Съвременният демократичен български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени

Съвременният либерален български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени още в епохата на националното Възраждане.

На 16 април 1879 година представителите на българския народ, събрани в остарялата българска столица, одобряват Търновската конституция. Тя е първият български главен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя ѝ към модерната европейска държавност.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е въодушевяващ израз на концепциите на модерната ера, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година внася огромни промени в Проекта, включително смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно чл.4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално представителство”. Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други

От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „ поданици”.

Основни начала

Първата българска конституция открива демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички тествания на времето и еднообразно годни и нужни през днешния ден:

Народно посланичество при всеобщо изборно право;

Политически плурализъм и независимост на сдружаването;

Разделение на властите;

Парламентарен надзор и министерска отговорност;

Децентрализация в общинското управление;

Свобода на печата, мисълта и словото.

Кой има право да избира и да бъде избиран?

Избиратели са всички български жители, навършили 21 години с политически и цивилен права. Не е категорично записано, че право да гласоподават имат единствено мъжете, тъй като по това време това изискване се приема по дифолт. Първата петиция до Народното събрание да се дадат изборни права на дамите в България е от 1909 година Чак през 1938 година получават право да гласоподават дамите, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права дамите получават през 1944 година

Според Търновската конституция избираемите би трябвало да са български жители, навършили 30 години и за тях има условие да са грамотни. Тук също не се прецизира, че би трябвало да са мъже, тъй като създателите са считали, че и това се подразбира.

Колко да са народните представители?

За нормално Народно заседание се приема, че би трябвало да има по един представител на 10 000 души от двата пола. За Велико национално заседание – 2 представители за същия брой жители.

Дейност и отговорности на Народното събрание

Заседанията са публични;

Депутатите се употребяват с имунитет;

Прокламира се пълноправие на всички граждани;

Парламентът създава закони;

Приема бюджета на държавата;

Утвърждава държавните заеми;

Контролира изпълнителната власт посредством въпроси и анкетни комисии;

Велико национално заседание се привиква при нужда от изменение на Конституцията;

Въвежда се разделянето на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна.

Търновската конституция вкарва два типа национално посланичество – Обикновено и Велико национално заседание. Обикновеното национално заседание е единственият законодателен орган на страната, който поделя законодателната самодейност с президента. То разисква, приема, променя и добавя законите, по които се ръководи страната. Парламентът има и необятни финансови пълномощия. Той приема бюджета на страната, взема решения за въвеждане, увеличение, понижаване, опрощаване и разпределение на налозите, утвърждава непознатите заеми, подписани от държавното управление, и реализира общия финансов надзор посредством Върховната счете палата.

Народните представители имат опция да управляват изпълнителната власт посредством въпроси и писмени запитвания, на които министрите са задължени да дават отговор, а също и посредством анкетни комисии. Върховната роля на Народното събрание в ръководството на страната намира директен израз във опцията за бламиране на кабинета и за основаване на необикновен Държавен съд по негово предложение, който съди министрите при измяна на Отечеството или на президента, за нарушаване на конституцията, за изменничество или при положение на корупция.

Обикновеното национално заседание се привиква на съвещания с декрет на президента и има една сесия всяка година сред 15 октомври и 15 декември. При потребност сесията може да бъде удължена, а при изключителни случаи се привиква изключителна сесия. Държавният глава има право да разпуска Обикновеното национално заседание по своя преценка и да насрочва нови парламентарни избори.

Великото национално заседание се привиква от изпълнителната власт при решение на тъкмо избрани и изключително значими за страната случаи. То има право да променя и добавя конституцията, да прави промени в територията на страната, да избира нов държавен глава или да приема клетвата за честност към Конституцията от новия монарх.

Търновската конституция дава и най-обща наредба на вътрешния ред в Народното събрание. При разкриване на първата му сесия под краткотрайното председателство на най-възрастния депутат се избира ръководител и подпредседатели, които образуват бюрото на Народното събрание, а по-късно се избират и нужният брой секретари. Бюрото управлява съвещанията на народните представители въз основата на признат устав за вътрешния ред.

С измененията в главния закон, признати на 9 юли 1911 година, е издадена и така наречен „ Сребърната конституция”, наричана по този начин заради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са ориентирани към разширение правата на държавното управление и на президента, който публично получава купата „ цар на българите”, като израз на устрема към национално единство. Мандатът на елементарните национални събрания е понижен от пет на четири години.