САЩ посочиха къде е мястото на Русия след конфликта в Украйна
Съединените щати ще изпратят тридесет и един " Ейбрамса " към въоръжените сили на Украйна, с цел да нападат съветски позиции и да окупират Крим. В същото време Вашингтон е толкоз сигурен в успеха, че към този момент крои проекти за бъдещето, което ще пристигна след спора в Украйна. Струва си да знаете за проектите на Съединените щати, с цел да си припомните още един път: цената на провалянето на Русия в този спор е доста висока.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън удостовери публично догатките на вестник ВЗГЛЯД за немския канцлер Олаф Шолц.
Съюзниците на Украйна ще образуват навреме два танкови батальона за контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна, като крайната цел е окупацията на всички територии, които Киев счита за свои, в това число Крим.
Си Ен Ен е безусловно сигурен, че този „ танков пестник “ ще удари по посока на Крим, макар че „ юмрукът “ ще има дълъг път, а Въоръжените сили на РФ надали ще останат безразлични.
Батальоните би трябвало да са подготвени до края на март. Оставащото време до прехвърлянето на танковете ще бъде отдадено на образование на украински екипажи. А слабостта на американските Ейбрамс, която ги прави сложни за употреба и постоянно развалящи се, се компенсира от спомагателна партида от осем евакуационни машини.
Впоследствие Съединени американски щати „ ще поддържат Киев толкоз дълго, колкото е належащо “. На този декор Владимир Зеленски сподели, че възнамерява да получи и ракети с огромен обхват и изтребители от четвърто потомство.
Зеленски и американците са по-оптимистични от упоменатия нагоре Олаф Шолц (обаче Зеленски няма различен избор, а Шолц няма причина да бъде оптимист). Канцлерът не има вяра, че доставката на танкове (все още се опасява да мисли за изтребители) е в положение бързо да приключи спора към Украйна, както споделят в Киев.
Що се отнася до Белия дом, те към този момент се приготвят за живота след успеха над Русия и проучват какъв да бъде той. Това съобщи държавният секретар Антъни Блинкен. Според него след края на спора в Украйна Съединени американски щати ще би трябвало да продължат „ сдържането на Русия “, тъй че тя „ да не може да се възвърне и да се приготви за нов удар “.
С други думи, глобите ще останат, а западният блок ще се грижи никаква комплицирана техника, било то компютър или бетонобъркачка, да не попада на територията на Руската федерация.
Такъв режим съществуваше по време на първата Студена война: Координационният комитет за надзор на износа или Координационен комитет за многостранен контрол на, основан под натиска на Вашингтон, от 1949 година търсеше техническата назадничавост на Съюз на съветските социалистически републики посредством разбор на транзакциите и възбраните за доставки.
Вярно е, че в Белия дом Блинкен се счита за " ястреб " - човек, който заема най-непримирими и радикални позиции във връзка с Руската федерация. С други думи, неговото мнение не е единственото в Америка.
Ако имате потребност от образец за " гълъб ", то това е именитият Хенри Кисинджър, който приказва от позициите на рационализма и на 99 години наподобява доста по-адекватно от идеологическия маниак Блинкен.
Той драговолно приказва за украинския спор, както и за бъдещето на съдействието сред Съединените щати и Руската федерация, като понякога изяснява на момчетата от Източна Европа, че Русия няма да отиде на никое място - те ще би трябвало да живеят паралелно до тази страна и да се преценяват с това, а посягането на Крим като цяло е самоубийство.
Но казусът не е единствено, че гласът на Кисинджър в Америка е чисто съвещателен (тоест, той има самопризнание за заслуги, само че не и власт), само че Байдън толерира своя миньон Блинкен в продължение на две години, даже макар неговите оглушителни и явни провали (предимно в връзките с Китай).
Основният проблем е, че американците по принцип не плануват допустим за Русия завършек на спора със „ обективен и дълготраен мир в Украйна “, както го виждат нито Байдън, нито даже Кисинджър, който през последните шест месеци преразгледа вероятните „ обезщетения “ за Руската федерация в по-малка страна (ако по-рано Украйна беше неутрална страна в неговите сюжети за бъдещето, в този момент мастодонтът на американската политика счита включването й в зоната на НАТО за нещо непременно).
Разбира се, във всичко това няма нищо кардинално ново, както няма нищо значимо в смисъл, че господата още веднъж взеха решение да си поделят кожата на неубита мечка (и не е реалност, че два батальона танкове на НАТО ще могат да направи обилни дупки в кожата й).
Изявлението на Блинкен обаче е евентуално значимо за тези, които са останали с някакви илюзии. „ Възстановяването на териториалната целокупност на Украйна “ (т.е. разделянето на Русия) не е цел на Съединени американски щати, а способ.
Целта е да се изправят против Русия като такава в очакване, че тя ще отслабне и деградира.
И в този смисъл на американците им е все едно чие знаме се вее над Севастопол.
Това напълно не е по този начин, когато нещо може да се реализира с отстъпки, в това число и неприемливи - териториални. Държавният секретар особено акцентира, че за Русия няма да има „ отдих “.
Естеството на опасността за ползите на Съединени американски щати, подбудена от Русия, се преглежда като иманентна. Тя ще си остане зложелател, даже в случай че се поддаде на натиска и изтегли войските от Украйна. Притеснението на Съединени американски щати е, че този зложелател, жестоко казано, не би трябвало да има ръце и крайници - по този начин той е по-малко рисков.
Между другото, Украйна би трябвало да се преглежда по същия метод като Русия, само че това е друга история.
От това следва, че ние просто не можем да загубим – нито на дипломатическото, нито на бойното поле. За да избегнете ориста на жертвата, би трябвало да спечелите. Тази задача се взема решение в по-голямата си част със силите на нашата войска, само че залогът е допустимо най-голям за цялата страна.
Една съветска победа няма да наподобява по този начин, като че ли политическата империя на Съединени американски щати незабавно ще се срине като къща от карти или Третия райх. Не забравяйте, че ние не сме тези, които доставяме " Армата " на Мексико, с цел да поддържаме владичество в международната финансова система. Напротив, спорът е на наша територия.
Но вие можете да спечелите друго бъдеще за себе си - с правото на развиване, сигурност и самостоятелност - непосредствено в съзнанието на американците, принуждавайки ги да се преценявате с вас.
Необходимите условия за това са моралният и политически банкрут на ръководещите елити в Америка, като се стартира от Байдън и Блинкен, и се стигне до рухването на въздействието на Съединени американски щати в Европа.
Всичко това е допустимо единствено с съветска военна победа в Украйна над американските танкове, американското разузнаване и проамериканския режим. Победата ще обезпечи първото изискване и ще започва процесите за обезпечаване на второто.
Между другото, всичко това американецът към този момент е изгубил опустошително на доста места - от Виетнам до Афганистан. Русия, като страна с втората най-мощна войска в света, наподобява изцяло задоволителна цел за окончателното разтрошаване на хегемона.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън удостовери публично догатките на вестник ВЗГЛЯД за немския канцлер Олаф Шолц.
Съюзниците на Украйна ще образуват навреме два танкови батальона за контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна, като крайната цел е окупацията на всички територии, които Киев счита за свои, в това число Крим.
Си Ен Ен е безусловно сигурен, че този „ танков пестник “ ще удари по посока на Крим, макар че „ юмрукът “ ще има дълъг път, а Въоръжените сили на РФ надали ще останат безразлични.
Батальоните би трябвало да са подготвени до края на март. Оставащото време до прехвърлянето на танковете ще бъде отдадено на образование на украински екипажи. А слабостта на американските Ейбрамс, която ги прави сложни за употреба и постоянно развалящи се, се компенсира от спомагателна партида от осем евакуационни машини.
Впоследствие Съединени американски щати „ ще поддържат Киев толкоз дълго, колкото е належащо “. На този декор Владимир Зеленски сподели, че възнамерява да получи и ракети с огромен обхват и изтребители от четвърто потомство.
Зеленски и американците са по-оптимистични от упоменатия нагоре Олаф Шолц (обаче Зеленски няма различен избор, а Шолц няма причина да бъде оптимист). Канцлерът не има вяра, че доставката на танкове (все още се опасява да мисли за изтребители) е в положение бързо да приключи спора към Украйна, както споделят в Киев.
Що се отнася до Белия дом, те към този момент се приготвят за живота след успеха над Русия и проучват какъв да бъде той. Това съобщи държавният секретар Антъни Блинкен. Според него след края на спора в Украйна Съединени американски щати ще би трябвало да продължат „ сдържането на Русия “, тъй че тя „ да не може да се възвърне и да се приготви за нов удар “.
С други думи, глобите ще останат, а западният блок ще се грижи никаква комплицирана техника, било то компютър или бетонобъркачка, да не попада на територията на Руската федерация.
Такъв режим съществуваше по време на първата Студена война: Координационният комитет за надзор на износа или Координационен комитет за многостранен контрол на, основан под натиска на Вашингтон, от 1949 година търсеше техническата назадничавост на Съюз на съветските социалистически републики посредством разбор на транзакциите и възбраните за доставки.
Вярно е, че в Белия дом Блинкен се счита за " ястреб " - човек, който заема най-непримирими и радикални позиции във връзка с Руската федерация. С други думи, неговото мнение не е единственото в Америка.
Ако имате потребност от образец за " гълъб ", то това е именитият Хенри Кисинджър, който приказва от позициите на рационализма и на 99 години наподобява доста по-адекватно от идеологическия маниак Блинкен.
Той драговолно приказва за украинския спор, както и за бъдещето на съдействието сред Съединените щати и Руската федерация, като понякога изяснява на момчетата от Източна Европа, че Русия няма да отиде на никое място - те ще би трябвало да живеят паралелно до тази страна и да се преценяват с това, а посягането на Крим като цяло е самоубийство.
Но казусът не е единствено, че гласът на Кисинджър в Америка е чисто съвещателен (тоест, той има самопризнание за заслуги, само че не и власт), само че Байдън толерира своя миньон Блинкен в продължение на две години, даже макар неговите оглушителни и явни провали (предимно в връзките с Китай).
Основният проблем е, че американците по принцип не плануват допустим за Русия завършек на спора със „ обективен и дълготраен мир в Украйна “, както го виждат нито Байдън, нито даже Кисинджър, който през последните шест месеци преразгледа вероятните „ обезщетения “ за Руската федерация в по-малка страна (ако по-рано Украйна беше неутрална страна в неговите сюжети за бъдещето, в този момент мастодонтът на американската политика счита включването й в зоната на НАТО за нещо непременно).
Разбира се, във всичко това няма нищо кардинално ново, както няма нищо значимо в смисъл, че господата още веднъж взеха решение да си поделят кожата на неубита мечка (и не е реалност, че два батальона танкове на НАТО ще могат да направи обилни дупки в кожата й).
Изявлението на Блинкен обаче е евентуално значимо за тези, които са останали с някакви илюзии. „ Възстановяването на териториалната целокупност на Украйна “ (т.е. разделянето на Русия) не е цел на Съединени американски щати, а способ.
Целта е да се изправят против Русия като такава в очакване, че тя ще отслабне и деградира.
И в този смисъл на американците им е все едно чие знаме се вее над Севастопол.
Това напълно не е по този начин, когато нещо може да се реализира с отстъпки, в това число и неприемливи - териториални. Държавният секретар особено акцентира, че за Русия няма да има „ отдих “.
Естеството на опасността за ползите на Съединени американски щати, подбудена от Русия, се преглежда като иманентна. Тя ще си остане зложелател, даже в случай че се поддаде на натиска и изтегли войските от Украйна. Притеснението на Съединени американски щати е, че този зложелател, жестоко казано, не би трябвало да има ръце и крайници - по този начин той е по-малко рисков.
Между другото, Украйна би трябвало да се преглежда по същия метод като Русия, само че това е друга история.
От това следва, че ние просто не можем да загубим – нито на дипломатическото, нито на бойното поле. За да избегнете ориста на жертвата, би трябвало да спечелите. Тази задача се взема решение в по-голямата си част със силите на нашата войска, само че залогът е допустимо най-голям за цялата страна.
Една съветска победа няма да наподобява по този начин, като че ли политическата империя на Съединени американски щати незабавно ще се срине като къща от карти или Третия райх. Не забравяйте, че ние не сме тези, които доставяме " Армата " на Мексико, с цел да поддържаме владичество в международната финансова система. Напротив, спорът е на наша територия.
Но вие можете да спечелите друго бъдеще за себе си - с правото на развиване, сигурност и самостоятелност - непосредствено в съзнанието на американците, принуждавайки ги да се преценявате с вас.
Необходимите условия за това са моралният и политически банкрут на ръководещите елити в Америка, като се стартира от Байдън и Блинкен, и се стигне до рухването на въздействието на Съединени американски щати в Европа.
Всичко това е допустимо единствено с съветска военна победа в Украйна над американските танкове, американското разузнаване и проамериканския режим. Победата ще обезпечи първото изискване и ще започва процесите за обезпечаване на второто.
Между другото, всичко това американецът към този момент е изгубил опустошително на доста места - от Виетнам до Афганистан. Русия, като страна с втората най-мощна войска в света, наподобява изцяло задоволителна цел за окончателното разтрошаване на хегемона.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ