Китай ще изкупува български тютюн
Със договорка за изкупуване на български тютюн приключи седмата среща на върха във формат „ 16+1” сред Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Създаване на световен бизнес център за партньорство с Китай и понижаване на китайските мита за европейския импорт оповестиха от София министър председателят Бойко Борисов и китайския му сътрудник. Силна Европа е в полза на Китай беше посланието на Ли Къцян.
Големият въпрос през днешния ден беше ще има ли действителни планове и оповестени вложения. Бяха подписани голям брой двустранни съглашения сред 16-те страни и Китай, а съответна договорка беше оповестена с България - става въпрос за изкупуване на сушени тютюневи листа. През целия ден на форума китайският министър председател Ли Къцян повтаряше, че той не цели разединение на съюза.
София е първата спирка от европейската обиколка на Къцян, а изявленията му целят едно - да приготвят почвата за срещата на върха Европейски съюз-Китай и за диалози с немския канцлер Ангела Меркел, които идват на фона на въведените от Съединените щати мита против китайски и европейски артикули.
Следващата среща на върха 16+1 е планувана за 2019 година, а хазаин ще бъде Хърватия.
Бойко Борисов посрещна в НДК делегациите на 11 страни-членки на Евросъюза и на пет страни от Западните Балкани. За България срещата приключи със договорка за експорт на 10 милиона тона сушени тютюневи листа.
„ Може би си задавате въпрос какво ще вършим ние с тях - можем да предприемем нов вид обработка на тези тютюневи листа. Това няма да наруши настоящия баланс на пазара на тютюневи произведения на пазар”, изясни Ли Къцян.
„ Знаете всяка година какъв брой проблеми имаме в изкупуването и дотирането на производството на тютюн и точно по тази причина неведнъж сме говорили, даже в случай че би трябвало да дадат свои сортове, да създадем по този начин, че да има пазар за тяхната продукция. Помните каква опозиция имаше, когато сме се опитвали да сменим производството на тютюн с карамфили, рози, фризьорски салони”, съобщи Бойко Борисов.
Форумът е продължение на политиката на България за интеграция на Западните Балкани, акцентира българският министър председател, а Ли Къцян разгласи, че форматът „ 16+1” е отворен за присъединяване на други европейски страни.
„ Във време, когато светът се тресе от търговски войни в директния смисъл на думата, от наказания и ембарго по всички типове посоки - това е необичаен късмет да се даде подтик в европейското и китайското сътрудничество”, съобщи още Борисов.
„ Всички извършени срещи с водачи на европейски страни се надявам да не бъдат изтълкувани неправилно - задачата не е да се разделя Европа”, добави Ли Къцян.
В София беше контрактувано да се сътвори световен бизнес център, който да помогне на китайските компании да работят на европейския пазар съгласно настоящите правила. Парите за центъра ще дойдат от Китай, а България ще играе водеща роля за основаването му.
Всички планове в границите на съдействието „ 16+1” бяха поместени в ревю на китайски компании. Сред тях и план в България за високотехнологично обучение и китайски инвестиция за зелена сила у нас на стойност 130 милиона евро.
В ревюто бяха показани и китайската компания, която закупи гръцкото пристанище Пирея, железопътната линия Белград-Будапеща, мост в Хърватия, планове в областта на нуклеарната и енергетика.
Днес в София бяха извършени и редица двустранни срещи. Преди началото на форума Бойко Борисов се срещна със сръбския си сътрудник Ана Бърнабич, с която разискаха инфраструктурни планове. Македонският министър председател Зоран Заев пък разяснява сензитивния за Балканите въпрос за промяна на името на Република Северна Македония.
„ Китайските туристи ще нарастват с по 5,1% всяка година до 2023 година Това демонстрира какъв брой сериозен е капацитетът на този пазар и какъв брой би трябвало да сме дейни в промотирането в Китай на опциите за туризъм у нас”.
Това сподели министърът на туризма Николина Ангелкова при откриването на спорен панел за опциите за съдействието в сферата туризма. Тя е част от интернационалния бизнес конгрес, който се организира в София в границите на срещата „ 16+1 “.
„ Около 10 млн. гости от Китай са пътували в Европа през 2016 година Миналата година китайските туристи в България са над 26 000, като се регистрира повишаване от 41,2% спрямо година по-рано”, сподели министър Ангелкова.
За интервала януари-май 2018 година китайските туристи в страната ни са 8234 и се следи нарастване от 4,1% по отношение на същия интервал на миналата година.
„ Туризмът е водещ фактор за развиването на международната стопанска система и измежду водещите браншове, допринасящи за увеличението на брутния вътрешен артикул. През предходната година към 500 млн. туристически визити са осъществени в Европа, с което туризмът сформира към 10% от европейския БВП”, сподели още министър Ангелкова. Тя разясни, че браншът основава 12% от работните места.
У нас през предходната година постъпленията от интернационален туризъм доближиха близо 6,9 милиарда лева, като се реализира нарастване от 9,3%. Международните туристически визити са близо 8,9 млн. и се регистрира повишаване от 7.3%. Повече от 27 000 са предприятията в туризма и обвързваните с него браншове. Отрасълът основава 13% от брутния вътрешен артикул на България, което го подрежда измежду водещите 5 стопански бранша, разясни Ангелкова.
Създаването на профилирани туристически артикули и маркетингова акция е част от тактиката на Министерството на туризма да притегли повече китайски туристи в България. Работи се по основаването на така наречен „ Балкански маршрут “, който е особено предопределен за разпространение на опциите за туризъм в района. Той е взаимен план сред 11 страни от Балканите - България, Сърбия, Румъния, Сърбия, Турция, Черна гора, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Словения и Република Македония.
Министерството на туризма води поредна политика в напъните си да разпространява опциите за пътувания у нас, като през предходната година в Шанхай бе открит първият български туристически информативен център. Ангелкова добави, че сега се работи по подготовката за разкриване на център в Пекин, както и в други региони като Хенан, Съчуан и Юнан.
„ Впечатляващото наличие на бизнеса от Китай и страните от Централна и Източна Европа е доказателство за възходящия интерес и капацитет за развиването на още по-мащабно партньорство сред фирмите от нашите страни и реализирането на повече взаимни проекти”.
Това съобщи министърът на стопанската система Емил Караниколов при откриването на Българо–китайски бизнес конгрес, провеждащ се в София, в границите на Седмата среща на ръководителите на държавни управления на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай.
По думите на Караниколов на днешния бизнес конгрес участват над 500 представители на български компании от разнообразни браншове, които търсят съдействие с китайски сътрудници.
„ Благодарни сме за дейната политика и на практика дейности, които държавното управление на Китай подхваща за поощряване на китайските компании и разширение на тяхното наличие в района “, съобщи още той.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Големият въпрос през днешния ден беше ще има ли действителни планове и оповестени вложения. Бяха подписани голям брой двустранни съглашения сред 16-те страни и Китай, а съответна договорка беше оповестена с България - става въпрос за изкупуване на сушени тютюневи листа. През целия ден на форума китайският министър председател Ли Къцян повтаряше, че той не цели разединение на съюза.
София е първата спирка от европейската обиколка на Къцян, а изявленията му целят едно - да приготвят почвата за срещата на върха Европейски съюз-Китай и за диалози с немския канцлер Ангела Меркел, които идват на фона на въведените от Съединените щати мита против китайски и европейски артикули.
Следващата среща на върха 16+1 е планувана за 2019 година, а хазаин ще бъде Хърватия.
Бойко Борисов посрещна в НДК делегациите на 11 страни-членки на Евросъюза и на пет страни от Западните Балкани. За България срещата приключи със договорка за експорт на 10 милиона тона сушени тютюневи листа.
„ Може би си задавате въпрос какво ще вършим ние с тях - можем да предприемем нов вид обработка на тези тютюневи листа. Това няма да наруши настоящия баланс на пазара на тютюневи произведения на пазар”, изясни Ли Къцян.
„ Знаете всяка година какъв брой проблеми имаме в изкупуването и дотирането на производството на тютюн и точно по тази причина неведнъж сме говорили, даже в случай че би трябвало да дадат свои сортове, да създадем по този начин, че да има пазар за тяхната продукция. Помните каква опозиция имаше, когато сме се опитвали да сменим производството на тютюн с карамфили, рози, фризьорски салони”, съобщи Бойко Борисов.
Форумът е продължение на политиката на България за интеграция на Западните Балкани, акцентира българският министър председател, а Ли Къцян разгласи, че форматът „ 16+1” е отворен за присъединяване на други европейски страни.
„ Във време, когато светът се тресе от търговски войни в директния смисъл на думата, от наказания и ембарго по всички типове посоки - това е необичаен късмет да се даде подтик в европейското и китайското сътрудничество”, съобщи още Борисов.
„ Всички извършени срещи с водачи на европейски страни се надявам да не бъдат изтълкувани неправилно - задачата не е да се разделя Европа”, добави Ли Къцян.
В София беше контрактувано да се сътвори световен бизнес център, който да помогне на китайските компании да работят на европейския пазар съгласно настоящите правила. Парите за центъра ще дойдат от Китай, а България ще играе водеща роля за основаването му.
Всички планове в границите на съдействието „ 16+1” бяха поместени в ревю на китайски компании. Сред тях и план в България за високотехнологично обучение и китайски инвестиция за зелена сила у нас на стойност 130 милиона евро.
В ревюто бяха показани и китайската компания, която закупи гръцкото пристанище Пирея, железопътната линия Белград-Будапеща, мост в Хърватия, планове в областта на нуклеарната и енергетика.
Днес в София бяха извършени и редица двустранни срещи. Преди началото на форума Бойко Борисов се срещна със сръбския си сътрудник Ана Бърнабич, с която разискаха инфраструктурни планове. Македонският министър председател Зоран Заев пък разяснява сензитивния за Балканите въпрос за промяна на името на Република Северна Македония.
„ Китайските туристи ще нарастват с по 5,1% всяка година до 2023 година Това демонстрира какъв брой сериозен е капацитетът на този пазар и какъв брой би трябвало да сме дейни в промотирането в Китай на опциите за туризъм у нас”.
Това сподели министърът на туризма Николина Ангелкова при откриването на спорен панел за опциите за съдействието в сферата туризма. Тя е част от интернационалния бизнес конгрес, който се организира в София в границите на срещата „ 16+1 “.
„ Около 10 млн. гости от Китай са пътували в Европа през 2016 година Миналата година китайските туристи в България са над 26 000, като се регистрира повишаване от 41,2% спрямо година по-рано”, сподели министър Ангелкова.
За интервала януари-май 2018 година китайските туристи в страната ни са 8234 и се следи нарастване от 4,1% по отношение на същия интервал на миналата година.
„ Туризмът е водещ фактор за развиването на международната стопанска система и измежду водещите браншове, допринасящи за увеличението на брутния вътрешен артикул. През предходната година към 500 млн. туристически визити са осъществени в Европа, с което туризмът сформира към 10% от европейския БВП”, сподели още министър Ангелкова. Тя разясни, че браншът основава 12% от работните места.
У нас през предходната година постъпленията от интернационален туризъм доближиха близо 6,9 милиарда лева, като се реализира нарастване от 9,3%. Международните туристически визити са близо 8,9 млн. и се регистрира повишаване от 7.3%. Повече от 27 000 са предприятията в туризма и обвързваните с него браншове. Отрасълът основава 13% от брутния вътрешен артикул на България, което го подрежда измежду водещите 5 стопански бранша, разясни Ангелкова.
Създаването на профилирани туристически артикули и маркетингова акция е част от тактиката на Министерството на туризма да притегли повече китайски туристи в България. Работи се по основаването на така наречен „ Балкански маршрут “, който е особено предопределен за разпространение на опциите за туризъм в района. Той е взаимен план сред 11 страни от Балканите - България, Сърбия, Румъния, Сърбия, Турция, Черна гора, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Словения и Република Македония.
Министерството на туризма води поредна политика в напъните си да разпространява опциите за пътувания у нас, като през предходната година в Шанхай бе открит първият български туристически информативен център. Ангелкова добави, че сега се работи по подготовката за разкриване на център в Пекин, както и в други региони като Хенан, Съчуан и Юнан.
„ Впечатляващото наличие на бизнеса от Китай и страните от Централна и Източна Европа е доказателство за възходящия интерес и капацитет за развиването на още по-мащабно партньорство сред фирмите от нашите страни и реализирането на повече взаимни проекти”.
Това съобщи министърът на стопанската система Емил Караниколов при откриването на Българо–китайски бизнес конгрес, провеждащ се в София, в границите на Седмата среща на ръководителите на държавни управления на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай.
По думите на Караниколов на днешния бизнес конгрес участват над 500 представители на български компании от разнообразни браншове, които търсят съдействие с китайски сътрудници.
„ Благодарни сме за дейната политика и на практика дейности, които държавното управление на Китай подхваща за поощряване на китайските компании и разширение на тяхното наличие в района “, съобщи още той.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ