Животните също сънуват. Дори рибите и паяците
Сънуват ли животните? Отговорът не е елементарен.
Все още не знаем сигурно за какво хората сънуват и дали сънищата са значими.
Изучаването на скотски сънища е още по-трудно – кучетата не могат да ни кажат какво ги е предиздвикало да хлипат до момента в който спят или да хукват подплашени по време на сънливост.
Така стартира материал по тематиката на National Geographic.
„ Мисля, че сънуването е метод да разтеглим редица когнитивни качества у животните – това включва неща като страст, памет и даже въображение “, споделя Дейвид М. Пеня-Гузман, който учи философия на науката в Държавния университет в Сан Франциско и е създател на книгата “When Animals Dream: The Hidden World of Animal Consciousness ” (Когато животните сънуват: Скритият свят на животинското съзнание).
Знаем, че приматите имат страсти, само че помислете за паяците, за които скорошно изследване допуска, че могат да изпитват етапа на бездънен сън БДО (Бързо придвижване на очите) и даже образни сънища.
Мисълта за сънища при паяк звучи необичайно, само че може да е истина.
„ Според нашата визия сънищата са роман, който съдържа луди, ярки детайли “, споделя Матю Уилсън, невробиолог.
„ Но когато преглеждаме скотски модели, ние просто се опитваме да разберем какво се случва по време на сън, което може да повлияе на ученето, паметта и държанието. “
Какво сънуват котките?
Домашните котки са едни от първите животни, подложени на проучване на сънищата.
Мишел Жуве, пионер в проучванията на съня, открива доказателства за котешки сънища през 60-те години на предишния век, когато следи държанието им, до момента в който спят.
В БДО съня човешките мускули не се движат доста макар интензивната умствена активност, която зарежда сънищата ни.
Това положение на атония (отпуснатост) подсигурява, че тялото не извършва сънищата ни, без значение какъв брой действителни наподобяват. Жуве научава, че при котките конструкция на мозъчния дънер, наречена мост, наподобява контролира БДО съня и провокира частична парализа.
Чрез премахването на части от моста обаче Жуве провокира трагична смяна в държанието.
С мозъците си надълбоко в БДО сън, котките почнали да се движат, като че ли са будни, ловувайки, скачайки, почиствайки се и нападателно защитавайки се против невидими закани.
Жуве назовава този интервал абсурден сън, когато тялото е неподвижно, само че мозъкът остава изцяло деен. Това дава прозорец към това, което се случва в спящите мозъци на котките.
Плъховете, лабиринтът и сънуването
След като денем плъховете минават през лабиринт, те могат да преминат още веднъж по същия маршрут, до момента в който спят, демонстрират проучвания. Когато е безсънен, хипокампусът на плъха, част от мозъка, виновна за основаването и съхраняването на мемоари, запомня невронния модел на навигиране в лабиринта.
По-късно, когато спи, мозъкът възпроизвежда идентичния модел, което допуска, че плъхът си спомня или запаметява лабиринта.
Това изобретение от 2001 година е едно от първите, които демонстрират, че животните имат комплицирани сънища.
„ Много неща допускат, че има обстойно наново прекарване на будното положение по време на сън “, споделя Уилсън.
Зебровите амадини помнят песни
Въпреки че са известни със своите лирични песни, зебровите амадини (Taeniopygia guttata) не се раждат артисти. Птиците би трябвало да се научат, като слушат, практикуват и, може би, като сънуват.
През 2000 година откривателите научават, че невроните в предните мозъци на птиците се задействат по избран модел, до момента в който те пеят ария – подобен, който учените могат да пресъздадат нота по нота.
Докато птиците спят, мозъкът им възпроизвежда същия модел, пресъздавайки песента, която са чули и пели този ден, което допуска, че те помнят и извършват песни в съня си.
Авторите на проучването подозират, че пойните птици сънуват, че пеят. Сънуващите птици претърпяват ли още веднъж прекарванията си нескрито? Или пеещите сънища са по-скоро като логаритми, работещи без умишлено осъзнаване? Учените може би са все по-близо до отговорите.
След две десетилетия проучвания амадините са първите небозайници, за които е открито, че имат сходна конструкция на съня като хората, в това число БДО сън. Едно по-скорошно проучване демонстрира, че птиците движат и гласовите си мускули, с цел да подхождат на музиката в мозъка им, и могат да бъдат подканени да я изпеят.
Спящите амадини също по този начин основават вариации на песните си, което допуска, че те събират сензорна информация, до момента в който са будни, и основават адаптивни промени посредством импровизиране на нови версии, с цел да насърчат ученето в сходно на сън положение.
Дъбокият сън и рибите
Според Филип Мурейн, невробиолог от Станфордския университет, рибките зебра (Danio rerio) също имат сън, сходен на БДО.
Докато спят, те губят мускулен тонус, развиват аритмични сърдечни удари и демонстрират мозъчна интензивност, която наподобява като тази на будна риба.
Откритието допуска, че БДО сънят, положението, в което се появяват множеството сънища, може да се е развил преди минимум 450 милиона години – преди сухоземните и водните животни да се разделят в еволюцията си.
„ Преди двадесет години хората щяха да ми кажат, че рибите даже не спят “, споделя Мурейн. „ Сега виждаме… тези поведенчески характерности са непокътнати от инсекти до паяци и гръбначни животни.
И в БДО съня вие губите надзор върху най-важните си регулаторни системи. Еволюцията не би запазила такова нежно положение, в случай че то не беше от голяма важност.
Но за какво сънуването има значение? Опазването на БДО съня през еволюцията значи ли, че даже рибите могат да сънуват?
За Мурейн сънуването се изяснява най-добре като нулиране на невронните връзки, което приготвя нашата нервна система за идния ден посредством процеси като консолидиране на паметта и усъвършенстване на познанието.
„ Не бих се изненадал, в случай че действителни сънища бъдат открити при животни и мисля, че в последна сметка ще можем да покажем това научно “, споделя той.
„ Направили сте нещо денем и мозъкът ви ще го възпроизведе, интегрира и смеси с други прекарвания. Ние не сме единственият тип, кадърен да помни и учи. ”
Все още не знаем сигурно за какво хората сънуват и дали сънищата са значими.
Изучаването на скотски сънища е още по-трудно – кучетата не могат да ни кажат какво ги е предиздвикало да хлипат до момента в който спят или да хукват подплашени по време на сънливост.
Така стартира материал по тематиката на National Geographic.
„ Мисля, че сънуването е метод да разтеглим редица когнитивни качества у животните – това включва неща като страст, памет и даже въображение “, споделя Дейвид М. Пеня-Гузман, който учи философия на науката в Държавния университет в Сан Франциско и е създател на книгата “When Animals Dream: The Hidden World of Animal Consciousness ” (Когато животните сънуват: Скритият свят на животинското съзнание).
Знаем, че приматите имат страсти, само че помислете за паяците, за които скорошно изследване допуска, че могат да изпитват етапа на бездънен сън БДО (Бързо придвижване на очите) и даже образни сънища.
Мисълта за сънища при паяк звучи необичайно, само че може да е истина.
„ Според нашата визия сънищата са роман, който съдържа луди, ярки детайли “, споделя Матю Уилсън, невробиолог.
„ Но когато преглеждаме скотски модели, ние просто се опитваме да разберем какво се случва по време на сън, което може да повлияе на ученето, паметта и държанието. “
Какво сънуват котките?
Домашните котки са едни от първите животни, подложени на проучване на сънищата.
Мишел Жуве, пионер в проучванията на съня, открива доказателства за котешки сънища през 60-те години на предишния век, когато следи държанието им, до момента в който спят.
В БДО съня човешките мускули не се движат доста макар интензивната умствена активност, която зарежда сънищата ни.
Това положение на атония (отпуснатост) подсигурява, че тялото не извършва сънищата ни, без значение какъв брой действителни наподобяват. Жуве научава, че при котките конструкция на мозъчния дънер, наречена мост, наподобява контролира БДО съня и провокира частична парализа.
Чрез премахването на части от моста обаче Жуве провокира трагична смяна в държанието.
С мозъците си надълбоко в БДО сън, котките почнали да се движат, като че ли са будни, ловувайки, скачайки, почиствайки се и нападателно защитавайки се против невидими закани.
Жуве назовава този интервал абсурден сън, когато тялото е неподвижно, само че мозъкът остава изцяло деен. Това дава прозорец към това, което се случва в спящите мозъци на котките.
Плъховете, лабиринтът и сънуването
След като денем плъховете минават през лабиринт, те могат да преминат още веднъж по същия маршрут, до момента в който спят, демонстрират проучвания. Когато е безсънен, хипокампусът на плъха, част от мозъка, виновна за основаването и съхраняването на мемоари, запомня невронния модел на навигиране в лабиринта.
По-късно, когато спи, мозъкът възпроизвежда идентичния модел, което допуска, че плъхът си спомня или запаметява лабиринта.
Това изобретение от 2001 година е едно от първите, които демонстрират, че животните имат комплицирани сънища.
„ Много неща допускат, че има обстойно наново прекарване на будното положение по време на сън “, споделя Уилсън.
Зебровите амадини помнят песни
Въпреки че са известни със своите лирични песни, зебровите амадини (Taeniopygia guttata) не се раждат артисти. Птиците би трябвало да се научат, като слушат, практикуват и, може би, като сънуват.
През 2000 година откривателите научават, че невроните в предните мозъци на птиците се задействат по избран модел, до момента в който те пеят ария – подобен, който учените могат да пресъздадат нота по нота.
Докато птиците спят, мозъкът им възпроизвежда същия модел, пресъздавайки песента, която са чули и пели този ден, което допуска, че те помнят и извършват песни в съня си.
Авторите на проучването подозират, че пойните птици сънуват, че пеят. Сънуващите птици претърпяват ли още веднъж прекарванията си нескрито? Или пеещите сънища са по-скоро като логаритми, работещи без умишлено осъзнаване? Учените може би са все по-близо до отговорите.
След две десетилетия проучвания амадините са първите небозайници, за които е открито, че имат сходна конструкция на съня като хората, в това число БДО сън. Едно по-скорошно проучване демонстрира, че птиците движат и гласовите си мускули, с цел да подхождат на музиката в мозъка им, и могат да бъдат подканени да я изпеят.
Спящите амадини също по този начин основават вариации на песните си, което допуска, че те събират сензорна информация, до момента в който са будни, и основават адаптивни промени посредством импровизиране на нови версии, с цел да насърчат ученето в сходно на сън положение.
Дъбокият сън и рибите
Според Филип Мурейн, невробиолог от Станфордския университет, рибките зебра (Danio rerio) също имат сън, сходен на БДО.
Докато спят, те губят мускулен тонус, развиват аритмични сърдечни удари и демонстрират мозъчна интензивност, която наподобява като тази на будна риба.
Откритието допуска, че БДО сънят, положението, в което се появяват множеството сънища, може да се е развил преди минимум 450 милиона години – преди сухоземните и водните животни да се разделят в еволюцията си.
„ Преди двадесет години хората щяха да ми кажат, че рибите даже не спят “, споделя Мурейн. „ Сега виждаме… тези поведенчески характерности са непокътнати от инсекти до паяци и гръбначни животни.
И в БДО съня вие губите надзор върху най-важните си регулаторни системи. Еволюцията не би запазила такова нежно положение, в случай че то не беше от голяма важност.
Но за какво сънуването има значение? Опазването на БДО съня през еволюцията значи ли, че даже рибите могат да сънуват?
За Мурейн сънуването се изяснява най-добре като нулиране на невронните връзки, което приготвя нашата нервна система за идния ден посредством процеси като консолидиране на паметта и усъвършенстване на познанието.
„ Не бих се изненадал, в случай че действителни сънища бъдат открити при животни и мисля, че в последна сметка ще можем да покажем това научно “, споделя той.
„ Направили сте нещо денем и мозъкът ви ще го възпроизведе, интегрира и смеси с други прекарвания. Ние не сме единственият тип, кадърен да помни и учи. ”
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ