Кому е нужен Златан? Швеция цъфти без суперзвезди
Само малко повече от седмица след обезпечаването на място на Мондиал 2018 в Русия последната глава в книгата на футболния народен тим на Швеция бе приключена. Избраниците на Яне Андершон не разрешиха на Италия да им вкара гол за 180 минути и завоюваха плейофа за класиране на международните финали с гол на Якоб Юхансон след рикошет. Архитект на триумфа беше Андреас Гранквист – скалата, към която се построи защитната непоклатимост.
Осем дни по-късно Гранквист оказа помощ и за още по-голямото намаляване на стоманения хват на Златан Ибрахимович, вземайки премията „ Гулдболен” за най-хубав футболист на страната, откакто в границите на цяло десетилетие сред 2007 и 2016 година я печелеше непроменяемо именитият нападател. Последният джентълмен на наградата преди Гранквист, отмъкнал премията от Ибрахимович, беше Фреди Люнбери, а никой не беше я печелил повече от два пъти. Толкова дълго време Златан беше Швеция.
„ Световното състезание без мен не си коства да се гледа”, сподели неотдавна Ибрахимович, подхранвайки посланието си отпреди четири години. За състезател без вкаран гол в пет мача на два разнообразни Мондиала това изказване е много смело. Егото му не знае нещо друго от шеста скорост, камо ли какво е то задна.
Само простак обаче би се усъмнил във въздействието на Ибрахимович върху националния тим. Той е изиграл повече мачове от всеки един от присъстващите в състава за Русия 2018 и най-малко двойно повече от всички тях без четирима. Вкарал е единствено 11 гола по-малко с националния екип от целия общ брой на днешните „ синьо-жълти”.
И при все че Швеция остана гордо изправена на старта на първия си огромен интернационален шампионат без своя водач след Евро 2000, макар че се очакваше да се разклати пред незнайното. Освободен от голямата сянка на Ибрахимович, тимът най-накрая можа да отвори очите си за светлината. В резултат беше записана първата победа на откриващ мач на международно състезание от 60 години насам и евентуално единствено грандиозният триумф на Мексико над защитаващия купата си Германия понижи заслужените похвали за впечатляващия старт.
Това, че точно Гранквист оказа помощ за триумфа, бе напълно подходящо. Той освен заби победния гол от дузпа след интервенция на системата ВАР (Видео помощник рефер), само че и сподели всемогъщество и в отбрана, и в нахлуване. Отправи три удара по посока на противниковата врата (само Емил Форсбери имаше повече – 4), сътвори три голови положения и блокира два изстрела на противниците. Плуваше изцяло в свои води в поетата роля на водач и бе победен единствено един път – през първото полувреме изгуби преднина от десетина метра пред Хюн-мин Сон и бе надбяган.
Никой не може да оспори, че имаше моменти, когато на Швеция липсваше Ибрахимович против Южна Корея. Маркус Бери е неясно копие на своя предходник и го сподели с пропуските си от чисти позиции. Те си бяха бедствени отвред, при все това Чо Хюн-Уоо заслужава хвалба за намесата си в първия случай.
Скандинавците оцеляха в бурята при започване на второто полувреме и дочакаха момента да нанесат решаващия си удар, когато системата ВАР донесе закъсняла дузпа, когато азиатците към този момент бяха подхванали рискова контраофанзива. Още щом Гранквист се разписа от бялата точка, тимът му сподели, че няма метод да остави птичето да отлети от рамото му. Играта на „ блогулт” беше проведена и компактна, допустимо най-проста, само че и допустимо най-ефективна. Южна Корея към този момент не задаваше въпроси и нямаше отговори, потвърждавайки тезата на тези, които я афишират за един от трите най-слаби тимове в Русия.
Що се отнася до Швеция, това бе облекчение и оправдаване на поетата посока. За малко неотдавна се появиха апели Ибрахимович да промени решението си и да се върне в състава след популярното премахване на Италия от Мондиала, а легендата направи каквото можа да подхранва този огън.
Това групово показване против Южна Корея обаче бе от тези, които мъчно биха се получили при съществуването на сходен самостоятелен гений, очебиен по този начин явно над останалите. Добре смазаната машина към този момент не може да си разреши да оставя място в системата си за лъскава, само че евентуално увреждаща я част, изключително поради възрастта на Ибрахимович.
Той може и да е явно в пъти по-добър от Ула Тойвонен или Бери, но този тим изкова изумителна взаимност на колектива без своята суперзвезда. Това показване беше обещаващо: приличаше на безпрепятствено каране на колело без помощни колелца. Да, той е Златан… само че те са Швеция.
Мат Стед, Football 365
Осем дни по-късно Гранквист оказа помощ и за още по-голямото намаляване на стоманения хват на Златан Ибрахимович, вземайки премията „ Гулдболен” за най-хубав футболист на страната, откакто в границите на цяло десетилетие сред 2007 и 2016 година я печелеше непроменяемо именитият нападател. Последният джентълмен на наградата преди Гранквист, отмъкнал премията от Ибрахимович, беше Фреди Люнбери, а никой не беше я печелил повече от два пъти. Толкова дълго време Златан беше Швеция.
„ Световното състезание без мен не си коства да се гледа”, сподели неотдавна Ибрахимович, подхранвайки посланието си отпреди четири години. За състезател без вкаран гол в пет мача на два разнообразни Мондиала това изказване е много смело. Егото му не знае нещо друго от шеста скорост, камо ли какво е то задна.
Само простак обаче би се усъмнил във въздействието на Ибрахимович върху националния тим. Той е изиграл повече мачове от всеки един от присъстващите в състава за Русия 2018 и най-малко двойно повече от всички тях без четирима. Вкарал е единствено 11 гола по-малко с националния екип от целия общ брой на днешните „ синьо-жълти”.
И при все че Швеция остана гордо изправена на старта на първия си огромен интернационален шампионат без своя водач след Евро 2000, макар че се очакваше да се разклати пред незнайното. Освободен от голямата сянка на Ибрахимович, тимът най-накрая можа да отвори очите си за светлината. В резултат беше записана първата победа на откриващ мач на международно състезание от 60 години насам и евентуално единствено грандиозният триумф на Мексико над защитаващия купата си Германия понижи заслужените похвали за впечатляващия старт.
Това, че точно Гранквист оказа помощ за триумфа, бе напълно подходящо. Той освен заби победния гол от дузпа след интервенция на системата ВАР (Видео помощник рефер), само че и сподели всемогъщество и в отбрана, и в нахлуване. Отправи три удара по посока на противниковата врата (само Емил Форсбери имаше повече – 4), сътвори три голови положения и блокира два изстрела на противниците. Плуваше изцяло в свои води в поетата роля на водач и бе победен единствено един път – през първото полувреме изгуби преднина от десетина метра пред Хюн-мин Сон и бе надбяган.
Никой не може да оспори, че имаше моменти, когато на Швеция липсваше Ибрахимович против Южна Корея. Маркус Бери е неясно копие на своя предходник и го сподели с пропуските си от чисти позиции. Те си бяха бедствени отвред, при все това Чо Хюн-Уоо заслужава хвалба за намесата си в първия случай.
Скандинавците оцеляха в бурята при започване на второто полувреме и дочакаха момента да нанесат решаващия си удар, когато системата ВАР донесе закъсняла дузпа, когато азиатците към този момент бяха подхванали рискова контраофанзива. Още щом Гранквист се разписа от бялата точка, тимът му сподели, че няма метод да остави птичето да отлети от рамото му. Играта на „ блогулт” беше проведена и компактна, допустимо най-проста, само че и допустимо най-ефективна. Южна Корея към този момент не задаваше въпроси и нямаше отговори, потвърждавайки тезата на тези, които я афишират за един от трите най-слаби тимове в Русия.
Що се отнася до Швеция, това бе облекчение и оправдаване на поетата посока. За малко неотдавна се появиха апели Ибрахимович да промени решението си и да се върне в състава след популярното премахване на Италия от Мондиала, а легендата направи каквото можа да подхранва този огън.
Това групово показване против Южна Корея обаче бе от тези, които мъчно биха се получили при съществуването на сходен самостоятелен гений, очебиен по този начин явно над останалите. Добре смазаната машина към този момент не може да си разреши да оставя място в системата си за лъскава, само че евентуално увреждаща я част, изключително поради възрастта на Ибрахимович.
Той може и да е явно в пъти по-добър от Ула Тойвонен или Бери, но този тим изкова изумителна взаимност на колектива без своята суперзвезда. Това показване беше обещаващо: приличаше на безпрепятствено каране на колело без помощни колелца. Да, той е Златан… само че те са Швеция.
Мат Стед, Football 365
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ