Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон

Съдба
Елисавета Багряна

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, заровен в желязо и гранити —
усещам, че ме чакаш — тържествуващ и обезпокоен.

Усещам твоя взор, насочен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам по какъв начин се вслушваш за стъпките познати
и по какъв начин сърцето трепва при всеки звук извън.

И аз потрепервам с тебе. Незрими влакна вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и потеглям, и не запитвам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

Вик
Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти? Когато си отида
и сетните ми стъпки отехтят надалеч?
Кога ще си със мен? Когато те зазида
сред четири стени самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш? Когато в друго рамо
притисната отмина със взор във земята?
Кога ще ме зовеш? Когато видиш единствено,
че губиш ме - далечна, непозната, непозната?

Обичай ме в този момент, когато те обичам.
Когато твоя съм, жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце, когато ще дотичам,
че на следващия ден ще е късно и непоправимо!

Бе тиха нощ...
Дора Габе

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа измежду тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен — и щаст’е, и горест,
лъчи и мрак приплетени в душата —
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха претъпкани гърди…
Какво мълвеше страхливо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?Продължава: Любовна поезия I - Шели, Байрон, БърнсПродължава: Любовна поезия II - Елюар, Превер, АполинерПродължава: Любовна поезия IV - Бенедети, Неруда, Гутиерес