Може ли работодателят еднолично да реши да ни намали заплатата?
Съгласно член 66, алинея 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият контракт съдържа данни за страните и дефинира главното и спомагателните трудови хонорари с непрекъснат темперамент, както и периодичността на тяхното погашение. На съображение на цитираната наредба при възникването на трудовото правно отношение работодателят е длъжен да дефинира както главното заплащане, по този начин и спомагателните хонорари с непрекъснат темперамент. Законовите правила коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.
Разпоредбата на член 119 от КТ планува, че изменение на трудовото правно отношение се позволява по документално единодушие сред страните. Това значи, че с в допълнение документално съглашение на съображение член 119 от КТ, страните могат да променят всеки от детайлите на наличието на действителен сред тях трудов контракт (работно време, служба, период, трудово заплащане, и др.) за несъмнено или несигурно време, което следва да се запише в съглашението. Клаузите, които се променят, категорично се показват в спомагателното съглашение към трудовия контракт.
В случай, че служащият или служителят не е склонен с препоръчаната от работодателя смяна в изискванията на трудовия контракт и не подпише спомагателното съглашение, то не поражда правни последствия. Остават да работят клаузите на подписания от двете страни трудов контракт или в допълнение съглашение към него.
Съгласно член 272, алинея 1 от КТ без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане с изключение на за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми в резултат на механически грешки; 3. налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в тази ситуация по член 210, алинея 4 при реализиране на лимитираната имуществена отговорност.
Разпоредбата на член 119 от КТ планува, че изменение на трудовото правно отношение се позволява по документално единодушие сред страните. Това значи, че с в допълнение документално съглашение на съображение член 119 от КТ, страните могат да променят всеки от детайлите на наличието на действителен сред тях трудов контракт (работно време, служба, период, трудово заплащане, и др.) за несъмнено или несигурно време, което следва да се запише в съглашението. Клаузите, които се променят, категорично се показват в спомагателното съглашение към трудовия контракт.
В случай, че служащият или служителят не е склонен с препоръчаната от работодателя смяна в изискванията на трудовия контракт и не подпише спомагателното съглашение, то не поражда правни последствия. Остават да работят клаузите на подписания от двете страни трудов контракт или в допълнение съглашение към него.
Съгласно член 272, алинея 1 от КТ без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане с изключение на за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми в резултат на механически грешки; 3. налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в тази ситуация по член 210, алинея 4 при реализиране на лимитираната имуществена отговорност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ