Като се има предвид рядкостта на големи, смели научно-фантастични концепции без „2“ след заглавието, малко е жалко да се върне хладна присъда за „Създателят“, опитът на режисьора/съсценарист Гарет Едуардс да изгради вълнуваща драма около едно опустошено от войни бъдеще, противопоставящо човечеството срещу изкуствения интелект. Въпреки че филмът разпространява обмислени идеи, както и спектакъл, той не завършва жизненоважните емоционални връзки между главата и сърцето си.
Хуманизирането на изкуствения интелект едва ли представлява нова концепция и скокът напред – като по-голямата част от филма ще се разиграе не след 50 години – работи по приблизително същия спекулативен път, по който „Блейд Рънър“ измина по-ефективно през 1982 г., като също обмисля фундаментални въпроси за това какво би могло направи машина, по същество, човек.
Хитрият (и манипулативен) трик тук включва обличането на това изкуствено лице във формата на очарователно дете, наречено Алфи (новодошлата Мадлен Юна Войлс), което носи злополучната тежест на света – и потенциалния ключ към гореспоменатата война – на тънките му и малки рамене.
Като бонус, човекът, който се натъква на задачата да защити това мистериозно дете, бившият агент от специалните части Джошуа (Джон Дейвид Уошингтън), лекува почти невъобразима рана, след като е загубил бременната си съпруга (Джема Чан) от прокуратурата война, оставен да лута през живота, когато неохотно е вербуван обратно в битката.
Произходът на конфликта се обяснява бързо в самото начало: опустошително събитие в Лос Анджелис, описано като атака от AI срещу човечеството. Западът отговори със забрана на ИИ, докато хората от Нова Азия все още го приемат, което води до война, тъй като Западът се стреми да изкорени заплахата отвъд своите брегове.
Madeleine Yuna Voyles играе AI, който може да държи ключа към бъдещето в „The Creator“. Студия на 20-ти век Все пак носеното в небето оръжие за масово унищожение на Запада, наречено Nomad, може да бъде застрашено от отговор, разработен в Нова Азия, способен да неутрализира технологията. Тази перспектива превръща детето с изкуствен интелект в награда, търсена от двете страни, и оставя Джошуа хванат между растящата си връзка с детето и военния командир (Алисън Джани, непълно работна тук), който го е наел.
След като режисира „Rogue One: История от Междузвездни войни“, Едуардс (който споделя заслугата за сценария с Крис Уайц) внася значителен визуален усет и огромен мащаб, достоен за IMAX, на екшън поредиците и общия дизайн, създавайки един надеждно футуристичен свят, в който героите с изкуствен интелект, или поне някои от тях могат да бъдат разпознати по въртящите се дупки отстрани на главите им.
Всичко това обаче служи като сложен фон на Джошуа, който се справя със скръбта си и опасните си пътувания с Алфи, които са изправени пред главозамайващ порой от пречки, докато се издигат към привидно неизбежното изпитание на съдбата на детето.
Тази връзка, подобно на нашето разбиране за AI общността, също трябва да се развива в движение, което може да направи „Създателят“ малко непроницаем на моменти, особено в началото. В крайна сметка филмът се свежда до възприемане на чувството, което се развива между човек и машина, връзка, която винаги е трудна за продажба и такава, която, както е създадена, не се изплаща напълно тук дори с херувимското лице на малката си колега.
Отново, заслугата на Едуардс за опита да се справи с това, което в основата си представлява история, задвижвана от герои, обвита в голяма научно-фантастична лента, такава, която за щастие не се чувства сякаш се опитва да създаде някакъв нов франчайз, който да ражда продължения и да продава плюшени играчки.
На това ниво „Създателят“ се чувства интелигентен, изкуствен или по друг начин. Това просто не е достатъчно, за да оживее филмът напълно по начина, по който създателят му е възнамерявал.
Премиерата на "The Creator" е на 29 септември по кината в САЩ. Той е с оценка PG-13.
