Илеизъм: Древен трик, който ви помага да мислите по-разумно
Съществуват извънредно доста технкити и препоръки за съсредоточено мислене, рационални подходи и аналитични техники.Малко от тях обаче се оказаха толкоз потребни, колкото античната тактика на илеизма, изясняват от Би Би Си.
Най-просто казано, илеизмът е практиката да се приказва за себе си в трето лице, а не в първо лице. Този реторичен прийом постоянно се употребява от политиците, с цел да се опитат да придадат обективност на думите си. Например в описа си за Галската война император Юлий Цезар написа " Цезар отмъсти на обществото ", а не " Аз отмъстих на обществото ". Малката езикова смяна наподобява има за цел да придаде на изявлението чувство за исторически факт, записан от неутрален наблюдаващ.
За актуалното ухо илеизмът може да звучи малко неуместно или помпозно - даже можеда се присмиваме на известните хора, които избират да приказват по този метод. И въпреки всичко последните психически проучвания демонстрират, че илеизмът може да донесе някои действителни когнитивни изгоди. Ако се опитваме да вземем мъчно решение, говоренето за себе си в трето лице може да ни помогне да обезвреждаме страстите, които биха могли да отклонят мисълта ни, позволявайки ни да намерим по-мъдро решение на казуса.
Парадоксът на Соломон
За да разберем тези преимущества на илеизма, първо би трябвало да разгледаме методите, по които учените мерят мъдростта на нечии разсъждения.
Научното проучване на мъдростта е управлявано от Игор Гросман от Университета на Ватерло в Канада. За първи път Гросман се опира на работата на голям брой философи, с цел да вземе решение за серия от " метакогнитивни съставни елементи " - в това число интелектуално примирение, признание на гледните точки на другите и търсене на компромис - които нормално се смятат за основни за мъдрото взимане на решения.
В едно от първите си проучвания Гросман помолил участниците да мислят на глас за отговорите си на разнообразни алтернативи - като да вземем за пример персонални проблеми, до момента в който самостоятелни психолози оценявали изказаните от тях отговори съгласно тези критерии. Гросман открива, че тези проби за умно мислене са по-добри от тестванията за просветеност при предсказването на цялостното задоволство от живота на хората и качеството на техните обществени взаимоотношения. Това допуска, че проучванията са уловили нещо неповторимо в техните умения за размишление.
По-късните проучвания на Гросман разкриват, че мъдростта на разсъжденията на хората може да зависи от подтекста. По-специално той открил, че резултатите от мъдрото им разсъждаване нормално са доста по-високи, когато преглеждат обстановки на други хора, в сравнение с личните си персонални алтернативи. Гросман назовава това " Парадоксът на Соломон " по името на античния древен цар, който е прочут с това, че поучава умно другите, само че в това време взема редица пагубни персонални решения, които в последна сметка оставят царството му в безпорядък.
Как да бъдем мъдри
Може ли илеизмът да позволи Соломоновия абсурд? Идеята има подсъзнателен смисъл: като преминем към трето лице, нашите описания на обстановката ще стартират да звучат по този начин, като че ли приказваме за някой различен, а не за себе си. Това чувство за дистанцираност ще ни разреши да забележим по-голямата картина, вместо да се вглъбяваме в личните си усеща.
Точно това е открил Гросман в изследване, извършено дружно с Итън Крос от Мичиганския университет в Ан Арбър. Те демонстрират, че хората, употребяващи илеизма, с цел да приказват за проблемите си, демонстрират по-голяма интелектуална невзискателност, дарба да разпознават гледните точки на другите и подготвеност за реализиране на компромис - покачват общите си резултати по умно размишление.
Работейки с Абигейл Шолер, Анна Дорфман и сътрудници, Гросман моли участниците да водят всекидневен дневник в продължение на един месец, в който да разказват обстановка, която преди малко са претърпели. На половината от тях е било казано да пишат записите си в трето лице, а на другата половина - в първо лице. В началото и в края на проучването екипът тествал и общомъдрите разсъждения на участниците. Както се очакваше, откривателите откриха, че в хода на интервенцията участниците, които са били насърчени да употребяват илеизма в дневниците си, означиха повишение на резултатите си във връзка с мъдрото размишление в границите на месеца.
Като ни предизвиква да гледаме на проблемите си в вероятност, потреблението на илеизма може да ни помогне да реагираме по-балансирано на ежедневния стрес. Хората, които са попълвали дневника в трето лице, оповестяват за повече позитивни страсти след предизвикателни събития, вместо да се стопират само на тъгата, разочарованието или неудовлетворението.
Най-просто казано, илеизмът е практиката да се приказва за себе си в трето лице, а не в първо лице. Този реторичен прийом постоянно се употребява от политиците, с цел да се опитат да придадат обективност на думите си. Например в описа си за Галската война император Юлий Цезар написа " Цезар отмъсти на обществото ", а не " Аз отмъстих на обществото ". Малката езикова смяна наподобява има за цел да придаде на изявлението чувство за исторически факт, записан от неутрален наблюдаващ.
За актуалното ухо илеизмът може да звучи малко неуместно или помпозно - даже можеда се присмиваме на известните хора, които избират да приказват по този метод. И въпреки всичко последните психически проучвания демонстрират, че илеизмът може да донесе някои действителни когнитивни изгоди. Ако се опитваме да вземем мъчно решение, говоренето за себе си в трето лице може да ни помогне да обезвреждаме страстите, които биха могли да отклонят мисълта ни, позволявайки ни да намерим по-мъдро решение на казуса.
Парадоксът на Соломон
За да разберем тези преимущества на илеизма, първо би трябвало да разгледаме методите, по които учените мерят мъдростта на нечии разсъждения.
Научното проучване на мъдростта е управлявано от Игор Гросман от Университета на Ватерло в Канада. За първи път Гросман се опира на работата на голям брой философи, с цел да вземе решение за серия от " метакогнитивни съставни елементи " - в това число интелектуално примирение, признание на гледните точки на другите и търсене на компромис - които нормално се смятат за основни за мъдрото взимане на решения.
В едно от първите си проучвания Гросман помолил участниците да мислят на глас за отговорите си на разнообразни алтернативи - като да вземем за пример персонални проблеми, до момента в който самостоятелни психолози оценявали изказаните от тях отговори съгласно тези критерии. Гросман открива, че тези проби за умно мислене са по-добри от тестванията за просветеност при предсказването на цялостното задоволство от живота на хората и качеството на техните обществени взаимоотношения. Това допуска, че проучванията са уловили нещо неповторимо в техните умения за размишление.
По-късните проучвания на Гросман разкриват, че мъдростта на разсъжденията на хората може да зависи от подтекста. По-специално той открил, че резултатите от мъдрото им разсъждаване нормално са доста по-високи, когато преглеждат обстановки на други хора, в сравнение с личните си персонални алтернативи. Гросман назовава това " Парадоксът на Соломон " по името на античния древен цар, който е прочут с това, че поучава умно другите, само че в това време взема редица пагубни персонални решения, които в последна сметка оставят царството му в безпорядък.
Как да бъдем мъдри
Може ли илеизмът да позволи Соломоновия абсурд? Идеята има подсъзнателен смисъл: като преминем към трето лице, нашите описания на обстановката ще стартират да звучат по този начин, като че ли приказваме за някой различен, а не за себе си. Това чувство за дистанцираност ще ни разреши да забележим по-голямата картина, вместо да се вглъбяваме в личните си усеща.
Точно това е открил Гросман в изследване, извършено дружно с Итън Крос от Мичиганския университет в Ан Арбър. Те демонстрират, че хората, употребяващи илеизма, с цел да приказват за проблемите си, демонстрират по-голяма интелектуална невзискателност, дарба да разпознават гледните точки на другите и подготвеност за реализиране на компромис - покачват общите си резултати по умно размишление.
Работейки с Абигейл Шолер, Анна Дорфман и сътрудници, Гросман моли участниците да водят всекидневен дневник в продължение на един месец, в който да разказват обстановка, която преди малко са претърпели. На половината от тях е било казано да пишат записите си в трето лице, а на другата половина - в първо лице. В началото и в края на проучването екипът тествал и общомъдрите разсъждения на участниците. Както се очакваше, откривателите откриха, че в хода на интервенцията участниците, които са били насърчени да употребяват илеизма в дневниците си, означиха повишение на резултатите си във връзка с мъдрото размишление в границите на месеца.
Като ни предизвиква да гледаме на проблемите си в вероятност, потреблението на илеизма може да ни помогне да реагираме по-балансирано на ежедневния стрес. Хората, които са попълвали дневника в трето лице, оповестяват за повече позитивни страсти след предизвикателни събития, вместо да се стопират само на тъгата, разочарованието или неудовлетворението.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ