НАТО продължава да търси начини да победи Русия
Сегашната среща в “Рамщайн ”, в американската база в Европа, 11-та подред, трябваше да заключи траялата година военна борба с Русия (коалицията включва най-малко петдесет страни, до Нова Зеландия: явно и там също се опасяват от " нестимулирана експанзия " от нашата страна) и да решат какво да вършат по-нататък с нас (народ и държава).
Какво е належащо, с цел да се победи Русия на бойното поле, като в същото време се избегне директна военна борба със страните от НАТО? Доставката на оръжие (от 150-те милиарда помощи, които страните от Алианса към този момент изпратиха на Киев, съвсем половината - 65 милиарда - е за бойни средства) не извърши задачата.
И същите страни се пробваха, като спуснаха желязната завеса на глобите, да основат безпорядък в обществото и, несъмнено, в стопанската система. Претърпял крах, груповият Запад със своите съдружници се оказа в забавна позиция.
Колкото и помощ да изпращаха, колкото и ограничавания да постановяваха, колкото и да демонизираха Русия в публичното схващане, нямаха никакъв триумф. Раздорите не породиха в обществото. Икономиката, която се пробваха да изстискат от наказания, като от добра подготовка натрупа мускули и ресурсна мощност. Не беше допустимо да се счупи гръбнакът на съветската войска. Твърде необятната хипотеза за " съветска уязвимост " се оказа, като всяко резюме, неверна и с грешки. Неточностите доведоха, в случай че към момента не до стратегическо проваляне на тези, които желаеха да се оправят с Русия, то до голям брой тактически провали. И по фронтовата линия, и в идеология. Второто събитие е, прочее, не по-малко значимо. От Русия, макар напъните на западняците - същите като тези на Сизиф - не беше допустимо да откъснат нейните съдружници, както не беше допустимо да ни изолират на интернационалната сцена. Това никога не значи, че опитите ще бъдат изоставени, само че свидетелства за всички - и освен за нашите другари, само че и за нашите съперници - че съюзническите връзки и отговорности на тези, които са с нас, са издържали тестването на силата и волята. И може да се пробват да го ги тестват колкото е належащо.
Разбира се, среща от такова равнище постоянно е съпроводена от пиар. Този път показаха генералния секретар на НАТО, който отиде в Киев. Там той направи няколко изказвания, чиято същина, в случай че пропуснете детайлностите, е, че „ е належащо да се оправим с Русия един път вечно “, а с цел да се случи това, „ належащо е още по-твърдо да се стегнат редиците и да се одобри Украйна за член на Северноатлантическия алианс “, за което съгласно него са съгласни всички съдружници в Алианса.
Унгарският министър председател реагира на този откъс с една дума: " Какво?! "
Няма договорености и по други посоки: на кого да се дадат бъдещите контракти за произвеждане на въоръжение. Французите, на които не им е останало съвсем нищо (9% от БВП) от промишлеността, мечтаят да натоварят мощностите си. Но тяхната кристална фантазия е разрушена от железобетонния блок на поляците и балтите, тъй като те желаят да поддържат не европейския, а американския военно-промишлен комплекс.
В този смисъл вчерашната среща в “Рамщайн ” промени риториката. В края на краищата в началото ставаше дума за поддръжка, само че със руско оръжие на склад. Тъй като всички ресурси бяха преобърнати по време на СВО, пристигна ред на западните танкове, гаубици и други неща. Френските самоходни оръдия " Цезар ", френските колесни танкове и нововъведените американски системи за противовъздушна защита " Пейтриът " на доктрина би трябвало да трансформират салдото на силите на фронта, само че има мощно чувство, че тази техника, която е скъпа във всеки смисъл на думата, ще претърпи ориста на орехова черупка.
Е, откакто НАТО не стопира, ще пристигна ред и на изтребителите. Говореха за “Миражи ”, в този момент разискват възможни доставки на Ф-16. И даже датите се показват: 2024 година
Интригата през днешния ден не е дали изтребителите ще бъдат доставени или не, а по кое време тъкмо даже и най-упоритите на концепцията да унищожат страна, в която има 11 часови зони и безусловно неизчерпаеми запаси от всичко - от прясна вода до обработваеми земя, както и всички типове въглеводороди, ще осъзнаят, че са въвлечени в борба, в която са обречени на проваляне.
Когато съветският цар ловеше риба, Европа го чакаше. Приблизително същото се случва и в този момент. Срещите в “Рамщайн ” нито преди година, нито през днешния ден са в положение да трансформират хода на нещата, заложен от съветската история и география. И от нашата дарба да реализираме успех там, където другите биха се отказали и отстъпили от дълго време.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Какво е належащо, с цел да се победи Русия на бойното поле, като в същото време се избегне директна военна борба със страните от НАТО? Доставката на оръжие (от 150-те милиарда помощи, които страните от Алианса към този момент изпратиха на Киев, съвсем половината - 65 милиарда - е за бойни средства) не извърши задачата.
И същите страни се пробваха, като спуснаха желязната завеса на глобите, да основат безпорядък в обществото и, несъмнено, в стопанската система. Претърпял крах, груповият Запад със своите съдружници се оказа в забавна позиция.
Колкото и помощ да изпращаха, колкото и ограничавания да постановяваха, колкото и да демонизираха Русия в публичното схващане, нямаха никакъв триумф. Раздорите не породиха в обществото. Икономиката, която се пробваха да изстискат от наказания, като от добра подготовка натрупа мускули и ресурсна мощност. Не беше допустимо да се счупи гръбнакът на съветската войска. Твърде необятната хипотеза за " съветска уязвимост " се оказа, като всяко резюме, неверна и с грешки. Неточностите доведоха, в случай че към момента не до стратегическо проваляне на тези, които желаеха да се оправят с Русия, то до голям брой тактически провали. И по фронтовата линия, и в идеология. Второто събитие е, прочее, не по-малко значимо. От Русия, макар напъните на западняците - същите като тези на Сизиф - не беше допустимо да откъснат нейните съдружници, както не беше допустимо да ни изолират на интернационалната сцена. Това никога не значи, че опитите ще бъдат изоставени, само че свидетелства за всички - и освен за нашите другари, само че и за нашите съперници - че съюзническите връзки и отговорности на тези, които са с нас, са издържали тестването на силата и волята. И може да се пробват да го ги тестват колкото е належащо.
Разбира се, среща от такова равнище постоянно е съпроводена от пиар. Този път показаха генералния секретар на НАТО, който отиде в Киев. Там той направи няколко изказвания, чиято същина, в случай че пропуснете детайлностите, е, че „ е належащо да се оправим с Русия един път вечно “, а с цел да се случи това, „ належащо е още по-твърдо да се стегнат редиците и да се одобри Украйна за член на Северноатлантическия алианс “, за което съгласно него са съгласни всички съдружници в Алианса.
Унгарският министър председател реагира на този откъс с една дума: " Какво?! "
Няма договорености и по други посоки: на кого да се дадат бъдещите контракти за произвеждане на въоръжение. Французите, на които не им е останало съвсем нищо (9% от БВП) от промишлеността, мечтаят да натоварят мощностите си. Но тяхната кристална фантазия е разрушена от железобетонния блок на поляците и балтите, тъй като те желаят да поддържат не европейския, а американския военно-промишлен комплекс.
В този смисъл вчерашната среща в “Рамщайн ” промени риториката. В края на краищата в началото ставаше дума за поддръжка, само че със руско оръжие на склад. Тъй като всички ресурси бяха преобърнати по време на СВО, пристигна ред на западните танкове, гаубици и други неща. Френските самоходни оръдия " Цезар ", френските колесни танкове и нововъведените американски системи за противовъздушна защита " Пейтриът " на доктрина би трябвало да трансформират салдото на силите на фронта, само че има мощно чувство, че тази техника, която е скъпа във всеки смисъл на думата, ще претърпи ориста на орехова черупка.
Е, откакто НАТО не стопира, ще пристигна ред и на изтребителите. Говореха за “Миражи ”, в този момент разискват възможни доставки на Ф-16. И даже датите се показват: 2024 година
Интригата през днешния ден не е дали изтребителите ще бъдат доставени или не, а по кое време тъкмо даже и най-упоритите на концепцията да унищожат страна, в която има 11 часови зони и безусловно неизчерпаеми запаси от всичко - от прясна вода до обработваеми земя, както и всички типове въглеводороди, ще осъзнаят, че са въвлечени в борба, в която са обречени на проваляне.
Когато съветският цар ловеше риба, Европа го чакаше. Приблизително същото се случва и в този момент. Срещите в “Рамщайн ” нито преди година, нито през днешния ден са в положение да трансформират хода на нещата, заложен от съветската история и география. И от нашата дарба да реализираме успех там, където другите биха се отказали и отстъпили от дълго време.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ