Еврото – какви предимства и недостатъци има общата валута
С задълбочаващия се спор по отношение на преимущества и дефекти на еврото с тази публикация се цели да се внесе малко изясненост към някои аспекти на европейската валута. На 1 януари 1999 година Европейският съюз го вкара – еврото. То е основано за поощряване на растежа, стабилността и икономическата интеграция в Европа, написа money.bg. Първоначално беше съществена валута, употребена за продан сред страните в съюза, като хората във всяка нация продължиха да употребяват личните си валути.
В рамките на три години обаче еврото се утвърди като ежедневна валута и размени локалните валути на доста държави-членки. Еврото към момента не е общоприето от всички членки на Европейски Съюз като съществена валута. Въпреки това, доста от страните запазили своите валути се обвързват по някакъв метод с еврото.
Предвид голямото въздействие на еврото върху международната стопанска система е потребно да разгледаме от близко преимуществата и минусите на единната валута. Еврото, което се управлява от Европейската централна банка (ЕЦБ), беше пуснато с огромни очаквания и упования.
Въпреки това, забележителните дефекти на еврото станаха по-очевидни, когато беше изпитано от поредност от провокации при започване на 21-ви век. Предимствата на еврото включват поощряване на търговията, поощряване на вложенията и взаимна поддръжка.
От друга страна, еврото беше упрекнато за прекомерно строга парична политика и упрекнато в вероятно користолюбие в интерес на Германия.
Насърчаване на търговията
Основните изгоди от еврото са свързани с увеличената търговия. Пътуването беше улеснено посредством унищожаване на потребността от замяна на пари. По-важното е, че валутните опасности бяха отстранени от европейската търговия.
С еврото европейските предприятия могат елементарно да получат най-хубавите цени от снабдители в други страни от еврозоната. Това прави цените транспарантни и увеличи конкуренцията сред компаниите в страните, употребяващи еврото. Трудът и стоките могат да минават по-лесно през границите до мястото, където са нужни, което прави целия съюз да работи по-ефективно.
Насърчаване на вложенията
Еврото също по този начин поддържа трансграничните вложения в границите на еврозоната. Инвеститорите в страни, употребяващи задгранична валута, са изправени пред забележителен валутен риск, който може да докара до неефективно систематизиране на капитала.
Въпреки че акциите също имат валутни опасности, въздействието върху облигациите е доста по-голямо заради тяхната по-ниска волатилност. Цените на множеството дългови принадлежности са толкоз постоянни, че обменните курсове въздействат на възвръщаемостта доста повече от лихвените проценти или кредитното качество.
В резултат на това облигациите в задгранична валута имат неприятен профил риск-възвръщаемост за множеството вложители. Преди еврото, сполучливите компании в страни със слаби валути към момента трябваше да заплащат високи лихви. От друга страна, по-малко ефикасни компании в народи със постоянни валути се радват на релативно ниски лихвени проценти.
Основният риск при трансграничното кредитиране беше валутният риск, вместо рискът от несъблюдение. С еврото вложителите в страни с ниски лихвени проценти, като Германия и Холандия, можеха да заемат пари на компании в други страни от еврозоната без валутен риск.
Взаимна поддръжка
На доктрина еврото би трябвало да оказва помощ на страните, които го одобряват, да се поддържат взаимно по време на рецесия. Валутите на страните с по-големи стопански системи нормално са по-стабилни, тъй като могат да разпределят риска по-ефективно.
Например, даже една просперираща дребна карибска страна може да бъде опустошена от вихър. От друга страна, американският щат Флорида може да се обърне към останалата част от Съединените щати, с цел да помогне за възобновяване след вихър. В резултат на това щатският $ е една от най-стабилните валути в света.
Глобалната рецесия изпита взаимната поддръжка в еврозоната през 2020 година Първоначално нямаше задоволително групови дейности. Още по-лошо, доста народи затвориха границите си една за друга. Въпреки това Европейската централна банка поредно изкупуваше задоволително дълг в засегнатите страни, изключително в Италия, с цел да поддържа релативно ниски лихвени проценти. По-важното е, че Франция и Германия поддържаха фонд за възобновяване на стойност над 500 милиарда евро.
Недостатъците на еврото
Засега най-големият минус на еврото е единната парична политика, която постоянно не дава отговор на локалните стопански условия. Обичайно е елементи от Европейски Съюз да са проспериращи, с висок напредък и ниска безработица.
За разлика от тях, други страдат от нескончаем стопански спад и висока безработица. Класическите кейнсиански решения за тези проблеми са изцяло разнообразни. Страната с висок напредък би трябвало да има високи лихвени проценти, с цел да предотврати инфлация, прегряване и възможен стопански провал. Страната с невисок напредък би трябвало да понижи лихвените проценти, с цел да подтиква вземането на заеми.
Твърда парична политика
На доктрина страните с висока безработица не би трябвало да се тревожат доста за инфлацията. За страдание, лихвените проценти не могат да бъдат по едно и също време нараснали в страната с висок напредък и понижени в страната с невисок напредък, когато те имат единна валута като еврото.
Всъщност, еврото провокира тъкмо противоположното на общоприетата икономическа политика, която се ползва по време на рецесията на европейската държавна дългова рецесия. Тъй като растежът се забави и безработицата се усили в страни като Италия и Гърция, вложителите се опасяваха за своята кредитоспособност, повишавайки лихвените проценти.
Обикновено няма да има опасения за кредитоспособност за държавните управления под режим на фиатни пари, тъй като националното държавно управление може да подреди на централната банка да печата повече пари. Независимостта на Европейската централна банка обаче означаваше, че печатането на пари не е алтернатива за държавните управления на еврозоната.
По-високите лихвени проценти усилиха безработицата и даже провокираха дефлация и негативен стопански напредък в някои страни. Би било заслужено да се каже, че еврото способства за икономическа меланхолия в Гърция.
Възможни пристрастия в интерес на Германия
Първият стадий на еврото беше Европейският валутен механизъм (ERM), при който бъдещите членове на еврозоната фиксираха обменните си курсове към немската марка. Германия има най-голямата стопанска система в еврозоната и има история на постоянна парична политика след Втората международна война.
Въпреки това, фиксирането на обменните курсове към немската марка може да е основало пристрастия в интерес на Германия. Идеята, че еврото е в интерес на Германия, е политически спорна, само че има известна поддръжка за нея. През 90-те години Германия организира по-свободна парична политика, с цел да се оправи с тежестта на обединяването. В резултат на това мощната стопанска система на Обединеното кралство от онази ера претърпя несъразмерна инфлация.
Обединеното кралство първо беше насила да увеличи лихвените проценти и в последна сметка изтласкано от ERM в Черната сряда през 1992 година Германската стопанска система беше релативно просперираща до 2012 година, а европейската парична политика беше прекомерно стегната за по-слабите стопански системи. Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания са изправени пред висок дълг, високи лихви и висока безработица. Този път паричната политика беше по-скоро прекомерно строга, в сравнение с прекомерно свободна.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари
Вижте още:
