Мария Снеговая: Каквото и да дойде след Путин, това със сигурност ще бъде авторитарна система
Съветската система в доста връзки превъзхождаше путинската, актуалният режим е не просто властнически, той е регресивно властнически
Руският наказателен опит, исторически заимствуван, лимитира опцията за образуването на без значение, свободно население, споделя старши научният помощник от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, Вашингтон
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
- Как се случи по този начин, че Русия затъна във фашизма? Имаше ли някакъв миг, в който можеше да се излезе от „ съветския коловоз “? Имало ли е въобще в миналото демократична опция за Русия?
- Дълго време в света имаше наклонност демокрацията да се възприема като норма. Това е наклонността на интервала – Фукурияма, „ Краят на историята “, убеждението, че рано или късно всички ще преминат към демократичната народна власт, че това е просто въпрос на време.
Но исторически демократичната народна власт съществува най-много към 100 години, а цялото човечество исторически съществува в една или друга форма на автокрация. Затова и доста страни, които започнаха развой на либарализация, не съумяха да основат устойчиви демокрации и действително се върнаха в изходното състояние.
Ако погледнете състава на путинския хайлайф, към 60% директно или посредством роднински връзки са наследници на руската номенклатура. И това 30 години, т.е., повече от едно потомство, след началото на опита за демократизация в Русия. Тук е главната разлика със страните от Източна Европа, които съумяха да построят демократична народна власт. Затова и не можем да приказваме за същинска промяна на елитите.
А автокрацията е в действителност единственото, което познават и умеят тези елити.
- От тази позиция какво е путинизмът – причинност или аберация? Или през целия постсъветски пренос ние сме се търкаляли към путинизма и войната и съветската концепция открива своята дефинитивна форма в лицето на Путин?
- Ако гледаме на Русия не като на неповторима, особена цивилизация (цитирайки Путин), а точно като на част от преноса, то Русия е страна, в която през 90-те не бяха образувани задоволително предпоставки за народна власт, само че тя се оказа част от тренда за либерализация. Но тези промени не станаха задоволително базови, тъй че кардинално да трансформират системата. И по тази причина, когато елитите получиха достъп до икономическите запаси и се почувстваха задоволително удобно, те започнаха неизбежния развой на ре-автократизация.
За тях демокрацията е нещо неестествено, те презират гласоподавателите и по тази причина Русия се върна на пътя на авторитаризма.
И, за жалост, би трябвало да признаем, че руската система в доста връзки превъзхождаше путинската, тя беше даже по-институционална. Настоящият режим е не просто властнически, той е регресивно властнически, той се примитивизира, опростява се, самата система става доста по-опасна, тъй като всевъзможни механизми за въздържане, които даже в Съветския съюз въпреки всичко са съществували в някаква степен, в този момент са изцяло унищожени.
За страдание, обществото е възприемчиво към имперската реторика. Това също не е путинско ноу хау, това, уви, е наклонност. Доколкото Русия е била център на руската империя, в този момент по изследванията виждаме, че казусът не е просто в Путин, че съветското общество е доста възприемчиво към нападателната имперска реторика. Упорито участва убедеността, че Русия има правото да диктува на прилежащите страни по какъв начин би трябвало да живеят.
Преди войната от 2022 година имаше изследвания, които посочваха, че обществото се отзовава позитивно на предложенията да се влиза с войски в други страни.
- На равнище агитация се случва „ щамповане “ на всеобщото схващане и това се възпроизвежда у хора родени през XXI век, по „ времето на Путин “…
- Не би трябвало да забравяме и ролята на възпроизвеждането на тези щампи в фамилията и просто няма от кое място да се вземат хора с други възгледи.
- Тоест, въпреки всичко „ съветският коловоз “ съществува? Така наречената „ съветска матрица “ се възпроизвежда без значение от режимите: при царете, при болшевиките, при чекистите, при либералите, същността на матрицата е една и съща. Русия продължава да съществува като империя, като страна, която колонизира личното си население и пространство?
- Аз бих употребила термина „ последователност “ – последователност на институциите, на елитите, на някои вярвания, практики и упования. Хората просто не знаят, че може да бъде и другояче, по тази причина са склонни да възпроизвеждат държанието особено за техните родители или това, на което са ги учили, или това, което им е познато от персоналния им опит.
При това, съществува една неизменима наклонност: вертикалата на властта е проведена задоволително примитивно – на върха седи цар и господ, президент, който в действителност управлява всичко.
Кисинджър в книгата си „ Световният ред “ написа за съветския монарх като за най-абсолютисткия, безграничен от нищо, дори спрямо китайския император. В последните два години ние в действителност следим тъкмо това. И още един миг, който рядко се загатва – това е наследството на крепостното право, което по-късно е възпроизведено и интензивно, влошено от претърпяното в ГУЛАГ. Хората не се усещат свободни, те непрекъснато усещат някаква взаимозависимост от страната, от стоящия на върха владетел.
Руският наказателен опит, исторически заимствуван, лимитира опцията за образуването на без значение, свободно население.
Необходим е опит от свободата. Но от кое място да пристигна?
Когато пристигна Путин и бързо отстрани всички свободи, появили се през 90-те, това се случи в действителност без всеобща опозиция от популацията. А в случай че няма опозиция, свободите се лишават.
- Какво да чакаме тогава? След Путин да пристигна още един Путин? Какви са вероятностите за реформиране и рационализация на съветската система?
- В Съединени американски щати доста се разисква какви са вероятните сюжети за развиване на Русия в околните години и в пост-путинския интервал, тъй като от това зависи изработването на политики по отношение на Русия.
Като цяло е ясно, че каквото и да стане след Путин, това сигурно ще бъде властническа система, а не някаква демократична народна власт – няма от кое място да се вземе – а Путин унищожи институциите, в които тя би могла да се зароди.
Но доста по-интересен е въпросът дали това ще бъде антизападен властнически режим или въпреки всичко ще има някакъв опит за презареждане.
Отговорът най-много ще зависи от икономическата обстановка в този миг.
Ако всичко е зле, то е изцяло допустимо да има опит за някакъв Хрушчов, който изначало се опита да презареди връзките със Запада. Същото, което в края на 80-те наблюдавахме при Горбачов. Когато Русия е стопански зле тя се пробва да дружи, а когато всичко е добре, тя е нападателна и се пробва да завладее прилежащите страни.
Това доста тъкмо съответствува с теорията за агресивността на петродържавите.
Докато Западът не е в положение да ограничи съветските приходи от продажбите на петрол, абсолютно, Русия задоволително дълго време ще остане в настоящия си авторитарно-агресивен модус.
- Каква би трябвало да бъде в тази връзка тактиката на Запада към Русия?
- От края на 80-те и началото на 90-те западните политици са жертви на парадигмата за „ края на историята “: на убедеността, че Русия рано или късно ще стане народна власт.
Русия беше възприемана като сътрудник, бяха и направени доста отстъпки. Да си спомним политиката на „ презареждане “ при започване на 2010 година без значение от войната в Грузия.
За страдание, не е допустимо да си затваряме очите за това, че днешна Русия е нападателна, антизападна страна. Затова се връщаме към времената на Студената война, а това значи, че и политиката ще е такава – политика на въздържане.
Но в този момент е доста мъчно да бъде сдържана Русия при съществуването на Китай, който интензивно и оказва помощ.
Превод: Faktor.bg
Руският наказателен опит, исторически заимствуван, лимитира опцията за образуването на без значение, свободно население, споделя старши научният помощник от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, Вашингтон
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
- Как се случи по този начин, че Русия затъна във фашизма? Имаше ли някакъв миг, в който можеше да се излезе от „ съветския коловоз “? Имало ли е въобще в миналото демократична опция за Русия?
- Дълго време в света имаше наклонност демокрацията да се възприема като норма. Това е наклонността на интервала – Фукурияма, „ Краят на историята “, убеждението, че рано или късно всички ще преминат към демократичната народна власт, че това е просто въпрос на време.
Но исторически демократичната народна власт съществува най-много към 100 години, а цялото човечество исторически съществува в една или друга форма на автокрация. Затова и доста страни, които започнаха развой на либарализация, не съумяха да основат устойчиви демокрации и действително се върнаха в изходното състояние.
Ако погледнете състава на путинския хайлайф, към 60% директно или посредством роднински връзки са наследници на руската номенклатура. И това 30 години, т.е., повече от едно потомство, след началото на опита за демократизация в Русия. Тук е главната разлика със страните от Източна Европа, които съумяха да построят демократична народна власт. Затова и не можем да приказваме за същинска промяна на елитите.
А автокрацията е в действителност единственото, което познават и умеят тези елити.
- От тази позиция какво е путинизмът – причинност или аберация? Или през целия постсъветски пренос ние сме се търкаляли към путинизма и войната и съветската концепция открива своята дефинитивна форма в лицето на Путин?
- Ако гледаме на Русия не като на неповторима, особена цивилизация (цитирайки Путин), а точно като на част от преноса, то Русия е страна, в която през 90-те не бяха образувани задоволително предпоставки за народна власт, само че тя се оказа част от тренда за либерализация. Но тези промени не станаха задоволително базови, тъй че кардинално да трансформират системата. И по тази причина, когато елитите получиха достъп до икономическите запаси и се почувстваха задоволително удобно, те започнаха неизбежния развой на ре-автократизация.
За тях демокрацията е нещо неестествено, те презират гласоподавателите и по тази причина Русия се върна на пътя на авторитаризма.
И, за жалост, би трябвало да признаем, че руската система в доста връзки превъзхождаше путинската, тя беше даже по-институционална. Настоящият режим е не просто властнически, той е регресивно властнически, той се примитивизира, опростява се, самата система става доста по-опасна, тъй като всевъзможни механизми за въздържане, които даже в Съветския съюз въпреки всичко са съществували в някаква степен, в този момент са изцяло унищожени.
За страдание, обществото е възприемчиво към имперската реторика. Това също не е путинско ноу хау, това, уви, е наклонност. Доколкото Русия е била център на руската империя, в този момент по изследванията виждаме, че казусът не е просто в Путин, че съветското общество е доста възприемчиво към нападателната имперска реторика. Упорито участва убедеността, че Русия има правото да диктува на прилежащите страни по какъв начин би трябвало да живеят.
Преди войната от 2022 година имаше изследвания, които посочваха, че обществото се отзовава позитивно на предложенията да се влиза с войски в други страни.
- На равнище агитация се случва „ щамповане “ на всеобщото схващане и това се възпроизвежда у хора родени през XXI век, по „ времето на Путин “…
- Не би трябвало да забравяме и ролята на възпроизвеждането на тези щампи в фамилията и просто няма от кое място да се вземат хора с други възгледи.
- Тоест, въпреки всичко „ съветският коловоз “ съществува? Така наречената „ съветска матрица “ се възпроизвежда без значение от режимите: при царете, при болшевиките, при чекистите, при либералите, същността на матрицата е една и съща. Русия продължава да съществува като империя, като страна, която колонизира личното си население и пространство?
- Аз бих употребила термина „ последователност “ – последователност на институциите, на елитите, на някои вярвания, практики и упования. Хората просто не знаят, че може да бъде и другояче, по тази причина са склонни да възпроизвеждат държанието особено за техните родители или това, на което са ги учили, или това, което им е познато от персоналния им опит.
При това, съществува една неизменима наклонност: вертикалата на властта е проведена задоволително примитивно – на върха седи цар и господ, президент, който в действителност управлява всичко.
Кисинджър в книгата си „ Световният ред “ написа за съветския монарх като за най-абсолютисткия, безграничен от нищо, дори спрямо китайския император. В последните два години ние в действителност следим тъкмо това. И още един миг, който рядко се загатва – това е наследството на крепостното право, което по-късно е възпроизведено и интензивно, влошено от претърпяното в ГУЛАГ. Хората не се усещат свободни, те непрекъснато усещат някаква взаимозависимост от страната, от стоящия на върха владетел.
Руският наказателен опит, исторически заимствуван, лимитира опцията за образуването на без значение, свободно население.
Необходим е опит от свободата. Но от кое място да пристигна?
Когато пристигна Путин и бързо отстрани всички свободи, появили се през 90-те, това се случи в действителност без всеобща опозиция от популацията. А в случай че няма опозиция, свободите се лишават.
- Какво да чакаме тогава? След Путин да пристигна още един Путин? Какви са вероятностите за реформиране и рационализация на съветската система?
- В Съединени американски щати доста се разисква какви са вероятните сюжети за развиване на Русия в околните години и в пост-путинския интервал, тъй като от това зависи изработването на политики по отношение на Русия.
Като цяло е ясно, че каквото и да стане след Путин, това сигурно ще бъде властническа система, а не някаква демократична народна власт – няма от кое място да се вземе – а Путин унищожи институциите, в които тя би могла да се зароди.
Но доста по-интересен е въпросът дали това ще бъде антизападен властнически режим или въпреки всичко ще има някакъв опит за презареждане.
Отговорът най-много ще зависи от икономическата обстановка в този миг.
Ако всичко е зле, то е изцяло допустимо да има опит за някакъв Хрушчов, който изначало се опита да презареди връзките със Запада. Същото, което в края на 80-те наблюдавахме при Горбачов. Когато Русия е стопански зле тя се пробва да дружи, а когато всичко е добре, тя е нападателна и се пробва да завладее прилежащите страни.
Това доста тъкмо съответствува с теорията за агресивността на петродържавите.
Докато Западът не е в положение да ограничи съветските приходи от продажбите на петрол, абсолютно, Русия задоволително дълго време ще остане в настоящия си авторитарно-агресивен модус.
- Каква би трябвало да бъде в тази връзка тактиката на Запада към Русия?
- От края на 80-те и началото на 90-те западните политици са жертви на парадигмата за „ края на историята “: на убедеността, че Русия рано или късно ще стане народна власт.
Русия беше възприемана като сътрудник, бяха и направени доста отстъпки. Да си спомним политиката на „ презареждане “ при започване на 2010 година без значение от войната в Грузия.
За страдание, не е допустимо да си затваряме очите за това, че днешна Русия е нападателна, антизападна страна. Затова се връщаме към времената на Студената война, а това значи, че и политиката ще е такава – политика на въздържане.
Но в този момент е доста мъчно да бъде сдържана Русия при съществуването на Китай, който интензивно и оказва помощ.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ