КНСБ: България трябва да поиска преразглеждане на 3% дефицит
„ Съветът по стопански и фискални въпроси към Европейски Съюз за първи път прегледа смяна на Маастрихтските правила – 60% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, 3% недостиг. Предлага се задлъжнелите страни да имат опцията гладко в порядъка на няколко години да понижат отношението на дълга към Брутният вътрешен продукт. България би трябвало да изиска преразглеждане на 3% недостиг, неговото нарастване не води до нарушение на дълготрайната фискална вероятност пред страната ни “. Това съобщи Пламен Димитров, ръководителят на КНСБ, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ България е значимо да заеме позиция в това преразглеждане, тъй като навременна фискална независимост за страните, които са били задоволително дисциплинирани като България, би трябвало също да им се дадат благоприятни условия за еластичност. Ако на някои ще им се разрешават по-бавно да понижават своите задължения към Брутният вътрешен продукт, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат надалеч под 60% дълг, то да имат опция за преразглеждане на 3% недостиг “, изиска Димитров.
„ На доктрина връзката сред недостига и конвергенцията е негативна, само че действителността е друга – даже над 3% недостиг би ни разрешило по-бързо конвергиране за напредък на стопанската система с най-малко 5%, тъй като 3% недостиг обезпечава дълготрайно конвергиране кьм размер на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт от 60% при номиналния напредък на стопанската система от 5%. Намираме се в условия на висока инфлация, която обезпечава забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени в номинално изражение надалеч над тези 5%. За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт за 2022 година се чака да бъде най-малко 165 милиарда лева по отношение на 139 милиарда лева година по-рано, което е номинален растеж от 15,7% или над 26 милиарда лева В този смисъл, в случай че една или даже няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% недостиг, това единствено по себе си не води до нарушение на дълготрайната фискална вероятност пред страната ни “, сподели още ръководителят на КНСБ.
„ България е значимо да заеме позиция в това преразглеждане, тъй като навременна фискална независимост за страните, които са били задоволително дисциплинирани като България, би трябвало също да им се дадат благоприятни условия за еластичност. Ако на някои ще им се разрешават по-бавно да понижават своите задължения към Брутният вътрешен продукт, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат надалеч под 60% дълг, то да имат опция за преразглеждане на 3% недостиг “, изиска Димитров.
„ На доктрина връзката сред недостига и конвергенцията е негативна, само че действителността е друга – даже над 3% недостиг би ни разрешило по-бързо конвергиране за напредък на стопанската система с най-малко 5%, тъй като 3% недостиг обезпечава дълготрайно конвергиране кьм размер на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт от 60% при номиналния напредък на стопанската система от 5%. Намираме се в условия на висока инфлация, която обезпечава забележителен растеж на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени в номинално изражение надалеч над тези 5%. За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт за 2022 година се чака да бъде най-малко 165 милиарда лева по отношение на 139 милиарда лева година по-рано, което е номинален растеж от 15,7% или над 26 милиарда лева В този смисъл, в случай че една или даже няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% недостиг, това единствено по себе си не води до нарушение на дълготрайната фискална вероятност пред страната ни “, сподели още ръководителят на КНСБ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ