125-ата годишнина от рождението на Константин Кисимов почита великотърновския театър
Със спектакъла „ Хъшове ” по претекстове от повестта „ Немили-недраги ” на Иван Вазов великотърновският спектакъл уважава 125-ата годишнина от рождението на артиста Константин Кисимов , чието име носи. Премиерата е довечера от 19 часа на огромната сцена на театъра в старопрестолния ни град. Режисьор е Бойко Илиев, а в постановката взе участие целият трагичен състав на великотърновския спектакъл .
„ Хъшове “ по Иван Вазов е била обичаната пиеса на Константин Кисимов, а ролята на Странджата е измежду емблематичните облици, които той пресъздава на театралната сцена, описа шефът на Великотърновския музикално-драматичен спектакъл Васил Вълчев. През 1919 година великият актьор извършва за първи път монолозите на Странджата в читалищното театро в Търново, а през годините тази пиеса се трансформира в негова орис. За първи път Кисимов играе Странджата в Народния спектакъл „ Иван Вазов ” през 1931 година, а по-късно още най-малко пет пъти се е превъплъщавал в обичания облик на търновска сцена.
С постановки като „ Хъшове “ театърът се самозарежда и възражда, опирайки се на драматургия, която дава сили, сподели за " Преди всички " режисьорът на постановката във великотърновския спектакъл Бойко Илиев :
„ Това възобновление се надявам да се случи, да се случат тези наши хъшове, тези наши близки хора по страст и по смисъл. Знаете, че Иван Вазов се занимава с „ Немили-недраги “ сякаш пробвайки се да възроди тези хора, които са си дали живота за България и които в неговото съвремие са му липсвали и на нас не престават да ни липсват. Липсва ни силата и живецът на Константин Кисимов . С този театър се опитваме да отбележим и неговото артистично наличие в българския спектакъл “.
В спектакъла „ Хъшове “ на сцената да се появяват герои, които същински жадуват за обикновено и свободно човешко битие, основано на полезности, а не на клишета, които ни предлага през днешния ден международният политически спектакъл, разяснява режисьорът Бойко Илиев:
„ Ние не виждаме по какъв начин те умират на бойното поле, само че ние виждаме по какъв начин те умират играейки, давайки душата си за една заблуда , за една концепция, която се оказва химера, само че в последна сметка в действителността те намират сили имено посредством този наивитет, посредством тази заблуда, посредством тази превзетост да преминат през действителността. Защото в този момент ни застига действителността, ние живеем в илюзии и рецесии, които международното държавно управление се пробва да ни създава с огромен триумф... “.
Прототипите на героите са действителни хора, даже Никола Странджата е търновец. „ Ние носим ДНК-то на тези генерации преди нас, които с наслада са отивали да се хвърлят в бездната в името на потъпканите сега думички като блян, чест и национализъм, показа пред БНР артистът Детелин Кандев, който извършва ролята на Македонски в спектакъла „ Хъшове “ на великотърновска сцена:
„ Този наивно-патриотичен дух ни липсва сега. Патриот от душа, а не на приказки . Това би трябвал да се усети в публиката, тази леко архаична тирада на Вазов. Без независимост, както моят воин споделя, няма по какъв начин да се живее. Повестта приключва: „ Бедни, небогати Македонски, за какво ти беше всичко това “? той с една ръка след освобождението чисти, мие в една механа “.
Спектакълът е отдаване на респект към тези хора, които са предпочели да загинат, само че да останат правилни на жанр и татковина, споделят младите артисти Боян Фърцов, Кирил Милушев и Никол Бойчева, които вземат участие в постановката на великотърновския спектакъл:
„ Това, което носи, е знанието за неизбежност , за това, че тези хора в последна сметка отиват на война. Всичко това, което вършат, го вършат единствено поради това и те прегръщат гибелта с необятно отворени прегръдки. Съвсем е друго да играеш „ Хъшове “, от което и да е друго зрелище “, разяснява Боян Фърцов.
„ Смисълът на театъра е бил да буди духове . На мен това ми работи основополагащо, тъй като по този начин се връщаме в това време, когато всичко е започвало. От тази сцена да даваме смисъл и посредством функциите си да будим духове “, уточни Кирил Милушев.
„ За мен това зрелище е доста въздействащо. Страшно доста ме разчувства и музиката, и груповият облик на българите по това време и това, че всичко се случва тук и в този момент. Всичко би трябвало да го усетиш в този момент, на момента, тъй като елементарен нямаш време по кое време различен път да го направиш. Всичко би трябвало да е в някаква прекаленост – извънредно обичаме, извънредно ненавиждаме, само че в името на една идея, всички дружно “, съобщи Никол Бойчева.
Спектакълът ще бъде подложен на великотърновска сцена и на рождения ден на Константин Кисимов на 16 април.
Още по тематиката в звуковия файл.
„ Хъшове “ по Иван Вазов е била обичаната пиеса на Константин Кисимов, а ролята на Странджата е измежду емблематичните облици, които той пресъздава на театралната сцена, описа шефът на Великотърновския музикално-драматичен спектакъл Васил Вълчев. През 1919 година великият актьор извършва за първи път монолозите на Странджата в читалищното театро в Търново, а през годините тази пиеса се трансформира в негова орис. За първи път Кисимов играе Странджата в Народния спектакъл „ Иван Вазов ” през 1931 година, а по-късно още най-малко пет пъти се е превъплъщавал в обичания облик на търновска сцена.
С постановки като „ Хъшове “ театърът се самозарежда и възражда, опирайки се на драматургия, която дава сили, сподели за " Преди всички " режисьорът на постановката във великотърновския спектакъл Бойко Илиев :
„ Това възобновление се надявам да се случи, да се случат тези наши хъшове, тези наши близки хора по страст и по смисъл. Знаете, че Иван Вазов се занимава с „ Немили-недраги “ сякаш пробвайки се да възроди тези хора, които са си дали живота за България и които в неговото съвремие са му липсвали и на нас не престават да ни липсват. Липсва ни силата и живецът на Константин Кисимов . С този театър се опитваме да отбележим и неговото артистично наличие в българския спектакъл “.
В спектакъла „ Хъшове “ на сцената да се появяват герои, които същински жадуват за обикновено и свободно човешко битие, основано на полезности, а не на клишета, които ни предлага през днешния ден международният политически спектакъл, разяснява режисьорът Бойко Илиев:
„ Ние не виждаме по какъв начин те умират на бойното поле, само че ние виждаме по какъв начин те умират играейки, давайки душата си за една заблуда , за една концепция, която се оказва химера, само че в последна сметка в действителността те намират сили имено посредством този наивитет, посредством тази заблуда, посредством тази превзетост да преминат през действителността. Защото в този момент ни застига действителността, ние живеем в илюзии и рецесии, които международното държавно управление се пробва да ни създава с огромен триумф... “.
Прототипите на героите са действителни хора, даже Никола Странджата е търновец. „ Ние носим ДНК-то на тези генерации преди нас, които с наслада са отивали да се хвърлят в бездната в името на потъпканите сега думички като блян, чест и национализъм, показа пред БНР артистът Детелин Кандев, който извършва ролята на Македонски в спектакъла „ Хъшове “ на великотърновска сцена:
„ Този наивно-патриотичен дух ни липсва сега. Патриот от душа, а не на приказки . Това би трябвал да се усети в публиката, тази леко архаична тирада на Вазов. Без независимост, както моят воин споделя, няма по какъв начин да се живее. Повестта приключва: „ Бедни, небогати Македонски, за какво ти беше всичко това “? той с една ръка след освобождението чисти, мие в една механа “.
Спектакълът е отдаване на респект към тези хора, които са предпочели да загинат, само че да останат правилни на жанр и татковина, споделят младите артисти Боян Фърцов, Кирил Милушев и Никол Бойчева, които вземат участие в постановката на великотърновския спектакъл:
„ Това, което носи, е знанието за неизбежност , за това, че тези хора в последна сметка отиват на война. Всичко това, което вършат, го вършат единствено поради това и те прегръщат гибелта с необятно отворени прегръдки. Съвсем е друго да играеш „ Хъшове “, от което и да е друго зрелище “, разяснява Боян Фърцов.
„ Смисълът на театъра е бил да буди духове . На мен това ми работи основополагащо, тъй като по този начин се връщаме в това време, когато всичко е започвало. От тази сцена да даваме смисъл и посредством функциите си да будим духове “, уточни Кирил Милушев.
„ За мен това зрелище е доста въздействащо. Страшно доста ме разчувства и музиката, и груповият облик на българите по това време и това, че всичко се случва тук и в този момент. Всичко би трябвало да го усетиш в този момент, на момента, тъй като елементарен нямаш време по кое време различен път да го направиш. Всичко би трябвало да е в някаква прекаленост – извънредно обичаме, извънредно ненавиждаме, само че в името на една идея, всички дружно “, съобщи Никол Бойчева.
Спектакълът ще бъде подложен на великотърновска сцена и на рождения ден на Константин Кисимов на 16 април.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ