Рекламистката, която боядиса косите на американките
Само преди 70 години боядисването на косата е нещо непознато за множеството дами. Шърли Поликоф е рекламистката, която демонстрира пред света това изобретение, създавайки една от най-успешните рекламни акции в историята, а с това и нова наклонност и цяла промишленост.
Шърли е родена в Бруклин, Ню Йорк, през 1908-а, откакто родителите ѝ имигрират в Съединени американски щати, с цел да избягат от съветската военна тегоба. Тя е отгледана като момчето в фамилията, поради неосъщественото предпочитание на нейната майка Роуз да има мъжка рожба. В началото на ХХ век полът е определящ за заеманите от индивида функции в обществото и този факт е значим за развиването на момиченцето.
Шърли се облича като момче, а единствено на 11 стартира и първата си работа – като продавачка на дамски палта в дните преди Коледа за 3 $ на час. Година по-късно взе участие в съревнование за основаване на акция за Campbell’s Soup и макар че не съумява да го завоюва, това отключва у нея любознанието към рекламната промишленост. Така стартира работа за списанието Harper’s Bazaar, където написа първата си реклама, а след това натрупа опит в организации, чиито клиенти оперират в търговията на дребно.
През 1955 година е назначена в рекламната организация Foote, Coone & Belding, като ѝ е поверен преди малко извоюван клиент – козметичната компания Clairol. По това време едвам 7% от американките боядисват косата си, най-вече известни персони. Точно тогава Шърли основава рекламата “Does she… or doesn’t she? ” („ Тя прави ли го... или не? “) и това число се повишава до 50, а приходите на Clairol скачат от 25 на 200 млн. $ годишно. Това изстрелва и самата рекламистка на върха – тя става изпълнителен вицепрезицент и креативен шеф на организацията. Добитата след тези триумфи известност ѝ разрешава да оглави и своя лична организация – Shirley Polykoff Advertising, Inc.
Поликоф е възприемана друго от феминистките – от една страна като образец, поради превъзходството си в една мъжка промишленост, а от друга – като човек, който способства за това дамите да бъдат възприемани като полов обект, поради последвалите акции като „ Вярно ли е, че русокоските се забавляват повече? “, „ Имам единствено един живот, остави ме да го пребивавам като русокоска! “ и „ Колкото повече се доближава той, толкоз по-добре изглеждаш ти “.
Рекламистката се пенсионира след близо 70-годишна кариера и стартира да се занимава интензивно с изнасяне на лекции в американски университети и изяви в медиите до гибелта си през юни 1998 година Тя е притежател на премията Рекламист на годината на организацията „ Рекламистките на Ню Йорк “, а през 1980-а е включена и в Залата на славата за реклама.
Автор: Габриела Беличовска
Шърли е родена в Бруклин, Ню Йорк, през 1908-а, откакто родителите ѝ имигрират в Съединени американски щати, с цел да избягат от съветската военна тегоба. Тя е отгледана като момчето в фамилията, поради неосъщественото предпочитание на нейната майка Роуз да има мъжка рожба. В началото на ХХ век полът е определящ за заеманите от индивида функции в обществото и този факт е значим за развиването на момиченцето.
Шърли се облича като момче, а единствено на 11 стартира и първата си работа – като продавачка на дамски палта в дните преди Коледа за 3 $ на час. Година по-късно взе участие в съревнование за основаване на акция за Campbell’s Soup и макар че не съумява да го завоюва, това отключва у нея любознанието към рекламната промишленост. Така стартира работа за списанието Harper’s Bazaar, където написа първата си реклама, а след това натрупа опит в организации, чиито клиенти оперират в търговията на дребно.
През 1955 година е назначена в рекламната организация Foote, Coone & Belding, като ѝ е поверен преди малко извоюван клиент – козметичната компания Clairol. По това време едвам 7% от американките боядисват косата си, най-вече известни персони. Точно тогава Шърли основава рекламата “Does she… or doesn’t she? ” („ Тя прави ли го... или не? “) и това число се повишава до 50, а приходите на Clairol скачат от 25 на 200 млн. $ годишно. Това изстрелва и самата рекламистка на върха – тя става изпълнителен вицепрезицент и креативен шеф на организацията. Добитата след тези триумфи известност ѝ разрешава да оглави и своя лична организация – Shirley Polykoff Advertising, Inc.
Поликоф е възприемана друго от феминистките – от една страна като образец, поради превъзходството си в една мъжка промишленост, а от друга – като човек, който способства за това дамите да бъдат възприемани като полов обект, поради последвалите акции като „ Вярно ли е, че русокоските се забавляват повече? “, „ Имам единствено един живот, остави ме да го пребивавам като русокоска! “ и „ Колкото повече се доближава той, толкоз по-добре изглеждаш ти “.
Рекламистката се пенсионира след близо 70-годишна кариера и стартира да се занимава интензивно с изнасяне на лекции в американски университети и изяви в медиите до гибелта си през юни 1998 година Тя е притежател на премията Рекламист на годината на организацията „ Рекламистките на Ню Йорк “, а през 1980-а е включена и в Залата на славата за реклама.
Автор: Габриела Беличовска
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ