връзка с менталната връзка с неговите футболисти?
- Абсолютно! Най-силно усещане ми направи метода, по който той беше построил взаимоотношенията си с играчите на " Интер ". Най-важната ни цел в националния юношески тим е да изградим високо доверие сред треньори и играчи и играчи и треньори.
- Защо в последните години българските треньори не се котират в друга страна с изключение на Казахстан?
- Първо в тази страна едни от най-хубавите ни треньори Станимир Стоилов, Димитър Димитров и Стойчо Младенов реализираха огромни резултати и популярност Богу там сме търсени. Жалко е, че българските треньори отстъпват в страни от Западна Европа. Сега се веселя за Илия Груев, който стартира работа в Бундеслигата. Такива хора би трябвало да дърпат българското треньорство напред. Школата ни работи съвършено. Паралелно с това желая да насочва един зов във връзка с по-доброто съгласие сред българските треньори. Мисля, че по-младата вълна треньори тъкмо това вършим и взаимоотношенията ни са съвършени и колегиални. Не съм слушам никой от нас да приказва отрицателно за своите сътрудници, а преди този момент доста спъваше специалността.
- С Ясен Петров установихте отлични взаимоотношения. Какви са първите на практика стъпки сред вас?
- Той направи първата стъпка и сподели, че има огромно предпочитание да работи с младежкия народен тим. Ние да вземем за пример имаме потребност от играч като Доминик Янков. Поговорихме с Ясен и той избра да ги остави при нас, тъй като Доминик ще получава доста повече игрово време. Важно е за състезателя, значимо е и за нас като тим, както за положителните ни взаимоотношения. В същото време Валентин Антов ще играе при мъжете, тъй като там му е мястото, макар че възрастта му разрешава да е в младежкия тим.
- Един гол ни раздели от присъединяване на Европейско състезание в предишните квалификации. Ще успеем ли да счупим 30-годишната поличба за неучастието ни на огромен конгрес?
- Със сигурност работим в тази посока. Но имаме няколко съществени казуса. Предишният набор бе формиран от играчи, които бяха взели участие на 2 европейски шампионати за юноши до 17 и до 19 години. Тогава момчетата имаха доста огромен интернационален опит. Сега при тези състезатели това липсва и те би трябвало да са извънредно стимулирани и целеустремени, с цел да реализиран тази цел. Имаме положителни състезатели и забавни в набези. Нашата цел е или да задържим това равнище или да го надскочим. Успеем ли да се надскочим ще се класираме, само че това става единствено с едни положителни взаимоотношения сред играчи, треньори и клубове. Всичко би трябвало да бъде съвършено и средата да е позитивна, с цел да достигнем до финалите на Европейското състезание, което ще е огромен триумф.
- Какво да чакаме от днешния мач с Украйна и идните със Северна Македония и Казахстан?
- Очаквам за късото време през което работихме да забележим позитивни резултати. Не чакаме доста, а да забележим това, което сме сложили като идея за играта в другите ѝ етапи - бърз преход от отбрана в нахлуване, експанзия в офанзива против съперниците ни с топка и дисциплинираност. Искаме да забележим къде сме в този миг, тъй като сега не сме тим, а общ брой от положителни състезатели, които би трябвало да създадем тим. Надявам се в тези 3 мача да стартира построяването на един добър тим, който да реализира задачите си.
- Аз Ви поисквам да класирате България на Европейско състезание.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
-Г-н Димитров, осъзнават ли футболистите, които сте избрали за идните мачове, каква е отговорността да са поканени в националния тим на България?
- Повечето са минали през националните тимове, само че има разлика сред младежки, юношески и мъжки отбори. Аз организирах един диалог с момчетата, само че не останах задоволен от техните отговори за персоналните им цели в младежкия народен тим. Лично на мен ми се искаше всички играчи да бъдат обединени в това да се класираме на Европейско състезание. Това аз желая и за което работим с екипа, тъй като ми тежи доста, че българският юношески народен тим не се е класирал 30 години на подобен огромен конгрес. За злощастие на последната акция малко не ни доближи да се класираме на Европейско състезание.
- Какво е нещото, което най-вече те разочарова в отговорите на футболистите за персоналните им цели с младежкия народен тим?
- Това, че те си мислят единствено за прехвърляния в чужбина, което е проблем в построяването на младите състезатели. Може би изпод те не са възпитавани в национални полезности и те стават егоисти, които мислят единствено за себе си и по какъв начин да се трансферират в чужбина. Когато ти си добър играч, когато играеш добре и се развиваш, когато даваш разликата - чужбина ще пристигна при теб, а не ти при нея. Най-важното, което би трябвало да схванат младите състезатели, е че би трябвало да те желаят, а не ти да се предлагаш. Тогава цената ти става друга. Дадох им за образец играчите на Русия, които се класираха на Европейското състезание и бяха първи в нашата група. Тяхната цена доста се подвигна два пъти и се получи по този начин, че в случай че един техен състезател при започване на квалификациите е коствал приблизително 3 милиона евро, в този момент е 6 милиона евро. В момента има играчи на Русия като Обляков, които са сред 7 и 12 милиона евро.
- Имаме ли в този миг футболисти в младежкия народен тим, които могат да бъдат трансферирани за милиони?
- За благополучие неотдавна се реализираха няколко прехвърлянето за огромни суми, имам предвид Мартин Минчев и Филип Кръстев. Аз считам, че като качество играчите ни са положителни, само че би трябвало да се промени средата. По-високата цена идва при мощно състезание и национални тимове.
- Като приказваме за футболната среда - по какъв начин антагонизмът сред футболните ръководители би могъл да се промени по този начин, че да се върне нормалността?
- Наистина сега има огромен конфронтация, само че той е освен сред футболните президенти, а съвсем във всяка сфера. Нашето общество е стигнало до такава степен, че се самоунищожава и в случай че вървим по същия метод нищо положително не ни чака. Не един път съм апелирал ние хората да се променим по посока на това да станем по-позитивни и по-добри. Промяната би трябвало да тръгне от нас самите, а не ние да желаеме от другите и да продължаваме с простотиите и тъпотиите, със злобата и завистта, които ни заливат и ни пречат да се развиваме като нация. Всеки един от нас би трябвало да се промени, с цел да се промени средата. Страната ни е прелестна. Развиваме се по съвършен метод. От историческа позиция българинът е работлив, само че напоследък мисля, че повече гледа мекото на хляба, а не работата.
- Как ще бъде преодолян мързелът за сметка на трудолюбието?
- Трябва да бъдем амбициозни и по-взискателни към себе си. Трябва да желаеме да произведем повече, само че не за себе си, а за страната ни, тъй като ни убягва любовта към България. Веднага ще ви дам образец в тази посока. Гледам един американски филм и виждам, че по време на него над 50 пъти се демонстрира националното знаме на Съединени американски щати. В България киното към този момент се развива доста добре, имаме доста забавни наши филми, само че не виждам в тях родния байрак. Национализмът в най-хубавия смисъл на думата ми липсва. Когато попитах играчите какво желаете да постигнете в младежкия народен тим, множеството от тях първично дадоха отговор, че желаят трансфер в чужбина. Казах им, че прехвърлянето ще пристигна, само че те би трябвало преди всичко да желаят да се класират на Европейско състезание и да побеждават връстниците си.
- Благодетелят на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов вкара 8 часов работен ден за футболисти и треньори. Приложим ли е този модел за българската действителност?
- За да се построи един играч, той няма по какъв начин да бъде зает единствено по 2 часа дневно. Няма по какъв начин ти да работиш толкоз малко време на ден и да взимаш заплата. Какъвто артикул ти произвеждаш, такава и заплата би трябвало да получиш. А с цел да произведеш първокласен артикул, ти би трябвало да работиш задоволително време. Сблъсках се с сходно нещо през 2002 година, когато се състезавах за индонезийския клуб Таксижа. Там работното ми време започваше в 6 часа сутринта. Тогава трябваше да сме въз основата, а първата подготовка започваше в 7 ч. поради горещия климат. Вечерята започваше в 19 ч. и чак след нея имахме право да напущаме базата. Преди това можехме да си отидем по-рано единствено в случай че имаше нещо неотложно и то единствено с разрешението на треньора или спортния шеф.
През това време ние не сме лежали, а тренирахме по няколко пъти и се усъвършенствахме непрекъснато както теоретично, по този начин и на практика.
Дай Боже повече клубове да трансформират метода си на работа, всеки по своя личен метод. Но добър футболист не можеш да станеш, в случай че работиш единствено по 2 часа дневно.
- Достатъчно добра подготовка получават младежките национали в клубните си тимове?
- Момчетата получават главните си качества в своите клубни тимове. В някои от играчите проличава положителната работа в клубните им тимове. С някои от тях, обаче би трябвало да понаваксаме. Но едни без други работата ни е немислима и ние би трябвало да работим с клубовете в добър контакт, както и те с нас. Трябва да имаме добър контакт и взаимоотношение с клубните тимове и мисля, че той е налице.
- Какво е равнището на българския футбол в този момент спрямо това отпреди 10 години?
- Преди 10 години в нашето състезание нямаше толкоз доста чужденци. Никога не съм бил срещу чужденците. Трябва да има непознати състезатели и те да са положителни и класни, само че не считам, че всички, които сега играят в България, са на нужното равнище. Преди 10 години се даваше повече шансове на българите. Даваме ли повече доверие на българските футболисти и треньори, тогава ще имаме повече шансове на национално равнище.
- В същото време, обаче множеството български футболисти не оправдават високите упования към тях. Какво би трябвало да се случи, с цел да има по-голяма успеваемост на терена?
- Темата за налагането на младите състезатели е доста забавна! Кога и по какъв начин би трябвало те да се наложат в мъжкия футбол е доста значимо, както и търпението, което се демонстрира към тях. Защото има случаи на принудително налагане на млади футболисти, а те не се показват добре и тогава доверието към тях спада.
Затова е значимо налагането на младите футболисти да е целеустремено, а момента да бъде селекциониран доста деликатно. Младият играч би трябвало да бъде натрапен тогава, когато е подготвен за мъжкия футбол. Паралелно с това би трябвало да продължи и самостоятелната работа за неговото развиване.
- Преминали сте през над 10 специализации в чужбина със международни треньори като Ариго Саки, Фабио Капело и Весенте Дел Боске. Какво е най-важното, което научихте от тях?
- Първото, което научих от тях е, че те са освен велики като треньори, само че и като персони. Разбрах, че колкото си по-голям, толкоз си по-достъпен. Контактът ми с тези персони беше доста непосредствен, те ме позволиха доста близо до тях. Нямаха никакви секрети от мен, споделиха ми всичко, което желаех да науча, дадоха отговор на всичките ми въпроси. Бяха извънредно откровени и прями, а това доста ми хареса, тъй като в България не постоянно е по този начин - от време на време се крием, само че ние не сме измислили футбола. Колкото и да са велики тези персони, ми демонстрираха, че футболът не стартира и свършва с тях.
- Искате ли да се срещнете с Моуриньо и какво бихте го попитали?
- Ние с Ивайло Йорданов планираме среща с Моуриньо. Изчакваме да мине чумата на нашето време - Ковид -19, с цел да се забележим с Моуриньо.
Няма да мога да се задоволя единствено с един въпрос към Моуриньо. Въпросите ми към него ще са доста, а и де не забравяме, че въпреки всичко той е приключил " Спортна логика на психиката ", компетентност обвързвана с нашата работа.
- Предполагам, че ще желаете да взаимствате част от методите на Моуриньо във връзка с менталната връзка с неговите футболисти?
- Абсолютно! Най-силно усещане ми направи метода, по който той беше построил взаимоотношенията си с играчите на " Интер ". Най-важната ни цел в националния юношески тим е да изградим високо доверие сред треньори и играчи и играчи и треньори.
- Защо в последните години българските треньори не се котират в друга страна с изключение на Казахстан?
- Първо в тази страна едни от най-хубавите ни треньори Станимир Стоилов, Димитър Димитров и Стойчо Младенов реализираха огромни резултати и популярност Богу там сме търсени. Жалко е, че българските треньори отстъпват в страни от Западна Европа. Сега се веселя за Илия Груев, който стартира работа в Бундеслигата. Такива хора би трябвало да дърпат българското треньорство напред. Школата ни работи съвършено. Паралелно с това желая да насочва един зов във връзка с по-доброто съгласие сред българските треньори. Мисля, че по-младата вълна треньори тъкмо това вършим и взаимоотношенията ни са съвършени и колегиални. Не съм слушам никой от нас да приказва отрицателно за своите сътрудници, а преди този момент доста спъваше специалността.
- С Ясен Петров установихте отлични взаимоотношения. Какви са първите на практика стъпки сред вас?
- Той направи първата стъпка и сподели, че има огромно предпочитание да работи с младежкия народен тим. Ние да вземем за пример имаме потребност от играч като Доминик Янков. Поговорихме с Ясен и той избра да ги остави при нас, тъй като Доминик ще получава доста повече игрово време. Важно е за състезателя, значимо е и за нас като тим, както за положителните ни взаимоотношения. В същото време Валентин Антов ще играе при мъжете, тъй като там му е мястото, макар че възрастта му разрешава да е в младежкия тим.
- Един гол ни раздели от присъединяване на Европейско състезание в предишните квалификации. Ще успеем ли да счупим 30-годишната поличба за неучастието ни на огромен конгрес?
- Със сигурност работим в тази посока. Но имаме няколко съществени казуса. Предишният набор бе формиран от играчи, които бяха взели участие на 2 европейски шампионати за юноши до 17 и до 19 години. Тогава момчетата имаха доста огромен интернационален опит. Сега при тези състезатели това липсва и те би трябвало да са извънредно стимулирани и целеустремени, с цел да реализиран тази цел. Имаме положителни състезатели и забавни в набези. Нашата цел е или да задържим това равнище или да го надскочим. Успеем ли да се надскочим ще се класираме, само че това става единствено с едни положителни взаимоотношения сред играчи, треньори и клубове. Всичко би трябвало да бъде съвършено и средата да е позитивна, с цел да достигнем до финалите на Европейското състезание, което ще е огромен триумф.
- Какво да чакаме от днешния мач с Украйна и идните със Северна Македония и Казахстан?
- Очаквам за късото време през което работихме да забележим позитивни резултати. Не чакаме доста, а да забележим това, което сме сложили като идея за играта в другите ѝ етапи - бърз преход от отбрана в нахлуване, експанзия в офанзива против съперниците ни с топка и дисциплинираност. Искаме да забележим къде сме в този миг, тъй като сега не сме тим, а общ брой от положителни състезатели, които би трябвало да създадем тим. Надявам се в тези 3 мача да стартира построяването на един добър тим, който да реализира задачите си.
- Аз Ви поисквам да класирате България на Европейско състезание.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ