Пендаровски: Трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София за депортирането на македонските евреи
С шествие под надслова „ Никога още веднъж! ” от Музея на град Скопие (Старата жп гара) стартира отбелязването на 80-ата годишнина от депортацията на евреите от територията на днешна Република Северна Македония. То е проведено от еврейската общественост в Република Северна Македония и Фонда за Холокоста на македонските евреи под егидата на държавното управление на Република Северна Македония.
Правителствената делегация бе водена от вицепремиера за икономическите въпроси, координацията на икономическите отдели и вложенията Фатмир Битичи, съпроводен от министъра на защитата Славянка Петровска, министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, и министъра на земеделието, горите и водите Люпчо Николовски,
„ Справедливост значи да признаеш и назовеш истината и тя да бъде уважавана от всички. За да има помиряване, би трябвало да има опрощение за ролята на профашисткото държавно управление в София по това време в депортирането на македонските евреи ”, сподели в словото си президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, който съобщи, че в ориста на евреите от територията на днешна Република Северна Македония могат да бъдат разпознати „ всички стадии на Холокоста ”.„ Първата стъпка беше дискриминирането. По това време фашисткият режим в София приема Закона за отбрана на нацията, с който редовно се дискриминират македонските евреи. Лишени от поданство и правна отбрана, евреите са уволнени от социална работа, децата са изгонени от учебните заведения, фамилиите са изгонени от домовете си. Втората стъпка беше изолираност. Със заповед на Комисариата по еврейските въпроси евреите трябваше да носят жълтата звезда на Давид на публични места. По този метод вековният знак на еврейската еднаквост беше злоупотребен, с цел да се стигматизират евреите като разнообразни, непознати и рискови. Третата стъпка беше дехуманизацията. Почти всички евреи от Скопие, Битоля и Щип бяха депортирани в Треблинка, където животът на близо един милион души беше угасен в газови камери, измежду които македонските евреи, които представляваха 98 % от общото македонско еврейско население, и една трета от общите македонски жертви във Втората международна война. Никъде в Европа болестната идея, наречена „ окончателното решение на еврейския въпрос “, не беше осъществена по-ефективно, в сравнение с в окупираната тогава Македония. Изправени пред тези обстоятелства, ние сме длъжни да си зададем следните въпроси: имаме ли право ние, днешните генерации, да успокояваме нечия гузна съвест по отношение на Холокоста на македонските евреи? Позволено ли ни е да мълчим пред историческия ревизионизъм, който оправдава причинителите и популяризира отговорните? Трябва ли да забравяме с чии подписи македонските евреи бяха редовно лишавани от цивилен, стопански и човешки права и изпращани на гибел ”, сподели в словото си Пендаровски.
