Учени и прости на земята сме гости!
Само няколко дни откакто навърши 100 години от този свят си отиде един от мъдреците на Северозападна България – дядо Коло Майора от монтанското село Доктор Йосифово. Столетникът – висок, с бяла коса и снежен мустак, присвит взор и богатства тирада приличаше на някогашен боен или даскал, само че не бе нито едното, нито другото. Никола Трифонов бе дърводелец и строител, минал дългия път на живота си с труд и грижи за фамилията и натрупал мъдрост, която с ненаситност, а постоянно и в рими споделяше с другари и посетители. Хората го търсеха – за съвет в сложни моменти, или за радостни диалози в спокойни дни.
„ Мене животът и хората са ме научили на всичко – с работа и тъга! ”, споделяше столетникът. Любимата му поговорка лично произвеждане бе „ Учени и елементарни на земята са посетители. Каквото произведеш, не можеш да изядеш. Тръгваш си от тоя свят единствено със мемоари богат! ”. Прозренията си за хората, живота и времето дядо Коло бе придобил не от книгите, а от персонален опит. На учебно заведение ходил до 7 клас, само че бил ученолюбив и незабравим и каквото чувал от даскалите, запомнял още в час. Най-много обаче прихванал на млади години от татко си Иван, споделяше той. Достолепният мъж – участник във всички войни за избавление и обединяване на България и добър собственик, бе научил сина си на труд, респект към другите и непримиримост във всичко, каквото похване. След като приключил селското школо Никола почнал работа като бъчвар и сума съдове за вино, ракия и вода направил в региона. А когато избухнала Втората международна, претендент подофицер Никола Трифонов тръгнал с плевенския артилерийски полк и стигнал чак до Австрийските Алпи.
Заради сериозния му темперамент командирите постоянно оставяли грижите за реда измежду бойците на него и тогава се родил прякорът му Коло Майора. А като се върнал в Доктор Йосифово с жена му Цона основали и отгледали наследник и щерка. Никола се заел с дърводелство и ковачество, а след това и със строителство в родното си село и в региона. „ Градил съм къщи и учебни заведения, няма къща, в която най-малко един гвоздей да не съм забил! Само като съм спал, не съм работил ”, гордееше се майсторът. От срещите си с доста и всевъзможни хора дядо Коло си бе извадил поучения, почтени за трудовете на античен мъдрец. Категоричен бе да вземем за пример, че обучение, разум и човечност не вървят постоянно ръка за ръка. И по тази причина доста сложени на високите постове хора, не костват и колкото едната ръка на някои елементарен човек.
„ Учени у нас – колкото искаш, но умни малко! ”, клатеше недоволно глава старецът. Макар че в никакъв случай не се бе занимавал с политика дядо Никола живо се е интересуваше от събитията в страната и света. Европейския съюз столетникът харесваше, само че не одобряваше по какъв начин работи към този момент. „ Не стига единствено да се сплотяват страните, би трябвало да обединим първо разсъдъка, след това парите, и най-после и труда си! Само тогава ще станем едно цяло и ще вървим напред! ”, предлагаше някогашния строител.
Въпреки мъдростта си обаче столетникът нямаше рецепта по какъв начин се живее цялостен век. Диети не спазваше, физически извършения не правеше отвън непрекъснатия труд, съвсем до дълбока напреднала възраст. Никога не бе пил медикаменти, понякога се черпеше с чаша вино, само че пък си хапваше постоянно – на 4-5 часа, от време на време даже и през нощта, тъй като човек би трябвало да има сили за работа, споделя синът му Георги/ 64 г./, който се грижеше за родителите си в родната им къща в Доктор Йосифово.
Столетникът имаше обаче простичка формула за дълъг брак и крепко семейство. „ Трябва да намериш добра жена и да не ти пука от нищо! И положителното, и неприятното отминават! ”, съветваше той под одобрителния взор на 96 годишната му половинка баба Цона. С нея бяха навъртели над 70 години фамилен стаж и с изключение на двете деца, имаха двама внуци и двама правнуци. Към всичко в живота дядо Коло добавяше и щипка смях, тъй като усмивката съгласно него прави света и хората по-добри. „ Ако не беше бабата, да ми яде живота, към този момент щях да съм не на 100, а най-малко на 115 години! ”, сервира булката си на юбилея ветеранът.
А на всичките си съселяни, познати, посетители и непознати столетникът пожелаваше ”Каквото си мислите – да съумеете! Бавно да стареете и стопански да оцелеете! ”.
„ Мене животът и хората са ме научили на всичко – с работа и тъга! ”, споделяше столетникът. Любимата му поговорка лично произвеждане бе „ Учени и елементарни на земята са посетители. Каквото произведеш, не можеш да изядеш. Тръгваш си от тоя свят единствено със мемоари богат! ”. Прозренията си за хората, живота и времето дядо Коло бе придобил не от книгите, а от персонален опит. На учебно заведение ходил до 7 клас, само че бил ученолюбив и незабравим и каквото чувал от даскалите, запомнял още в час. Най-много обаче прихванал на млади години от татко си Иван, споделяше той. Достолепният мъж – участник във всички войни за избавление и обединяване на България и добър собственик, бе научил сина си на труд, респект към другите и непримиримост във всичко, каквото похване. След като приключил селското школо Никола почнал работа като бъчвар и сума съдове за вино, ракия и вода направил в региона. А когато избухнала Втората международна, претендент подофицер Никола Трифонов тръгнал с плевенския артилерийски полк и стигнал чак до Австрийските Алпи.
Заради сериозния му темперамент командирите постоянно оставяли грижите за реда измежду бойците на него и тогава се родил прякорът му Коло Майора. А като се върнал в Доктор Йосифово с жена му Цона основали и отгледали наследник и щерка. Никола се заел с дърводелство и ковачество, а след това и със строителство в родното си село и в региона. „ Градил съм къщи и учебни заведения, няма къща, в която най-малко един гвоздей да не съм забил! Само като съм спал, не съм работил ”, гордееше се майсторът. От срещите си с доста и всевъзможни хора дядо Коло си бе извадил поучения, почтени за трудовете на античен мъдрец. Категоричен бе да вземем за пример, че обучение, разум и човечност не вървят постоянно ръка за ръка. И по тази причина доста сложени на високите постове хора, не костват и колкото едната ръка на някои елементарен човек.
„ Учени у нас – колкото искаш, но умни малко! ”, клатеше недоволно глава старецът. Макар че в никакъв случай не се бе занимавал с политика дядо Никола живо се е интересуваше от събитията в страната и света. Европейския съюз столетникът харесваше, само че не одобряваше по какъв начин работи към този момент. „ Не стига единствено да се сплотяват страните, би трябвало да обединим първо разсъдъка, след това парите, и най-после и труда си! Само тогава ще станем едно цяло и ще вървим напред! ”, предлагаше някогашния строител.
Въпреки мъдростта си обаче столетникът нямаше рецепта по какъв начин се живее цялостен век. Диети не спазваше, физически извършения не правеше отвън непрекъснатия труд, съвсем до дълбока напреднала възраст. Никога не бе пил медикаменти, понякога се черпеше с чаша вино, само че пък си хапваше постоянно – на 4-5 часа, от време на време даже и през нощта, тъй като човек би трябвало да има сили за работа, споделя синът му Георги/ 64 г./, който се грижеше за родителите си в родната им къща в Доктор Йосифово.
Столетникът имаше обаче простичка формула за дълъг брак и крепко семейство. „ Трябва да намериш добра жена и да не ти пука от нищо! И положителното, и неприятното отминават! ”, съветваше той под одобрителния взор на 96 годишната му половинка баба Цона. С нея бяха навъртели над 70 години фамилен стаж и с изключение на двете деца, имаха двама внуци и двама правнуци. Към всичко в живота дядо Коло добавяше и щипка смях, тъй като усмивката съгласно него прави света и хората по-добри. „ Ако не беше бабата, да ми яде живота, към този момент щях да съм не на 100, а най-малко на 115 години! ”, сервира булката си на юбилея ветеранът.
А на всичките си съселяни, познати, посетители и непознати столетникът пожелаваше ”Каквото си мислите – да съумеете! Бавно да стареете и стопански да оцелеете! ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ