Започва Великият пост
Седем седмици преди Възкресение Христово, след Сирни заговезни, стартира Великият или Великденският пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните интервали в Православната черква. Нарича се Четиридесетница и продължава 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се напомнят последните събития от земния живот на Господа, т. н. Страстна седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. През тази година Възкресение Христово, Великден, е на 24 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, на дребни деца, на възрастни хора, на бременни дами и кърмачки.
Всяка седмица от Великденския пост е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение. През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон. В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота. Шестата неделя - Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост „ антре на божественото смирение “ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, „ очистват се “ и се приближават до Иисус Христос.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат през време християните да се разкаят и очистят душите и телата си, и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. През тази година Възкресение Христово, Великден, е на 24 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от избрани храни, най-много на тези от скотски генезис, не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, изключително през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се позволява риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се предлага на заболели, на дребни деца, на възрастни хора, на бременни дами и кърмачки.
Всяка седмица от Великденския пост е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение. През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се празнува Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да припомня на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон. В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ослепителен образец за смирение.
Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е отдадена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота. Шестата неделя - Цветница или Връбница, е отдадена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската черква назовава началото на Великденския пост „ антре на божественото смирение “ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, „ очистват се “ и се приближават до Иисус Христос.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ