Ако Слави иска да се закрепи и да му потръгне в политиката*
Само за месец при Има Такъв Народ се оголиха явни дефицити от друг порядък. Ако тази партия желае да остане в политиката и да е потребна, тя би трябвало бързо да се заеме с превъзмогването на тези дефицити. По думите на председателката на Народно събрание Ива Митева, да „ се научи да играе ” тази игра, която се оказва по-сложна, в сравнение с наподобява в профил.
Неумение да излязат от остарялата си роля
Първият недостиг е социокултурен: неумението без драма да се минава от една обществена роля в друга. Накратко: откакто в продължение на четвърт век си подлагал на критика и си се подигравал на политиците, а след това самият ти станеш политик, в реда на нещата е да очакваш рецензии и насмешки и към себе си. Видяхме, че Има Такъв Народ въобще не са очаквали такова нещо да им се случи на тях. Редно е да се запитат: Какво отношение са очаквали? Но те не го вършат. Вместо да поемат новата си роля на политици, скочиха назад в нормалната си роля на подиграващи политиците - т.е. окарикатуряващи и себе си.
Презрение към всички правила
Вторият недостиг на Има Такъв Народ е чисто културен. В последните години българското общество излъчва все по-ясни сигнали, че от всичко най-силно желае да излезе от балканщината и бабаитлъка на 90-те години, с цел да се настани, удобно и без повдигане на непотребен звук, в европейския 21-ви век. Това предпочитание лежи в основата на всеобщото отменяне на ГЕРБ като откъслек от едно минало, в което към този момент никой не желае да живее. Слави Трифонов и сценаристите му, обаче, са тъкмо толкоз отломъци на 90-те, колкото е и Бойко Борисов. Балканският бабаитлък и шумното пренебрежение към всевъзможни правила, в това число (както видяхме) и към Конституцията, извират от Има Такъв Народ в същата мярка, в която извират от ГЕРБ. Това точно фрапантно разминаване с духа на времето им обезпечи не мечтаното от тях болшинство, а една четвърт от гласувалите, т.е. към 12 % от всички български жители.
Отказ да познават политическата история
Третият огромен недостиг на Има Такъв Народ е незнанието или отводът да се знае и най-проста политическа история. Пример е техният всеизвестен умствен безпорядък, от който излиза, че в случай че у нас се вкара „ френска ” мажоритарна система, то партиите ще отмрат и в Народно събрание ще има единствено „ персони ”.
Истината е, че през 1958 година Франция вкарва тази система точно за да укрепи партиите, както и да ги направи по-отговорни и сговорчиви. По време на малко просъществувалата следвоенна Четвърта република, пропорционалната система създава извънредно фрагментиран политически пейзаж, в който всеки се кара с всеки и в последна сметка значими решения не могат да се вземат, защото никой с никого не приказва. Тогава точно дьо Гол вкарва сегашната система, при която се гласоподава не за партийни листи, а за един партиен претендент. При неналичието на явен победител (т.е. 50 плюс един от гласувалите и не по-малко от 25 на 100 от всички с право на глас) на втори тур отиват всички с резултат минимум 5 на 100.
Какво се случва в промеждутъка сред двата тура? Всички партии с класирани претенденти влизат в договаряния между тях, по този начин щото най-после на терена да останат двама-трима действителни претенденти, с действителна организационна поддръжка зад тила си. За да се стигне до това състояние е належащо някоя и друга партия да отдръпна претендента си, въпреки инак класирал се за прегласуването. И тук най-ясно проличава замисълът на системата. Партиите са принудени освен да договарят, само че и да стъпят на гърлото на личното си его, оттегляйки своя претендент (разбира се, в народен мащаб това най-често се компенсира на други места).
Френската система не унищожава, а стабилизира партиите. Преговори сред партии и превъзмогване на его – това е нейната цел. Ако Има Такъв Народ в действителност искаше тази система, щеше да прави това. А тя прави тъкмо противоположното: афишира всички партии за негодници и, вместо договаряния, развява пред очите на публиката личното си его. И към този момент съвсем не крие упоритостта си да унищожи партиите като такива.
Недемократични дейности
С какво счита да ги размени? Доколкото може да се види – с еднолично и категорично ръководство от неизвестен адрес, пред който даже не можеш да протестираш, тъй като не го знаеш, къде е.
Това е и четвъртият огромен недостиг на Има Такъв Народ. Тези хора не са демократи. Те си показват, че демокрацията, това е народът да каже „ Слави да ръководи, а останалите да вървят със зелени гащи ” – и точка. Не бидейки демократи, Има Такъв Народ реагират на спешни обстановки с недемократични дейности.
Агресия вместо полемика
Петият огромен недостиг е фокусирането върху експанзия против персони за сметка на полемика по правила и полезности. Това ги прави напълно непредсказуеми (днес си съдружник, на следващия ден си изменник – да внимава Румен Радев) и в действителност „ токсични ”. Никой не желае да се допира до тях, с цел да не бъде в идващия миг разгласен за безсрамник, измамник, майкопродавец, джендър или болшевик. Този недостиг ги лишава от всяка опция за постигането на трайни резултати. Защото те не са снабдени с концептуалния уред, който да им разреши да работят в сходство с рекомендацията на мъдрия Рейгън: „ Ако не можеш да изчислиш изгоди, стъпвай върху правила ”.
Нецивилизовано държание и език
Дефицитите на либералност и праволинейност, както и наследството от бабаитлъка на 90-те, дават като резултат присъщото им не-цивилизовано държание и речник. И това е шестият огромен недостиг на Има Такъв Народ.
В думата „ цивилизация ” отчетливо чуваме корена „ civil ”, т.е. вежлив, оправдателен. Същото е ситуацията с „ гражданско общество ” („ цивилно ”, т.е. учтиво общество), както и с първия опит на англичаните да измислят дума за „ жител ” ( “civilian ”, т.е. граждански, не-носещ оръжие).
А там, където няма вежливост, почтителност, спор за правила, договаряния, отстъпки – там единственият регулатор остава силата. Да се остави непринудено, обаче, да бъде контролиран със мощ – това българският народ в никакъв случай не го е правил.
Не слагам под въпрос искреността на желанието на Има Такъв Народ да изчегърта „ модела Борисов ”. Задкулисен комплот тук не виждам да има. Поставям, обаче, на разискване въпроса, че както са подкарали работата, Има Такъв Народ в никакъв случай няма да се оправят с наследството на балканските, бабаитски, мутренски, силови 90-те години, олицетворявани от Бойко Борисов.
Автор: Евгений Дайнов,
Заглавието е на редакцията
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Неумение да излязат от остарялата си роля
Първият недостиг е социокултурен: неумението без драма да се минава от една обществена роля в друга. Накратко: откакто в продължение на четвърт век си подлагал на критика и си се подигравал на политиците, а след това самият ти станеш политик, в реда на нещата е да очакваш рецензии и насмешки и към себе си. Видяхме, че Има Такъв Народ въобще не са очаквали такова нещо да им се случи на тях. Редно е да се запитат: Какво отношение са очаквали? Но те не го вършат. Вместо да поемат новата си роля на политици, скочиха назад в нормалната си роля на подиграващи политиците - т.е. окарикатуряващи и себе си.
Презрение към всички правила
Вторият недостиг на Има Такъв Народ е чисто културен. В последните години българското общество излъчва все по-ясни сигнали, че от всичко най-силно желае да излезе от балканщината и бабаитлъка на 90-те години, с цел да се настани, удобно и без повдигане на непотребен звук, в европейския 21-ви век. Това предпочитание лежи в основата на всеобщото отменяне на ГЕРБ като откъслек от едно минало, в което към този момент никой не желае да живее. Слави Трифонов и сценаристите му, обаче, са тъкмо толкоз отломъци на 90-те, колкото е и Бойко Борисов. Балканският бабаитлък и шумното пренебрежение към всевъзможни правила, в това число (както видяхме) и към Конституцията, извират от Има Такъв Народ в същата мярка, в която извират от ГЕРБ. Това точно фрапантно разминаване с духа на времето им обезпечи не мечтаното от тях болшинство, а една четвърт от гласувалите, т.е. към 12 % от всички български жители.
Отказ да познават политическата история
Третият огромен недостиг на Има Такъв Народ е незнанието или отводът да се знае и най-проста политическа история. Пример е техният всеизвестен умствен безпорядък, от който излиза, че в случай че у нас се вкара „ френска ” мажоритарна система, то партиите ще отмрат и в Народно събрание ще има единствено „ персони ”.
Истината е, че през 1958 година Франция вкарва тази система точно за да укрепи партиите, както и да ги направи по-отговорни и сговорчиви. По време на малко просъществувалата следвоенна Четвърта република, пропорционалната система създава извънредно фрагментиран политически пейзаж, в който всеки се кара с всеки и в последна сметка значими решения не могат да се вземат, защото никой с никого не приказва. Тогава точно дьо Гол вкарва сегашната система, при която се гласоподава не за партийни листи, а за един партиен претендент. При неналичието на явен победител (т.е. 50 плюс един от гласувалите и не по-малко от 25 на 100 от всички с право на глас) на втори тур отиват всички с резултат минимум 5 на 100.
Какво се случва в промеждутъка сред двата тура? Всички партии с класирани претенденти влизат в договаряния между тях, по този начин щото най-после на терена да останат двама-трима действителни претенденти, с действителна организационна поддръжка зад тила си. За да се стигне до това състояние е належащо някоя и друга партия да отдръпна претендента си, въпреки инак класирал се за прегласуването. И тук най-ясно проличава замисълът на системата. Партиите са принудени освен да договарят, само че и да стъпят на гърлото на личното си его, оттегляйки своя претендент (разбира се, в народен мащаб това най-често се компенсира на други места).
Френската система не унищожава, а стабилизира партиите. Преговори сред партии и превъзмогване на его – това е нейната цел. Ако Има Такъв Народ в действителност искаше тази система, щеше да прави това. А тя прави тъкмо противоположното: афишира всички партии за негодници и, вместо договаряния, развява пред очите на публиката личното си его. И към този момент съвсем не крие упоритостта си да унищожи партиите като такива.
Недемократични дейности
С какво счита да ги размени? Доколкото може да се види – с еднолично и категорично ръководство от неизвестен адрес, пред който даже не можеш да протестираш, тъй като не го знаеш, къде е.
Това е и четвъртият огромен недостиг на Има Такъв Народ. Тези хора не са демократи. Те си показват, че демокрацията, това е народът да каже „ Слави да ръководи, а останалите да вървят със зелени гащи ” – и точка. Не бидейки демократи, Има Такъв Народ реагират на спешни обстановки с недемократични дейности.
Агресия вместо полемика
Петият огромен недостиг е фокусирането върху експанзия против персони за сметка на полемика по правила и полезности. Това ги прави напълно непредсказуеми (днес си съдружник, на следващия ден си изменник – да внимава Румен Радев) и в действителност „ токсични ”. Никой не желае да се допира до тях, с цел да не бъде в идващия миг разгласен за безсрамник, измамник, майкопродавец, джендър или болшевик. Този недостиг ги лишава от всяка опция за постигането на трайни резултати. Защото те не са снабдени с концептуалния уред, който да им разреши да работят в сходство с рекомендацията на мъдрия Рейгън: „ Ако не можеш да изчислиш изгоди, стъпвай върху правила ”.
Нецивилизовано държание и език
Дефицитите на либералност и праволинейност, както и наследството от бабаитлъка на 90-те, дават като резултат присъщото им не-цивилизовано държание и речник. И това е шестият огромен недостиг на Има Такъв Народ.
В думата „ цивилизация ” отчетливо чуваме корена „ civil ”, т.е. вежлив, оправдателен. Същото е ситуацията с „ гражданско общество ” („ цивилно ”, т.е. учтиво общество), както и с първия опит на англичаните да измислят дума за „ жител ” ( “civilian ”, т.е. граждански, не-носещ оръжие).
А там, където няма вежливост, почтителност, спор за правила, договаряния, отстъпки – там единственият регулатор остава силата. Да се остави непринудено, обаче, да бъде контролиран със мощ – това българският народ в никакъв случай не го е правил.
Не слагам под въпрос искреността на желанието на Има Такъв Народ да изчегърта „ модела Борисов ”. Задкулисен комплот тук не виждам да има. Поставям, обаче, на разискване въпроса, че както са подкарали работата, Има Такъв Народ в никакъв случай няма да се оправят с наследството на балканските, бабаитски, мутренски, силови 90-те години, олицетворявани от Бойко Борисов.
Автор: Евгений Дайнов,
Заглавието е на редакцията
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ