Създаването на нов пазар е подобно на началото на дълго

...
Създаването на нов пазар е подобно на началото на дълго
Коментари Харесай

Може ли OpenAI да стане следващият технологичен гигант

Създаването на нов пазар е сходно на началото на дълго съревнование. Състезателите се надпреварват за позиции, до момента в който феновете се вълнуват. Тогава, сходно на надпреварите, пазарите навлизат в по-спокойна втора фаза. Полето се подрежда на водачи и изоставащи. Тълпите оредяват.

В конкуренцията за владичество в бъдещето на изкуствения разсъдък (AI) OpenAI стартъп, подсилен от Microsoft, откри ранна преднина, пускайки ChatGPT предишния ноември. Приложението доближи 100 млн. консуматори по-бързо от всяко друго преди него. Съперниците се разбързаха. Гугъл и нейната корпорация майка Alphabet побързаха да пуснат конкурентен чатбот - Bard. Така постъпиха и стартъпи като Anthropic. През първата половина на 2023 година рисковите вложители вляха над 40 милиарда $ в AI компании, близо една четвърт от целия рисков капитал през тази година. След това вълнението утихна. Според данни от търсенията в Гугъл публичният интерес към AI доближи своя връх преди няколко месеца. Уникалните месечни визити на уеб страницата на ChatGPT понижиха от 210 млн. през май до 180 млн. сега.

В нововъзникващия ред OpenAI към момента е отпред в софтуерно отношение. Последния ѝ AI модел - GPT-4, надминава другите по голям брой индикатори (като да вземем за пример способността да дава отговор на въпроси, свързани с четенето и математиката). В директни съпоставения той се класира почти толкоз по-напред по отношение на второто място - Claude 2 на Anthropic, колкото най-хубавия шахматист в света по отношение на най-близкия си противник - прилична преднина, даже и да не е непреодолима. По-важното е, че OpenAI стартира да печели пари. Според онлайн софтуерното издание The Information приходите на компанията възлизат на 1 милиарда $ на годишна база спрямо нищожните 28 млн. $ през годината преди старта на ChatGPT.
Реклама Ще стане ли преимуществото трайно
Ще може ли OpenAI да трансформира ранното си преимущество в трайно и да се причисли към редиците на софтуерните колоси? За да реализира това, тя би трябвало да избегне ориста на тогавашните софтуерни пионери, от Netscape до Myspace, които бяха изпреварени от противници, които си взеха поучения от ранните им триумфи и неточности. И като водач решенията, които ще вземе, ще покажат доста каква ще е по-широката посока на една зараждаща се промишленост.

OpenAI е любопитна компания. Тя е учредена през 2015 година от група бизнесмени, измежду които Сам Олтман, сегашният ѝ началник, и Илън Мъск, изпълнителният шеф на Tesla, като сдружение с нестопанска цел. Целта ѝ е да сътвори неестествен общ разсъдък (AGI), който да се равнява или надминава човешкия потенциал във всички типове интелектуални задания. Стремежът към толкоз извънредно нещо означаваше, че компанията трябваше да избере най-амбициозните AI технолози в света. Докато работеха върху AI, който да овладее видеоигра, наречена Dota, те се стопираха на елементарен метод, изискващ голяма изчислителна мощ, споделя един от първите чиновници, който към този момент е напуснал. Когато през 2017 година откриватели от Гугъл разгласиха документ, описващ революционна процедура за машинно образование, кръстена от тях " трансформатор ", специалистите на OpenAI осъзнават, че могат да я разширят, като комбинират несметни количества данни, събрани от интернет, с изчислителната мощност. Резултатът е генеративен авансово подготвен трансформатор, или в резюме GPT.

Набавянето на нужните запаси изискваше от OpenAI да употребява финансово инженерство. През 2019 година тя сътвори " сдружение с лимитирана облага " в границите на своята конструкция с нестопанска цел. Първоначално вложителите в това дружество можеха да завоюват 100 пъти първичната си инвестиция - само че към този момент не. Вместо да разпределя капитал, компанията разпределя дялове от бъдещи облаги, които идват без право на благосъстоятелност ( " единици за присъединяване в облагата " ). Нещо повече, OpenAI декларира, че може да реинвестира всички облаги, до момента в който управителният съвет не реши, че задачата на OpenAI за основаване на AGI е реализирана. OpenAI акцентира, че е " високорискова инвестиция " и би трябвало да се преглежда по-скоро като " подаяние ". " Не сме за всеки ", декларира Брад Лайткап, основен действен шеф на OpenAI и неин финансов гуру.

Може би не, само че като се изключи Мъск, който се отдръпна през 2018 година и в този момент построява личен AI модел, наподобява, че съвсем всеки желае част от OpenAI. Инвеститорите наподобяват уверени, че могат да реализират възвращаемост от рисков мащаб, в случай че компанията продължи да се разраства. За да остане привлекателна за вложителите, самата компания разхлаби тавана на облагата и мина към подобен, учреден на годишната възвращаемост. Ако оставим настрани университетските диспути по отношение на AGI, самите единици за присъединяване в облагата може да се продават на пазара тъкмо като елементарни дялове. Компанията към този момент е предоставила няколко благоприятни условия на ранните си чиновници да продадат своите единици.
Реклама Интересът остава огромен
SoftBank, склонната към опасности японска софтуерна капиталова компания, е последната, опитваща се да заложи на OpenAI. До момента стартъпът е набрал общо към 14 милиарда $. По-голямата част от тях - към 13 милиарда - е от Microsoft, чието поделение за облачни калкулации Azure също обезпечава на OpenAI нужната ѝ изчислителна мощност. В подмяна на това софтуерният колос ще получи лъвския къс от облагите на OpenAI - в случай че те въобще бъдат изплатени. По-важното в кратковременен проект е, че ще получи лиценз за технологията на OpenAI и ще може да я предлага на личните си корпоративни клиенти, измежду които са множеството от най-големите международни компании.

Добре е, че OpenAI притегля спонсори с дълбоки джобове. Защото компанията се нуждае от извънредно доста капитал, с цел да си набави данните и изчислителната мощност, нужни за основаването на все по-интелигентни модели. Олтман декларира, че OpenAI може да се окаже " най-капиталово интензивният стартъп в историята на Силициевата котловина ". Изчислява се, че образованието на най-новия модел на OpenAI - GPT-4, е коствало към 100 млн. $, няколко пъти повече от GPT-3.

За момента вложителите наподобяват удовлетворени да наливат още пари в бизнеса. Но те в последна сметка чакат възвращаемост. От своя страна OpenAI осъзнава, че в случай че желае да реализира задачата си, тя би трябвало да стане като всяко друго начинаещо дружество и да обмисли добре разноските и приходите си.

GPT-4 към този момент демонстрира известно внимание към разноските. Например това не е един великански модел, а комбинация от 16 по-малки модела, отбелязва Дилан Пател от изследователската компания SemiAnalysis. Това го прави по-сложен за планиране, в сравнение с едносъставен модел. Но откакто моделът е подготвен, той е по-евтин за действителна приложимост, защото не е належащо да се употребяват всички експерти, с цел да се отговори на въпросите. Цената също е значима причина за какво OpenAI не образова идващия си огромен модел - GPT-5. Вместо това тя построява GPT-4.5, който ще е с " сходно качество " на GPT-4, само че ще коства " доста по-малко за употреба ", настояват източници, осведомени с компанията.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР