Специфична дипломация: Как Русия се подготвя за изтеглянето на САЩ от Афганистан
САЩ подписаха историческа договорка с талибаните още преди година, само че, както се очакваше, това не докара до бърз резултат. Преговорите сред талибаните и афганистанското държавно управление в Доха се точат от септември предходната година - страните към момента не са съумели да одобрят даже дневен ред. След като излязоха в отмора през декември, договарящите се срещнаха едвам в края на февруари, само че несполучливо. Поглеждайки към толкоз скромни резултати, Съединени американски щати, Русия и Казахстан към този момент оферират да се провежда един от кръговете на договарянията на тяхна територия, само че това надали ще промени нещо.
Проблемно завещание
Колкото върви времето, толкоз по-ясно става, че главният миг на съглашението - за изтеглянето на войските на НАТО от Афганистан в границите на 14 месеца след подписването - също няма да бъде изпълнен. Съединени американски щати в действителност са понижили контингента си от 8600 на 2500 бойци, само че те ясно показват, че няма да изтеглят останалите до месец май, в случай че не се случи някакво знамение и всички проблеми не бъдат решени сами.
Правителството на Германия, страната с втория по величина контингент в Афганистан, към този момент утвърди продължаването на задачата на Бундесвера до 2022 година, решението е влезнало в Народното събрание за утвърждение. Германските военни даже бяха посетени от немския министър на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер, която отлетя за Мазар-и-Шариф, където те служат.
Разбира се всички са на ясно, че неуспехът на споразуменията за отдръпване ще провокира гнева на талибаните и ново огнище на принуждение - самите бойци намерено приказват за това. Но последната дума е на новия президент на Съединени американски щати Джо Байдън, който е на път да предоговори договорката. Все още не е ясно до каква степен коренно.
Очертанията на политиката на новата администрация във връзка с Афганистан би трябвало да стане ясна на 27 март на конференция в Истанбул. В писмо до афганистанския президент Ашраф Гани държавният секретар Антъни Блинкен приканва да се ускори преговорния развой и твърди, че окончателното решение за контингента към момента не е взето.
Асошиейтед прес оповестява, че се е срещнала с плана на съглашението, което би трябвало да бъде подписано в Турция, само че смята,че то звучи доста нереалистично: Талибаните би трябвало да одобряват запазването на гражданските права и да пресечен контактите с Пакистан, който се смята за техен главен спонсор, а афганистанското държавно управление би трябвало да одобри талибаните като равноправни сътрудници и да напише нова конституция с тях. С други думи, за няколко месеца се предлага да се направи нещо, което не е било допустимо от десетилетия преди.
Мотивите на администрацията на Байдън са разбираеми - те не са доста удовлетворени от полученото завещание в Афганистан и в действителност не знаят какво да вършат с него. В такава обстановка афганистанските страни в спора стартират да се оглеждат в търсене на други съдружници. И те не можеха да пропуснат Русия.
Кабул против Кабулов
Талибаните бяха първите, които дойдоха в края на януари за поддръжката на Москва преди срещата на върха в Истанбул - те интензивно употребяват тази тактичност от 2018 година насам. Разбира се, Русия не е в положение да упражни действителен напън върху Съединени американски щати по подобен главен въпрос като изтеглянето на войските. Но Вашингтон е доста ревностен за присъединяване си в афганистанското съглашение и това може да донесе някои тактически триумфи.
Отношенията на Русия с Афганистан не са единствено връзки сред две страни. Това са страхове за обстановката в Централна Азия, и борбата със Съединени американски щати и контузията, останала от войната през 80-те години. Настоящото държавно управление на страната, ръководено от президента Ашраф Гани, не се възприема в Москва като самостоятелен индивид. Бившият президент Хамид Карзай е обичан - той се скара на американците и поддържа анексията на Крим. Като цяло Русия се пробва да откри баланс сред всички сили, настоящи в Афганистан, с цел да резервира въздействие върху обстановката в страната при положение на колапс на някоя от тях.
Както в Съединени американски щати, също и в Русия обособен посланик - шефът на втори отдел във външното министерство Замир Кабулов -отговаря за съветската политика в афганистанския бранш. Той не е харесван в Кабул с репутацията си на съвсем юрист на талибаните на интернационалната сцена. Организираните от него събития - да вземем за пример срещи в московски формат - не бяха доста харесвани от афганистанския президент Ашраф Гани , защото афганистанското държавно управление не беше показано в тях (имаше единствено хора от консултативния Висш съвет за мир). Кабулов отговори на сходна рецензия с обвинявания за непризнателност.
Последното посещаване на талибаните в Москва обаче докара до в действителност сериозен скандал. След него Кабулов даде обстойно изявление, където прегледа няколко тези, неприемливи за афганистанските управляващи. „ Талибаните се придържат към съглашението съвсем безупречно - нито един американски боец не е умрял след сключване на съглашението - което не може да се каже за американците. Те неведнъж са удряли талибаните под разнообразни предлози ” - споделя дипломатът. Той се спря и на недоволствата на талибаните, че делегатите от Кабул саботират договарянията в Доха, и се съгласи с тази рекламация.
![Крайният период за евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан доближава, само че те към този момент остават]( "Крайният период за евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан доближава, само че те към този момент остават")
" Крайният период " за евакуиране на Съединени американски щати от Афганистан доближава, само че те към този момент остават
Тъй като Съединени американски щати евентуално няма да могат да изтеглят войските си до крайния период, контрактуван с талибаните на 1 март 2021 година, Вашингтон се опи...
В допълнение на пръв взор безобидната фраза, че пожеланият сюжет за Москва би бил основаването на „ преходно държавно управление на обединението, в което талибаните ще заемат уместно място “, притегли ненадейно доста внимание. На доктрина това желаят американците. Но техните афганистански чиновници знаят доста по-добре и може би даже са получили някои гаранции за личната си сигурност от тях. Но те не са подготвени да чуят същото от Кабулов.
Интервюто на Кабулов беше разисквано в Афганистан по телевизионните канали, политиците бяха подложени на критика, а афганистанското външно министерство даже разгласява пост във Фейсбук на съветски език, където съобщи, че думите на Кабулов „ в множеството случаи са в директно несъгласие " с позицията на „ другарската Руска страна. " Но това надали е в действителност по този начин - в сегашната система на съветската власт е невероятно да си представим, че чиновник от такова равнище би се управлявал по подобен внимателен въпрос от персонални възгледи, които не са съгласувани с управлението.
Недоволството на Кабул беше изгладено по време на незабавно посещаване в Москва на афганистанския външен министър Мохамад Ханиф Атмар , някогашен шпионин и консултант по националната сигурност, който по едно време си сътрудничеше с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики. По време на диалозите с Лавров той изиска да съобщи на Путин, че Афганистан желае да „ бъде другар с страната и с народа на Русия ", а на конференцията той непрекъснато повтаряше формулировката state to state (държава с държава), като намекваше, че съветската дипломация би трябвало да се води тъкмо от този принцип. Ситуацията, когато Москва възприема Кабул и талибаните като равнопоставени сътрудници, явно е неприемлива за министър Атмар.
Наистина има основа за сполучливо съдействие сред Русия и афганистанското държавно управление. Например Кабул с наслада закупи съветска ваксина против ковид и кани Москва да се причисли към взаимния афгано-узбекски план за създаване на железопътна линия до Пакистан. С реализацията на трансафганистанските планове постоянно е имало проблеми, само че концепцията е добра най-малко за основаване на по-положителна атмосфера в връзките.
Афганистански княжества
![Има заплаха талибаните да засилват военните си интервенции в Афганистан]( "Има заплаха талибаните да засилват военните си интервенции в Афганистан")
Има заплаха талибаните да засилват военните си интервенции в Афганистан
Талибаните могат да засилват военните си интервенции в Афганистан, откакто американските и натовските войски се изтеглят, предизвести...
На фона на публикуването на новия проект на администрацията на Байдън за Афганистан, кабулските политици споделят не доста приятни неща за съюзния с тях Вашингтон. Например вицепрезидентът Амрулах Салех сподели, че в Кабул са признателни на Съединени американски щати за двадесетгодишната финансова и военна помощ, само че те няма да търпят никакви заповеди оттова. Афганистанците обичат да повтарят тази елементарна концепция „ взимаме пари, само че не се продаваме “ по всевъзможен мотив.
Въпреки това за Съединени американски щати актуалният Афганистан остава сътрудник и значим имиджов план. Това значи, че те се интересуват от триумфа му. Същото не може да се каже за Русия, за която утежняването на обстановката в Афганистан ще значи неуспех на най-големия й геополитически съперник - даже причина да упрекне Америка, че не се е справила с ролята си на международен водач.
Въпреки опитите на Кабул да организира външна политика, самостоятелна от Съединени американски щати, по такива съществени въпроси като Крим (присъединяването му към Русия беше подкрепено от някогашния президент Хамид Карзай) и Иран (на американските войски, ситуирани в Афганистан, е неразрешено да нападат иранска територия), в Русия афганистанското държавно управление се счита за американска марионетка, която всеки миг може да попадне под натиска на талибаните.
Затова, съгласно Москва, яйцата би трябвало да се поставят в разнообразни кошници и връзките да се поддържат преди всичко не с Кабул, а с локалните неофициални водачи. Особено в северните провинции, които граничат с постсъветските републики. Ето за какво водачът на таджикската общественост Ата-Мохамад Нур беше значим посетител на всички московски срещи за Афганистан.
Отчасти задачите на Русия и Съединените щати в Афганистан съответстват - и двете страни се застъпват за образуването на преходно държавно управление и прекратяването на войната, след което ще бъде допустимо да се въздъхне и към този момент да не се преглежда този въпрос. Това важи изключително за Вашингтон, който под управлението на Тръмп или Байдън е изтощен от дълга и напразна акция, почнала през 2001 година.
![Руснаците употребяват сполучливо в Сирия опита от Афганистан]( "Руснаците употребяват сполучливо в Сирия опита от Афганистан")
Руснаците употребяват сполучливо в Сирия опита от Афганистан
Добре знае се, че в Сирия съветските военнослужещи извършват специфична задача, в това число присъединяване във военни дейности. Ясно е, че загу...
Освен това както Съединени американски щати, по този начин и Русия, се оказват в обстановка, в която би трябвало да лавират сред ползите на Кабул и талибаните. Това може да се даде като основа за съдействие - не на вятъра американците, които преди бяха извънредно снизходителни към съветските старания в Афганистан, в този момент се приготвят за среща в новия формат на „ разширената тройка “ (Русия, Съединени американски щати, Китай + Пакистан). Той ще се организира на 18 март в Москва, а не в Доха.
Подтекстът, който Кабул чува в думите на Москва и Вашингтон, са разнообразни. За афганистанското държавно управление Съединени американски щати са сложни и строги, само че въпреки всичко са юрист. Не вярвайки изцяло на американците, Кабул се надява, че те към момента водят договаряния с талибаните, с цел да получат въздействие върху тях и да ги отслабят, като влязат в политическото поле единствено официално.
Русия от своя страна е състезател с неразбираеми цели, които също така се трансформират според от обстановката. Москва е подготвена да подкопае престижа на централното държавно управление, като се занимава с локални „ характерни принцове “, както и с пълноценни политически субекти. Съюзът със северните неофициални водачи - таджики и узбеки - е малко по-голям, с южните - талибаните - по-малко, само че също по този начин ще бъде потребен.
Този метод би трябвало да разреши на Русия да резервира лоста в Афганистан, в случай че в страната избухне безпорядък и централното държавно управление престане да играе каквато и да е роля. Това също доста усложнява връзките с Кабул, който е отворен за градивен разговор с Москва, макар зависимостта си от Вашингтон. Разположена доста по-близо до афганистанската граница от Съединени американски щати, Русия мъчно може да си разреши да рискува и да избере по-едностранна тактика.
Превод: Ганчо Каменарски
Проблемно завещание
Колкото върви времето, толкоз по-ясно става, че главният миг на съглашението - за изтеглянето на войските на НАТО от Афганистан в границите на 14 месеца след подписването - също няма да бъде изпълнен. Съединени американски щати в действителност са понижили контингента си от 8600 на 2500 бойци, само че те ясно показват, че няма да изтеглят останалите до месец май, в случай че не се случи някакво знамение и всички проблеми не бъдат решени сами.
Правителството на Германия, страната с втория по величина контингент в Афганистан, към този момент утвърди продължаването на задачата на Бундесвера до 2022 година, решението е влезнало в Народното събрание за утвърждение. Германските военни даже бяха посетени от немския министър на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер, която отлетя за Мазар-и-Шариф, където те служат.
Разбира се всички са на ясно, че неуспехът на споразуменията за отдръпване ще провокира гнева на талибаните и ново огнище на принуждение - самите бойци намерено приказват за това. Но последната дума е на новия президент на Съединени американски щати Джо Байдън, който е на път да предоговори договорката. Все още не е ясно до каква степен коренно.
Очертанията на политиката на новата администрация във връзка с Афганистан би трябвало да стане ясна на 27 март на конференция в Истанбул. В писмо до афганистанския президент Ашраф Гани държавният секретар Антъни Блинкен приканва да се ускори преговорния развой и твърди, че окончателното решение за контингента към момента не е взето.
Асошиейтед прес оповестява, че се е срещнала с плана на съглашението, което би трябвало да бъде подписано в Турция, само че смята,че то звучи доста нереалистично: Талибаните би трябвало да одобряват запазването на гражданските права и да пресечен контактите с Пакистан, който се смята за техен главен спонсор, а афганистанското държавно управление би трябвало да одобри талибаните като равноправни сътрудници и да напише нова конституция с тях. С други думи, за няколко месеца се предлага да се направи нещо, което не е било допустимо от десетилетия преди.
Мотивите на администрацията на Байдън са разбираеми - те не са доста удовлетворени от полученото завещание в Афганистан и в действителност не знаят какво да вършат с него. В такава обстановка афганистанските страни в спора стартират да се оглеждат в търсене на други съдружници. И те не можеха да пропуснат Русия.
Кабул против Кабулов
Талибаните бяха първите, които дойдоха в края на януари за поддръжката на Москва преди срещата на върха в Истанбул - те интензивно употребяват тази тактичност от 2018 година насам. Разбира се, Русия не е в положение да упражни действителен напън върху Съединени американски щати по подобен главен въпрос като изтеглянето на войските. Но Вашингтон е доста ревностен за присъединяване си в афганистанското съглашение и това може да донесе някои тактически триумфи.
Отношенията на Русия с Афганистан не са единствено връзки сред две страни. Това са страхове за обстановката в Централна Азия, и борбата със Съединени американски щати и контузията, останала от войната през 80-те години. Настоящото държавно управление на страната, ръководено от президента Ашраф Гани, не се възприема в Москва като самостоятелен индивид. Бившият президент Хамид Карзай е обичан - той се скара на американците и поддържа анексията на Крим. Като цяло Русия се пробва да откри баланс сред всички сили, настоящи в Афганистан, с цел да резервира въздействие върху обстановката в страната при положение на колапс на някоя от тях.
Както в Съединени американски щати, също и в Русия обособен посланик - шефът на втори отдел във външното министерство Замир Кабулов -отговаря за съветската политика в афганистанския бранш. Той не е харесван в Кабул с репутацията си на съвсем юрист на талибаните на интернационалната сцена. Организираните от него събития - да вземем за пример срещи в московски формат - не бяха доста харесвани от афганистанския президент Ашраф Гани , защото афганистанското държавно управление не беше показано в тях (имаше единствено хора от консултативния Висш съвет за мир). Кабулов отговори на сходна рецензия с обвинявания за непризнателност.
Последното посещаване на талибаните в Москва обаче докара до в действителност сериозен скандал. След него Кабулов даде обстойно изявление, където прегледа няколко тези, неприемливи за афганистанските управляващи. „ Талибаните се придържат към съглашението съвсем безупречно - нито един американски боец не е умрял след сключване на съглашението - което не може да се каже за американците. Те неведнъж са удряли талибаните под разнообразни предлози ” - споделя дипломатът. Той се спря и на недоволствата на талибаните, че делегатите от Кабул саботират договарянията в Доха, и се съгласи с тази рекламация.
Тъй като Съединени американски щати евентуално няма да могат да изтеглят войските си до крайния период, контрактуван с талибаните на 1 март 2021 година, Вашингтон се опи...
В допълнение на пръв взор безобидната фраза, че пожеланият сюжет за Москва би бил основаването на „ преходно държавно управление на обединението, в което талибаните ще заемат уместно място “, притегли ненадейно доста внимание. На доктрина това желаят американците. Но техните афганистански чиновници знаят доста по-добре и може би даже са получили някои гаранции за личната си сигурност от тях. Но те не са подготвени да чуят същото от Кабулов.
Интервюто на Кабулов беше разисквано в Афганистан по телевизионните канали, политиците бяха подложени на критика, а афганистанското външно министерство даже разгласява пост във Фейсбук на съветски език, където съобщи, че думите на Кабулов „ в множеството случаи са в директно несъгласие " с позицията на „ другарската Руска страна. " Но това надали е в действителност по този начин - в сегашната система на съветската власт е невероятно да си представим, че чиновник от такова равнище би се управлявал по подобен внимателен въпрос от персонални възгледи, които не са съгласувани с управлението.
Недоволството на Кабул беше изгладено по време на незабавно посещаване в Москва на афганистанския външен министър Мохамад Ханиф Атмар , някогашен шпионин и консултант по националната сигурност, който по едно време си сътрудничеше с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики. По време на диалозите с Лавров той изиска да съобщи на Путин, че Афганистан желае да „ бъде другар с страната и с народа на Русия ", а на конференцията той непрекъснато повтаряше формулировката state to state (държава с държава), като намекваше, че съветската дипломация би трябвало да се води тъкмо от този принцип. Ситуацията, когато Москва възприема Кабул и талибаните като равнопоставени сътрудници, явно е неприемлива за министър Атмар.
Наистина има основа за сполучливо съдействие сред Русия и афганистанското държавно управление. Например Кабул с наслада закупи съветска ваксина против ковид и кани Москва да се причисли към взаимния афгано-узбекски план за създаване на железопътна линия до Пакистан. С реализацията на трансафганистанските планове постоянно е имало проблеми, само че концепцията е добра най-малко за основаване на по-положителна атмосфера в връзките.
Афганистански княжества
Талибаните могат да засилват военните си интервенции в Афганистан, откакто американските и натовските войски се изтеглят, предизвести...
На фона на публикуването на новия проект на администрацията на Байдън за Афганистан, кабулските политици споделят не доста приятни неща за съюзния с тях Вашингтон. Например вицепрезидентът Амрулах Салех сподели, че в Кабул са признателни на Съединени американски щати за двадесетгодишната финансова и военна помощ, само че те няма да търпят никакви заповеди оттова. Афганистанците обичат да повтарят тази елементарна концепция „ взимаме пари, само че не се продаваме “ по всевъзможен мотив.
Въпреки това за Съединени американски щати актуалният Афганистан остава сътрудник и значим имиджов план. Това значи, че те се интересуват от триумфа му. Същото не може да се каже за Русия, за която утежняването на обстановката в Афганистан ще значи неуспех на най-големия й геополитически съперник - даже причина да упрекне Америка, че не се е справила с ролята си на международен водач.
Въпреки опитите на Кабул да организира външна политика, самостоятелна от Съединени американски щати, по такива съществени въпроси като Крим (присъединяването му към Русия беше подкрепено от някогашния президент Хамид Карзай) и Иран (на американските войски, ситуирани в Афганистан, е неразрешено да нападат иранска територия), в Русия афганистанското държавно управление се счита за американска марионетка, която всеки миг може да попадне под натиска на талибаните.
Затова, съгласно Москва, яйцата би трябвало да се поставят в разнообразни кошници и връзките да се поддържат преди всичко не с Кабул, а с локалните неофициални водачи. Особено в северните провинции, които граничат с постсъветските републики. Ето за какво водачът на таджикската общественост Ата-Мохамад Нур беше значим посетител на всички московски срещи за Афганистан.
Отчасти задачите на Русия и Съединените щати в Афганистан съответстват - и двете страни се застъпват за образуването на преходно държавно управление и прекратяването на войната, след което ще бъде допустимо да се въздъхне и към този момент да не се преглежда този въпрос. Това важи изключително за Вашингтон, който под управлението на Тръмп или Байдън е изтощен от дълга и напразна акция, почнала през 2001 година.
Добре знае се, че в Сирия съветските военнослужещи извършват специфична задача, в това число присъединяване във военни дейности. Ясно е, че загу...
Освен това както Съединени американски щати, по този начин и Русия, се оказват в обстановка, в която би трябвало да лавират сред ползите на Кабул и талибаните. Това може да се даде като основа за съдействие - не на вятъра американците, които преди бяха извънредно снизходителни към съветските старания в Афганистан, в този момент се приготвят за среща в новия формат на „ разширената тройка “ (Русия, Съединени американски щати, Китай + Пакистан). Той ще се организира на 18 март в Москва, а не в Доха.
Подтекстът, който Кабул чува в думите на Москва и Вашингтон, са разнообразни. За афганистанското държавно управление Съединени американски щати са сложни и строги, само че въпреки всичко са юрист. Не вярвайки изцяло на американците, Кабул се надява, че те към момента водят договаряния с талибаните, с цел да получат въздействие върху тях и да ги отслабят, като влязат в политическото поле единствено официално.
Русия от своя страна е състезател с неразбираеми цели, които също така се трансформират според от обстановката. Москва е подготвена да подкопае престижа на централното държавно управление, като се занимава с локални „ характерни принцове “, както и с пълноценни политически субекти. Съюзът със северните неофициални водачи - таджики и узбеки - е малко по-голям, с южните - талибаните - по-малко, само че също по този начин ще бъде потребен.
Този метод би трябвало да разреши на Русия да резервира лоста в Афганистан, в случай че в страната избухне безпорядък и централното държавно управление престане да играе каквато и да е роля. Това също доста усложнява връзките с Кабул, който е отворен за градивен разговор с Москва, макар зависимостта си от Вашингтон. Разположена доста по-близо до афганистанската граница от Съединени американски щати, Русия мъчно може да си разреши да рискува и да избере по-едностранна тактика.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ