На първо четене: ВСС приема етични кодекси за поведение
Със 178 гласа “за “, без нито един срещу и 33-ма „ въздържал се “ парламентът одобри на първо четене измененията в Закона за правосъдната власт ( ЗСВ), препоръчани от Министерския съвет.
В същото време беше отритнат законопроектът на „ Възраждане “, който получи 56 гласа в поддръжка, пет – „ срещу “ и 148 „ въздържал се “.
Проектът на Министерския съвет ( МС) урежда пълномощието на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично държание на българските съдии, надлежно Кодекс за етично държание на българските прокурори и следователи, като се регистрират спецификите на съдийската и прокурорската гилдия и разликите в професионалния статус и служебните отговорности на магистратите. Предвижда се в едномесечен период от влизането в действие на измененията съответната гилдия да одобри кодекса и да внесе етичните правила за одобрение от пленума на Висш съдебен съвет.
В осъществяване на признатата с Националния проект за възобновяване и резистентност промяна за „ Противодействие на корупцията “ се укрепва ролята на Инспектората към Висш съдебен съвет и се уголемяват неговите компетентности посредством даване на опция за отправяне на оферти пред съответната гилдия за прецизиране на етичните правила в сходство с положителните практики. Дават се и пълномощия за образуване и осъществяване на антикорупционни образования, образования за подсилване на честността и независимостта на магистратите и за спор на ползи. В допълнение към активността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от завършените производства се вкарва процедура за постоянно отчитане и издание на аналитичните резултати, като ще има и пример за отчитане на приключването на делата в откритите периоди.
Надежда Йорданова от „ Продължаваме промяната – Демократична България “, ( ПП-ДБ) коментира, че законопроектът на Министерски съвет ясно показва, че прокурорската и съдийската специалност са разнообразни. Затова се постанова и те да имат разнообразни етични кодекси, които да регламентират разпоредбите на държанието им, с цел да отразяват спецификата в техния статут.
За законопроекта на „ Възраждане “ уточни, че предлагането на шефа на Национална следствена служба да се разпореди следствие на основния прокурор, не е положително решение. Въпросът, съгласно нея, би трябвало да се регламентира с промени в Конституцията.
Няма спънка и наподобява най-естествено към настоящото сега право точно следовател да прави следствието на основния прокурор, отговори ѝ Цвета Рангелова от „ Възраждане “.
Каквито и конституционни промени да се вършат, в случай че не се вгледаме в метода, по който работят правораздавателните органи у нас, и смяна в Устава на Организация на обединените нации няма да може да ни оправи като страна, означи сътрудника ѝ Петър Петров. Според него кой ще назначава краткотрайната фигура, проверяваща основния прокурор, е въпрос на полемика и може да се посочи сред двете четения.
Бойко Рашков (ПП-ДБ) се разгласи за обособяване на следствието от прокуратурата. По отношение структурата на правосъдната власт в частта за прокуратурата и проверяващите органи играем непрестанно едно танго, на което променяме стъпките, разяснява той.
Колкото и да желаеме следователите да са самостоятелни, няма да са толкоз самостоятелни, с цел да могат да реализират следствие на основния прокурор, посочи Атанас Славов (ПП-ДБ) .
В същото време беше отритнат законопроектът на „ Възраждане “, който получи 56 гласа в поддръжка, пет – „ срещу “ и 148 „ въздържал се “.
Проектът на Министерския съвет ( МС) урежда пълномощието на съответната гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично държание на българските съдии, надлежно Кодекс за етично държание на българските прокурори и следователи, като се регистрират спецификите на съдийската и прокурорската гилдия и разликите в професионалния статус и служебните отговорности на магистратите. Предвижда се в едномесечен период от влизането в действие на измененията съответната гилдия да одобри кодекса и да внесе етичните правила за одобрение от пленума на Висш съдебен съвет.
В осъществяване на признатата с Националния проект за възобновяване и резистентност промяна за „ Противодействие на корупцията “ се укрепва ролята на Инспектората към Висш съдебен съвет и се уголемяват неговите компетентности посредством даване на опция за отправяне на оферти пред съответната гилдия за прецизиране на етичните правила в сходство с положителните практики. Дават се и пълномощия за образуване и осъществяване на антикорупционни образования, образования за подсилване на честността и независимостта на магистратите и за спор на ползи. В допълнение към активността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от завършените производства се вкарва процедура за постоянно отчитане и издание на аналитичните резултати, като ще има и пример за отчитане на приключването на делата в откритите периоди.
Надежда Йорданова от „ Продължаваме промяната – Демократична България “, ( ПП-ДБ) коментира, че законопроектът на Министерски съвет ясно показва, че прокурорската и съдийската специалност са разнообразни. Затова се постанова и те да имат разнообразни етични кодекси, които да регламентират разпоредбите на държанието им, с цел да отразяват спецификата в техния статут.
За законопроекта на „ Възраждане “ уточни, че предлагането на шефа на Национална следствена служба да се разпореди следствие на основния прокурор, не е положително решение. Въпросът, съгласно нея, би трябвало да се регламентира с промени в Конституцията.
Няма спънка и наподобява най-естествено към настоящото сега право точно следовател да прави следствието на основния прокурор, отговори ѝ Цвета Рангелова от „ Възраждане “.
Каквито и конституционни промени да се вършат, в случай че не се вгледаме в метода, по който работят правораздавателните органи у нас, и смяна в Устава на Организация на обединените нации няма да може да ни оправи като страна, означи сътрудника ѝ Петър Петров. Според него кой ще назначава краткотрайната фигура, проверяваща основния прокурор, е въпрос на полемика и може да се посочи сред двете четения.
Бойко Рашков (ПП-ДБ) се разгласи за обособяване на следствието от прокуратурата. По отношение структурата на правосъдната власт в частта за прокуратурата и проверяващите органи играем непрестанно едно танго, на което променяме стъпките, разяснява той.
Колкото и да желаеме следователите да са самостоятелни, няма да са толкоз самостоятелни, с цел да могат да реализират следствие на основния прокурор, посочи Атанас Славов (ПП-ДБ) .
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ