Космическият телескоп “Кеплер”!
„ Сами ли сме във Вселената или не? ” – този въпрос постоянно е вълнувал научната общественост. Днешното високотехнологично общество към момента не е в положение да даде безапелационен и еднопосочен отговор на този въпрос. До този миг знаем, че животът най-вероятно се заражда на планети, които обикалят към своите звезди – Земята е характерен образец за това. За страдание с изключение на Земята нямаме различен сходен образец. В Слънчевата система има цели осем други планети и на нито една от тях няма открит рационален живот. Меркурий и Венера са прекомерно горещи. Марс е голяма студена пустиня. Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са газови колоси без твърда повърхнина. Днес проучването на тези планети цели установяването на най-обикновен микробиален живот. В научната общественост към този момент еднопосочно се твърди, че в случай че има някъде рационален живот, той ще се намира в някоя далечна звездна система, на светлинни години разстояние от нас!
Космическият телескоп “Кеплер ”, който на тази фотография се намира в защитния резервоар. Credit: NASA/Jack Pfaller. В момента на писането на публикацията телескопът към този момент е прикачен за ракетата “Делта 2 ”, която ще го изпрати в космоса, с цел да търси обитаеми екзопланети.
„ Има ли някъде на другите планети от други звездни системи същества, които също като нас гледат нощем към небето и се питат дали са сами? ” – тази мисъл сама по себе си е доста сантиментална. Логично е да се допусна, че както Слънцето не е единствената звезда от Млечния път, по този начин и планетите като Земята не са единствените по рода си и се срещат много постоянно. Търсенето на други Земи е трогателен, само че в същото време доста сложен проблем за актуалната просвета. Когато нощем се вгледаме в небето, ние виждаме звездите като дребни точки и единствено от учебниците знаем, че съставляват великански огнени кълба. Техните възможни планети са неведнъж по-малки и са незабележим източник на светлина, който е доста мъчно да бъде регистриран от Земята. Затова потвърждаването на една извънслънчева планета е обвързвано с редица компликации и се позволяват доста неточности.
Всички доказани до момента извънслънчеви планети са открити след 1988 година. Тези първични данни са много обезкуражаващи – откритите планети съставляват или огромни газови колоси (с размера на Юпитер или по-големи от него), или огромни супер-Земи (скалисти, неведнъж по-големи от Земята планети). Много от тези газови колоси и супер-Земи се намират в огромна непосредственост до своята звезда и я обикалят в границите на дни. Дори Меркурий се намира доста по-далече от Слънцето, в сравнение с тези планети. Такива „ горещи Юпитери ” и „ горещи Земи ” не биха били подобаващи за живот – водата в течно положение просто не би могла да съществува.
Това, че до този миг не сме разкрили планета като нашата Земя, не трябва да ни обезкуражава. На процедура, в случай че извънземна цивилизация търси планети към нашето Слънце с сходна като нашата технология, тя би разкрила само Юпитер, а може би и Сатурн. Всички останали планети, в това число Земята, биха останали невидими. Сегашните способи включват – астрометрия, пулсар тайминг, директен способ и други Астрометрията е най-старият способ. При него астрономите търсят отклонения от орбитата на дадена звезда, които биха били породени от съществуването на планета. Всяка планета би била причина звездата й да се движи в дребна кръгова или елиптична орбита заради гравитационното й въздействие.
Всеки способ има своите преимущества и дефекти. Подбирането на вярната методология е сериозно за търсенето на избран вид екзопланети. Освен това нас не ни интересуват всички типове екзопланети, а единствено такива, които имат задоволително условия, с цел да са обитаеми:
Планетата би трябвало да е в границите на обитаемата зона на звездата – да е на такова разстояние от нея, че температурата на повърхността й да поддържа водата в течно агрегатно положение. Планетата би трябвало да е от земен вид, а не газов колос като Юпитер. Планетата би трябвало да има подобаваща маса и диаметър. Например планети с дребна маса не биха могли да задържат задоволително количество атмосфера. Планетата би трябвало да има подобаващи орбитални параметри. Колкото по-голям е ексцентритетът, толкоз по-голяма е температурната флуктуация. Идеалната планета би следвало да има ексцентритет, който е непосредствен до нулата – т.е. кръгова орбита. Можем да си представим какво би станало със Земята, в случай че нейната орбита имаше по-голям ексцентритет – да вземем за пример със стойности към 0.5 – орбитата на Земята щеше да бъде елиптична, в избрани моменти водата в океаните щеше да кипи, а в други моменти – да замръзва. Животът едва ли би бил вероятен.
НАСА се приготвя да изстреля галактическия телескоп „ Кеплер ”. Това е първата задача, която ще е в положение да намира планети като Земята. „ Кеплер ” ще употребява така наречен директен способ – когато планетата минава през диска на звездата, това води до смяна в яркостта – от порядъка на 1/10 000. Промяната би трябвало да бъде периодическа, в случай че е породена от планета. „ Кеплер ” ще изследва по едно и също време 100 000 звезди, което усилва шанса да бъде открит планетарен пренос. Така той ще даде отговор на един от най-наболелите въпроси – редки ли са планетите като Земята или се срещат постоянно? Ако планетите като Земята са редки, „ Кеплер ” няма да открие доста такива. Ако планетите като Земята се срещат постоянно, „ Кеплер ” ще открие стотици от тях!
Освен това – ние би трябвало да открием планети в обитаемите зони към звездите си! Така времето сред транзитите е почти към една година. За да можем да потвърдим планета сигурно, тя ще би трябвало да направи най-малко 4 преноса. Затова задачата ще продължи близо три и половина години!
И чак тогава ще сме в положение да вършим каквито и да е изводи за честотата и положението на планетите във Вселената.
