Икономическото развитие на България след Съединението
Съединението през 1885 година оказва позитивно въздействие върху икономическото развиване на Княжество България. То основава съвсем два пъти по-голяма стопанска единица, отстранява някои от основаните от Берлинския контракт стопански усложнения и ограничавания и основава шир и по-благоприятни условия за развиването на капиталистическите връзки във всички сфери на стопанския живот, единомислещи са историците.
Селското стопанство
Именно то остава главен бранш в стопанската система на страната, само че и в него настъпват основни промени. Продължава процесът на опустошаване и понижаване цифрата на независимите аграрни стопанства (за интервала 1889-1893 година това понижение е с 18%).
Масовото опустошаване на небогати и междинни аграрни стопани е съпроводено с развой на бърза централизация на поземлената благосъстоятелност. След 1893 година интервалът на всеобщото опустошаване на селяните последователно отминава и броят на разорените селяни е към този момент по-малък от броя на новосъздадените по линията на наследствените делби аграрни стопанства.
Земеделието продължава да се развива екстензивно като най-голямо повишаване има зърнопроизводството. През 90-те години размерът му е повече от 50% по отношение на нивото при Освобождението.
Княжество България vs. Източна Румелия: Чия стопанска система е била по-силна преди Съединението?
Да се върнем във времето на Берлинския конгрес
Животновъдството отбелязва значителен приръст и това води до изменение в структурата на селскостопанското произвеждане. През 1892 година делът на отглеждането на животни в общата сума на националния приход възлиза на 17,6% и наклонността е към непрестанно нарастване. Повишава се и стоковостта на селскостопанското произвеждане, която през втората половина на 90-те години е в размер приблизително 22-25%.
Промишлеността
В развиването на индустрията след 1885 година се виждат няколко основни трендове — крах на обичайното занаятчийство и пораждане на капиталистическа промишленост, проведена най-вече от заможни занаятчии и богати търговци.
Възникването на капиталистическа промишленост е най-същественият развой в развиването на индустрията. Но това става със относително мудни темпове през 80-те години, защото задържащо въздействие оказва конкуренцията на вносните индустриални творби, ниските вносни мита, онаследени от комерсиалните контракти на Турция с европейските страни, наложени и на България от Берлинския контракт.
Липсата на капитали също затруднява развиването на локалната промишленост. С приключването на периода на комерсиалните контракти на Турция през 1889-1890 година Княжество България пристъпва към договаряния за подписване на независими търговски спогодби. Първата е подписана с Англия и влиза в действие от 1 януари 1890 година След това са подписани сходни споразумения и с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Австро-Унгария и други страни. По силата на тези съглашения вносното мито е увеличено от 8% на 10,5%, което доста усъвършенства изискванията за развиване на локалната промишленост.
Парите
Паричното обращение в страната се поддържа от Българската национална банка. От 1885 година в обращение се пускат и банкноти със златно наличие. Централната банката съблюдава прецизно законните ограничавания за банкова емисия и едвам през втората половина на 90-те години сумата на издадените банкноти стартира да надвишава златното съществуване в размер от 1,03 до 2,8 пъти.
Златните запаси на Българската национална банка й разрешават да поддържа курса на лв. по отношение на непознатата валута съвсем на съразмерно ниво, което значи 1 златен лев е еднакъв на 1 златен франк.
Българският лев става на 142 години. Вижте историята му
Какво съставлява златният стандарт?
Селското стопанство
Именно то остава главен бранш в стопанската система на страната, само че и в него настъпват основни промени. Продължава процесът на опустошаване и понижаване цифрата на независимите аграрни стопанства (за интервала 1889-1893 година това понижение е с 18%).
Масовото опустошаване на небогати и междинни аграрни стопани е съпроводено с развой на бърза централизация на поземлената благосъстоятелност. След 1893 година интервалът на всеобщото опустошаване на селяните последователно отминава и броят на разорените селяни е към този момент по-малък от броя на новосъздадените по линията на наследствените делби аграрни стопанства.
Земеделието продължава да се развива екстензивно като най-голямо повишаване има зърнопроизводството. През 90-те години размерът му е повече от 50% по отношение на нивото при Освобождението.
Княжество България vs. Източна Румелия: Чия стопанска система е била по-силна преди Съединението?
Да се върнем във времето на Берлинския конгрес
Животновъдството отбелязва значителен приръст и това води до изменение в структурата на селскостопанското произвеждане. През 1892 година делът на отглеждането на животни в общата сума на националния приход възлиза на 17,6% и наклонността е към непрестанно нарастване. Повишава се и стоковостта на селскостопанското произвеждане, която през втората половина на 90-те години е в размер приблизително 22-25%.
Промишлеността
В развиването на индустрията след 1885 година се виждат няколко основни трендове — крах на обичайното занаятчийство и пораждане на капиталистическа промишленост, проведена най-вече от заможни занаятчии и богати търговци.
Възникването на капиталистическа промишленост е най-същественият развой в развиването на индустрията. Но това става със относително мудни темпове през 80-те години, защото задържащо въздействие оказва конкуренцията на вносните индустриални творби, ниските вносни мита, онаследени от комерсиалните контракти на Турция с европейските страни, наложени и на България от Берлинския контракт.
Липсата на капитали също затруднява развиването на локалната промишленост. С приключването на периода на комерсиалните контракти на Турция през 1889-1890 година Княжество България пристъпва към договаряния за подписване на независими търговски спогодби. Първата е подписана с Англия и влиза в действие от 1 януари 1890 година След това са подписани сходни споразумения и с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Австро-Унгария и други страни. По силата на тези съглашения вносното мито е увеличено от 8% на 10,5%, което доста усъвършенства изискванията за развиване на локалната промишленост.
Парите
Паричното обращение в страната се поддържа от Българската национална банка. От 1885 година в обращение се пускат и банкноти със златно наличие. Централната банката съблюдава прецизно законните ограничавания за банкова емисия и едвам през втората половина на 90-те години сумата на издадените банкноти стартира да надвишава златното съществуване в размер от 1,03 до 2,8 пъти.
Златните запаси на Българската национална банка й разрешават да поддържа курса на лв. по отношение на непознатата валута съвсем на съразмерно ниво, което значи 1 златен лев е еднакъв на 1 златен франк.
Българският лев става на 142 години. Вижте историята му
Какво съставлява златният стандарт?
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ