Калин Сърменов: Живеем във време на манипулации
Сатиричният спектакъл записа следващо събитие в най-новата си история – всекидневен старт на третата си сцена с моноспектакъла на Кирил Бояджиев „ Помощ, имам две деца “. Това е първото заглавие в афиша на „ Хепи Сатира “ – някогашния клуб на звездите – от поредицата с изповедални представления. Следващите моно драми са на Явор Борисов, Силвия Лулчева, Славчо Пеев, Димитър Баненкин, Боби Захариев... Диригент и подбудител на постановките, гравитиращи в орбитата на стенд ъп комедията, е Калин Сърменов. Шефът на трупата също репетира – в „ Телевизионна мрежа “. Култовият шлагер на Сидни Лъмет от 1976-а, който през 2000 година е разгласен за културно завещание и списание Empire го включва в топ 100 в листата си „ 500 най-велики кино лентата за всички времена “, има и напълно нова театрална версия. Тя ще излезе по едно и също време в Сатирата и на „ Бродуей “ в Ню Йорк – и двете министър председатели са през декември. Сърменов играе шефът на новинарския канал Макс Шумахер, пресъздаден на екрана от три пъти номинирания за „ Оскар “ Уилям Холдън.
- Господин Сърменов, по какъв начин го постигате: трета щерка в фамилията, трета зала в Сатирата?
- С доста работа и съществени старания. Но Господ постоянно управлява - до момента в който се опитваме да материализираме силата, която ни се дава от природата и от това, което е по-силно от нас. Отдавна съм приел, че проектите ни нямат нищо общо с действителността. Но, както споделяше моят професор Гриша Островски, би трябвало да се готвиш нещо да стане, а дали то ще се случи, е напълно друга работа. Никога не съм допускам, че ще имам три деца. Когато идвах още като студент в Сатирата, в никакъв случай не съм допускам, че ще направя трета зала тук. Нито пък в миналото съм знаел дали ще стана прочут.
- Помните ли първия път, когато разбрахте, че в действителност сте станал доста прочут?
- Излязох от у дома и светът се промени. „ Седем часа разлика “ беше огромен „ взрив “ – един от първите същински опити да се направи кино в България. Не го разделям от малкия екран – по целия свят това от дълго време не се прави. В сериалите можеш да се изразиш по-мощно, а и незабавно виждаш резултатите – рейтинги, пари. Слава Богу, огромната популярност ме сполетя малко по-късно в моя живот. Всяка популярност на млади години подкопава почвата под краката ти. А когато си по-зрял, си наясно, че всичко е преходно: през днешния ден те харесват - на следващия ден не, през днешния ден те знаят - на следващия ден не. И можеш да превърнеш известността в смисъл. А 99 на 100 от хората в България, които фактически са свършили качествено работата си, а не са се прочули поради дивотия, се любуват на личното си „ аз “ и употребяват известността си само в лична полза. И не помнят, че в последна сметка
всеки от нас самичък е никой
Но когато реализира стойност в театъра, киното, музиката, би трябвало да има цел – да се посвети на нещо потребно за идващото потомство.
- Така ли мислехте, когато бяхте рокаджия?
- Беше бурно и прочувствено време - финансово и креативен. 90-те бяха тежки за България. То и в този момент не е леко, само че най-малко влязохме в някакви релси – за хубаво, за неприятно: по-добре по този начин. А тогава не знаехме има ли трен, няма ли трен – седяхме и чакахме какво ще се случи, до момента в който всевъзможни кретени ни обясняваха действителността. Но тези години бяха най-безгрижните, най-вдъхновените. Всичко започваше. Никой не ми пречеше, най-голямата ми щерка още беше бебе. А в този момент съм на попрището витално в средата и отговорностите са несравними.
- От къде идва този ваш не изключително постоянно срещан в гилдията ви табиет да стъпвате крепко по земята?
- От възпитанието в фамилията. От майка ми и татко ми. От бабите и дядовците ми, с които бях доста непосредствен – те бяха най-хубавите ми другари. Аз съм от сой. Никога не съм разбирал думи като дъртак и бабичка. Израснал съм в среда, в която постоянно е бил обработен почит към предишното, към полезностите. До ден сегашен картините на баба ми художничката са по стените. Семейството е преди всичко. Няма да се уморя да го дублирам. Проблемите на най-новите поколения идват от скапаните родители, а не от децата. Онзи ден щерка ми се прибра и изтърси: „ Тате, ние не сме същинско семейство. В учебно заведение ни споделиха, че във всяко същинско семейство, в което има обич, има и кавги – а у нас няма “. С майка й започнахме да се смеем: Значи сме пъклен зле – каква е тая обич без разправии, я да си спомним дали в миналото сме се карали! Представете си какво приказват на децата, помислете си в какъв свят живеем.
- Затова ли предпочитате да отворите третата сцена със стенд ъп комедии?
- Българинът е консерва, мъчно приема откровенията - би трябвало да има малко спектакъл.
- Разкажете забавни епизоди от времето, когато клубът към момента беше клуб...
- Няма да не помни, когато Хиндо Касимов и Васил Попов слязоха след зрелище, облякоха пачките на балерините и затанцуваха под звуците от пианото на Митко Вълчев. После тази хореография стана тяхна запазена марка – по естради и мюзик холове.
- Ще има ли нещо екстравагантно в интериора?
- Някога долу имаше камбана, която биеше към среднощ с посланието: Тръгвайте си, вашите родственици се тормозят. Сега поръчах сходна – 10 кг, църковна, същинска, с кукер от горната страна й. Леят я сега. Всичко това е отпратка към тези времена, в който клубът е раждал най-светлите и прочувствени неща, които са се случвали в Сатирата.
- Каква беше йерархията, за кого се пазеха специфичните маси?
- Най-вече за артистите, които след овациите слизаха да вечерят и разхлабен.
Парцалев имаше непокътната маса
Той беше човек, с който не се общуваше елементарно – капсулираше се, създаваше особена среда към себе си. Всъщност в Сатирата влязох на неговото място. Седнах в стола му в гримьорната. Много ме е гняв, че не прибрах писмата, бележките, пиесите, персоналните текстове на Парцалев, които открих в чекмеджето му. Просто не посмях. Не е ли редно някой да се погрижи за този списък, запитах в администрацията. Никой не ми обърна внимание и цялото това скъпо завещание от Парцалев изчезна. Просто някой го хвърли в кошчето.
- Звездите „ големееха “ ли се, когато бяхте млад актьор?
- Бяха супер респектиращи. Една вечер бях седнал с компания в клуба и след спектакъла слязоха Таня Лолова, Калата, Стояна, Кольо Анастасов и Мито Манчев. Когато ги видяха, приятелите ми онемяха. Ето този ореол и до ден сегашен другите театри не простят на Сатирата.
- Какви други интелектуални артикули избуяваха сред две напитки в клуба?
- Станислав Стратиев стартира да написа пиеси, нахъсван от Нейчо Попов. Тъкмо в клуба Нейчо му обясняваше по какъв начин да вкара драматургия в текстовете си. Песните на Митко Вълчев тръгваха от купоните долу – абе, изобщо вреше и кипеше от хрумвания. И какво безумство сме ние, българите - първата работа на едни хора, пристигнали на власт, беше да унищожат и унижат клуба на Сатирата. Както унищожиха и клуба на артистите на „ Руски “, който се трансформира в нощно котило с голи танцьорки. Но няма смисъл да спрягаме имена, не желая да бъда злобен и краен. А и би трябвало да мерим всяко нещо според от неговите време, място и случване – всичко е имало своето опрощение. Редно е обаче да отдадем заслуженото на тези, които са се опитвали. Толкова обичам Павката Васев, да е жив и здрав. Дойде в Сатирата, запретна ръкави и смени цялата естетическа среда, в която бяхме потънали през годините – безусловно и преносно: и мръсотията, и старите мебели, и всичко, което
миришеше и теглеше към мухъла
Ами Пламен Марков – направи камерната зала, виждаше в бъдещето, по негово време в театъра работеха умни хора. А на улицата тогава беше доста тежко - червени, сини, комунисти, идиоти, какви ли не...
- Каква е ролята ви в „ Телевизионна мрежа “?
- Играя шефът на новинарския екип Марк, който търси салдото. Аз съм по-хард във взимането на решения. За първи път с Малин Кръстев си партнираме на сцената. Това доста ме въодушевява. Ще работим с същински тв екип. Операторите ще са на сцената – всичко ще се излъчва непосредствено на екрани. Едно към едно. Зрителите ще бъдат в автентичен ефир, без фалшификати. Много безценен и опасен план, само че би трябвало да стане както би трябвало. Живеем във време на операции. Малоумщината постоянно е комфортна. Медиите стават все по-активни и в това време все по-безпомощни в борбата за рейтинг. Силни са, въздействат на хората, само че не могат всякога да основават събития.
- Доколкото си припомням кино лентата, водещите правеха всичко на всякаква цена, съвсем на живот и гибел: това ли е огромната тематика – полезности против рейтинг?
- А в действителност всичко е толкоз комично – напъваш се, мъчиш се...
Накрая пръц и те няма
Никой не е Микеланджело. Затова единственото нещо, което можем да създадем, е да сме положителни и почтени индивиди, с цел да оставим образец за поколенията.
- При безумния ви график намирате ли време за кино?
- Аз постоянно бих намерил време за кино, само че киното не всеки път намира време за мен. А и виждам какво се случва в последно време, по какъв начин се бият в гърдите, по какъв начин се целуват - тъй като всеки е доста добър, по какъв начин малките екрани пускат все по-съмнителни продукции... Наскоро предложих на прочут продуцент да го срещна с касиерката в кварталния супер маркет. Докато дамата ми даваше бележката, направи дисекция на бг киното като никой различен. Но производителите на филми не чуват, не виждат, харесва им това, което им приказват клакьорите. За жал негативизмът против артистите се натрупва. И в един прелестен миг на публиката ще й писне, ще дръпне шалтера и ще каже: Айде, малко да се разноските, тъй като ни дойдохте допълнително. И самодоволните муцуни на по този начин наречените режисьори и продуценти ще помръкнат. Всички ние ще загубим. Никой не печели.
- Да разбираме ли, че бихте отказали роля?
- И още по какъв начин. Наскоро ми се обадиха за Буров. Отивам аз, а режисьорът ми вика: Може ли да създадем една проба, с цел да си ви показва с ето тази актриса. Мойто момче, в случай че не можеш да си представиш в роля мен, Калин Сърменов, по какъв начин ще си представиш целия филм? А аз съм вманиачен по историята на Буров. Той и Стамболов са личностите, които са ме въодушевили да остана в България, въодушевили са ме да открия смисъла. Но даже и поради Буров не бих желал да скъсам нервите си. А пък по сериалите никой не ме вика, тъй като единствено ги храча.
- С непознатите кинаджии по какъв начин се спогаждате – или и тях сте жигосали?
- Евън Дохърти, режисьорът на „ Killing season “, който у нас получи заглавие „ Опасен посетител “, пристигна и ми благодари, че ще вземам участие във кино лентата му. След това изреди функциите от моята работна биография в киното - вместо „ да си ме показва по какъв начин ще седнал съм до Робърт де Ниро и Джон Траволта “, които бяха огромните звезди във въпросния екшън.
- Как си общувахте с двамата титани?
- Шокиращо за мен. Джон Траволта мери крачките си в близкия ни проект, пристигна и ме запита: „ Така добре ли е? “. „ Ами не мога да ти кажа какъв брой доста е добре “, отговорих му аз. Затова тези хора имат кино, имат промишленост – тъй като почитат моженето, държат на постигнатото, не се потвърждават на дребно. А тогава бях много обезпокоен, усещах се като Алиса в Страната на чудесата. Особено в първия снимачен ден. Джон Траволта го усети и подмятна: „ Всичко наред ли е? Гледаш ме някак изключително! “ Казах му: „ Ами в случай че и ти видиш извънземно, и ти ще гледаш изключително “. Той се скъса от смях: „ Е, щом съм извънземно, идвай да пием чай “.
Де Ниро пък ми се извини
Направо се втрещих, само че след това разбрах за какво - на финала на кино лентата по сюжет трябваше да имам огромна сцена с двамата, само че я резнаха таман поради по-късното идване на Де Ниро в София след фотоси в Ница. Възникнаха още една-две неловки обстановки с тях. На вечерята им с Бойко Борисов и Вежди, който тогава беше министър на културата, никой от протокола не се беше сетил да ме предложения. На другия ден Джон Траволта ме запита загрижено “Добре ли си? Снощи чаках да те видя, само че не пристигна? “. Трябваше да неистина, че съм получил хранително отравяне, с цел да не станем за срам пред хората. Не е допустимо да не уважаваш личните си звезди. Вежди след това се тюхкаше: „ Мани, мани, братче, огромна излагация се получи “. Да не приказваме, че Робърт де Ниро ми донесе ябълка, тъй като му стана неловко, че за мен няма стол на терена. А там български екипи обслужват всичко и всички. Но ние по този начин раболепничим пред чужденците, че даже на тях им става неловко. Национална линия.
- Как е бебето?
- Супер е - яде, ака, плаче и спи. Но стартира и да пообръща внимание на протичащото се към нея. Вече имаме контакт и сме си доста по-интересни.
- Господин Сърменов, по какъв начин го постигате: трета щерка в фамилията, трета зала в Сатирата?
- С доста работа и съществени старания. Но Господ постоянно управлява - до момента в който се опитваме да материализираме силата, която ни се дава от природата и от това, което е по-силно от нас. Отдавна съм приел, че проектите ни нямат нищо общо с действителността. Но, както споделяше моят професор Гриша Островски, би трябвало да се готвиш нещо да стане, а дали то ще се случи, е напълно друга работа. Никога не съм допускам, че ще имам три деца. Когато идвах още като студент в Сатирата, в никакъв случай не съм допускам, че ще направя трета зала тук. Нито пък в миналото съм знаел дали ще стана прочут.
- Помните ли първия път, когато разбрахте, че в действителност сте станал доста прочут?
- Излязох от у дома и светът се промени. „ Седем часа разлика “ беше огромен „ взрив “ – един от първите същински опити да се направи кино в България. Не го разделям от малкия екран – по целия свят това от дълго време не се прави. В сериалите можеш да се изразиш по-мощно, а и незабавно виждаш резултатите – рейтинги, пари. Слава Богу, огромната популярност ме сполетя малко по-късно в моя живот. Всяка популярност на млади години подкопава почвата под краката ти. А когато си по-зрял, си наясно, че всичко е преходно: през днешния ден те харесват - на следващия ден не, през днешния ден те знаят - на следващия ден не. И можеш да превърнеш известността в смисъл. А 99 на 100 от хората в България, които фактически са свършили качествено работата си, а не са се прочули поради дивотия, се любуват на личното си „ аз “ и употребяват известността си само в лична полза. И не помнят, че в последна сметка
всеки от нас самичък е никой
Но когато реализира стойност в театъра, киното, музиката, би трябвало да има цел – да се посвети на нещо потребно за идващото потомство.
- Така ли мислехте, когато бяхте рокаджия?
- Беше бурно и прочувствено време - финансово и креативен. 90-те бяха тежки за България. То и в този момент не е леко, само че най-малко влязохме в някакви релси – за хубаво, за неприятно: по-добре по този начин. А тогава не знаехме има ли трен, няма ли трен – седяхме и чакахме какво ще се случи, до момента в който всевъзможни кретени ни обясняваха действителността. Но тези години бяха най-безгрижните, най-вдъхновените. Всичко започваше. Никой не ми пречеше, най-голямата ми щерка още беше бебе. А в този момент съм на попрището витално в средата и отговорностите са несравними.
- От къде идва този ваш не изключително постоянно срещан в гилдията ви табиет да стъпвате крепко по земята?
- От възпитанието в фамилията. От майка ми и татко ми. От бабите и дядовците ми, с които бях доста непосредствен – те бяха най-хубавите ми другари. Аз съм от сой. Никога не съм разбирал думи като дъртак и бабичка. Израснал съм в среда, в която постоянно е бил обработен почит към предишното, към полезностите. До ден сегашен картините на баба ми художничката са по стените. Семейството е преди всичко. Няма да се уморя да го дублирам. Проблемите на най-новите поколения идват от скапаните родители, а не от децата. Онзи ден щерка ми се прибра и изтърси: „ Тате, ние не сме същинско семейство. В учебно заведение ни споделиха, че във всяко същинско семейство, в което има обич, има и кавги – а у нас няма “. С майка й започнахме да се смеем: Значи сме пъклен зле – каква е тая обич без разправии, я да си спомним дали в миналото сме се карали! Представете си какво приказват на децата, помислете си в какъв свят живеем.
- Затова ли предпочитате да отворите третата сцена със стенд ъп комедии?
- Българинът е консерва, мъчно приема откровенията - би трябвало да има малко спектакъл.
- Разкажете забавни епизоди от времето, когато клубът към момента беше клуб...
- Няма да не помни, когато Хиндо Касимов и Васил Попов слязоха след зрелище, облякоха пачките на балерините и затанцуваха под звуците от пианото на Митко Вълчев. После тази хореография стана тяхна запазена марка – по естради и мюзик холове.
- Ще има ли нещо екстравагантно в интериора?
- Някога долу имаше камбана, която биеше към среднощ с посланието: Тръгвайте си, вашите родственици се тормозят. Сега поръчах сходна – 10 кг, църковна, същинска, с кукер от горната страна й. Леят я сега. Всичко това е отпратка към тези времена, в който клубът е раждал най-светлите и прочувствени неща, които са се случвали в Сатирата.
- Каква беше йерархията, за кого се пазеха специфичните маси?
- Най-вече за артистите, които след овациите слизаха да вечерят и разхлабен.
Парцалев имаше непокътната маса
Той беше човек, с който не се общуваше елементарно – капсулираше се, създаваше особена среда към себе си. Всъщност в Сатирата влязох на неговото място. Седнах в стола му в гримьорната. Много ме е гняв, че не прибрах писмата, бележките, пиесите, персоналните текстове на Парцалев, които открих в чекмеджето му. Просто не посмях. Не е ли редно някой да се погрижи за този списък, запитах в администрацията. Никой не ми обърна внимание и цялото това скъпо завещание от Парцалев изчезна. Просто някой го хвърли в кошчето.
- Звездите „ големееха “ ли се, когато бяхте млад актьор?
- Бяха супер респектиращи. Една вечер бях седнал с компания в клуба и след спектакъла слязоха Таня Лолова, Калата, Стояна, Кольо Анастасов и Мито Манчев. Когато ги видяха, приятелите ми онемяха. Ето този ореол и до ден сегашен другите театри не простят на Сатирата.
- Какви други интелектуални артикули избуяваха сред две напитки в клуба?
- Станислав Стратиев стартира да написа пиеси, нахъсван от Нейчо Попов. Тъкмо в клуба Нейчо му обясняваше по какъв начин да вкара драматургия в текстовете си. Песните на Митко Вълчев тръгваха от купоните долу – абе, изобщо вреше и кипеше от хрумвания. И какво безумство сме ние, българите - първата работа на едни хора, пристигнали на власт, беше да унищожат и унижат клуба на Сатирата. Както унищожиха и клуба на артистите на „ Руски “, който се трансформира в нощно котило с голи танцьорки. Но няма смисъл да спрягаме имена, не желая да бъда злобен и краен. А и би трябвало да мерим всяко нещо според от неговите време, място и случване – всичко е имало своето опрощение. Редно е обаче да отдадем заслуженото на тези, които са се опитвали. Толкова обичам Павката Васев, да е жив и здрав. Дойде в Сатирата, запретна ръкави и смени цялата естетическа среда, в която бяхме потънали през годините – безусловно и преносно: и мръсотията, и старите мебели, и всичко, което
миришеше и теглеше към мухъла
Ами Пламен Марков – направи камерната зала, виждаше в бъдещето, по негово време в театъра работеха умни хора. А на улицата тогава беше доста тежко - червени, сини, комунисти, идиоти, какви ли не...
- Каква е ролята ви в „ Телевизионна мрежа “?
- Играя шефът на новинарския екип Марк, който търси салдото. Аз съм по-хард във взимането на решения. За първи път с Малин Кръстев си партнираме на сцената. Това доста ме въодушевява. Ще работим с същински тв екип. Операторите ще са на сцената – всичко ще се излъчва непосредствено на екрани. Едно към едно. Зрителите ще бъдат в автентичен ефир, без фалшификати. Много безценен и опасен план, само че би трябвало да стане както би трябвало. Живеем във време на операции. Малоумщината постоянно е комфортна. Медиите стават все по-активни и в това време все по-безпомощни в борбата за рейтинг. Силни са, въздействат на хората, само че не могат всякога да основават събития.
- Доколкото си припомням кино лентата, водещите правеха всичко на всякаква цена, съвсем на живот и гибел: това ли е огромната тематика – полезности против рейтинг?
- А в действителност всичко е толкоз комично – напъваш се, мъчиш се...
Накрая пръц и те няма
Никой не е Микеланджело. Затова единственото нещо, което можем да създадем, е да сме положителни и почтени индивиди, с цел да оставим образец за поколенията.
- При безумния ви график намирате ли време за кино?
- Аз постоянно бих намерил време за кино, само че киното не всеки път намира време за мен. А и виждам какво се случва в последно време, по какъв начин се бият в гърдите, по какъв начин се целуват - тъй като всеки е доста добър, по какъв начин малките екрани пускат все по-съмнителни продукции... Наскоро предложих на прочут продуцент да го срещна с касиерката в кварталния супер маркет. Докато дамата ми даваше бележката, направи дисекция на бг киното като никой различен. Но производителите на филми не чуват, не виждат, харесва им това, което им приказват клакьорите. За жал негативизмът против артистите се натрупва. И в един прелестен миг на публиката ще й писне, ще дръпне шалтера и ще каже: Айде, малко да се разноските, тъй като ни дойдохте допълнително. И самодоволните муцуни на по този начин наречените режисьори и продуценти ще помръкнат. Всички ние ще загубим. Никой не печели.
- Да разбираме ли, че бихте отказали роля?
- И още по какъв начин. Наскоро ми се обадиха за Буров. Отивам аз, а режисьорът ми вика: Може ли да създадем една проба, с цел да си ви показва с ето тази актриса. Мойто момче, в случай че не можеш да си представиш в роля мен, Калин Сърменов, по какъв начин ще си представиш целия филм? А аз съм вманиачен по историята на Буров. Той и Стамболов са личностите, които са ме въодушевили да остана в България, въодушевили са ме да открия смисъла. Но даже и поради Буров не бих желал да скъсам нервите си. А пък по сериалите никой не ме вика, тъй като единствено ги храча.
- С непознатите кинаджии по какъв начин се спогаждате – или и тях сте жигосали?
- Евън Дохърти, режисьорът на „ Killing season “, който у нас получи заглавие „ Опасен посетител “, пристигна и ми благодари, че ще вземам участие във кино лентата му. След това изреди функциите от моята работна биография в киното - вместо „ да си ме показва по какъв начин ще седнал съм до Робърт де Ниро и Джон Траволта “, които бяха огромните звезди във въпросния екшън.
- Как си общувахте с двамата титани?
- Шокиращо за мен. Джон Траволта мери крачките си в близкия ни проект, пристигна и ме запита: „ Така добре ли е? “. „ Ами не мога да ти кажа какъв брой доста е добре “, отговорих му аз. Затова тези хора имат кино, имат промишленост – тъй като почитат моженето, държат на постигнатото, не се потвърждават на дребно. А тогава бях много обезпокоен, усещах се като Алиса в Страната на чудесата. Особено в първия снимачен ден. Джон Траволта го усети и подмятна: „ Всичко наред ли е? Гледаш ме някак изключително! “ Казах му: „ Ами в случай че и ти видиш извънземно, и ти ще гледаш изключително “. Той се скъса от смях: „ Е, щом съм извънземно, идвай да пием чай “.
Де Ниро пък ми се извини
Направо се втрещих, само че след това разбрах за какво - на финала на кино лентата по сюжет трябваше да имам огромна сцена с двамата, само че я резнаха таман поради по-късното идване на Де Ниро в София след фотоси в Ница. Възникнаха още една-две неловки обстановки с тях. На вечерята им с Бойко Борисов и Вежди, който тогава беше министър на културата, никой от протокола не се беше сетил да ме предложения. На другия ден Джон Траволта ме запита загрижено “Добре ли си? Снощи чаках да те видя, само че не пристигна? “. Трябваше да неистина, че съм получил хранително отравяне, с цел да не станем за срам пред хората. Не е допустимо да не уважаваш личните си звезди. Вежди след това се тюхкаше: „ Мани, мани, братче, огромна излагация се получи “. Да не приказваме, че Робърт де Ниро ми донесе ябълка, тъй като му стана неловко, че за мен няма стол на терена. А там български екипи обслужват всичко и всички. Но ние по този начин раболепничим пред чужденците, че даже на тях им става неловко. Национална линия.
- Как е бебето?
- Супер е - яде, ака, плаче и спи. Но стартира и да пообръща внимание на протичащото се към нея. Вече имаме контакт и сме си доста по-интересни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ