♥ Всички ангели плачат, затова на земята вали толкова често…
(Sanzio, Raffaello - Putti (Madonna Sistina),1512-1513)
Когато небесата се разтварят, на земята слизат ангелите, с цел да изпълнят желанията на тези, които фактически имат вяра в тях.
Малкото момче седеше на перваза на прозореца, подпряло брадичката си на коленете и унило гледаше дъжда през стъклото.
– Мамо, може ли да изляза да поиграя на двора? – попита тъжно то.
– Не, скъпи, още си болен, а на открито вали.
– Защо на земята толкоз постоянно вали?! – изхлипа момчето.
Гледах го през стъклото и не можах да сдържа сълзите си. Но в случай че не престана да рева, дъждът в никакъв случай няма да спре.
Ние, ангелите, сме същества безконечни, само че също имаме " рецесия на междинната възраст ", преоценка на полезностите, опит да се върнем обратно и да изправим грешките си. А в моя живот такива имаше значително. Всеки път, когато на хората предстоеше да създадат най-сериозния избор в живота си, аз бях зад тила им и слагах ръка на рамото им. Това ми е работата и им оказва помощ да създадат първата крачка, с която да трансформират живота си. Но бях толкоз разгорещен, толкоз припрян и толкоз заплеснат, че те не постоянно правеха верния избор.
И в този момент би трябвало да открия всички, които направих нещастни.
Но нещастните хора са изгубили вярата си. Така ми споделиха, всичките до един, че не имат вяра в ангели.
Те дори не знаят, че всички ангели в миналото са били хора, а всички хора в миналото са били ангели. Живеем толкоз близко и се срещаме толкоз постоянно, че сме престанали да имаме вяра в съществуването един на различен.
Не можем да създадем щастливи тези, които не имат вяра в чудеса. А хората към този момент не имат вяра. Затова всички ангели плачат и на земята вали толкоз постоянно.
Дъждът, това са моите сълзи, човече...
Картина: Sanzio, Raffaello - Putti (Madonna Sistina),1512-1513 - commons.wikimedia.org
