Рестарт ли е удължаването на Нов СТАРТ
Съединените щати и Русия удължиха до 2026-а периода на основно съглашение за контрола над въоръженията – Договора за редуциране на стратегическото настъпателно въоръжение, прочут като Нов СТАРТ. Срокът му изтичаше на 5 февруари и удължаването му бе измежду първите огромни външнополитически провокации пред новия президент на Съединени американски щати – Джо Байдън. На фона на невиждано изострените връзки сред Русия и Запада тази стъпка демонстрира, че не са изгорени всички мостове сред водещите нуклеарни сили – само че би било прекомерно оптимистично, в случай че зад нея забележим начало на ново разведряване.
Веднага след встъпването си в служба на 20 януари Джо Байдън даде да се разбере, че има намерение да удължи контракта, с цел да не стане по този начин, че да изтече срокът на деяние на последното интензивно съглашение сред Вашингтон и Москва, подписано след приключването на Студената война. Такова развиване би подтикнало двете страни да зачеркнат достиженията на нуклеарното разоръжаване от края на 80-те години на предишния век. Според договореностите нуклеарните им бойни глави бяха съкратени от 40 000 (Русия) и 24 000 (САЩ) до по 1550 за всяка страна. Или, както са единомислещи специалистите, броя отново е задоволителна за унищожаването на света, само че най-малко е по-лесна за стопанисване.
Сега, с преподписването на Нов СТАРТ, тази бройка ще се резервира. Трудно е да се реши
кой печели повече
от решението на Байдън, само че до момента в който външнополитическите ходове на Кремъл не подлежат на разискване в Русия, то във Вашингтон концепцията за запазване на контракта провокира предстоящо неодобрение от средите на по този начин наречените ястреби. Според тях съглашението трябваше да бъде оставено да изтече, с цел да се насочат милиарди долари към разширението и модернизирането на американския нуклеарен боеприпас. Например Джон Болтън, някогашният консултант по националната сигурност на експрезидента Донълд Тръмп, от който самият той се отърва поради прекомерно крайните му позиции, дефинира удължаването на Нов СТАРТ и на други съглашения с Русия за надзор над въоръженията като "радост за простака ".
Критиците на продължаването на подписаното през 2010-а сред президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев съглашение имат своите учредения. В обсега му не влизат нито тактическите нуклеарни оръжия, нито арсеналът на Китай. То бе контрактувано, преди Москва да разкрие развиваното от нея
ново потомство хиперзвукови оръжия,
които съгласно значително експерти са в положение да унищожат всяка противоракетна защитна система, която им се изпречи.
Несъгласните с удължаването имаха и още един аргумент – че механизмите за надзор на осъществяването на Нов СТАРТ са лимитирани поради анулирането през 2019-та на подписания от Рейгън и Горбачов през 1987г. Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние, след взаимни обвинявания в нарушаването му.
По време на водещите се с спирания договаряния през мандата на Тръмп Русия на моменти даваше индикации, че е склонна да допусне известни промени в контракта, в това число и по някакъв метод да бъдат наранени и нови въоръжения. Москва даже загатна, че би приветствала и
включването на Китай
– опция, която Пекин навреме отхвърли. Администрацията на Тръмп по този начин или другояче не докара до дъно устрема си да предоговори съглашението, като се фокусираше ту върху смяна на периода му на деяние, ту върху включването на Китай. Така пристигна 2021-ва и Тръмп остави на новата администрация период от две седмици, с цел да реши дали желае да остави контракта да изтече, или да го възобнови. Всъщност даже екипът му да е постигнал прочут прогрес в постигането на задачите си по време на нееднократните диалози с съветските представители, все още на клетвата на Байдън това към този момент е било без значение, тъй че единствената алтернатива пред новия президент е била да одобри контракта подобен, какъвто е, или да се откаже от него.
Напълно допустимо е и задачата на Тръмп да е била да се случи второто. По време на президентстването му както той, по този начин и висши негови сътрудници в региона на националната сигурност посочваха податливост да го оставят да изтече, тъй че Съединени американски щати да потърсят разширение на нуклеарните си благоприятни условия. Дори когато
Тръмп се изказваше с неуважение
за новите съветски хиперзвукови ракети с аргумента, че са прекомерно скъпи, с цел да може Русия да създаде съществено количество, и че Москва ги употребява основно като лост в договарянията, администрацията му отделяше през 2019-та и 2020-та по 2,9 милиарда $ за създаване на лични американски версии. Тези разходи обаче евентуално ще бъдат съществено окастрени от новата администрация на фона на продължаващите диспути дали новите съветски свръхоръжия са повече нереалност, в сравнение с действителност.
Китай отново остана настрана от рестриктивните мерки
Що се отнася до Китай, и там обстановката продължава да е неразбираема. Експерти по контрола над въоръженията са скептични дали Пекин ще се възползва от рестриктивните мерки, налагани от Нов СТАРТ на Русия и Съединени американски щати, с цел да се опита да ги догони по брой оръжия. В продължения на две десетилетия китайският боеприпас остава от към 300 нуклеарни бойни глави от всевъзможен вид – релативно малко, само че
премного, с цел да играят сдържаща роля
– макар че за страната не би представлявало усложнение да създаде колкото си желае. Затова на този стадий е мъчно да се реши до каква степен възобновяването на Нов СТАРТ изобщо ще има значение за нуклеарното въоръжаване на Китай.
Удължаването на контракта при всяко състояние е един от редките образци за позитивно развиване в намиращите се в пагубно положение връзки сред Съединените щати и Русия. Самият Джо Байдън неведнъж е изтъквал познанията си в региона на контрола над въоръженията и отдадеността си на тази идея, тъй че през идващите четири години се отваря опция и за други договаряния в тази област. Това развиване може и да се окаже първи проблясък на вероятно съгласие сред двете страни, само че до момента в който не бъдат позволени тежките проблеми посред им, непрекъснато натрупващи се през последните години, триумфи като удължаването на Нов СТАРТ ще са по-скоро изолирано събитие.
Веднага след встъпването си в служба на 20 януари Джо Байдън даде да се разбере, че има намерение да удължи контракта, с цел да не стане по този начин, че да изтече срокът на деяние на последното интензивно съглашение сред Вашингтон и Москва, подписано след приключването на Студената война. Такова развиване би подтикнало двете страни да зачеркнат достиженията на нуклеарното разоръжаване от края на 80-те години на предишния век. Според договореностите нуклеарните им бойни глави бяха съкратени от 40 000 (Русия) и 24 000 (САЩ) до по 1550 за всяка страна. Или, както са единомислещи специалистите, броя отново е задоволителна за унищожаването на света, само че най-малко е по-лесна за стопанисване.
Сега, с преподписването на Нов СТАРТ, тази бройка ще се резервира. Трудно е да се реши
кой печели повече
от решението на Байдън, само че до момента в който външнополитическите ходове на Кремъл не подлежат на разискване в Русия, то във Вашингтон концепцията за запазване на контракта провокира предстоящо неодобрение от средите на по този начин наречените ястреби. Според тях съглашението трябваше да бъде оставено да изтече, с цел да се насочат милиарди долари към разширението и модернизирането на американския нуклеарен боеприпас. Например Джон Болтън, някогашният консултант по националната сигурност на експрезидента Донълд Тръмп, от който самият той се отърва поради прекомерно крайните му позиции, дефинира удължаването на Нов СТАРТ и на други съглашения с Русия за надзор над въоръженията като "радост за простака ".
Критиците на продължаването на подписаното през 2010-а сред президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев съглашение имат своите учредения. В обсега му не влизат нито тактическите нуклеарни оръжия, нито арсеналът на Китай. То бе контрактувано, преди Москва да разкрие развиваното от нея
ново потомство хиперзвукови оръжия,
които съгласно значително експерти са в положение да унищожат всяка противоракетна защитна система, която им се изпречи.
Несъгласните с удължаването имаха и още един аргумент – че механизмите за надзор на осъществяването на Нов СТАРТ са лимитирани поради анулирането през 2019-та на подписания от Рейгън и Горбачов през 1987г. Договор за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние, след взаимни обвинявания в нарушаването му.
По време на водещите се с спирания договаряния през мандата на Тръмп Русия на моменти даваше индикации, че е склонна да допусне известни промени в контракта, в това число и по някакъв метод да бъдат наранени и нови въоръжения. Москва даже загатна, че би приветствала и
включването на Китай
– опция, която Пекин навреме отхвърли. Администрацията на Тръмп по този начин или другояче не докара до дъно устрема си да предоговори съглашението, като се фокусираше ту върху смяна на периода му на деяние, ту върху включването на Китай. Така пристигна 2021-ва и Тръмп остави на новата администрация период от две седмици, с цел да реши дали желае да остави контракта да изтече, или да го възобнови. Всъщност даже екипът му да е постигнал прочут прогрес в постигането на задачите си по време на нееднократните диалози с съветските представители, все още на клетвата на Байдън това към този момент е било без значение, тъй че единствената алтернатива пред новия президент е била да одобри контракта подобен, какъвто е, или да се откаже от него.
Напълно допустимо е и задачата на Тръмп да е била да се случи второто. По време на президентстването му както той, по този начин и висши негови сътрудници в региона на националната сигурност посочваха податливост да го оставят да изтече, тъй че Съединени американски щати да потърсят разширение на нуклеарните си благоприятни условия. Дори когато
Тръмп се изказваше с неуважение
за новите съветски хиперзвукови ракети с аргумента, че са прекомерно скъпи, с цел да може Русия да създаде съществено количество, и че Москва ги употребява основно като лост в договарянията, администрацията му отделяше през 2019-та и 2020-та по 2,9 милиарда $ за създаване на лични американски версии. Тези разходи обаче евентуално ще бъдат съществено окастрени от новата администрация на фона на продължаващите диспути дали новите съветски свръхоръжия са повече нереалност, в сравнение с действителност.
Китай отново остана настрана от рестриктивните меркиЩо се отнася до Китай, и там обстановката продължава да е неразбираема. Експерти по контрола над въоръженията са скептични дали Пекин ще се възползва от рестриктивните мерки, налагани от Нов СТАРТ на Русия и Съединени американски щати, с цел да се опита да ги догони по брой оръжия. В продължения на две десетилетия китайският боеприпас остава от към 300 нуклеарни бойни глави от всевъзможен вид – релативно малко, само че
премного, с цел да играят сдържаща роля
– макар че за страната не би представлявало усложнение да създаде колкото си желае. Затова на този стадий е мъчно да се реши до каква степен възобновяването на Нов СТАРТ изобщо ще има значение за нуклеарното въоръжаване на Китай.
Удължаването на контракта при всяко състояние е един от редките образци за позитивно развиване в намиращите се в пагубно положение връзки сред Съединените щати и Русия. Самият Джо Байдън неведнъж е изтъквал познанията си в региона на контрола над въоръженията и отдадеността си на тази идея, тъй че през идващите четири години се отваря опция и за други договаряния в тази област. Това развиване може и да се окаже първи проблясък на вероятно съгласие сред двете страни, само че до момента в който не бъдат позволени тежките проблеми посред им, непрекъснато натрупващи се през последните години, триумфи като удължаването на Нов СТАРТ ще са по-скоро изолирано събитие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ