Защо милицията в СССР става популярна след смъртта на Сталин?
Съветският народ от дълго време има вяра в непогрешимостта на своята полиция. Точно преди краха на страната те са горчиво разочаровани.
Силни, смели, кардинални и чувствителни рицари в блестящи доспехи – по този начин руската общност гледа на чиновниците на правоприлагащите органи. Държавата поставя доста старания, с цел да сътвори съвършен облик на полицията, само че действителността е малко по-различна.
Саратовско особено приблизително учебно заведение на милицията на Министерството на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, 27 октомври 1971 година Кадети на учебното заведение по време на маршТАСС
До средата на 1950-те години в Съюз на съветските социалистически републики не се поставят особени старания за разпространение на полицейската работа. „Груба и мръсна“, тя не е толкоз сантиментална, колкото активността на разследващите или контраразузнавателните служби. Не е забравено и присъединяване на полицията в неотдавнашните политически репресии.
В дежурната част на Московското полицейско ръководство, 1950 г.Анатолий Гаранин/Sputnik
Обаче с началото на известна либерализация на политическия и обществения живот по време на по този начин нареченото „хрушчовско размразяване“, настъпило скоро след гибелта на Сталин, държавните органи стартират да се стремят към по-голяма неприкритост и стартира „очовечаване“на полицията. Вестниците и списанията разгласяват публикации, в които служителите на реда са показани като елементарни хора, които в свободното си време рисуват, свирят музика, пеят в хор и садят цветя.
„Вашите права, гражданин…“, 1952 година
Задачата за възстановяване на имиджа на полицията в очите на популацията е частично делегирана от страната на креативната интелигенция. През 1954 година писателят и стихотворец Сергей Михалков написва стихотворението „Дядо Стьопа – милиционер“, което ражда паметен облик на висок офицер, майсторски спасяващ жителите от разнообразни беди.
Герман Мазурин. Илюстрация към поемата на Сергей Михалков „Чичо Стьопа – милиционер“ Пощенска картичка. 1956Свободни източници
Детективският разказ „Случаят с „пъстрите“, оповестен от Аркадий Адамов през 1956 година, възражда детективския род в Съветския съюз. Авторът се потапя напълно в света на московската полиция, взе участие в арестувания и засади. Екранизацията, направена две години по-късно, слага началото на цяла плеяда от филми за доблестни бранители на реда, измежду които изключително известни са „Към мен, Мухтар“ за приключенията на полицейски лейтенант и неговото правилно куче, както и трилогията за положителния и остроумен селски служител на реда Фьодор Анискин.
Кадър от игралния филм на кино лентата „Към мен, Мухтар!“. Филмово студио „Мосфилм“, 1964 година Режисьор Семьон Туманов. С присъединяване на артиста Юрий НикулинSputnik
Разцветът на руската полиция настава в края на 60-те и 70-те години на ХХ век, когато отпред на министерството на вътрешните работи е Николай Анисимович Шчелоков. По негово време заплатите и компенсациите са доста увеличени, а жилищата са интензивно обезпечавани. Броят на образователните заведения на Министерството на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики нараства в цялата страна, привличайки всеобщо младежи. „Той работи извънредно настойчиво, изключително в първите години, когато в действителност задълбочено проучваше корените на престъпността в страната. Под негово управление Министерство на вътрешните работи стана по-уважавано измежду хората“, за началника си заместникът на Шчелоков Юрий Чурбанов.
Министерстърът на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики Николай ШчелоковАлександър Макаров/Sputnik
Благодарение на напъните на Николай Шчелоков в Съюз на съветските социалистически републики са основани голям брой книги, филми и сериали, отдадени на всекидневието на руската полиция. Професионалният им празник, 10 ноември, се отбелязва годишно с величествен концерт, известен като новогодишните тържества.
По време на комбинираната щафета измежду полицаите в Деня на руската милиция, 1969 г.Шаламов/Sputnik
Телевизионните сериали „Следствие ведут ЗнаТоКи“ и „Место встречи изменить нельзя“ стават емблематични. Хиляди писма от цялата страна идват в редакцията на „ЗнаТоКи“ с молба за помощ при следствието на случаи на обесване. „Достоверността на героите беше толкоз мощна, че доста хора си мислеха, че театърът е наше занимание, а ние в действителност работехме в полицията“, Леонид Каневски, който играе една от функциите.
„Следствие ведут знатоки“ (ТВ), 1971 г.; Режисьор Вячеслав БровкинСледствие ведут знатоки (ТВ), 1971 / реж. Вячеслав Бровкин
Късно през нощта на 26 декември 1980 година дежурни служители на реда на метростанция „Ждановская“ (сега „Вихино“) в Москва задържат и пребиват грубо пийнал майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който умира в болница няколко дни по-късно. В отговор на това Комитетът, дружно с Главната прокуратура, безусловно „разтърсват“ цялото министерство на вътрешните работи, разкривайки голям брой ужасяващи злоупотреби от страна на полицейски чиновници в цялата страна, в това число грабежи и убийства на пияни пасажери в метрото. Разследванията не пощадяват и самия всевластен министър. Обвинен в корупция и лишен от поста си, Шчелоков се прострелва през 1984 година.
„Я больше не буду!“, 1978, Татарска АССР, гр. Казан
Дълго време след случая на „Ждановска“ хората са внимателни и неприязнено настроени към дежурните служители на реда в секторите. Колкото повече страната се доближава към своя крах, толкоз повече сходни нелицеприятни епизоди от активността на полицията излизат нескрито и толкоз повече спада нейният дълготраен авторитет.
Съюз на съветските социалистически републики. 1 октомври 1987 година На стрелбището (отляво надясно) полицейски капитан Евгений Морозов, старши лейтенант Елена Мишчурова и капитан Григорий ИвановИгор Уткин/ТАСС
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през „дивите“ 1990-те години обликът на служителя на реда в всеобщата просвета се трансформира изцяло. Той към този момент не е рицар в блестящи доспехи, а в най-хубавия случай опустошен офицер, който няма пари, само че е почтен офицер, който извършва отговорностите си старателно в изискванията на повсеместен крах и корупция. Сега той се състезава за вниманието на феновете с новите герои на романите и телевизионните сериали – бандитите.
Съюз на съветските социалистически републики. Оренбург. 21 ноември 1989 година Екипажът на пътната патрулна работа на КАТ на град Оренбург, полицейски лейтенант Юрий Ковал и чорбаджия Шамил ГизатулинВалерий Бушухин/ТАСС
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Силни, смели, кардинални и чувствителни рицари в блестящи доспехи – по този начин руската общност гледа на чиновниците на правоприлагащите органи. Държавата поставя доста старания, с цел да сътвори съвършен облик на полицията, само че действителността е малко по-различна.
Саратовско особено приблизително учебно заведение на милицията на Министерството на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, 27 октомври 1971 година Кадети на учебното заведение по време на маршТАСС
До средата на 1950-те години в Съюз на съветските социалистически републики не се поставят особени старания за разпространение на полицейската работа. „Груба и мръсна“, тя не е толкоз сантиментална, колкото активността на разследващите или контраразузнавателните служби. Не е забравено и присъединяване на полицията в неотдавнашните политически репресии.
В дежурната част на Московското полицейско ръководство, 1950 г.Анатолий Гаранин/Sputnik
Обаче с началото на известна либерализация на политическия и обществения живот по време на по този начин нареченото „хрушчовско размразяване“, настъпило скоро след гибелта на Сталин, държавните органи стартират да се стремят към по-голяма неприкритост и стартира „очовечаване“на полицията. Вестниците и списанията разгласяват публикации, в които служителите на реда са показани като елементарни хора, които в свободното си време рисуват, свирят музика, пеят в хор и садят цветя.
„Вашите права, гражданин…“, 1952 година
Задачата за възстановяване на имиджа на полицията в очите на популацията е частично делегирана от страната на креативната интелигенция. През 1954 година писателят и стихотворец Сергей Михалков написва стихотворението „Дядо Стьопа – милиционер“, което ражда паметен облик на висок офицер, майсторски спасяващ жителите от разнообразни беди.
Герман Мазурин. Илюстрация към поемата на Сергей Михалков „Чичо Стьопа – милиционер“ Пощенска картичка. 1956Свободни източници
Детективският разказ „Случаят с „пъстрите“, оповестен от Аркадий Адамов през 1956 година, възражда детективския род в Съветския съюз. Авторът се потапя напълно в света на московската полиция, взе участие в арестувания и засади. Екранизацията, направена две години по-късно, слага началото на цяла плеяда от филми за доблестни бранители на реда, измежду които изключително известни са „Към мен, Мухтар“ за приключенията на полицейски лейтенант и неговото правилно куче, както и трилогията за положителния и остроумен селски служител на реда Фьодор Анискин.
Кадър от игралния филм на кино лентата „Към мен, Мухтар!“. Филмово студио „Мосфилм“, 1964 година Режисьор Семьон Туманов. С присъединяване на артиста Юрий НикулинSputnik
Разцветът на руската полиция настава в края на 60-те и 70-те години на ХХ век, когато отпред на министерството на вътрешните работи е Николай Анисимович Шчелоков. По негово време заплатите и компенсациите са доста увеличени, а жилищата са интензивно обезпечавани. Броят на образователните заведения на Министерството на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики нараства в цялата страна, привличайки всеобщо младежи. „Той работи извънредно настойчиво, изключително в първите години, когато в действителност задълбочено проучваше корените на престъпността в страната. Под негово управление Министерство на вътрешните работи стана по-уважавано измежду хората“, за началника си заместникът на Шчелоков Юрий Чурбанов.
Министерстърът на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики Николай ШчелоковАлександър Макаров/Sputnik
Благодарение на напъните на Николай Шчелоков в Съюз на съветските социалистически републики са основани голям брой книги, филми и сериали, отдадени на всекидневието на руската полиция. Професионалният им празник, 10 ноември, се отбелязва годишно с величествен концерт, известен като новогодишните тържества.
По време на комбинираната щафета измежду полицаите в Деня на руската милиция, 1969 г.Шаламов/Sputnik
Телевизионните сериали „Следствие ведут ЗнаТоКи“ и „Место встречи изменить нельзя“ стават емблематични. Хиляди писма от цялата страна идват в редакцията на „ЗнаТоКи“ с молба за помощ при следствието на случаи на обесване. „Достоверността на героите беше толкоз мощна, че доста хора си мислеха, че театърът е наше занимание, а ние в действителност работехме в полицията“, Леонид Каневски, който играе една от функциите.
„Следствие ведут знатоки“ (ТВ), 1971 г.; Режисьор Вячеслав БровкинСледствие ведут знатоки (ТВ), 1971 / реж. Вячеслав Бровкин
Късно през нощта на 26 декември 1980 година дежурни служители на реда на метростанция „Ждановская“ (сега „Вихино“) в Москва задържат и пребиват грубо пийнал майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който умира в болница няколко дни по-късно. В отговор на това Комитетът, дружно с Главната прокуратура, безусловно „разтърсват“ цялото министерство на вътрешните работи, разкривайки голям брой ужасяващи злоупотреби от страна на полицейски чиновници в цялата страна, в това число грабежи и убийства на пияни пасажери в метрото. Разследванията не пощадяват и самия всевластен министър. Обвинен в корупция и лишен от поста си, Шчелоков се прострелва през 1984 година.
„Я больше не буду!“, 1978, Татарска АССР, гр. Казан
Дълго време след случая на „Ждановска“ хората са внимателни и неприязнено настроени към дежурните служители на реда в секторите. Колкото повече страната се доближава към своя крах, толкоз повече сходни нелицеприятни епизоди от активността на полицията излизат нескрито и толкоз повече спада нейният дълготраен авторитет.
Съюз на съветските социалистически републики. 1 октомври 1987 година На стрелбището (отляво надясно) полицейски капитан Евгений Морозов, старши лейтенант Елена Мишчурова и капитан Григорий ИвановИгор Уткин/ТАСС
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през „дивите“ 1990-те години обликът на служителя на реда в всеобщата просвета се трансформира изцяло. Той към този момент не е рицар в блестящи доспехи, а в най-хубавия случай опустошен офицер, който няма пари, само че е почтен офицер, който извършва отговорностите си старателно в изискванията на повсеместен крах и корупция. Сега той се състезава за вниманието на феновете с новите герои на романите и телевизионните сериали – бандитите.
Съюз на съветските социалистически републики. Оренбург. 21 ноември 1989 година Екипажът на пътната патрулна работа на КАТ на град Оренбург, полицейски лейтенант Юрий Ковал и чорбаджия Шамил ГизатулинВалерий Бушухин/ТАСС
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ