Сърцето на потиснатия справедливост търси най-много. Човек не вижда това,

Никога не ще устои една жена на мъжа, когото желае сърцето й ~ Димитър ТАЛЕВ

Сърцето на потиснатия правдивост търси най-вече.

Човек не вижда това, което е непрекъснато пред очите му.

Всеки търси мястото си и каквото е изгубил. Но то се знае: мъчително се намира, което еднаж се загуби.

Баща си и майка си не можеш да избираш и променяш съгласно угодата си и съгласно каквото и да е. Те са едни, които са те родили, и от тях е кръвта в жилите ти, от тях иде името и езикът ти... Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно богатство.

В човешкото сърце постоянно остава най-малко още една капка мощ - до момента в който е живо, до момента в който се надява, до момента в който има вяра.

Надеждата не изоставя индивида в никакъв случай. Ако няма от кое място да пристигна, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; в случай че няма кой да я донесе, тя сама долита.

Никога не ще устои една жена на мъжа, който желае сърцето й. Такова предпочитание и любов... това е единствено в женското сърце.

В човешките работи за всичко има време и човек го пилее единствено, когато седи в бездействие.

В земния живот всичко е с привидна стойност. Като се почне от царството, което е наше най-голямо владеене, и се стигне до личната ни плът, всичко това има дотолкоз същинска цена, доколкото може да ни послужи като тестване. Ако ти понесеш смирено всяка телесна болежка, в случай че се отречеш от всяка телесна приятност и от всички облаги, даже и от царския жезъл, пред тебе ще се отворят небесните порти и ще видиш Бога.

Такава е същинската, живата религия: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво съгласно нея и тя да бъде в него.

Даден ти е животът и не го отричай, а приеми го и живей с положително. "

Каквото човек не знае, с мозъка си може да прозре.

Такова е човешкото сърце - цялостно с противни една на друга сили. Но човек би трябвало да се бори и със сърцето си. Човек не трябва да се оставя на тия враждуващи сили.

За всяка болежка има и лек, до момента в който човек е жив.

Изпратени сме тук не по наша воля и не по наша воля ще бъдем извикани горе.

Човешката тъга постоянно има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи тъгата си.

Което човек може да претърпи веднъж, не постоянно може да претърпи и повторно.

Воинският дух се храни и пораства с победи. А не се ли изпитва силата му таман в провалянето?

Предателството е като болест. Минава от човек на човек и не знаеш с какъв облик ще ти се покаже, ще те измами и съблазни. То от време на време е илюзия и човек не знае накъде го води тя.

Тежко на всяко човешко сърце, което е останало незасегнато от обич, от пламъка на някоя пристрастеност, от каквато и да е човешка наслада...

Човешката мисъл върви на всички места, търси истината и доста повече се заблуждава.

Страхът е слаба опора за човешкото сърце, със страха върви и всяко друго зло.

Ние всички се раждаме голи на този свят и болката за всички е болежка.