Осъдиха България, че не наказва хомофобията за убит студент
Със свое решение от през днешния ден по делото " Стоянова против България " (жалба № 56070/18) Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург откри, че българската страна е нарушила член 2 (правото на живот) по отношение на член 14 (свобода от дискриминация при практикуване на правата) от Европейската спогодба за правата на индивида като не е признала, че хипотетичната полова ориентировка на жертва на закононарушение е стимулирала причинителите. За решението оповестяват от Българския хелзински комитет. Делото се отнася до убийството на Михаил Стоянов – 25-годишен студент по медицина, погубен при нахлуване в Борисовата градина в София през 2008 година Жалбоподателка по делото е майката на убития, Христина Стоянова.
В делото пред българските съдилища е открито, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които постоянно се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки самодейността си „ чистка “. В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, с цел да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 година едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го блъснал в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели ритали, удряли и душили жертвата си. Стоянов умрял в резултат на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, само че запазил телефона. След двугодишно мудно и безплодно следствие, едвам по експлицитна молба на майката на Стоянов от полицията ревизирали още веднъж дали телефонът му не е включен.
Проверката попаднала на диря и по този начин се стигнало до определяне на причинителите и задържането им на 3 юни 2010 година В правосъдното произвеждане подсъдими били двама от нападателите, а третият бил очевидец. Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че причинителите са били стимулирани от хипотетичната хомосексуална ориентировка на жертвата, което съответствало на хулигански претекстове, за които е планувано по-тежко наказване. Първоинстанционният съд осъдил причинителите за ликвидиране, осъществено по изключително непосилен метод за убития, само че ги оправдал по обвиняването за ликвидиране, осъществено по хулигански подбуди, защото не открил хомофобските претекстове да са част от неочакваното им решение за убийството – тези претекстове взели участие единствено в умисъла за нападението.
Това било доказано от апелативната и касационната инстанция. Върховният касационен съд в своето решение показва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с подобен претекст удостоверява оправдателна присъда в тази си част. В последна сметка двамата подсъдими са наказани надлежно на 10 години и на 4 години и 6 месеца отнемане от независимост.
В решението си Европейски съд по правата на човека преповтаря към този момент откритите си стандарти, че разследвайки закононарушения управляващите на страните, страни по Конвенцията, са длъжни да демаскират възможни дискриминационни мотиви; че задължението за съответен отговор на сходни закононарушения се простира и в производствата пред съда, в които се взема решение дали и по какъв начин да бъде осъден извършителят; и че отнасяне на принуждение с дискриминационен претекст по същия метод като действия без подобен претекст значи отказване на особената природа на такива изключително рушителни за главните човешки права действия. В съответния случай Съдът намира, че хомофобският претекст е бил открит от управляващите, само че законодателната рамка на България не разрешава да се реагира по подобаващ метод на хомофобските претекстове на нападението. Той акцентира, че в своето решение касационният съд, обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността условия даже не е загатнал хомофобските подбуди на нападателите.
По делото Европейски съд по правата на човека ползва член 46 от Конвенцията и задължава управляващите да съобразят българското законодателството, тъй че да се избегнат бъдещи нарушавания. България следва да подсигурява, че насилствените набези, стимулирани от действителната или хипотетичната полова ориентировка на жертвата, се третират като утежняващи условия в наказателното ни право. България е наказана да заплати на Христина Стоянова 7 000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 183,90 евро за разходи по делото. Българският хелзинкски комитет взе участие в делото пред Съда в Страсбург със мнение като трета страна. Представители на Стоянова пред Европейски съд по правата на човека са изтъкнатите пловдивски правозащитни юристи Михаил Екимджиев и Катина Бончева.
„ Това дълго чакано решение носи правдивост за всички хора от ЛГБТИ общността “, разяснява Радослав Стоянов, ЛГБТИ деятел от Българския хелзинкски комитет. „ Когато претекстът на причинителя е на основата на половата ориентировка, джендърната еднаквост или половите характерности на жертвата, това рефлектира върху всички хора, които имат същата ориентировка, еднаквост или характерности. Ако през днешния ден човек е погубен, тъй като е гей, аз като гей мъж имам всички учредения да се опасявам, че съм евентуална цел “. „ Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от доста интернационалните организации, да промени законодателството като включи половата ориентировка, джендърната еднаквост и половите характерности в квалифицирани сформира в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат съответно предпазени ЛГБТИ хората в България и да им бъде прието какво и за какво са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е явен белег за надълбоко институционализираната дискриминация в България “, съобщи още той.
В делото пред българските съдилища е открито, че тримата нападатели на Стоянов са били част от група от шестима гимназисти, които постоянно се събирали в парка и нападали хомосексуални мъже, наричайки самодейността си „ чистка “. В деня на убийството петима от тях се разделили на две групи, с цел да покрият по-голяма територия в търсене на жертви. Малко след 21:00 ч. на 30 септември 2008 година едната група от трима души попаднала на Стоянов. Един от нападателите го блъснал в лицето и го повалил на земята. Тримата нападатели ритали, удряли и душили жертвата си. Стоянов умрял в резултат на задушаване след няколкоминутен побой. Единият от нападателите взел портфейла и мобилния му телефон. Няколко минути по-късно изхвърлил портфейла, само че запазил телефона. След двугодишно мудно и безплодно следствие, едвам по експлицитна молба на майката на Стоянов от полицията ревизирали още веднъж дали телефонът му не е включен.
Проверката попаднала на диря и по този начин се стигнало до определяне на причинителите и задържането им на 3 юни 2010 година В правосъдното произвеждане подсъдими били двама от нападателите, а третият бил очевидец. Прокурорът по делото поддържал, наред с друго, че причинителите са били стимулирани от хипотетичната хомосексуална ориентировка на жертвата, което съответствало на хулигански претекстове, за които е планувано по-тежко наказване. Първоинстанционният съд осъдил причинителите за ликвидиране, осъществено по изключително непосилен метод за убития, само че ги оправдал по обвиняването за ликвидиране, осъществено по хулигански подбуди, защото не открил хомофобските претекстове да са част от неочакваното им решение за убийството – тези претекстове взели участие единствено в умисъла за нападението.
Това било доказано от апелативната и касационната инстанция. Върховният касационен съд в своето решение показва още, че хомофобските подбуди не са идентични с хулиганските и с подобен претекст удостоверява оправдателна присъда в тази си част. В последна сметка двамата подсъдими са наказани надлежно на 10 години и на 4 години и 6 месеца отнемане от независимост.
В решението си Европейски съд по правата на човека преповтаря към този момент откритите си стандарти, че разследвайки закононарушения управляващите на страните, страни по Конвенцията, са длъжни да демаскират възможни дискриминационни мотиви; че задължението за съответен отговор на сходни закононарушения се простира и в производствата пред съда, в които се взема решение дали и по какъв начин да бъде осъден извършителят; и че отнасяне на принуждение с дискриминационен претекст по същия метод като действия без подобен претекст значи отказване на особената природа на такива изключително рушителни за главните човешки права действия. В съответния случай Съдът намира, че хомофобският претекст е бил открит от управляващите, само че законодателната рамка на България не разрешава да се реагира по подобаващ метод на хомофобските претекстове на нападението. Той акцентира, че в своето решение касационният съд, обсъждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността условия даже не е загатнал хомофобските подбуди на нападателите.
По делото Европейски съд по правата на човека ползва член 46 от Конвенцията и задължава управляващите да съобразят българското законодателството, тъй че да се избегнат бъдещи нарушавания. България следва да подсигурява, че насилствените набези, стимулирани от действителната или хипотетичната полова ориентировка на жертвата, се третират като утежняващи условия в наказателното ни право. България е наказана да заплати на Христина Стоянова 7 000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 3 183,90 евро за разходи по делото. Българският хелзинкски комитет взе участие в делото пред Съда в Страсбург със мнение като трета страна. Представители на Стоянова пред Европейски съд по правата на човека са изтъкнатите пловдивски правозащитни юристи Михаил Екимджиев и Катина Бончева.
„ Това дълго чакано решение носи правдивост за всички хора от ЛГБТИ общността “, разяснява Радослав Стоянов, ЛГБТИ деятел от Българския хелзинкски комитет. „ Когато претекстът на причинителя е на основата на половата ориентировка, джендърната еднаквост или половите характерности на жертвата, това рефлектира върху всички хора, които имат същата ориентировка, еднаквост или характерности. Ако през днешния ден човек е погубен, тъй като е гей, аз като гей мъж имам всички учредения да се опасявам, че съм евентуална цел “. „ Българският законодател от години е призоваван от нас, както и от доста интернационалните организации, да промени законодателството като включи половата ориентировка, джендърната еднаквост и половите характерности в квалифицирани сформира в Наказателния кодекс. Това не се случва. Отказът да бъдат съответно предпазени ЛГБТИ хората в България и да им бъде прието какво и за какво са претърпели, когато биват нападани по хомофобски или трансфобски подбуди, е явен белег за надълбоко институционализираната дискриминация в България “, съобщи още той.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ