Не бих помолила дъщеря си за помощ
Съседите ме поучават да желая пари от щерка си, само че в никакъв случай няма да го направя, даже да загивам от апетит. Като дете постоянно е споделяла и дребното парче шоколад с мен. Когато порасна и стартира работа, ми е предложила помощта си доста пъти.
Отказвах й, тъй като към момента работех и можех да се прехранвам. Но всичко се промени, откакто се пенсионирах. През последните пет години работех като чистачка в учебно заведение. Бях изтощена, несъмнено, само че най-малко имах задоволително пари за хапчета. Почти половината от пенсията отива за комунални услуги. Ям овесена каша и супи, а от време на време закупувам мляко.
Не закупувам медикаментите, които ми предписа лекарят предходната година. Не се церя. Да си купя медикаменти и да заставам гладна без самун?
Дъщеря ми се омъжи за повторно същата година и отпътува за столицата с новия си брачен партньор. Изпрати фотоси, купили са си кола и апартамент. Бяха на отмора в Турция през юни.
Пита ме по какъв начин съм със здравето и дали има какво да хапвам. През цялото време я неистина, че всичко е наред, че имам всичко, а тя има вяра. Въпреки че, тя доста добре знае каква е моята пенсия и какви са цените в магазина.
Вижте още: Дъщерята не ни предложения на сватбата
Помолих щерка си да ми даде назаем 30 лева На идващия ден парите бяха в картата ми. Тя се обади да ме попита дали съм ги получила. Ще й го върна, само че не знам по какъв начин да го направя онлайн. Толкова пари коства един обяд в столицата! Единственият път, когато помолих за помощ и тя ми даде тези 30 лв.. Повече няма да я апелирам за пари.
Ще продължа да неистина, че имам какво да хапвам. Тя може би в действителност мисли, че в провинцията всичко е гратис, а единствено в столицата цените са високи. Не е идвала у дома от доста време и не е отваряла хладилника на майка си.
