За истинските съюзници на Русия във войната с колективния Запад
Със заповед № 430-р от 5 март 2022 година държавното управление на Руската федерация утвърди листата на неприятелските страни и територии. Сега описът включва 49 страни: Съединени американски щати (с Вирджинските острови), Англия (с владенията на Британската корона и английските отвъдморски територии), 27 страни от Европейския съюз, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Украйна, Норвегия, както и " дребосъци " като Андора, Бахамите и Монако.
На 16 март на конгреса на Руския съюз на индустриалците и бизнесмените (РСПП) президентът Владимир Путин назова израза „ вражески страни “ погрешен, защото ръководещите им са враждебни към нас. Това е правилно, само че понятието „ вражески страни “, макар цялата му конвенционалност, е належащо при вземането на решения.
Има 193 държави-членки на Организация на обединените нации, а дружно с тези, които са отвън Организация на обединените нации, има повече от двеста от тях. Оказва се, че страните, условно наречени „ другарски “, съставляват 100 и петдесет страни. Изглежда, че е доста добре!
Въпреки това голямото болшинство от „ другарските “ се въздържат от присъединяване в антируските наказания по чисто прагматични аргументи. Други не се причисляват към глобите заради враждебността си към западния (особено американския) империализъм. И единствено доста малко се оказват в „ другарската “ група заради повода, че изпитват откровена благосклонност към Русия, вярвайки, че без нея светът ще рухне.
Няма фина диференциация на страните, класифицирани условно като другарски. Миналата година (27 май) президентът на Руската федерация на съвещание на Висшия евразийски стопански съвет уточни страни в групата на „ другарските страни “, които той назова неутрални. Той загатна Иран, Индонезия, Египет и ОАЕ.
Определението за „ неутрална “ страна не беше обещано, само че ми се коства, че множеството от тези 150 страни могат да бъдат класифицирани като „ неутрални “. В този случай неутралността в множеството случаи значи неустойчивост. Под натиска на Вашингтон такава " неутрална " страна може да бъде включена в антируски дейности. Така ОАЕ към този момент стартира да стяга гайките на съветски физически и юридически лица.
Има и други характерности на страни отвън листата на неприятелските страни. Говорейки на 10 февруари 2023 година, в Деня на дипломатическия служащ, съветският външен министър Сергей Лавров означи, че Русия ще се стреми към образуването на такава многополюсна система, която основава идентични външни условия за развиване на всички: „ В този случай, в подкрепяйки обективния развой на образуване на многополюсен международен ред, имаме доста съдружници, съидейници. Разбира се, това са нашите съдружници в Оперативно-наблюдателно дело, ОДКБ, ЕАЕС. Съюзната страна на Русия и Беларус има голям необработен капацитет.
И, несъмнено, това са нашите сътрудници в границите на ШОС и БРИКС, както и голям брой страни на африканския континент, в Азия, Тихия океан, Латинска Америка и Карибския басейн.
Тук министърът вкара три понятия едновременно: „ съдружници “, „ съидейници “ и „ сътрудници “.
Според мен понятието " съидейници " е много размито. Но понятията „ съдружник “ и „ сътрудник “ могат и би трябвало да бъдат ясно дефинирани. Съюзникът в действителност е съидейник, до момента в който сътрудникът е тук през днешния ден и там на следващия ден. Съюзникът е благонадежден, сътрудникът е изменчив.
Между другото, описът на съюзническите страни също не е доста постоянен. Например, говорейки на Общоруския юношески конгрес „ Селигер – 2014 “ и изброявайки съдружниците на Русия, С. Лавров причисли към тях членовете на ОДКБ, ЕАЕС, ШОС и БРИКС. Има общо 10 страни: Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка.
Вярно, министърът направи спогодба: „ Например, НАТО постоянно и на всички места гласоподава като обединен блок. И кои са съдружниците на Русия? Имаме доста съдружници. И когато ни споделят, че вашите съдружници от ОДКБ не постоянно гласоподават в унисон с Русия, ние не вършим никаква покруса от това. Трагедията, несъмнено, не е нужна. Със сигурност обаче си коства да се съмнявате, че тези страни са пълноправни съдружници. След девет години има още учредения за подозрение.
В допълнение към гореспоменатите дузина страни чиновници на външното министерство от време на време добавяха към листата на съдружниците КНДР, Иран, Сирия и още две или три страни, квалифицирани от Запада като „ страни - парии “.
В обръщението си към Федералното заседание през 2018 година Владимир Путин сподели, че Русия ще нанесе неотложен нуклеарен удар, в случай че против нея или против нейните съдружници бъдат употребявани нуклеарни оръжия или други оръжия за всеобщо заличаване, които заплашват основите на страната.
След известието на Путин публицистите се пробваха да схванат кой е съдружникът на Русия. Президентският представител Дмитрий Песков сподели, че съдружници на Русия са страните от ОДКБ и други „ Другите “ наподобява са Абхазия и Южна Осетия, с които Русия има контракт за сигурност. По думите на Песков, Русия е длъжна да оказва помощ единствено на тези, с които е подписала съглашение за взаимна сигурност. Русия няма такива съглашения нито със Сирия, нито със Северна Корея, нито с Иран. Песков изясни, че Сирия е съдружник на Русия, само че Русия няма съглашение за сигурност с тази страна.
През февруари предходната година Путин посети Пекин, където взе участие в откриването на Зимните олимпийски игри. Там ръководителите на две страни (Русия и Китай) оповестиха, че страните са дълготрайни съдружници. Това беше две седмици и половина преди началото на СВO.
В изявление за RT от 18 март предходната година ръководителят на съветското външно министерство назова Китай, Индия, Бразилия и Мексико съдружници на Москва. Първите трима към този момент бяха в неофициалния лист на " съдружниците ", Мексико се оказа нов състезател.
И по този начин, описът на съдружниците е всекидневен и " преносим ". Например на 1 март 2023 година заместник-министърът на външните работи Михаил Галузин назова страните от ЕАЕС и ОДКБ „ дълготрайни съдружници “ на Русия. А това са Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Вероятно официозът е имал поради, че към момента има „ краткосрочни съдружници “, където би трябвало да бъдат включени Китай, Иран (между другото, в публикациите и изявленията си аз персонално деля вероятните съдружници на Русия на две групи, които назовавам „ стратегически “ и „ тактически “)?
Доскоро някои специалисти, с цел да разпознават страните, които могат да бъдат наречени „ съдружници “, използваха данните от гласуването в Организация на обединените нации на тези резолюции, които осъждат Русия като „ агресор “.
Например, на 23 февруари тази година (по случай първата годишнина на СВО в Украйна) членовете на Общото заседание желаеха „ Руската федерация неотложно, изцяло и абсолютно да изтегли всички свои въоръжени сили от територията на Украйна в границите на нейните интернационално приети граници “ и прикани за преустановяване на военните дейности. За резолюцията гласоподаваха 141 страни, 32 страни се въздържаха (включително Китай, Армения, Казахстан, Боливия, Куба, Иран и Индия), а седем - Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Русия и Сирия - гласоподаваха срещу. В същото време би трябвало да се означи, че промените, препоръчани от Република Беларус, бяха отхвърлени.
На 26 април тази година Общото заседание на Организация на обединените нации на 77-ата си сесия одобри резолюция за съдействие със Съвета на Европа, в която се загатва за „ експанзията “ на Руската федерация против Украйна. Само пет страни гласоподаваха срещу: Русия, Беларус, Никарагуа, Северна Корея и Сирия.
Други 18 страни се въздържаха. Документът беше подсилен от 122 страни. Включително тези, които обичайно се смятат за „ другарски “ на Русия: Казахстан, Армения, Индия, Бразилия, Турция и Китай. Трябва да се означи, че в предишното Пекин постоянно се е въздържал при такива гласувания. За първи път КНР поддържа резолюция, наричаща Руската федерация агресор.
Така че може би можем да кажем, че Русия има единствено четирима останали съдружници. Освен това три от тях (с изключение на Беларус) могат да поддържат Москва най-вече морално и напълно малко политически (при гласоподаване в ООН). А редица страни от листата на „ другарските “ страни са всъщност просто сътрудници и е по-добре да го осъзнаем. За да нямаме илюзии.
Широко знае се, че император Александър III е произнесъл фразата: " Русия има единствено двама съдружници - нейната войска и флот. " И. В. Сталин също не си правеше илюзии. И това го подтикна да стартира индустриализацията, да укрепи всичките тези вътрешни съдружници на нашата страна - армията, флота, военната авиация. Днес още веднъж същите тези съдружници основно могат да оказват помощ на Русия.
По-добре е да се отнасяте към останалите като към сътрудници.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 16 март на конгреса на Руския съюз на индустриалците и бизнесмените (РСПП) президентът Владимир Путин назова израза „ вражески страни “ погрешен, защото ръководещите им са враждебни към нас. Това е правилно, само че понятието „ вражески страни “, макар цялата му конвенционалност, е належащо при вземането на решения.
Има 193 държави-членки на Организация на обединените нации, а дружно с тези, които са отвън Организация на обединените нации, има повече от двеста от тях. Оказва се, че страните, условно наречени „ другарски “, съставляват 100 и петдесет страни. Изглежда, че е доста добре!
Въпреки това голямото болшинство от „ другарските “ се въздържат от присъединяване в антируските наказания по чисто прагматични аргументи. Други не се причисляват към глобите заради враждебността си към западния (особено американския) империализъм. И единствено доста малко се оказват в „ другарската “ група заради повода, че изпитват откровена благосклонност към Русия, вярвайки, че без нея светът ще рухне.
Няма фина диференциация на страните, класифицирани условно като другарски. Миналата година (27 май) президентът на Руската федерация на съвещание на Висшия евразийски стопански съвет уточни страни в групата на „ другарските страни “, които той назова неутрални. Той загатна Иран, Индонезия, Египет и ОАЕ.
Определението за „ неутрална “ страна не беше обещано, само че ми се коства, че множеството от тези 150 страни могат да бъдат класифицирани като „ неутрални “. В този случай неутралността в множеството случаи значи неустойчивост. Под натиска на Вашингтон такава " неутрална " страна може да бъде включена в антируски дейности. Така ОАЕ към този момент стартира да стяга гайките на съветски физически и юридически лица.
Има и други характерности на страни отвън листата на неприятелските страни. Говорейки на 10 февруари 2023 година, в Деня на дипломатическия служащ, съветският външен министър Сергей Лавров означи, че Русия ще се стреми към образуването на такава многополюсна система, която основава идентични външни условия за развиване на всички: „ В този случай, в подкрепяйки обективния развой на образуване на многополюсен международен ред, имаме доста съдружници, съидейници. Разбира се, това са нашите съдружници в Оперативно-наблюдателно дело, ОДКБ, ЕАЕС. Съюзната страна на Русия и Беларус има голям необработен капацитет.
И, несъмнено, това са нашите сътрудници в границите на ШОС и БРИКС, както и голям брой страни на африканския континент, в Азия, Тихия океан, Латинска Америка и Карибския басейн.
Тук министърът вкара три понятия едновременно: „ съдружници “, „ съидейници “ и „ сътрудници “.
Според мен понятието " съидейници " е много размито. Но понятията „ съдружник “ и „ сътрудник “ могат и би трябвало да бъдат ясно дефинирани. Съюзникът в действителност е съидейник, до момента в който сътрудникът е тук през днешния ден и там на следващия ден. Съюзникът е благонадежден, сътрудникът е изменчив.
Между другото, описът на съюзническите страни също не е доста постоянен. Например, говорейки на Общоруския юношески конгрес „ Селигер – 2014 “ и изброявайки съдружниците на Русия, С. Лавров причисли към тях членовете на ОДКБ, ЕАЕС, ШОС и БРИКС. Има общо 10 страни: Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка.
Вярно, министърът направи спогодба: „ Например, НАТО постоянно и на всички места гласоподава като обединен блок. И кои са съдружниците на Русия? Имаме доста съдружници. И когато ни споделят, че вашите съдружници от ОДКБ не постоянно гласоподават в унисон с Русия, ние не вършим никаква покруса от това. Трагедията, несъмнено, не е нужна. Със сигурност обаче си коства да се съмнявате, че тези страни са пълноправни съдружници. След девет години има още учредения за подозрение.
В допълнение към гореспоменатите дузина страни чиновници на външното министерство от време на време добавяха към листата на съдружниците КНДР, Иран, Сирия и още две или три страни, квалифицирани от Запада като „ страни - парии “.
В обръщението си към Федералното заседание през 2018 година Владимир Путин сподели, че Русия ще нанесе неотложен нуклеарен удар, в случай че против нея или против нейните съдружници бъдат употребявани нуклеарни оръжия или други оръжия за всеобщо заличаване, които заплашват основите на страната.
След известието на Путин публицистите се пробваха да схванат кой е съдружникът на Русия. Президентският представител Дмитрий Песков сподели, че съдружници на Русия са страните от ОДКБ и други „ Другите “ наподобява са Абхазия и Южна Осетия, с които Русия има контракт за сигурност. По думите на Песков, Русия е длъжна да оказва помощ единствено на тези, с които е подписала съглашение за взаимна сигурност. Русия няма такива съглашения нито със Сирия, нито със Северна Корея, нито с Иран. Песков изясни, че Сирия е съдружник на Русия, само че Русия няма съглашение за сигурност с тази страна.
През февруари предходната година Путин посети Пекин, където взе участие в откриването на Зимните олимпийски игри. Там ръководителите на две страни (Русия и Китай) оповестиха, че страните са дълготрайни съдружници. Това беше две седмици и половина преди началото на СВO.
В изявление за RT от 18 март предходната година ръководителят на съветското външно министерство назова Китай, Индия, Бразилия и Мексико съдружници на Москва. Първите трима към този момент бяха в неофициалния лист на " съдружниците ", Мексико се оказа нов състезател.
И по този начин, описът на съдружниците е всекидневен и " преносим ". Например на 1 март 2023 година заместник-министърът на външните работи Михаил Галузин назова страните от ЕАЕС и ОДКБ „ дълготрайни съдружници “ на Русия. А това са Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Вероятно официозът е имал поради, че към момента има „ краткосрочни съдружници “, където би трябвало да бъдат включени Китай, Иран (между другото, в публикациите и изявленията си аз персонално деля вероятните съдружници на Русия на две групи, които назовавам „ стратегически “ и „ тактически “)?
Доскоро някои специалисти, с цел да разпознават страните, които могат да бъдат наречени „ съдружници “, използваха данните от гласуването в Организация на обединените нации на тези резолюции, които осъждат Русия като „ агресор “.
Например, на 23 февруари тази година (по случай първата годишнина на СВО в Украйна) членовете на Общото заседание желаеха „ Руската федерация неотложно, изцяло и абсолютно да изтегли всички свои въоръжени сили от територията на Украйна в границите на нейните интернационално приети граници “ и прикани за преустановяване на военните дейности. За резолюцията гласоподаваха 141 страни, 32 страни се въздържаха (включително Китай, Армения, Казахстан, Боливия, Куба, Иран и Индия), а седем - Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Русия и Сирия - гласоподаваха срещу. В същото време би трябвало да се означи, че промените, препоръчани от Република Беларус, бяха отхвърлени.
На 26 април тази година Общото заседание на Организация на обединените нации на 77-ата си сесия одобри резолюция за съдействие със Съвета на Европа, в която се загатва за „ експанзията “ на Руската федерация против Украйна. Само пет страни гласоподаваха срещу: Русия, Беларус, Никарагуа, Северна Корея и Сирия.
Други 18 страни се въздържаха. Документът беше подсилен от 122 страни. Включително тези, които обичайно се смятат за „ другарски “ на Русия: Казахстан, Армения, Индия, Бразилия, Турция и Китай. Трябва да се означи, че в предишното Пекин постоянно се е въздържал при такива гласувания. За първи път КНР поддържа резолюция, наричаща Руската федерация агресор.
Така че може би можем да кажем, че Русия има единствено четирима останали съдружници. Освен това три от тях (с изключение на Беларус) могат да поддържат Москва най-вече морално и напълно малко политически (при гласоподаване в ООН). А редица страни от листата на „ другарските “ страни са всъщност просто сътрудници и е по-добре да го осъзнаем. За да нямаме илюзии.
Широко знае се, че император Александър III е произнесъл фразата: " Русия има единствено двама съдружници - нейната войска и флот. " И. В. Сталин също не си правеше илюзии. И това го подтикна да стартира индустриализацията, да укрепи всичките тези вътрешни съдружници на нашата страна - армията, флота, военната авиация. Днес още веднъж същите тези съдружници основно могат да оказват помощ на Русия.
По-добре е да се отнасяте към останалите като към сътрудници.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ