Българският лев, който отразява различните периоди в развитието на държавата
Съвременната история на българските парични знаци стартира след възобновяване на българската страна през 1878 година През 1880 година с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се основава българската парична единица „ лев “, разграничен на 100 елементи – „ стотинки “. При въвеждането на лв. той се приравнява към златния френски франк и е общопризнат биметалният стандарт (сребро и злато), с което България в действителност приема правилата на Латинския паричен съюз. Към 1878 година в стопанския оборот на страната се употребяват разнообразни задгранични монети – най-много турски, съветски, румънски и сръбски сребърни монети.
Българската национална банка (БНБ), основана през 1879 година, съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година благодарение на специфични закони за прекратяване използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (законът е признат през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година През 1882 година са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лева, а през 1894 година са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лева До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, включително първите български възпоменателни монети от 1894 година – златните 20 и 100 лева Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 година навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората международна война се секат стоманени монети.
По време на Втората международна война се секат 10 типа разменни монети. До 1952 година всички български монети се секат в чужбина. През 1951 година се основава българският Монетен двор и през 1952 година в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до през днешния ден се секат разменните и възпоменателните монети на България. Възпоменателните монети са най-вече от сплави, мед, сребро и злато и са отдадени на разнообразни тематики – събития и персони от българската история, достижения в спорта, технологиите и на естествена тема.
През 1885 година е признат закон, който дава на Българска народна банка монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни институции са задължени да одобряват българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от 1 номинала, като в това съответствие Българска народна банка е задължена да приема тяхната обмяна. Първите български банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани през 1885 година През 1891 година е признат закон, допускащ на Българска народна банка да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала.
През идващите години златният стандарт от време на време се анулира и възвръща, а съотношението в сребърния стандарт се трансформира. След балканските войни и Първата международна война, при започване на 1919 година закон прекратява обменяемостта на левове против злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възвръща със закон през 1924 година, само че същият закон анулира правото на Българска народна банка да издава банкноти със сребърно покритие. България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
Когато след 1989 година в България стартира преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за Българска народна банка възвръща двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и удостоверява монополното право на Българска народна банка да емитира българските монети и банкноти. След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година – 1994 година се емитират парични знаци с високи номинали, в това число монети от 50, 100, 500 и даже 10 000 лева, както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева
Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година – 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Така се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години Българска народна банка емитира и банкнота от 100 лева и разменни монети от 1 и 2 лева
През 2005 година Българска народна банка емитира първата българска възпоменателна банкнота. Тя е с номинална стойност 20 лева и е върху нея поместена имитация на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лв., емисия 1885 година Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията – предпазен детайл, който по-късно е употребен и в други банкноти по света, в това число в новата серия евробанкноти.
През 1994 година е основана Печатницата на Българска народна банка. Всички български банкноти, издадени в интервала от 1999 година до 2013 година, са отпечатани в Печатницата на Българска народна банка, а от 2014 година до през днешния ден – в 2 взаимното сдружение на Печатницата на Българска народна банка и „ François-Charles Oberthur International “ SAS, Франция.
От 2018 година Българска народна банка пуска в обращение нова серия банкноти. Промените в банкнотите от новата серия произтичат главно от въвеждането на нови защитни детайли. Общият дизайн и главните детайли на банкнотите от новата серия се резервират без основни промени по отношение на банкнотите от излъчванията в интервала 1999 година – 2009 година, които остават в обращение. Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лв., емисия 2018 година Тази българска банкнота завоюва влиятелна интернационална премия, като бе определена за банкнота на 2019 година по време на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии (High Security Printing EMEA) “ от 25 до 27 март 2019 година в Малта.
Втората банкнота от новата серия е с номинална стойност 50 лв., емисия 2019 година, и е в обращение от 1 ноември 2019 година Третата банкнота от новата серия е с номинална стойност 20 лв., емисия 2020 година, и е в обращение от 20 март 2020 година Четвъртата банкнота от новата серия е с номинална стойност 10 лв., емисия 2020 година, и е в обращение от 12 юни 2020 година Последната, пета, банкнота от новата серия е с номинална стойност 5 лв., емисия 2020 година, и ще бъде пусната в обращение през есента на 2020 година
Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват другите интервали в развиването на страната, положението и измененията в нейното политическо устройство, стопанска система, просвета и разнообразни публични сфери. Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по неповторим метод съхраняват и придвижват за бъдещите генерации историческата и културната памет на нацията.
Българската национална банка (БНБ), основана през 1879 година, съумява да наложи използването на лв. на българска територия и изтласкването на задграничните монети от паричното обращение до края на 1886 година благодарение на специфични закони за прекратяване използването на румънски и сръбски монети (законът е признат през 1884 г.) и на съветски монети (законът е признат през 1886 г.).
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 година През 1882 година са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лева, а през 1894 година са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лева До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, включително първите български възпоменателни монети от 1894 година – златните 20 и 100 лева Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави – в обращение през 1917 година навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората международна война се секат стоманени монети.
По време на Втората международна война се секат 10 типа разменни монети. До 1952 година всички български монети се секат в чужбина. През 1951 година се основава българският Монетен двор и през 1952 година в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до през днешния ден се секат разменните и възпоменателните монети на България. Възпоменателните монети са най-вече от сплави, мед, сребро и злато и са отдадени на разнообразни тематики – събития и персони от българската история, достижения в спорта, технологиите и на естествена тема.
През 1885 година е признат закон, който дава на Българска народна банка монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни институции са задължени да одобряват българските банкноти. Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от 1 номинала, като в това съответствие Българска народна банка е задължена да приема тяхната обмяна. Първите български банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани през 1885 година През 1891 година е признат закон, допускащ на Българска народна банка да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала.
През идващите години златният стандарт от време на време се анулира и възвръща, а съотношението в сребърния стандарт се трансформира. След балканските войни и Първата международна война, при започване на 1919 година закон прекратява обменяемостта на левове против злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възвръща със закон през 1924 година, само че същият закон анулира правото на Българска народна банка да издава банкноти със сребърно покритие. България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лева, емисия 1924 година, и 20 лева, емисия 1925 година
Когато след 1989 година в България стартира преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за Българска народна банка възвръща двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и удостоверява монополното право на Българска народна банка да емитира българските монети и банкноти. След либерализацията на цените и последвалата инфлация в интервала 1991 година – 1994 година се емитират парични знаци с високи номинали, в това число монети от 50, 100, 500 и даже 10 000 лева, както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лева
Кризата в края на 1996 година води до нов интервал на доста висока инфлация и през 1996 година – 1997 година Българска народна банка незабавно пуска в обращение по две излъчвания банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лева През 1997 година в страната е въведен валутният ръб и курсът на лв. е закрепен в началото към немската марка, а по-късно към еврото. Така се реализира ценова непоклатимост, която дава опция през 1999 година да се извърши деноминация на лв.. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години Българска народна банка емитира и банкнота от 100 лева и разменни монети от 1 и 2 лева
През 2005 година Българска народна банка емитира първата българска възпоменателна банкнота. Тя е с номинална стойност 20 лева и е върху нея поместена имитация на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лв., емисия 1885 година Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията – предпазен детайл, който по-късно е употребен и в други банкноти по света, в това число в новата серия евробанкноти.
През 1994 година е основана Печатницата на Българска народна банка. Всички български банкноти, издадени в интервала от 1999 година до 2013 година, са отпечатани в Печатницата на Българска народна банка, а от 2014 година до през днешния ден – в 2 взаимното сдружение на Печатницата на Българска народна банка и „ François-Charles Oberthur International “ SAS, Франция.
От 2018 година Българска народна банка пуска в обращение нова серия банкноти. Промените в банкнотите от новата серия произтичат главно от въвеждането на нови защитни детайли. Общият дизайн и главните детайли на банкнотите от новата серия се резервират без основни промени по отношение на банкнотите от излъчванията в интервала 1999 година – 2009 година, които остават в обращение. Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лв., емисия 2018 година Тази българска банкнота завоюва влиятелна интернационална премия, като бе определена за банкнота на 2019 година по време на конференцията „ Висока сигурност при печатните технологии (High Security Printing EMEA) “ от 25 до 27 март 2019 година в Малта.
Втората банкнота от новата серия е с номинална стойност 50 лв., емисия 2019 година, и е в обращение от 1 ноември 2019 година Третата банкнота от новата серия е с номинална стойност 20 лв., емисия 2020 година, и е в обращение от 20 март 2020 година Четвъртата банкнота от новата серия е с номинална стойност 10 лв., емисия 2020 година, и е в обращение от 12 юни 2020 година Последната, пета, банкнота от новата серия е с номинална стойност 5 лв., емисия 2020 година, и ще бъде пусната в обращение през есента на 2020 година
Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват другите интервали в развиването на страната, положението и измененията в нейното политическо устройство, стопанска система, просвета и разнообразни публични сфери. Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по неповторим метод съхраняват и придвижват за бъдещите генерации историческата и културната памет на нацията.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ