Разкол в шоу бизнеса заради промените при авторските права
Сблъсък на разнородни ползи и опит за решение на дългогодишни проблеми, следвайки максимата " и вълкът утолен, и агнето цяло ", съпътстват приемането на промени в Закона за авторското право и сродните му права. Те действително бавят и окончателното утвърждение на текстовете, които бяха импортирани незабавно в Народното събрание поради опасност от парични санкции от Европейската комисия.
Разногласията по законопроекта се основават на дългогодишни разногласия сред главните наранени - организациите за ръководство на авторски права и ползвателите на тези права - главно радио, телевизионни, кабелни оператори, уредници на концерти. Те от време на време си разменят обвинявания за нелоялно държание и корист с монопол. Всеки от тях в този момент се пробва да употребява промените в закона, с цел да дръпне чергата най-малко малко към себе си.
По измененията, провокирали сегашните диспути измежду засегнатите, Министерството на културата работи от 2015 година През 2016 година даже беше показан нов закон за груповото ръководство на авторски права, който по този начин и не видя бял свят. Сега измененията бяха импортирани на пожар в Народното събрание през депутати, с цел да се избегнат процедурите по публични разисквания, които в допълнение ще забавят приемането. Причината за бързането е, че в този момент настоящият закон не дава отговор на европейските правила за финансов мениджмънт и бистрота за организациите за групово ръководство на авторски права. Заради това Еврокомисията желае България да бъде наказана да заплаща дневна глоба от 19 121 евро.
Преди второто четене на законопроекта има импортирани седем отчета за промени, а по текстовете са постъпили 20 обществено известни мнения.
Какво планува законът
Основната смяна в закона за авторските права, наложена от съответната евродиректива, е те да могат да се дават освен от организации за групово ръководство на права, а и от така наречен самостоятелни сдружения за ръководство на права. Организациите за групово ръководство са сдружения с нестопанска цел, които са учредени от съответните притежатели на права - композитори, текстописци, реализатори, музикални издатели, продуценти, създатели на аудивизуални творби.
Те работят и сега в България се записват от Министерството на културата. В тази категория влизат " Музикаутор ", " Профон ", " Филмаутор ", " Артистаутор " и други Тези сдружения подписват контракти с телевизионни, радио, кабелни оператори, кино салони, търговски обекти, хотели, уредници на концерти и други ползватели на разнообразни типове творби. Ползвателите би трябвало да заплащат за това, че излъчват или пускат в заведението си музика, а приходите се разпределят на съответните създатели, чиито творби са употребени.
Според препоръчаните промени в закона Министерството на културата ще може да записват за ръководство на права и самостоятелни сдружения. За разлика от организациите за групово ръководство, те би трябвало да са търговски сдружения, които дават права на актьори и създатели въз основата на подписани с тях контракти. Според министерството и сега в България работят такива компании. Те обаче не подлежат на регистрация и надлежно на надзор по закона за авторското право, а в всеобщия случай дават права за по-ограничен репертоар спрямо организациите за групово ръководство. Цените им обаче също са по-ниски.
Монопол
Вносителите на законопроекта акцентират, че на пазара на авторски права има монопол, само че по този начин е във всички европейски страни, а повода е, че доста на брой консуматори употребяват доста творби. С въвеждането на опцията за вписване на компании, които да ръководят права и дават репертоар, монополът на доктрина би трябвало да бъде разрушен. Това действително може да се случи единствено в бранша на комерсиалните и туристически обекти, който обаче все още дава доста дребен дял от приходите - едвам към 15%, съгласно доклада на " Музикаутор ".
Всичко това е написано в процедурата по регистрация на сдруженията за ръководство, написана в проектозакона.
Според нея в този момент съществуващите организации за групово ръководство автоматизирано получават регистрация и след смяната на закона. Така те се явяват първи по време играчи на пазара. Всяко последващо сдружение, което изиска позволение да се включи в бизнеса, би трябвало да повери ръководството на репертоара си на тях. Изключение може да има единствено за компаниите (независимите дружества) и то при така наречен обществено осъществяване - използването на музикални и аудиомузикални създадени в магазини, заведения за хранене, хотели.
Това предложение се поддържа естествено от организациите за групово ръководство, само че и от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), която сплотява комерсиалните радио и тв оператори. Аргументът на АБРО е, че по този начин малките екрани и радиата по-лесно ще получат нужните им права, с цел да сформират стратегиите си, и няма потребност да подписват контракти с голям брой сдружения. Допускането на конкуренция на пазара, особено във връзка с малките екрани и радиа, съгласно АБРО може да докара до неустановеност за това дали са платени правата за цялото наличие, което употребяват.
Въпрос на пари
И в случай че по този въпрос АБРО и организациите за ръководство са едно мнение, не по този начин стоят нещата, когато стане дума за това по какъв начин се дефинират цените за прилагане на авторски права. От години малките екрани и радиа и сдружения като " Музикаутор " и " Профон " водят разногласия по тази тематика. Тя става още по-сложна, защото в нея се намесват и публичните медии - Българска национална телевизия и БНР, които също са клиенти на предоставящите авторски права, само че в това време желаят разнообразни цени поради статута си.
Приходите от радио и тв оператори са главните за " Музикаутор " и " Профон ". Според доклада на " Музикаутор ", която съставлява композитори, създатели и музикални издатели, приходите от този сегмент за 2016 година са към 4 млн. лв. или 61% от общите приходи. За " Профон " сумата също е към 4 млн. лв. и 76% от приходите. Тарифите за тези клиенти се оферират от организациите за ръководство на права и се договарят с браншовите организации - в тази ситуация с АБРО. Практиката демонстрира, че договарянията могат да продължат с години, а сега при непреодолими разлики крайната дума е на комисия, назначена от Министъра на културата.
В първичния текст на закона се оферираше министерството към този момент да не е съдия на разногласията, а в случай че има такива, те да се позволяват посредством медиация. По всичко проличава, че по гледище на организациите за групово ръководство ще остане в този момент съществуващата процедура за интервенция на министъра. От АБРО настояват, че постоянно членовете на комисията към министерство са повлияни от организациите за групово ръководство. Освен това те се подлагат на натиска от създатели и създатели, които обществено изясняват, че Министерството на културата не желае да отбрани труда им. За това от организацията желаят при противоречиви обстановки да може да се сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Естествено, представителите на наранена страна са срещу с претекста, че антимонополният орган непрекъснато ги следи.
Другата точка на спор е въпросът кой може да желае смяна на цените на организациите за групово ръководство. От АБРО упорстват да може и те да желаят преразглеждане. " Музикаутор ", " Профон ", " Филмаутор " и " Артистаутор " упорстват самодейността да е единствено тяхна.
И двете страни желаят периоди по процедурата за договаряния по цените, само че не са на едно мнение какъв брой дълги да са обособените стадии. Организациите за ръководство желаят те да са по-кратки, защото, до момента в който се водели диалози, малките екрани и радиата не плащали. Те пък отхвърлят това да е по този начин.
Изключение за БНР и Българска национална телевизия
Много е допустимо депутатите да решат, че публичните медии Българска национална телевизия и БНР би трябвало да заплащат обособени цени за авторски права от комерсиалните медии. Мотивът за това предложение е, че държавните радио и телевизия зависят от бюджетна прехрана, имат ограничавания за рекламата, задължени са да дават несъмнено наличие и да влагат в производството на българска музика и филми.
Заради противоречие на БНР с общите цени за радио и телевизионните оператори, при започване на предходната година се стигна до възбрана от страна на " Музикаутор " радиото да употребява репертоара на организацията. Спорът се развиваше обществено, само че най-после се стигна до единодушие.
Затягане на контрола
И в случай че приходите от малките екрани и радиата са значително сигурни, то не по този начин стои въпросът с комерсиалните и туристическите обекти. В момента контролът дали те заплащат за предаваната музика е поверен на Министерството на културата. Според организациите за ръководство обаче то няма потенциал да се оправи със задачата и за последната година е направило едвам 250 инспекции при над 100 000 обекта в страната. В същото време сивият бранш в този сегмент е огромен.
За това преди второто четене на зоконопроекта се предлага към този момент общините да ревизират дали магазини, заведения и хотели заплащат за авторски права и да постановат наказания на нарушителите сред 2000 и 10 000 лв.. Половината от приходите от санкции ще отиват в общинския бюджет, а другата половина - във фонд " Култура ". Предложението е на депутата от ГЕРБ Тома Биков и се утвърждава от организациите за групово ръководство.
Те поддържат и друга негова концепция - да се затегне контролът за заплащането на авторски права при провеждането на концерти. Според Биков уредниците на концерти би трябвало до 3 дни преди събитието да дадат лист с творбите, които ще се извършват. След концерта би трябвало да дават информация какво тъкмо е изпълнено, с цел да може да се разпределят парите на създателите. Според промоутърски компании предварителният лист с творби е непотребен, защото постоянно самите актьори трансформират сет листата си.
Другото предложение на Биков е залите, в които се провеждат концерти, да носят отговорност за заплащането на парите за правата дружно с уредниците. Идеята е по този начин да се спре практиката промоутърски компании да записват специфични сдружения за концерти, да ги трансферират на малоимотни хора и да ги унищожават след събитието. Така се заобикалят заплащания, в това число и за авторски права. Според промоутърски компании предлагането е нелогично, защото притежателите на зали не може да са виновни за дейностите на наемателите си. Ако рискът бъде калкулиран в цената на наема, това ще се отрази и в повишаване на така и така скъпите билети, а от там и на посещаемостта.
Противниците на концепцията предизвестяват, че от използването на солидарната отговорност може да пострадат НДК, общини, които отдават площади или зали в общински културни центрове, както и читалища.
Разногласията по законопроекта се основават на дългогодишни разногласия сред главните наранени - организациите за ръководство на авторски права и ползвателите на тези права - главно радио, телевизионни, кабелни оператори, уредници на концерти. Те от време на време си разменят обвинявания за нелоялно държание и корист с монопол. Всеки от тях в този момент се пробва да употребява промените в закона, с цел да дръпне чергата най-малко малко към себе си.
По измененията, провокирали сегашните диспути измежду засегнатите, Министерството на културата работи от 2015 година През 2016 година даже беше показан нов закон за груповото ръководство на авторски права, който по този начин и не видя бял свят. Сега измененията бяха импортирани на пожар в Народното събрание през депутати, с цел да се избегнат процедурите по публични разисквания, които в допълнение ще забавят приемането. Причината за бързането е, че в този момент настоящият закон не дава отговор на европейските правила за финансов мениджмънт и бистрота за организациите за групово ръководство на авторски права. Заради това Еврокомисията желае България да бъде наказана да заплаща дневна глоба от 19 121 евро.
Преди второто четене на законопроекта има импортирани седем отчета за промени, а по текстовете са постъпили 20 обществено известни мнения.
Какво планува законът
Основната смяна в закона за авторските права, наложена от съответната евродиректива, е те да могат да се дават освен от организации за групово ръководство на права, а и от така наречен самостоятелни сдружения за ръководство на права. Организациите за групово ръководство са сдружения с нестопанска цел, които са учредени от съответните притежатели на права - композитори, текстописци, реализатори, музикални издатели, продуценти, създатели на аудивизуални творби.
Те работят и сега в България се записват от Министерството на културата. В тази категория влизат " Музикаутор ", " Профон ", " Филмаутор ", " Артистаутор " и други Тези сдружения подписват контракти с телевизионни, радио, кабелни оператори, кино салони, търговски обекти, хотели, уредници на концерти и други ползватели на разнообразни типове творби. Ползвателите би трябвало да заплащат за това, че излъчват или пускат в заведението си музика, а приходите се разпределят на съответните създатели, чиито творби са употребени.
Според препоръчаните промени в закона Министерството на културата ще може да записват за ръководство на права и самостоятелни сдружения. За разлика от организациите за групово ръководство, те би трябвало да са търговски сдружения, които дават права на актьори и създатели въз основата на подписани с тях контракти. Според министерството и сега в България работят такива компании. Те обаче не подлежат на регистрация и надлежно на надзор по закона за авторското право, а в всеобщия случай дават права за по-ограничен репертоар спрямо организациите за групово ръководство. Цените им обаче също са по-ниски.
Монопол
Вносителите на законопроекта акцентират, че на пазара на авторски права има монопол, само че по този начин е във всички европейски страни, а повода е, че доста на брой консуматори употребяват доста творби. С въвеждането на опцията за вписване на компании, които да ръководят права и дават репертоар, монополът на доктрина би трябвало да бъде разрушен. Това действително може да се случи единствено в бранша на комерсиалните и туристически обекти, който обаче все още дава доста дребен дял от приходите - едвам към 15%, съгласно доклада на " Музикаутор ".
Всичко това е написано в процедурата по регистрация на сдруженията за ръководство, написана в проектозакона.
Според нея в този момент съществуващите организации за групово ръководство автоматизирано получават регистрация и след смяната на закона. Така те се явяват първи по време играчи на пазара. Всяко последващо сдружение, което изиска позволение да се включи в бизнеса, би трябвало да повери ръководството на репертоара си на тях. Изключение може да има единствено за компаниите (независимите дружества) и то при така наречен обществено осъществяване - използването на музикални и аудиомузикални създадени в магазини, заведения за хранене, хотели.
Това предложение се поддържа естествено от организациите за групово ръководство, само че и от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), която сплотява комерсиалните радио и тв оператори. Аргументът на АБРО е, че по този начин малките екрани и радиата по-лесно ще получат нужните им права, с цел да сформират стратегиите си, и няма потребност да подписват контракти с голям брой сдружения. Допускането на конкуренция на пазара, особено във връзка с малките екрани и радиа, съгласно АБРО може да докара до неустановеност за това дали са платени правата за цялото наличие, което употребяват.
Въпрос на пари
И в случай че по този въпрос АБРО и организациите за ръководство са едно мнение, не по този начин стоят нещата, когато стане дума за това по какъв начин се дефинират цените за прилагане на авторски права. От години малките екрани и радиа и сдружения като " Музикаутор " и " Профон " водят разногласия по тази тематика. Тя става още по-сложна, защото в нея се намесват и публичните медии - Българска национална телевизия и БНР, които също са клиенти на предоставящите авторски права, само че в това време желаят разнообразни цени поради статута си.
Приходите от радио и тв оператори са главните за " Музикаутор " и " Профон ". Според доклада на " Музикаутор ", която съставлява композитори, създатели и музикални издатели, приходите от този сегмент за 2016 година са към 4 млн. лв. или 61% от общите приходи. За " Профон " сумата също е към 4 млн. лв. и 76% от приходите. Тарифите за тези клиенти се оферират от организациите за ръководство на права и се договарят с браншовите организации - в тази ситуация с АБРО. Практиката демонстрира, че договарянията могат да продължат с години, а сега при непреодолими разлики крайната дума е на комисия, назначена от Министъра на културата.
В първичния текст на закона се оферираше министерството към този момент да не е съдия на разногласията, а в случай че има такива, те да се позволяват посредством медиация. По всичко проличава, че по гледище на организациите за групово ръководство ще остане в този момент съществуващата процедура за интервенция на министъра. От АБРО настояват, че постоянно членовете на комисията към министерство са повлияни от организациите за групово ръководство. Освен това те се подлагат на натиска от създатели и създатели, които обществено изясняват, че Министерството на културата не желае да отбрани труда им. За това от организацията желаят при противоречиви обстановки да може да се сезира и Комисията за защита на конкуренцията. Естествено, представителите на наранена страна са срещу с претекста, че антимонополният орган непрекъснато ги следи.
Другата точка на спор е въпросът кой може да желае смяна на цените на организациите за групово ръководство. От АБРО упорстват да може и те да желаят преразглеждане. " Музикаутор ", " Профон ", " Филмаутор " и " Артистаутор " упорстват самодейността да е единствено тяхна.
И двете страни желаят периоди по процедурата за договаряния по цените, само че не са на едно мнение какъв брой дълги да са обособените стадии. Организациите за ръководство желаят те да са по-кратки, защото, до момента в който се водели диалози, малките екрани и радиата не плащали. Те пък отхвърлят това да е по този начин.
Изключение за БНР и Българска национална телевизия
Много е допустимо депутатите да решат, че публичните медии Българска национална телевизия и БНР би трябвало да заплащат обособени цени за авторски права от комерсиалните медии. Мотивът за това предложение е, че държавните радио и телевизия зависят от бюджетна прехрана, имат ограничавания за рекламата, задължени са да дават несъмнено наличие и да влагат в производството на българска музика и филми.
Заради противоречие на БНР с общите цени за радио и телевизионните оператори, при започване на предходната година се стигна до възбрана от страна на " Музикаутор " радиото да употребява репертоара на организацията. Спорът се развиваше обществено, само че най-после се стигна до единодушие.
Затягане на контрола
И в случай че приходите от малките екрани и радиата са значително сигурни, то не по този начин стои въпросът с комерсиалните и туристическите обекти. В момента контролът дали те заплащат за предаваната музика е поверен на Министерството на културата. Според организациите за ръководство обаче то няма потенциал да се оправи със задачата и за последната година е направило едвам 250 инспекции при над 100 000 обекта в страната. В същото време сивият бранш в този сегмент е огромен.
За това преди второто четене на зоконопроекта се предлага към този момент общините да ревизират дали магазини, заведения и хотели заплащат за авторски права и да постановат наказания на нарушителите сред 2000 и 10 000 лв.. Половината от приходите от санкции ще отиват в общинския бюджет, а другата половина - във фонд " Култура ". Предложението е на депутата от ГЕРБ Тома Биков и се утвърждава от организациите за групово ръководство.
Те поддържат и друга негова концепция - да се затегне контролът за заплащането на авторски права при провеждането на концерти. Според Биков уредниците на концерти би трябвало до 3 дни преди събитието да дадат лист с творбите, които ще се извършват. След концерта би трябвало да дават информация какво тъкмо е изпълнено, с цел да може да се разпределят парите на създателите. Според промоутърски компании предварителният лист с творби е непотребен, защото постоянно самите актьори трансформират сет листата си.
Другото предложение на Биков е залите, в които се провеждат концерти, да носят отговорност за заплащането на парите за правата дружно с уредниците. Идеята е по този начин да се спре практиката промоутърски компании да записват специфични сдружения за концерти, да ги трансферират на малоимотни хора и да ги унищожават след събитието. Така се заобикалят заплащания, в това число и за авторски права. Според промоутърски компании предлагането е нелогично, защото притежателите на зали не може да са виновни за дейностите на наемателите си. Ако рискът бъде калкулиран в цената на наема, това ще се отрази и в повишаване на така и така скъпите билети, а от там и на посещаемостта.
Противниците на концепцията предизвестяват, че от използването на солидарната отговорност може да пострадат НДК, общини, които отдават площади или зали в общински културни центрове, както и читалища.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ